Много бих искала да ви иненадам с едно „УРА-а-а-а, намерих интерент и съм в мрежата! "
Но уви, от час и половина седя на кафе в ОМВ и се опитвам да използвам уайърлеса им, но напразно – когато вкарам платката за безжичния интернет компютъра се рестартира и не става и не става... Пускам го наново, чакам да се зареди и пак опитвам... Изтощително упражнение... Галето ме предупреди, че прави така, просто компа е старичък и е бъгнат... Но съм благодарна, че го имам на разположение, за да мога поне да си записвам, а после когато някъде се намери интернет ще публикувам това което съм написала в сайта си. Ето сега е момента, в който съжалявам, че добрите стари интернет клубове изчезнаха. Или поне този, който знаех тук в кв. Дружба в София, вече го няма. Днес е 10-и съм се отдала на почивка, понеже не съм на преглед, няма да ми вземат кръв и инжекцията за днес си я взех за домашно – тоест да си я бия сама, з да не се разхождам до клиниката. Затова си поспах до 8.45, после си полежах, четох, направих си станалия традиция вече фреш, изкъпах се и дойдох на кафе в ОМВ. После възнамерявам най-накрая като се прибера да извадя гобленчето и да се позанимая малко с него. Чувствам се като на почивка, само дето Сашето го няма. Днес смятам да поработя и върху курсовата си работа за смисъла и безмислието на живота, която трябва да довърша до края на седмицата. И ако не успея да отида на лекции поне да я изпратя по пощата. Намирам, че е много подходящ момент за завършване на курсова работа имено на тази тема. Сега приключвам, ще пробвам за последно да вляза в интернет и ако не стане, затварям компа и се прибирам. А как ще разберете дали е проработил? Е-е-е, ще викам УРА, естесвено!
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|