Благодаря на всички!

Вчера вечерта бях доста зле - да не кажа в депресия, подтисната и объркана! Много ми беше спечено, треперех.... и дори си поплаках....  В такива моменти е трудно човек сам себе си да разбере, да разбере защо изпитва подобни чувства, защо се чувства по определен начин... Мислех си, че когато дойде момента ще съм радостна и щастлива, а ето че плача....Сашенцето ме попита защо плача, но как да му отговоря? Може би се боях от предстоящото... дали ще се справя с всичко в болницата, дали бебето ще е добре, дали ще се събудя нормално, дали ще мога да се грижа за бебето -  да го вдигам например  с операция, дали ще имам кърма, дали... дали....Досега всичко беше добре, но от тук нататък?.... не зная какво да очаквам, дори в болницата не зная какъв е реда, какво ще се случи... приготвила съм много неща, които обикновено са написани по списъците в нета, но дали ще мога да внеса всичко, дали няма да оставя неща, които да ми трябват...

Тази сутрин се събудих доста по-добре. Навън има слънце и макар настроението ми да не е на върха като че ли свиквам с мисълта, че утре е Денят. В предаването "На кафе" днес точно даваха за раждането със секцио на една  жена от екипа, дори дадоха как извадиха бебчето - не беше страшно. Тя беше с  епидурална упойка де. А аз ще съм с пълна (не зная защо - това не питах, защото малко ме е шубе от епидуралната) Имаше и интервю с нея от болницата, дадоха и бебенцето - много красиво, напълно оформено! Сашо ми каза полу-нашега : "Виждаш ли, Господ се грижи да си напълно информирана и подготвена точно преди секциото".

Моята приятелка Ани ми се обади - тя ми чете дневника - да ми каже да не се страхувам, че всичко ще мине добре.... Друга наша позната, която е вярваща ми се обади да ми каже, че се моли за мене, и че всичко ще мине прекрасно, защото съм в Божията ръка...

Да, зная, че съм в Божията ръка и че само е нужно да стоя и тихо да уповавам на Него - най-грижовния от всички! Както пише пророк Исая: "Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповава. "

Благодаря и за коментарите, за добрите пожелания от вас, които не познавам. Прегръщам ви!
Може пак да пиша по-късно довечера като за последно, а после чак  като се приберем от болницата.

---------------------------------------------------

22.26 е!
Багажа ми е приготвен.
Вече съм много добре, Понякога е нужна и вярата на другите, когато нашата вяра е недостатъчна....
Днес много приятели ни се обадиха, подкрепиха ме и ме  "повдигнаха на крака". Една приятелка ми каза, че и тя се е чувствала по подобен начин - като че не иска да се раздели с бременността, защото този период безвъзвратно свършва, а е красив.... По-леко ми е като зная, че не само аз съм изпитала подобни чувства.

Вече се вълнувам и очаквам с нетърпение утрешния ден. Какво ли ще бъде с новия човек? Дори ми е трудно да си го представя. Утре ще се срещнем... е, най-късно вдруги ден - човечето, с което ще сме заедно от тука нататък. Нищо няма да е същото, но ще е по-хубаво, както каза една друга приятелка.

Доктор Димов ми се обади пред час да ми напомни, че не бива да ям тежка храна. Казах му, че съм била депресирана вчера вечерта, защото ми се струва още рано. Той ми каза, че не е рано... и че не може вечно да съм бременна!
Да, не може вечно да съм  бременна. Бременността в краят на краищата е само прелюдия.

Прегледах си за последно багажа.
Не съм вечеряла, хапнах само малко печена тиква и няколко фурми. Утре мисля да изпия малко пробиотици и алое вера преди тръгване.

Това е, ще си легна рано, защото в 7.45 трябва да сме в болницата.
Приятели, очаквайте ни отново, в увеличен състав, може би в понеделник?!

Целувки на всички!