Откак времето захладня вече няма деца навън. Чудя се аз ли съм единствената родителка в този квартал, чието дете не ходи на градина?!? През септември и октомври всеки ден излизаме навън в късния преди обяд - нито тогава, нито по обяд, нито след обяд на площадката има деца - само малки бебета, които в 11.00 се прибира да спят.
- Мамоооо, защо няма дечица навън? - този въпрос вече ме кара да се напраягм... - Гошенце, нали знаеш маменце, всички деца на са на детска градина - Искам да си играя с дечицааааа - проплаква Гошето - Гошенка, ако искаш да си играеш с деца, трябва да ходиш в детската градина, миличък! - казвам го, но дали съм готова да го пратя в градината? Не можем да ходим на държавна градина, защото Гог няма ваксини. За частна градина, особено зимата ни е трудно да плащаме, но това е единствения вариянт за сега, на който сме готови, стига той да каже ДА. Дори само половин ден да е, пак бихме го водили, за да може да си играе с дечица. Откак най-добрия му приятел замина в Австралия всеки ден ме пита кога ще отидем в Австралия, при Петър. Много се ядосвам, че неваксинираните деца не могат да ходят на градина. Те не са опасни за другите, защото другите деца така или иначе са си ваксинирани, нали? Значи това просто е начин някой да принуди някого да направи нещо и причината естествено е пари. Освен, че сме санкционирани да не получаваме детски, освен че бихме платили глоби, сега трябва да плащаме доста повече и за детска градина. Това е несправедливо, на фона на всички данъци, които си плащаме като граждани на това общество. - Мамо, искам да си играя с дечица, защо няма деца навън?!?! Аз въздишам....Тежат ми тези въпроси... Докато един ден на моя отговор, че всички деца са в детската градина, Гого ми каза: - Ами искам и аз да ходя на детска градина. - Добре, ще ходиш. Ще те водя да си играеш и после ще те вземам, нали помниш? - напомням му тази важна подробност, която съм повтаряла толкова пъти, защото се боя от това, че ще отидем и той ще плаче и ще се вкопчи в мен на вратата... - Да, помня!...Не ми казвай по сто пъти (ах, колко често чувам себе си в думите му) Последния подобен разговор водихме в четвъртък, докато се прибирахме от пазарчето, на минаване покрай празната детска площадка. - Виж, в понеделник ще те заведа в една детска градина да видим дали ще ти хареса. Мислех си за една градина, където бяхме ходили точно преди година - Меджик плейс в квартала на майка. Беше ми допаднало, защото имат доста голямопомещение за малкия брой деца - светло и просторно, освен това на крачка от морската градина, където ги водят, когато е хубаво времето. А и таксата ми е премлива за 4 часа - 160 лв. плюс храната. Но тогава не ни се получи - Гого не беше готов, аз усетих това и дори не направих опит да го заведа. Освен тази градина си мислех още за едно-две места, където реших да отидем и да видим къде ще му допадне най-вече. Докато си разсъждавах си казах - защо пък да чакам до понеделник? Защо да не отидем още утре? Ами да - не мога повече да продължавам да се мъчим и двамата. Звъннах в градината и си уговорих среща с управителката за следващия ден - петък. - Гошка, утре отиваме да видиш една градина. - Искам сега! - естествено ми отвърна той. - УТРЕЕЕЕ!!!! Сега няма как да стане. За утре се уговорихме. И така на следващия ден - в петък, 06 ноември 2014 г. в 10.00 отидохме в градината. Посрещна ни една много мила дама, на около 55 г. и учителката Еми - Енергична набита жена на около 35-38 г. Седнахме да поговорим с управителката, а учителката повика Гого да види една писта. Колебанието му трая малко и макар и да виждах, че малко се притесняваше, си събу обувките и отиде да види пистата - може ли да се устои на писти и колички?! Поговорихме, разбрах условията и много ми допадна начина по който си поговорихме с управителката - разбрана, мила и приятна.