ПРодължават опитите ни да се отбием.
Може би множественото число тук е много подходящо, защото не аз съм тази, която води процеса. А двамата се опитваме заедно да намерим своите нови навици.Дори бих казала, че Гошето е инициатор тук. Гого продължава и на обяд и вечер, когато си ляга да ми напомни: - Без цокане, мамо! - Да, Гоше, без цокане. Лягаме, гушкаме се, пускаме си аудиоприказката на Балкантон Палечка - на телефона или таблета и се приготвяме да заспим. Гошето ми обръща гръб и почва да жми - затваря очички и се опитва да заспи. Но пусти навик - не му се отдава. След като чуем цялата приказка - около 25-30 мин. той сам предлага: - Мамо, искам да цокам. Давам му малко и после заспива. Тази вечер отново същото се повтори. Той няколко пъти посукваше помалко и после се опитваше да заспи - върти се насам натам, бута завивката, после се обръща към мен, прегръща ме и отново опитва да заспи. После ми обръща гръб и още мижа, но...не се получава. След като сука малко втори или трети път ме погледна и каза: - Мамо прибери цокането - прошепна Гошката - Какво? - мислех, че ми се причу - Затвори цокането! - А, да, разбира се! - схванах аз и дръпнах надолу блузата си. А той пак опита да заспи.... В краят на краищата, след като два пъти изслушахме Палечка и от 22.00 часът беше станал 23.10 той сам поиска пак да суче: - Мамо не мога да заспя. - Добре Гошенце! Няма нищо, мамо!... Постепенно ще свикнеш, не се притеснявай. Той кимна засука, отпусна се и заспа. Много съм обнадеждена, че нещата ще се получат. Може би не веднага. Но ще опитваме. Очарована съм от това, че Гошенцето проявява разбиране и наистина здрав разум. Той осъзна това, което толкова време се опитвах да му кажа и активно започна да ми съдейства. Истинска душичка!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|