Ето, моето момченце стана на 4 годинки - гледам го и виждам голямото съкровище, богатството в това малко телце - душата, която е вечна, с всичките си дарове, таланти и все още неоткрити способности и потенциал. ... Всичко това е толкова чудно! И осъзнавам, че трябва да подхождам нежно и внимателно към това съвършено творение! Защото то е пластично и Господ ми е дал власт да го моделирам, и дооформям.. Какво доверие и свобода - с всичките рискове, които произтичат от нея!
Изминалата година беше много трудна за мен по отношение на Гого. Тя беше белязана с борба за надмощие и устояване на позиции. Като цяло той е благо,нежно и весело дете. Но на моменти става непоносимо упорит. Упоритостта е добро качество, но както всяка черта в характера, тя може да бъде използвана с положителен или с отрицателен знак. Най-честите ни конфликти се случваха когато Гошката започне да иска нещо - обикновено това е количка или шоколад, или когато иска да му обръщам внимание непрекъснато. Да кажем, че му обръщам внимание е малко, аз му обръщам МНОГО внимание! Но той иска да се занимава с някого през цялото време. Направо казано иска братче или сестриче - дете с което да си играе по цял ден. Понеже няма такова - той иска да играе с мен. Добре, аз мога да играя на колички - примерно час на ден, но повече от това не ми е по силите. Изтощавам се. В къщи имаме ВСИЧКО - конструктори, бои, мозайки, логически игри, паркинги, .... абе всичко! И той обича да се занимава, НО НЕ САМ. ИСка с някого. Тези негови изисквания просто ме изтискват докрай! Откак тръгна на детска нещата се пооправиха, и поне за половин ден аз имам време да почина. Но допреди два-три месеца положението беше много тежко. Също и с упорството - Гого може в продължение на половин час да повтаря "Искам шоколад!....Искам шоколад!.... Искам шоколад!" - като машина, с равни интервали. Независимо какво му казвам или обяснявам той си знае неговото... Понякога ме предизвиква, като размахва пръстче и открито ми се противопоставя, като ми казва, че няма да направи нещо, което ТРЯБВА да направи - като да си измие зъбите или ръцете. Тези неща така ме влудяваха, че наистина накрая експлоадирах. Няколко пъти така крещях, както никога през живота си. Наплесках го здравата неколкократно - по дупето и с ръка, ама така че да го заболи. А той се разплакваше много. Виждах, че го заболява не само дупето, но и душата... Но и аз се чувствах безсилна да реагирам по друг начин. Чувствах се все едно че са ми взели всички оръжия и са ми оставили само един електрически трион - брутално, но единствено оръжие...Разбира се после дълго се чудех какво бих могла да направя, как да реагирам - цялата тази работа ми беше много неприятна. След четене и лутане, разбрах някои неща и промених вътрешното си очакване и нагласа. И вече предприех друга тактика.... Но пиша всичко това, за да стигна до СЪЩНОСТТА на онова, което искам да разкажа. Вчера отидохме на редовните си занимания по музика, но пристигнахме доста по-рано и чакахме в предверието - една малка стаичка. За да не вдигаме шум и да убием времето, взехме да разглеждаме една книжка 365 проекта за деца. Имаше един проект - красива зелена градина с дървета, направени от отпечатъци с разрязан картоф. - Мамо, разкажи ми пак за Исус в градината - каза Гошето - В Гетсиманската градина ли? - попитах - Да, да! - Ами Господ отиде с учениците си в Гетсиманската градина.. И... - не успях да довърша: - Мамо, защо Исус го разпънаха на кръста? - ме прекъсна Гошенцето - Амиии....- зачудих се откъде да започа и как да обясня разбираемо този теологичен въпрос - Помниш ли Едемската градина?... Адам и Ева, и как те опознаха злото, опитвайки от Дървото за познаване на доброто и злото? Когато това стана Бог реши, че не иска да ги остави да страдат завинаги. И ето какво стана: Хората, вече познавайки злото, започнаха да мислят и да вършат зло. А има такъв закон, че който върши зло трябва да плати за това като изтърпи наказание. И сега ще ти дам пример: Ако ти откраднеш нещо да речем в градината... - Ама аз нищо не съм откраднал.... - Това е сам пример, не че си откраднал, ти не си откраднал... Казвам само да си представим, че се е случило... И така да си представим, че ти си откраднал някаква играчка...,И Емито и Катя (учителките) са разбрали за това и са те хванали и са решили да те накажат. Но аз идвам и