Гошето много обича да слуша песнички, а някои обича много да ги пее... По-точно прави кавъри. Особено с текста :-))
Две калинки като тупаринки под дадец танцували, пеели, удували: Тралалали, нека да вали! От дадеца ах, нас не страх! (като последното го изпява с апломб!) или У дома чиноник така с тъкави тетилци! Тик, так, тикитака, ставайте дечица! Понякога си смесва по две-три песни в една. От едната куплетче, от друга припевче - така ги миксира. В момента любими песни са му (както може да се досетите) "Рали" на Васил Найденов и "Фолксваген бус" на Васко Кръпката. Общото? Естестевено колите! Влезем ли в колата Гошето започва: - Мамо, искам за "Тотаген бус"! - След малко - гледам да избягна момента аз, дано забрави, че вече не ми се слуша това парче. Но не, Гого не забравя! - А не искаш ли зааааа.... Барон мюнхаузен? - Не, искам за "Тотаген бус"..... - А, за Карлсон, който живее на покрива.... или за Храбрия шивач? - Не, искам за "Тотаген бус"......... - Добре, след малко...... - Мамоооо, искам за "Тотаген бус"!!! - Ооооххххх, добрееее! - и пускам за тотаген буса, аман! .... А пропо - взехме от библиотеката една страхотна мини енциклопедия за транспорта, за която ви писах в предния постинг. Разглеждаме я всеки ден. От там се породи и нтереса ни към космоса - илипо Гоговски казано КОСУМА! Сега... аз като малка много се интересувах от астрономията и темата ми е много близка и и нтересна. Вероятно и затова успях да го запаля. Но той в момента е запленен от ракетите, от космоса, от звездите. ПРед два дена му предложих ентусиазирано: - Гоешнце, искаш ли да видиш истинска ракета как излита в космоса? - ДА!!!!! - отвърна той Речено-сторено. Взех лаптопа и му написах в Гугъл "ракета в космоса". И като се почна едно разглеждане - на видео и снимки! Лелелеле! Показах му Земята, заснета от космоса! - Виж, Гого, това е нашата Земя, нашата планета - ние живеем на нея! Красива е нали? - ДАААА! Много е касива! - Красива е маменце! Няма друга като нея в целия космос! - Да! - каза замислено той и след няколко секунди се обърна към мен - Мамо, искам да купим една! Хахахаха! Да купим една! - Не можем да я купим, мамо, тя е на всички... Пък е и ОГРОМНА! МНоооого голяма! После му показвам звездите: - Виж Гого тези звезди изглеждат мънички, но са много, много големи. И знаеш ли - те са мноооооого мнооооого далече!!! Дори не можем да си представим колко далече са - се опитвам да му обясня аз като използвам всичко което имам - глас, жестове, мимики, ръце и... може би карак?! :-)) А Гого набръчква носле и поклаща разбиращо главичка: - Да! Те са много, много далече!.... На 100 километра в час! - извиква той като посочва с пръстче към небето. - Мхмхмх...да, нещо такова, мамо, дори повече! Такива диалози си водим. Показах му совалка, ракета, излитаща в космоса....А онзи ден си взехме от библиотеката и една книга специално издание за първите полети до луната - "Стъпването на луната" и разглеждахме устройството на ракетите и облеклата на космонавтите и др. Вътре имаше дори ДВД със записи от НАСА, полета до Луната и т.н., но за съжаление беше много повреден и след многократни опити да го изгледаме целия се отазахме. Видяхме все пак това-онова, но уви, далеч не всичко, което исках да му покажа.... Когато вземахме книгата от библиотеката се оказа, че сме взели доста книги, а имаме право само на 10 и трябваше да върнем една и аз мислех да върнем точно тази, но Гого я прегърна здраво, отстъпки крачка назад с думите: "Не, аз искам за косума!!!" И така върнах "Патиланско царство", която ще си вземем следващия път.... Дали пък Гошенцето няма да стане космонавт? Все пак се казва Георги Иванов, нали?!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|