Колко прекрасно дете имам!Не мога да спра да му го казвам. Защото това е истината! Удоволствам се да общувам с него, да си комуникираме, да правим неща заедно... Толкова обичам да ме изненадва! А това вече става всеки ден! Учи така бързо - всеки ден някоя нова дума или израз, или жестове или умения...
Често ни разсмива с неговите философски възклицания или междуметия, изричани с важен вид... Отмина периода, когато не искаше да се облича за излизане. Ох, трудно ми беше!!! Сега вече рядко ми се налага да го заплашвам, че ще изляза без него, защото като му кажа, че отиваме на разходка, той е готов - веднага пожелава да се обува и облича. Това с обличането е също шоу, защото иска всичко САМ! То е едно дърпане, нахлузване, търкаляне, омотване... Леле мале! накрая стига до заветното: - Мамо, не мога!!! Знак, че мога да се намеся и набързо да му помогна да се облече или обуе. Имаше и период, който май вече отминава, когато почти всяко изречение на Гогето започваше с НЕ. Не, пак! означава Хайде пак! Не, мама! - Искам мама да направи това! И .н. Всичко почваше с НЕ. Но сега вече доста се разнообрази в говоренето. Честно казано нямаме големи проблеми с пубертета. Поне минахме острата фаза. Гошето вече не е и толкова стеснителен, колкото беше. Пак е, но вече доста повече се отпуска. Нали ходим на музика при Веси. Та, кажа ли, че отиваме при Веси вместо предишното "Неееее! Там неееее!", Гошето поклаща главичка и с усмивка казва: "Даааа! Веси и Кала, и Мая!" Веси и педагожката, а Калоян и Мая са две от дечицата, с които е по-близък, доколкото това може да се каже на неговата възраст. ДНес за първи път ходихме в центъра Мамс енд ми. На рисуване в клуб Джъмборе. Но покрай този клуб се сдобихме с още куп неща - купих моделин, купихме едно прасенце касичка за облепяне и специални...перлички, които са нещо като материал за моделиране, от нова порода. Колкото до клуба Джъмбуре, намирам крайно неподходящо това, че е в помещение с напълно изкуствена светлина. Малко е..... като в мазе. Просто не е за дечица, и не е да се прекарва дълго време там. Момичетата, които работят не са лоши, симпатични са, но си личи, че не са професионалистки. Правя голяма разлика между педагожката ни по музика, която е професионален педагог и девойката в Джъмбурето, която през цялото време си коментираше с нас, майките, предстоящото й раждане и какви са условията в родилните домове. Пак казвам, не че момичето е лошо, но си личи липсата на професионален подход. Все пак си купихме карта за 4 посещения, която не е никак евтина - 29 лв., срещу които ти дават и две безплатни посещения. Общо стават 6. Но си мисля, че за тези пари е нужно да се предлага повече качествено отношение. Гошето все пак е доволен, защото беше заедно с Мая, с която сме заедно и на музика, и му беше интересно. Правихме гнездо за птиче от пластмасова чиния, памук, бои и влакна. - Гого, хареса ли ти? - го попитах когато излязохме навън - Да, Мая! - беше неговия отговор. Явно най-вече му допадна, че бяха заедно с Майчето.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|