Дълго време се бавих с направата на картончета със сричките поради няколко причини. По принцип в почти всички системи, пък и в българската сега гласните се представят с червен цвят, а съгласните със син. Добре, обаче аз нямам цветен принтер - моя е лазарен. Сега ще отида да разпечатам азбуката, но после, когато ми потрябват повече срички, трябва да тичам всеки път да ги разпечатвам някъде, а няма време за това, пък и е свързано с подробности като подходящо форматиране, качване на носител, носене, вземане... и следователно допълнителен разход от време.
После и за това какви да са буквите се чудих - главни или малки. В Монтесори децата се запознават първо с малките букви, защото по-голямата част от текстовете са изписани с малки, не с главни букви. ОБАЧЕ, Гошето познава главните букви. С малките не съм го запознала специално и си мисля, че ще се обърка ,ако изведнъж започна да му показвам срички с малки букви. Доста се чудих също така откъде да започнем със сричките - с кои срички да започнем? Гледах доста интересно видео за системата на Поляков - интересна и практична, но пък доста писане и разпечатване ще падне. А и трябва да си направя собствена разработка- не става с просто копи и пейст, защото все пак колкото и да си приличат езиците руски и български са различни. И така - доста чудене, доста бавене, мислих и размислях.... Докато накрая не отидох в нашата библиотека и не си взех един буквар. Да, стаааричък, от 1990 г. но тя системата не се е много променила, може би хич даже! После поразтършувах в нета и намерих още малко неща, които ми помогнаха да се ориентирам съвсем добре. Ето ТУК, в електронното издание на буквара на Просвета се вижда много добре как да се образуват сричките, и как чрез добавяне на по една буква се образуват прости думички.... Но този стар буквар, макар и грозноват е направен просто и лесно, и схванах НАЙ-НАКРАЯ какво да правя. Направих си квадратчета с всички букви от азбуката. (Реших всичко да разпечатвам в черно, това ми е удобно, пък и Гого е свикнал с черното, освен това почти всеки текст е в черен цвят, така че няма да му мисля повече кое да червено, кое да е синьо). Ако детето не знае буквите, първо трябва да научи гласните. (При нас този етап го прескочихме, понеже Гошето отдавна знае цялата азбука). Представят му се по следния ред: А Ъ О У Е И След като ги знае, може да започне да учи съгласните, като едновременно с това ги съчетава с научените вече гласни. Видях в буквара каква е поредността на представяне на съгласните. Започва се с М. Представя се буквата и след това се правят срички на буквата М с всички гласни. (Аз си ги направих на картончета, също както и буквите - но така, по двойки.) МА МЪ МО МУ МЕ МИ След като детето ги усвои и научи да ги разпознава и чете се правят кратки думички с тези срички или със сричките и други гласни като: МАМА МИМА МИМЕ ИМЕ ИМА АМА Накрая се слагат гласните пред дадената съгласна: МУ-УМ МИ-ИМ Същото се прави и със следващите съгласни, които се представят поред както следва: Л Н Р Същественото тук е да разполагаме с набор подходящи думи, които детето да разчита след като научи сричките, образувани от съгласната и гласните. Но тях можете да вземете от букварите. Ето например какви думи детето би трябвало да разчита, след като е стигнало вече до буквата Н: елен, ален, алено, малини и т.н. В най-общи линии това е системата. Аз съм си направила картончета със сричките до буквата Р. Сега предстои да ги разпечатам и да започваме веселбата. Мисля, че Гого ще се забавлява и бързо ще се научи. По едно време доста се разколебах дали да го уча да чете - четох материали по Валдорфска педагогика. Спорде нея ранното интелектуално развитие ограничава децата в дългосрочен план, защото им пречи да развият творческия си потенциал. Дълго размишлявах и смятам, че в днешно време е много трудно детето да бъде задържано в напълно естествена среда, без изкуствените играчки Made in Chaina, да си играе само с дървени пръчки, листа и кестени, и с кукли от вълна.... Ако има кой да го занимава да му показва какво да прави, да дялка с него, да майстори - би било чудесно. Но и аз, и баща му сме градски хора. Е, ако живеехме на село да, може би щеше да се получи. Но иначе как би могло да стане? И дори аз да не го науча да брои и чете до 7 годишна възраст, мога ли да го спася от видео филмчетата, видео игрите, и всички други запълващи съзнанието вредители на днешния ден?! Казах си, че ако аз навреме не запълня това празно съзнание с полезни неща, някой друг ще го направи скоро вместо мен. Предпочитам Гого да прекарва времето си с книгите, отколкото в хипноза пред екрана. А ако мога да направя нещо повече за да развия творческия му потенциал - да, бих искала! За религиозната основа, на която е основана Валдорфската педагогика няма да коментирам - то е някаквъв миш-маш, тип Учителя Дънов. Смесица от християнство, езичество и култ към Земята... Както и да е в тази педагогика има и добри неща, ако се вземат само някои принципи. Но лично аз не бих могла да я приема безрезервно. Хайде да не се отплесвам, че късно става. Лека нощ на всички! И ще ви разказвам за четенето.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|