- Мамо, разкажи ми пак за децата, които си нямат дом...
Веднъж, когато бях ядосана, че Гого капризничи за яденето (което се случва много често), аз му казах: - Виж колко неща съм ти приготвила, а ти все си недоволен... Знаеш ли, че има деца, които нямат какво да ядат? Има деца, които биха се радвали дори само на едно парче хляб!? Гого наведе главичка настрана. - Ама... и шоколад ли си нямат? - Шоколад пък изобщо не са опитвали. Нямат нито хляб, нито банани, нито мляко... а някои дори вода си нямат... От тогава започнаха нашите разговори за бедните хора, които живеят с липси. - Знаеш ли Гошенка, има дечица, които си нямат дом, нямат играчки, нямат дори майки и татковци... - А къде живеят? - Живеят в нещо като детски градини и имат учителки. Но това не е истински дом. Тези деца страдат много, защото си нямат майки и татковци, а това те искат най-много на света. - Защо си нямат майки и татковци? - Ами в повечето случаи те са ги изоставили. Гошето ме поглежда с почуда: - Ама защо са ги оставили? - Защото поради различни причини не ги искат. - Защо не ги искат? - продължава той със "защото" - иска да стигне до същността на нещата. - Ами някои защото са бедни, други защото мислят, че ще им пречат, трети, защото се страхуват и защото са егоисти....и така... - Искам да видя детската градина, дето живеят децата.... Тука има ли? - Да, има, във Виница. - Във Виница? - учуден е Гошето, че толкова наблизо има такова странно място, където живеят изоставени деца. - Да, и на други места има...Има много такива градини, където живеят много изоставени деца. Тук вече той беше шокиран - Има много такива градини - ококори очи и се надигна в столчето си - Да, много - Не мога да повярвам - плесна се по челото, удивен от факта, че има толкова много изоставени от родителите си деца. - Да, има, мамо, за съжаление.... Ти си щастливо дете, защото имаш мама и татко, които те обичат - започнах да го пощипвам, за да отпусна напрежението - прегръщат те, купуват ти колички, гушкат те и те целуват - тук вече го придърпах и го гушнах, а той се поотпусна. Но минат-не минат два-три дни Гошето пак подхваща темата. - Мамо, има много деца, които си нямат дом... - Да, има такива деца, маменце. - И си нямат количкииии.... нямат си миникупър, хамъъър, тойотааааа - Да, така е Гоше! Разказах му, че има и възрастни самотни хора. Сашо посещава два пъти месечно един дом за стари хора, заедно с приятели от една църква. Там говорят на хората за Бог, молят се за тях и ги утешават. - Има и възрастни хора, които си нямат деца, нямат си внучета и са самотни.... Като тези, при които ходи татко ти в старческия дом. - Нямат си децаааа? - учудено възкликва Гого - Да, нямат. А някои имат деца, които пък не искат да се грижат за тях. - Не искат да се грижат?.... Защо? И пак започваме разговора за причините хората да не се обичат и да се изоставят. Изобщо Гошето много се интересува от взаимоотношенията на хората. Също е и много чувствителен - усеща и най-дребните нюанси в поведението или във взаимоотношенията. Вчера ме разсмя със забележката си...Понеже два-три пъти му казах да се облече, но той не го направи, накрая строго го хванах за рамото и му казах, че ако не се облече, се прибираме. А той се дръпна, погледна ме и с висок тон ми каза: - Не ми говори така грубо! Подсмихнах се... Ами да, това са моите думи... Интересно му е не само душевното и духовното, но и физическото измерение на човешкото тяло. Преди три-четири месеца хит у нас бяха две книги - едната енциклопедия за човешкото тяло, а другата книга на тема "Искам да стана лекар". Тогава му купих и прост лекарски комплект, с който от време на време играем. Много му е интересен въпроса за бебетата. Преди половин година бях му разказала как се зачеват бебетата, как се раждат и това така го впечатли, че вече месеци възобновяваме темата. - Мамо, искам да си имам бебе вече. - Какво ще ги правиш като се роди? - Ще му сменям пампеса, ще го обличам, ще го храняяяя. - Ще го приспиваш ли? - Да! - уверено отговаря - Ще си имаш, скъпи, нотрябва да порастнеш. Тогава ще се ожениш за някое момиче, което ще обикнеш, и ще посееш в нея от твоите семенца, а тя ще роди бебето.... А аз ще стана бабаааа! - Да - усмихва се той - аз ще съм таткото, ти ще си бабата, а татко ти ще е дядото.... - Да - отвръщам и очаквам продължението, което идва след секунда размисъл: - А кой ще е майката на бебето? - Твоята жена! -А да, да! - Мамо, много те обичам - разнежва се Гошето Оооохххх, колко е хубаво като ми го каже така мило! - Обичам те до небето! - ми казва - А аз те обичам до Вселената - отвръщам му тихо.... Благодаря ти, маменце, че си толкова прекрасно дете... Знаеш ли колко ми беше мъчно като те нямаше. Все казвах "Кога ще си имаме детенце, кога ще дойде моето детенце" и ето те!... - Да, и на мен ми беше мъчно - казва Гошето и обвива ръчички около врата ми. Ах, блаженство! Забравям за всичко в тези чудни моменти на изливане на любов - съвършена и чиста като Онзи, откъдето идва.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|