Здравейте приятели,
нещо се позагубих. Бях много заета – приключване на месеца и прочие досадни неща свързани с институции като НАП, НОИ и Агенцията. Но нещата се поуспокоиха и сега съм свободна да понапиша нещичко за нас. Първо да ви кажа, че откак започнахда правя отново гимнастика съм нов човек. Поради бързото качване на 5-6 килограма в четвъртия месец, започнах да се задъхвам и ми стана някак трудничко да ходя бързо. Сега когато започнах да правя гимнастика, мускулите ми укрепнаха и потичвам по стълбите нагоре. Физически съм много по-добре, защото имам повече сила и мога да ходя, да чистя, и да си върша с удоволствие домакинската работа. Вчера например с помощта на Сашенцето разтребихме зимнината, която беше в килера и я свалихме в мазето. Всичко беше извадено и етикетирано от мен, а после отнесено долу от Сашо, след което отново подредено на рафтовете от мен. След като приключих с това бях свежа като репичка. Благодаря на Бога, че мога да правя гимнастика и че придобих този навик. Мисля, че вече никога няма да се откажа. Толкова е хубаво! Като споменах килограмите: преди около две седмици забелязах, че нещо стремително се бях запътила нагоре и се притесних – не е добре за мен да качвам много. Но наистина си поразвалих и хранителния режим. Обаче заедно с гимнастиката, някак си нещата се нормализираха и вчера се изтеглих – 72 кг. Не съм помръднала за две седмици, което е отлично.В 22-ра- 23-та седмица трябва да съм между 71 и 72 кг. и всъщност съм толкова. Откъм апетита също гимнастиката ми помага да се нормализирам и да не изгладнявам в неподходящ момент, когато не мога да ям, както пък след това да се нахраня твърде изобилно. Не че не ми се случват хранителни забежки, но не са твърде много. Иначе профила ми е прекрасен – с коремче съм. Много ми харесва. Преди не намирах бременните жени за привлекателни. Някои хора много се превъзнасят по бременните, но аз не намирах особена прелест в подутия корем и липсатана талия. Сега обаче много се харесвам. Има нещо доста женствено в цялата тази работа. Бих казала красиво! Относно другите неща – сега на дневен ред ми е да се интересувам за педиатър и също така относно ваксините. Искам да си намеря педиатър, който да не е почитател на антибиотиците. Дори бих предпочела да е примерно хомеопат. Но се оказа, че такива много трудно се намират! Много майки по форумите се оплакват, че им изписват много лекарства. Просто незная какво да правя! Дори и Гугъл не може да ми даде съвет. Другия сериозен момент, също свързан с педиатъра са ваксинациите. След като проучих въпроса, реших че няма да ваксинирам детето. Прочетох една-две книги, гледах филм (много интересен между другото, ето ви линк: Vaccination - The Hidden Truth ) и вече двамата със Сашо сме убедени, че да слагаме ваксини е ненужно и дори може много да навреди на детето. Няма да влизам в подробности – всеки който иска може да намери инфо в мрежата. Освен това сега имунизационния календар е много натоварен според мене – всеки месец на детето му вкарват вируси!!! Е, нашите 14 ваксини в периода до година и половина (13 от които в първата му годинка) не могат да се сравнят с 33-те ваксини, които бият на бедните дечица в Америка до 2-та им година. Но все пак ми се виждат доста. Ако на мен ми предложат подобно нещо да си напрявя, честно казано бих се замислила сериозно, и струва ми се – бих отказала. Колко повече за бебето ми. Изглежда ми ненормално да се бият инжекции с бацили на едно новородено бебе всеки месец, когато още имунната му система е неукрепнала! Та, искам педиатърката дане ме притиска. Защото разбрах, че майки, които отказват да си ваксинират децата ги разпъват на кръст. В срадя отново пътувам за София за училище. Това ще ми е предпоследния път, в който ще ходя – така съм си решила. За последно ще ходя през ноември. По-нататък няма да смея, а и ще имам достатъчно ангажименти в подготовката на жилището и на раждането.... Понякога си мисля, не бързам ли много с всички тия мисли и подготвки... Понякога също направо ми се струва че не съм бременна. Когато бебето ритка се радвам, защото го усещам. Но когато похапна разхождам се или правя гимнастика, то е в пълен покой. Когато се задържа на едно място, започва да подритва. Разбира се сега ритането не ме безпокои, просто го усещам. Ще видим като порастне.... Е, това е за момента. Поздрави и целувки!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|