казвам:"Разбрах, че Гошето е откраднал тази играчка и виждам, че съжалява за това. Моля ви, не наказвайте него, накажете мен вместо него. Аз ще понеса неговото наказание." Тогава ти ще си свободен, а аз ще бъда наказана, нали така? - Ммм да! - По същия начин Бог е решил да освободи човечеството. Той сам е дошъл на Земята, влязъл в човешко тяло - тялото на Христос, и е бил наказан на кръста за всички грешки на всички хора, събрал е и е взел върху себе си наказанията за злото, извършено от всички хора. И така когато всеки човек на света съжали за греховете си и искрено пожелае да не върши зло, Бог напълно го освобождава от вината му, заради Христос!.... Разбираш ли? - питам, като осъзнавам, че става сложно за него. - Амиии не съвсем... - Виж Гоше, ако аз извърша нещо лошо, да речем... започна да крещя на някого или например те... ударя.... - не успях да довърша - Мамо, защо не ми си се извинила, че си ме ударила? - изрече бързо той, малко бъркайки времената. Но аз разбрах отлично какво ме пита - защо не съм му се извинила, за всичките пъти когато съм го удряла. - Ами....- зачудих се как да отговоря, но осъзнах, че единствения правилен отговор е - Гоше, прав си мамо, извинявай, че съм те удряла! - казах искрено. Не успях да довърша изречението си, когато Гошето избухна в сълзи. Той покри очичките си с ръце и захлипа. Осъзнах колко много съм го наранила. - Извинявай, маменце, не съм знаела какво да направя и съм те ударила - продължих като започнах да го милвам по главицата. Помислих си дали да му кажа, че никога повече няма да го ударя... "А дали ще успея да спазя обещанието си. Той едва на 4! Никога повече?...Трябва ли да го кажа? Ще намеря ли начин да се справям с инфарктни ситуации без да го плесна повече? Ще мога ли да устоя в обещанието си? Трябва да мога, заради сълзите му!" - помислих си. - Извинявай, миличък, обещавам ти, че никога повече няма да те ударя!... Моля те прости ми - изрекох, а той започна още по-слино да хлипа. Взех го на коленете си. Той се отпусна и плачеше няколко минути а аз повтарях същото - Извинявай, моля те прости ми, не е трябвало да те удрям. Направила съм го в безсилието си. Няма никога повече да го правя! Обещавам ти! Никога! Той плачеше и бършеше сълзите си с ръчичка, не искаше да ме погледне. СЛезе от коленете ми и се обърна към облегалката на канапето. - Прости ми, моля те! - погалих го пак - Не, няма да ти простя! Няма! - каза той и започна да удря с ръчичка по облегалката - Извинявай, скъпи, никога няма да те ударя отново. Обещавам - повтарях и вътрешно взех това решение. Постепенно той спря да плаче, но продължаваше да търка очички. - Кажи и на татко ти! - Ще му кажа, но аз не мога да отговарям за него, Гоше. Обаче ще говоря с него, обещавам ти. Сашо не го е плескал като мен, но понякога в момент на афект също се беше държал грубо с Гошето. Накрая той спря да плаче. Обръна се и седна. И почти веднага вратата се отвори и Веси (педагожката) го покани да влезе. Минаха две-три минути докато той се успокои напълно и влезе на музика. Ето как историята за греха, наказанието и изкуплението доведе до едно лично признаване на грях, поискване на прошка и изкупление. Защото всяко изкупление е свързано с даване на нов живот на нещо, което е било умряло. Благодарна съм, че моето момче провокирано от историята за Исус, откри душата си пред мен и аз имах възможност да осъзная последствията от действията си и да поискам прошка; и най-важното взаимоотношенията ни да бъдат възстановени. Понякога раните стоят толкова невидими в душите, но коварно дълбаят, докато настане истинския разрив. Благодарна съм, че всичко това се случи, за да бъдат изкоренени семената на огорчението, отчуждението и болката. Малко се притеснявах да споделя всичко това. Защото изпитвам срам, че не съм могла да се справя по друг начин с конфликтите, за да не стигам до най-грубия метод за възпитание, който всъщност не е никакъв метод. Защото ако удариш детето в яда си, какво научава то? Че силата владее положението. Силата би трябвало да се изяви точно в обратна посока, в себевладеенето, в намирането на способи за възпитание, при които детето наистина научава своя урок, а не просто търпи наказание. Но това е едно истинско преживяване, при това е с добър край, в което един "учител" беше за малко "ученик".
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|