Днес е инфарктен ден.
Понеже ме изненадаха с това пътуване се оказа ,че имам да свърша много неща, особено като се има в предвид че няма да съм си тук десетина дни. А има работа, която не чака - ходене по банки, обработка на фактури, плащане на някои сметки... А освен това трябва да си приготвя и багажа, което ще е най-трудната част, защото искам да си взема много неща: - книга, лаптоп, гоблен, дискмен, фотоапарат, плюс всички останали неща като дрехи, обувки за студено и топло, разни дамски неща и т.н. Ще приготвя всичко в големия куфар, с който пътуваме двамата със Сашо. И мисля да го оставя на него, той да го докара в София, когато тръгне утре през деня. А аз ще ходя като мацка, с едно чанте! Е, майтапя се, няма де е просто едно чанте (ударението е накрая на думата), но все пак мисля да не се претоварвам. Като споделих плановете си със Сашо , че куфара ще ми е тежък и планирам да му предоставя носенето до София, той каза: "Е! Че нали тренираш, няма да ти е толкова тежък!" Ха-ха. Този мой Сашо! Винаги ме разсмива с неговите изказвания ни в клин ни в ръкав! Лаптопа - оставила съм го да го оправят, ще му преинсталират уиндоуса, и много, ама много се надявам да проработи, за да мога да имам мрежа, да мога да пиша тук, в дневника и да имам връзка със света. Моля се да стане! Днес пак имаше шоу с биенето на четвъртата инжекция. Този път всичко мина по вода, дори когато извадих иглата нямаше и капчица кръв... ОБАЧЕ,както е известно власите се давят на края на Дунава. Докато свалях иглата си убодох кутрето на лявата ръка, изтървах я и докато отново се опитвах да я прибера си убодох палеца на дясната! Смях! Добре, че не съм медицинска сестраи и не работя със заразно болни. Преди да си бия инжекцията се изкуших да погледна листовката в опаковката, но после се отказах. Не искам да се запознавам с противопоказанията, нито с възможните усложнения. Една приятелка, която роди близначки от инвитро ме посъветва много много да не питам и да не се интересувам. Каза, че така всичко минава по-лесно. Колкото повече се интересуваш, толкова повече се товариш с възможните усложнения. Е, това е за днес. Интересното предстои.
1 Comment
kris
5/3/2010 09:58:10 pm
Дано тази приятелка ти донесе късмет.Но не мога да се сетя коя е.Хи хи и мен ме има в твоя дневник.
Reply
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|