Вълшебните думички

От едно известно време Гошето започна да използва редовно думите: "моля те", "благодаря ти", "извинявай".Не съм полагала специални усилия да го науча кога какво да казва.
НО за сметка на това непрекъснато му показвам.
Например много често когато му кажа да направи нещо и той ме послуша аз му благодаря.
Например когато го помоля да си обуе чехлите и той го направи, аз му казвам:
  - Благодаря ти, мамо, че ме послуша!
Или когато ми подава нещо, или ми помогне.... винаги му благодаря. Сашо понякога се дразни.
  - Стига си му благодарила, че е направил каквото му казваш.
Аз обаче усещам, че това е нещо като балсам за душата му, която се е покорила на думите ми.

Друг път, когато без да искам го бутна или пък се ударим един в другили нещо друго подобно стане му се извинявам:
  - Извинявай Гошенце, бе да искам.
Бих могла да му кажа: "Гледай къде стъпваш!" или "Не ми се пречкай" или "Пази се сам, няма аз да те пазя". В такива моменти, когато го заболи, той се хваща за мястото и ме поглежда въпросително - аз ли го бутам, случайно ли стана?! И когато му кажа "Извинявай Гоше, без да искам" той просто се усмихва и ми казва:
  - Няма нищо мамо!

И така сега каквото съм посявала през времето досега у него, започва да дава плод. Вълешебните думи сами излизат от устата му. Да, звучи прекрасно когато като му подам примерно филийка хляб и му кажа:
    - Заповядай, Гого!
Той ми отвърне:
     - Боголя ти, мамо!
Или когато той ме удари не нарочно по време на някое боричкане и ме заболи, идва при мен и ме пита:
    - Забоя ли те?... Ивинявай, мамо!
    - Няма нищо, Гошенце - на свой ред отговарям аз.