Ето на какво попаднах в нета:

Намерхи тази публикация за моя доктор Димов в някакъв  блог. 
Пускам я цялата без промени:


"Ето част от истините за доктор Даниел Димов. Мисля, че са доста ясни, кратички и простички. Дават отговор на много излишни наши спорове тук, както и поставят на мястото някой самозабравили се "величия"
"Хуманността се заключва в няколко понятия:
радостта от това да даваш, без да очакваш да получиш
удовлетвореност от това да бъдеш съпричастен към болката и страданието на човека, който се нуждае от твоята помощ
да съумееш да помогнеш без да критикуваш и издаваш «присъди»
Споделената хуманност трябва да бъде в основата на отношенията ЛЕКАР – ПАЦИЕНТ.

ЛЕКАРЯТ – зачита достойнството на пациента и оценява доверието, което пациентът е проявил към него.

ПАЦИЕНТЪТ – зачита професионализма на лекаря и се отнася с респект към желанието и възможността да се възползва от знанията и способностите на избрания от него лекар-специалист.

Лекарската професия изисква от лекаря човечност, всеотдайност и ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ.

Човечността и хуманността – в основата на доброто лечение.
Чувството за отговорност – да прецениш възможностите си като специалист; да избереш индивидуалния подход за оказване на помощ и да проследиш комплексно пътя на лечението.

Правила на доктора

Да изслушвам С ВНИМАНИЕ пациента.
Винаги да обяснявам много ясно стъпките на лечението.
Да пояснявам възможностите за превантивно лечение.
Да съм прям и честен!
Да пазя получената от пациента информация в строга тайна.
Да уважавам желанията на пациента.
Да не критикувам пациента публично.
Да гледам пациента в очите по време на разговор.
Да уважавам правото на пациента на личен живот.
Да показвам емоционална подкрепа.
Да поставям ясна диагноза. "


Колкото до Правилата на доктора, вие знаете от всичко, което съм ви писала до сега, че д-р Димов постъпва според  това, което говори! Благодаря му!