Допадна ми и болничната им политика, според която болни деца на градина не се допускат. Освен това в градината имаше не повече от 6-7 дечица - бройка, която отговаря и на условието на Гого да няма много деца. Сред много деца той се изнервя. След около 30 минути дойде време да си тръгваме. - Гошинка, хайде да си тръгваме вече - повиках аз Гого, който междувременно се беше заиграл с момченцата. - Не, няма, не искам. - Ама моля те, мамо, трябва да отидем да взема баба ти и да я закарам до поликлиниката - Неее, искам да си играя! - Гого, можеш да избереш - оставаш тук за половин час и аз отивам да взема баба ти и да я откарам до поликлиниката, или идваш с мен. Ти реши! - Ами ще остана тук за половин час - поклати главица той само след две секунди колебание. - Добре - едва прикрих изненадата си - ще те взема след малко като закарам баба ти. Погледнах управителката, тя ми кимна и аз излетях, да не би да пропусна мига. След час и половина, след като откарах майка ми на преглед, се върнах. Беше 11.30. Вътрешно се притеснявах, дали Гого не плаче, дали не се е стреснал сам. Качих се по стълбите и надникнах през прозореца - видях го край масата да бучи като двигател, докато бута количиките с другите момчета. Лека отворих вратата и погледнах към управителката а тя само ми кимна показвайки ми, че всичко е наред, а аз направих знак че ще го оставя още малко и тихом мълком слязох към колата. Изчаках още известно време и в 12.00 се качих горе точно навреме да го видя как се приближава към прозореца за да види дали идвам.... Отворих вратата: - Гошенце! - Мамооооо - хвърли се щастлив към мен той. - Хайде да тръгваме. - Къде беше? - Нали ти казах?... Хайде кажи на децата чао и утре пак ще дойдеш. Той се сбогува с всички и радостно си тръгнахме. Лелелеееее, какво вълнение! След години, в които не искаше да се отлепи от мен, сега дарговолон остана на чуждо място, с непознати хора - толкова голямо е желанието му да бъде с други деца! Да, той е много социялен - нещо което доста ме учудва. Мислех си, че щом е така прилепнал към мен, ще е по-затворен, по-интровертен. А той копнее да споделя всичко с другите! Освен количките си - които дава само на най-близките си приятели :-)) Така мина цялата седмица - с радост и щастие за него и за мен, която за първи път от почти 4 години имам някакво лично време. Но дойде новата седмица. В понеделник остана в градината с едно леко измънкано : "Не искам наградина". Вторник - също. И в сряда вече, когато отидохме там, събляках го и му обух пантофките, той започна да се дърпа - нямало да остане. Ха сега де! Зная, че му харесва. Но зная, че раекзията му е нормална - това се случва на повечето деца. Ядосах се, прибрах го у дома и му заявих, че времето до обяд е мое - имам работа и ще я върша. А той ще трябва да се занимава сам. Ако иска да скучае, тогава нека скучае. И докато в началото твърдеше че ще си играе сам, скоро започна да мънка че му е скучно. Постарах се да усети добре скуката, за да поиска да ходи на градина. ДНес - четвъртък, давамат с баща му заявихме, че неговата работа е да ходи на градина - така ще си печели пари за колички, защото всъщност като ходи, ни помага ние да работим повече. Не се противи много - докато не стигнахме д самата градина. След като го съблякох, ние се приготвихме да тръгнем, а той се хвана за мен. - Мамо, не искам да си тръгваш. Не искам на градина. - Искате ли да го взема? Реакцията му е нормална и съвсем скоро няма да иска да си тръгва от тук. ПРосто сега не бива да му показвате ,че може да си тръгва когато иска, защото после ще ви е трудно - ми каза учителката. Бях сигурна, че е права. - Добре - кимнах й, дръпнах го леко и й позволих да го хване, а ние бързо излетяхме навън. Не почувствах притеснение. Бях убедена, че постъпвам добре. По обяд баща му отиде да го вземе и когато се върнаха у дома, той леко ми беше сърдит, опита се да ми гопокаже като не ме гледаше в очите и леко ме удари по крака. Но скоро му мина и каза, че му е харесало на градината и си е играл. Малко се притеснявам как ще мине утрешното оставяне, но зная, че трябва да удържим фронта няколко дни и всичко ще е наред. Чувствам се много облекчена! Беше ми дотежало това, че трябва да запълвам всички нужди от игра и общуване на Гого. Той си иска своето, а аз също. Имам нужда да общувам и с възрастни хора и се чувствам изтощена да играя цял ден с едно дете и да се опитвам да направя деня му интересн и пълноценен. Ах, ако имахме още едно човече у дома, щеше да е съвсем различно! Всъщност изглежда точно тази градина е перфектната за Гого. И като часове, и като отношение на персонала, защото са доста гъвкави - не ни притискат нито мен, нито него. Мисля си, че ако беше отишъл в една държавна градина, щеше са му е трудна раздялата за цял ден с мен. И може би щеше да е по-голяма драма! Така че ще кажа "Всяко зло за добро" и ще се моля утре и в бъдеще всичко да бъде наред!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|