Гого очарован от "нашия доктор"

До сега Гошето не познаваше нито д-р Стаменов, нито д-р Димов. Да те го бяха виждали, но той естествено не ги помни. (Д-р Стаменов всъщност го е виждал преди всички други, ако трябва да бъдем точни - първи след ембриолозите :-)) Често  разказвам на Гого как съм го чакала и как съм забременяла с него и как се е родил, споменавала съм  и как двама доктори са ни помогнали, но ми е било трудно да обяснявам подробностите така, че да ме разбере.

Днес обаче се случи нещо, което отново ме развълнува.
Телевизорът беше пуснат случайно на Нова ТВ, когато видях доктор СТаменов да говори. Предаването беше "Темата на Нова" - Клетка живот, а темата - за даряването на яйцеклетки. Казах на Гошето:
    - Гого, това е нашия доктор, мамо, който ни помогна ти да се родиш!
Тези думи приковаха вниманието на Гошката. Той  погледна екрана с блеснали очички.
   - Кой е това? - попита той опитвайки се да си изясни за кого точно говоря.
   - Доктор Стаменов, маменце, този доктор помогна ти да се родиш, пиленце!
  Гого погледа минутка, докато говореше доктора, след което смениха кадъра. А Гошето да протестира:
   - Искам пак доткос  Станемов!
   - Гледай, ей сега пак ще го покажат - му отговорих, защото очаквах, че доктора още ще говори. И наистина след секунди отново дадоха кадри с доктора, който разказваше как жени, получили яйцеклетки изпращат по него малки подаръци за спомен на онези, които са дарили яйцеклетките. И той наистина се вълнуваше докато говореше.
    Гого гледа внимателно цялото предаване, но след няколко минути предаването свърши, а той нададе глас:
   - Искам пак видя доткос Станемов! Искам пак видя!
   - Ела, Гошенце, ей сега ще ти го покажа! - поведох Гошката към компютъра, учудена от интереса, който прояви! Не мислех, че изобщо ще ми обърне внимание, когато му казах, че това е нашия доктор,  а виж го ти! .... Настанихме се на столове пред екрана и написах в Гугъл "д-р Стаменов". Веднага излязоха много снимки на д-р Стаменов  и на д-р Димов. Гогушлето грейна. Започнах да кликвам на снимките една по една - доктор Стаменов с бебе в ръце, доктора с близнаци, доктора на интервю, доктора в кабинета и т.н. Разглеждахме доста снимки. И видяхме симка на д-р Димов.
    - Гошенка, ние имам двама доктори, мамо - доктор Стаменов и доктор Димов. И двамата помогнаха много на мами и тати, за да се родиш ти! Ето го доктор Димов! Виждаш ли? ... Ето го и тук! - започнах да показвам снимки на доктор Димов...И...хоп! - снимка на доктор Димов с мен и с Гошката!!!
   - А, кой е това,  Гого?
  - Мама! - възторжено съобщи Гого
  - И?...
   - Доткос Димов!
   - А това кой е?
   - Гого - вече очарован каза Гошето, гледайки себе си на снимката, когато нямаше още годинка.
  - Искам оти! (Искам още) - започна отново Гошето и разглеждахме още снимки на доктор Димов и после пак на доктор Стаменов!

Междувременно видяхме и една снимка с д-р Сигридов.
   - Гошенц, виж, това е доктор Сигридов. Когато Гешот беше еееееййййй толкова малък - показвам му с пръстите на ръката си - и беше още в коремчето на мама, тогава ходихме при доктор Сигридов и тогава той той гледаше Гошето в корема на мама с един ей такъв апарат - показвам на снимката - и виждахме Гошенцето на ето този екран.
Гошето гледа, слуша... И му е интересно.

Прекрасни снимки! Не че самите снимки са кой знае какви - просто снимки, но гледайки ги отново се изпълних с онези прекрасни чувства, онова страхотно очакване, онова щастие, което изпитвах по време и на самото инвитро и на бременността ми!... Как ми се иска всичко това да се повтори отново! Струва ми се, че това е най-обаятелното време в моя живот - красиво, шеметно, прекрасно!...Вълнувам се когато си го припомня и така ми се иска отново да го преживея!...
  
Гледахме, гледахме... поне 10 минути. Докато Гого каза, че има "пиш". Изключих компютъра с лека носталгия по онези дни и си казах: "Как ми се иска да мога да разкажа всичко това на нашите прекрасни доктори! Иска ми се да им блогадря и да им кажа, че техния труд  е един от най-смислените, защото придава смисъл в живота на стотици жени като мен, запълвайки го с прекрасни създания като моето моменце!"
Кога нямах деца, кога бях бременна, кога момченцето ми стана на 2 г.и 9 м.?!?!
Благодаря ви, наши доктори, обичаме ви!

Ето  снимка на Гого, която му направих докато разглеждахме снимките на компютъра: