Най-добър приятел

В последните няколко месеца най-ненадейно  Гого се сприятели със сина на наши приятели, който е трети клас. Имайки предвид голямата разлика в годините, не ми беше минавало и през ум, че те двамата може така да се сближат. Още повече, че отначало нямаше признаци заподобно приятелство. НО общата им страст към колите даде резултат. Петър, както и Гого са страшни фенове на автомобилите. Могат да играя с часове с количките - то състезания, катастрофи, писти, гаражи и други подобни. Петър е много спокоен, не се дразни на Гошето, Гого пък изпада във възторг и копира Петър в нещата, които прави....
Освен с колите вече двамата много много се забавляват като си играят на гоненка, криеница, конче, скачат и всичко останало каквото две момчета приятели правят заедно.

Тази седмица Петър остана у нас два дни и о, благодат! То било чудесно да си имаш още едно хлапе у дома - не усетих че имам дете, и почти не усетих че има две деца. ПРез цялото време си играха, без крясъци, караници, викове или друго подобно нещо. Ходихме заедно на разходка, на гости, а у дома времето течеше неусетно. Спаха заедно наобяд. А сутрин и наобяд след сън, когато обикновено Гого иска да суче и суче най-продължително Петър просто свърши страхотна работа. Идва да ни събуди рано сутрин в спалнята:
    - Гоше, ставай, чакам те да играем - сяда Петър до Гого на леглото и се опитва да го събуди
А Гошката само като го чуе - няма разбуждане, протягане или сучене - направо скача, все едно че  само това е чакал  и веднага отива да си играят в хола. Не се сеща, че обикновено суче сутрин.
Единствения негатив от всичко е, че бъркотията става малко по-голамя, но пък после ги стягам да приберем заедно и готово.
Петър каза, че иска да дойде у нас за една седмица през ваканцията. И аз на драго сърце ще го приема у дома, защото двамата си прекарват страхотно, пък и като едното нищо Гого да спре да суче покрай него.
Ето ги двамата сладури:

Нали виждате с каква любов гледа Гошето Петър?

НО - има едно голямо НО. За съжаление Петър ще заминава в Автстралия - родителите му планират да емигрират. Всъщност майка му вече замина. Гошето не знае това, но след година го очаква раздяла с Петър. Когато майката на Петър му казала, че заминава и след година и цялото семейство ще отиде там, Петър казал:
    - Ами Гошко? Той ми е най-добър приятел. Не искам да заминавам.

Мъчно ми е, заради Гого, пък и заради Петър, защото всяко голямо приятелство е толкова ценно - както за малките, така и за големите, и е тежко и истинска загуба да се разделиш с добър приятел!
Но ... такъв е живота.