Току-що получих едно послание и съм силно развълнувана.
Моя скъпа приятелка, която за жалост е далеч от България имаше наскоро рожден ден. В суматохата покрай Велик ден пропуснах да я поздравя и го направих едва вчера. Ани - моята приятелка от ученическите години, живее в САЩ. Щастливо омъжена, за жалост тя не успя да забременее въпреки трите опита инвитро, които направи в България. Със съпруга си тя често пътува и ходи на разни места по света. Понякога й завиждам, защото много ми се иска да пътешествам. Мечтая си да отида на разни интересни места по света и да видя красотата на Божието творение... Ето какво й писах по случай рождения й ден: "Скъпа Аничка, Честит Рожден Ден! С голямо закъснение те привествам и ти пожелавам да бъдеш много щастлива и да обиколиш света и заради мен! Обичам те, макар че тази година пропуснах да те помздравя на РД, понеже подготвях програма за Великден в църквата и се бях бъгнала :-) Поздрави на Марк!.....Често си мисля за тебе защото всеки ден минаваме покрай майка ти. Понякога я виждам на терасата и дори на Гого му я показвам: "Това е на Анито майка й", а той : "На коя Ани?" "На Анюта, казва му, на нашето Ани!..." Отговора, който получих от моята Аничка ме разтърси: "Благодаря ти, Бисе! Знам, че не си ме забравила и че ме обичаш! :-) Знам, колко си заета и явно ще си все по-заета и в бъдеще...Продължавам да чета блога ти и ти желая да успееш с второто инвитро! Успей и заради мен! Прегръщам те!" УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Тези думи докоснаха нещо дълбоко в мен. Докато пиша в момента и ги преповтарям на ум плача...ОТ очите ми текат сълзи, подсмърчам и вътре в мен нещо се случва. УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН!.... След прегледа при доктор Димов и след като започнах да пия Трисегуенс-а, изведнъж реалността на този втори опит ме стресна. Въпреки мизерните 3 % вероятност за забременяване, които той ми предсказа, аз имам чувството, че опитам ли - ще забременея! Изведнъж си представих как ще живея с още едно бебе у дома. На 46 съм, няма кой да ми помага, Сашо е на работа цял ден... Как ще ходя до магазина, как ще ми стигат физическите сили да върша всичко, как ще тичам с бебето по ангажиментите с Гого... изобщо ще се справя ли?... Първата вечер след като пих лекарството, споделих всичко това със Сашо и естествено той ме успокои че ще вземем някоя жена да ми помага. Но нещата не са така прости, защото освен физически е нужен и психически ресурс....Бях силно разколебана. Дори изведнъж желанието ми да направя втори опит почти се изпари. Тази сутрин, когато получих посланието на Аничка усетих нещо да се раздвижва в мен. Усетих нейните думи, като думите на толкова много жени - приятелки, познати и непознати, отправени към мен: УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Преживяла съм дългите години безплодие. Зная през какво преминават толкова много жени. Вътрешния тормоз, неудовлетворението, срама, чувството за недостатъчност, страховете... Мога ли да се откажа сега, когато имам последен шанс? УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Думите на Аничка бяха като таран в духа ми. Те пробиха над всичките ми притеснения... И усетих силата им, която се превърна в мисия. ДА УСПЕЯ ЗАРАДИ НЕЯ! ДА успея заради всички други, които искат и се опитват, но не успяват!... УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! ЩЕ успея Аничка! Ще успея! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|