Шеста инжекция

Днес съм емоционално дестабилизирана

Причината не е само във вчерашната неочаквана новна за по-малкия брой фоликули.

Ден преди да тръгна имаше проблем, който създадоха майка ми брат ми – влязоха в конфликт с една зъболекарка, при която бях завела майка ми. Не ми се обясняват подробности, но бях... шокирана ... ядосана... разстроена....Отидох да се извиня на жената с кутия бонбони. Тя прие извинението ми разбира се.... И макар да се опитах да се удържа емоционално, бях огорчена....

Изпитвам и вина и гняв...

Бръкна се в стара рана...

.Толкова много неша стоят в сърцата, неоткрити – като натрупана купчина сухи съчки под дървото, скрита от листата. Трябва обаче една искра, за да се разгори огъня и да тръгне нагоре към дървото. Как искам да изгорят веднъж завинаги!

Вчера си мислех дали е възможно част от фоликулите да се пукнат от стрес?!

.... Едва ли, сигурно е абсурдно да си мисля това...

 Докато пишех Сашо се събуди, попита ме какво има и му казах.

Заплаках – така ми беше мъчно и тежко!....

Седна при мен и започна да се моли за мене. Какво благословение е това – да има някой, който да се помоли пред Бога за тебе, когато ти е тежко, да чуеш думи на утеха, на успокоение и помирение.. Благодаря на Бога , че имам такъв мъж, на който мога да се опра, когато ми е тежко, който може не просто да поговори с мен, но наистина да ми послужи духовно. Сега се чувствам много по-добре, сърцето ми се освободи.

В момента пища на компютъра на моята приятелка Галето, но.. нямам интернет. Ще сложа това на флашка и днес ще се опитам да намеря място, от където да ги кача в сайта.

Радвам се, че мога да споделя с вас всичко това, так не се чувствам сама на бойното поле.

Днес отивам да шестата инжещция. По обед. И утре се надявам на прегледа да се видят повече форикули.