Осма инжекция

Днес още от сутринта се събудих с радост в сърцето.

Снощи спах добре, никакви сънища. Целия следобяд вчера прекарах с приятели от София от църквата - прекарахме чудесно, толкова чудесно, колкото може да бъде само общуването В и ЗА Бога. И макар че се прибрах в 22.30 много уморена, тази умора беше сладка и удовлетворителна.

Станах в 7.00 „гладна и жадна" , както е според изискванията и се запътих за клиниката да дам кръв за изследване на хормоните. Този път помолих да ми нацелят друга вена, защото досега ми бодоха само една и съща на дясната ръка – лявата я пазят за анестезията за пункцията – това е правило там. Сестрата се съгласи да потърси друга вена и слава Богу, от първия път я нацели. Дори ме боля по-малко в сравнение с друг път. После ми боднаха и пръсчето за кръв за пълна кръвна картина.

После бях на преглед...

(Както виждате тук си има строг дневен режим, чувствам се почти все едно ходя на работа J)

Понеже днес е неделя, нямаше толкова много хора и влязох съвсем навреме – не е за вярване!

Д-р Стаменов ме погледна на ехографа:

- от дясно двата малки фоликула ги няма, стопили са се;

- но ОТЛЯВО!!! фоилкулите растат много добре! Също и ендометриума (за тези които не знаят това е лигавицата на матката) е с добра дебелина – 7, и с подобрена структура.

„Браво, Бистренце, ти приятно ме изненада!” – както каза д-р Стаменов.

Приятелката от Варна, с двете момиченца близначки от ИНВИТРО ми каза, че нейна приятелка след стимулации е имала само един единствен фоликул, той е станал яйцеклетка, тя е била оплодена и трансферирана, след което за изненада на всички се е разделилана две, и сега и тази жена има също две близначки! Невероятно! И прекрасно! От един фоликул.

Така че аз имам добри шансове.

След малко отивам за поредната инжекция меногон и приключвам със задължителната програма за днес.

...Като цяло гледам да не се вживявам много и по-скоро да приема всичко това като едно прилючение! Лесно е човек да започне да се самосъжалява. Но е по-добре да не се хваща на тази въдица. После трудно се приключва с това.

Затова и аз гледам да се дистанцирам от нещата и да погледна на случващото се като на игра.

Игра на опитности.

Имам шанс да преживея всичко това,... да видя какво е? Какво преживяват всички хора, които се борят да имат деца. Да наблюдавам как лекарите, сестрите и всички, които са се посветили да работят тази работа наистина работят и в събота и в неделя, по всяко време, когато е нужно да са там, защото фоликулите и хормоните и ембрионите не чакат. Те си растат и се развиват и трябва да бъдат взети или поставени вточно определен момент, точно тогава, когато жената е напълно готова, когато всички условия са налице...

Когато гледам колко усилия се влагат и от двете страни, и от пациентите и от лекарите, за да може едно бебе да дойде на този свят си давам още повече сметка, какво чудо е зачеването...

Колко изумително е направен човека!

Направен е така, че и най-сложното нещо да се случва почти незабележимо при нормални обстоятелства:.

Двама души се обичат, те са заедно и нещо толкова сложно като зачеването на живот, просто се осъществява без особени усилия, дори с удоволствие!

Тези двамата не си мерят хормоните, не дават кръв, не чакат някакъв специален момент, не се напъват да създадат нещо, което после да си имплантират и да се чудят дали ще порастне....

Те просто се наслаждават един на друг – останалото е напълно божествено!