Вчера сутринта Гого както винаги дълго сука. Поспря и после:
- Искам още да цокам. Този път Сашо не издържа : - Стига с това цокане! Голям си вече, повече не искам да цокаш, ясно ли е? Хъката-мъката, измъкнахме се от леглото. Сашето беше доста пораздразнен. Не зная какво точно го дразни или му пречи. Обърна се към мен: - Май не Гого, а ти не искаш да спреш с това? Тука не позна, защото и аз свече съм напълно готова да приключим с този въпрос. Но пред Гошката не исках да се разправяме. Така че просто си премълчах. А после му казах, че ми се иска да премине и стреса с детската градина и тогава да преминем към окончателното спиране. Както и да е.... Малко по-късно през деня се помолих на Господ: "Боже, моля те помогни ми да отбия Гого. Моля те дай му желание и благодат да спре да суче. Моля те дай ми мъдрост какво да говоря с него и ми помогни да го убедя, че вече е време да спре да суче!" Снощи когато си легнахме се приготвихме да му разкажа някоя история. Напоследък му разказвам интересни библейски истории докато заспива, след като сме чели някоя книжка по негов избор. Изгасихме лампата, целунах го, гушнах го и му казах: - Гошенка, виж мамо, хайде вече да не цокаш. Татко ти се дразни и не му е приятно. - Защо, мамо? - Защото вече си голям, ти си вече мъж, маменце и на него не му харесва, че цокаш като бебе. - Добре - с готовност отговори той. Зяпнах. Но след кратка пауза добави - само утре като се събудя ще цокам .... - ааа, не ме е разбрал. - Не, Гошенка, имам в предвид изобщо вече да не цокаш, мамо. Ти си пораснал, вече ставаш мъж.... Внезапно отвътре ми дойде да му кажа нещо, което изобщо не бях бях обмисляла или планирала: - Съгласен ли си да предадем цокането на Бога? .... Да Му го върнем обратно. Той ни даде млекце, а сега ние ще Му го върнем и после като дойде другото бебе, Той пак ще ни го даде да има и за другото бебе! - Да, съгласен съм! - веднага ми отговори той. Нямах време дори да се поколебая. От утре - край? Моето момче е вече пораснало... Приключваме ли наистина със сукането - след цели 3 г. и 10 м.? - Добре, сега ще се помолим на Бог и ще му върнем цокането. - Добре! - отговори тихичко той - Господи - помолих се аз на глас - благодарим Ти за цокането и за млякото, което ни даваше през тези 4 години. Благодарим ти за хубавото време, което имахме заедно с Гошето, благодарим ти че го направи здрав чрез моето мляко. Сега ти връщаме цокането и Те молим да го запазиш за следващото ни бебе, за да бъде и то здраво и силно като Гошето!... В Името на Исус се молим за това! Амин! - Амин! - отговори Гого. - ЗНаеш ли Гого, утре е 25 ноември. А на 27 ноември ти имаш нещо като рожден ден, защото ставаш на 3 г. и 10 м. - Ураааа..... Мамо, аз вече съм голям! - Да, миличък, голям си! А скоро ще станеш на 4 годинки!... - Да, виж колко са ми станали дълги краката! - Да, наистина!... Гоше, искаш ли утре да де заведа на сладкарница? Да се почерпим за това, че вече няма да цокаш вече? - Да, искам! Да! - с разбираем ентусиазъм ми отвърна той - Добре, след градината ще те взема и ще отидем да хапнем торта или сладолед - каквото си избереш. Ще празнуваме! - Да, искам! - потвърди отново той, след което се обърна с гръб към мен и се приготви да заспива, а аз подхванах историята за това как Савел станал Павел. Тази сутрин се събудихме почти едновременно. - Гошенце, хайде да ставаме - побързах да му кажа аз - Хайде! - Искаш ли да ти пусна нещо да погледаш? - мразя това гледане на филмчета, но ще го използвам поне няколко дни, за укрепване на положението. - Да, искам! - отвърна Гого. Измъкнахме се по чорапи от леглото, да не събудим Сашо и отидохме в хола.Пуснах му "Ну, погоди!". - Отивам да ти направя нещо за закуска, защото вече не цокаш сутрин и трябва добре да хапнеш, нали? - Дааааа - отвърна той и се загледа. Отидох да си купя хомеопатични за отбиване по тази СХЕМА - на д-р Михайлов. ПО принцип от гърдите ми не тече мляко - само капки излизат. Затова мисля, че бързо ще се спре и останалото. Е, мисля, че това беше! Не чувствам да ми е тъжно, да ми е странно. Чувствам, че всичко стана съвсем навреме. И двамата с Гого сме готови да се отделим. Разбираме, че идва нов етап в неговия живот - той вече пораства. Днес благодарих на Бога за това, че ми даде благодат да кърмя толкова дълго време, че не бях притеснявана прекомерно заради дългото кърмене, че не се наложи да разделям детето мъчително от себе си...Всичко си дойде на място - на точното време! Благодаря Му! ---------------------------- ДНес отидох да взема Гошето от градина. - Мамо, каква изненада си ми подготвила? - все още я караме с изненади, че да е стимулиран да ходи на градина. - Ами ще ходим в сладкарница да се почерпим, задето върнахме цокането на Господ, забрави ли? Гошето отвори широко очички, качи се на пейката където го преобувам и извика към всички на висок глас: - Ние върнахме цокането на Бога! - Какво, какво? - не разбра (и с право) учителката - Върнахме цокането на Богааа! - още по-силно извика той - Цокането ли? - не вярваше на ушите си тя - Да, беее, върнахме цокането на Бога!-натъртено отвърна той Аз се изчервих и уточних като се обърнах към нея с усмивка: - Това са си наши работи. - Аха, добре! - и тя се усмихна Е, после се сещате - сладкарница, сладоледи, торти и добро настроение!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|