Най-накрая Гошката смени приказката!!!
Вече наизуст я бях научила "Градче в табакера". Но преди два дни му предложих да чуе друга приказка. Мислех че ще ми откаже както обикновено. Но той каза ДА! Бързо избрах една любима моя весела приказка - "Пипи дългото чорапче". Пуснах му я и о, чудо! Гошето я хареса! Повторих му, че това е приказката за Пипи. И от там нататък познайте! Сменихме "Дин дин" с "Пепе" (така й вика Гошката). Той не може да казва Пипи и казва Пепе. При това изговаря П-то по един особен начин, а именно като поставя езиче между устничките си. Много е мило и сладко. Друга добра новина е, че Гошенцето знае вече 7 букви. Не като звукове а като графични символи. Буквите са А, О, Е, М ( като мама), Т ( като тати), Г (като Гого), а днес научи и Б. Аз го изпитвам ежедневно. Отделям по около 5 минути. А и той сам иска да посочва буквите. По всякакви надписи. Като види някъде например А ( която му е любима) я посочва и казва: "Това А! Това А!" Как го уча ли? Ами една от първите книжки които му бях купила бе една книжка "Вкусна азбука". Вътре срещу всяка буква има някакъв хранителен продукт. И аз още откак започнах да му чета от време навреме я вземах и започвах: "А като ананас. ( и посочвам буквата и съответно плода) Б като бонбони. В като вишни и т.н." По едно време преди около два-три месеца Гогето сам искаше да му я показвам и посочваше някои плодове, които харесваше, и искаше аз да ги назовавам. И така докато онзи ден - преди 6-7 дни, докато се приготвяхме за излизане Гошката започна да ми сочи една торбичка на М-САТ, смачкана на един стол, от която се виждаше само надписа САТ и започна да вика: - А! А! А! - Какво бе Гошка, какво мамо? А той продължава да сочи и настойчиво да ми повтаря: - А! А! А! Викам си, ох, това детенце, какво пък сега иска да ми каже?!...Мина минутка преди да включа, че той ми показва буквата А! - Буквата А ли ми показваш Гошенце? А ли? - и посочих буквата с пръст - Аааааааа! - каза Гошката с интонация, която казваше "Загря най-накрая!" и се засмя почти потърквайки ръчички. - Гошенце ти А-то ли ми сочиш?!?! Браво мамо! Браво!... Веднага направих експеримент. Започнах да му посочвам разни надписи и да искам да ми посочи буквата А в тях. Нямаше грешка. Гошето посочва А-то. Направи две-три грешки, но само в началото. После твърдо започна да сочи А-то. При това положение яхнах вълната и веднага започнах да го уча на други букви. Не съм ги подбирала специално. Просто си мислех кои букви би могъл да произнесе ясно. И така го научих на останалите буквички. Първо на О-то - посочих му едно голямо цветно О, изговорих го и направих с пръст кръгче по контура на О-то. Така няколко пъти. И Гошето започна да повтаря след мен и да плъзга пръстче по О-то. После му показах и Е-то. Е-то малко по-трудно от О-то го запомни - не като звук, а като символ. После Научихме Г-то. После М-то и после Т-то. Г и Т малко ги бърка понякога, но все по-рядко. А вече знае и Б-то. МНого му е интересно да си играем на Буквите. Аз вземам някоя книга със заглавие с големи букви и почвам да го питам: - Има ли А в тази дума? или - Посочи ми къде е буквичката Г? или - А къде още виждаш Е Гошенце? А Гогушлето ми отговаря: - Това А! - Това Г! - Е няма! и т.н. МНого съм доволна. Ако вървим с това темпо се надявам докато стане на две и половина да сме научили буквите и почвам да го уча да чете. Вече пробвах да прочетем МАМА. Но не стана....хихихихи
0 Comments
Момичета, тази сутрин се събудих сериозно обмисляйки втория си опит. Как да постъпя? По принцип нямам колебания къде да го направя - естествено при д-р Димов и д-р Стаменов.
НО! Запитах се как ще осъществя всичкото голямо пътуване покрай инвитрото заедно с Гошката. Представих си колко много пътувания Варна - Шумен и Варна - София ме чакат, всичкото чакане в клиниката, влизането под упойка, ходенето в лаборатории и т.н... Когато си бях самичка дори ми беше интересно, но сега с него...Просто не знам как ще стане?! Айде за сученето някакси ще го преодолеем, защото като ми спре млякото от блокиращата инжекция той ще-неще ще трябва да се откаже да суче. Но как ще понесе цялото това пътуване?!? Не е малко път. А и всекидневното ходене в клиниката. Трябва да сме навсякъде със Сашо, защото той с друг човек сам не стои - нали не е свикнал, понеже няма кой друг да го гледа... ...Не зная... Честно казано се замислих сериозно върху възможността да пробвам тук - във Варна. Веднага седнах на компа и проверих това-онова. За Александро чух че не работел с Фонда - днес ще проверя дали е така. И ако е вярно?!?!? Тука вече ми е студио Х. Ще поговоря със Сашо - да видим той какво ще каже по въпроса. --------------------------------------- Вече е надвечер. Цял ден мисля по въпроса. Оказа се че Александров май не работи с Фонда. Ще се обадя в клиниката да попитам, но ако е това е истина, ще ми остане варианта при него да направя единствено НА ЕСТЕСТВЕН ЦИКЪЛ - ако решим де. Не мисля, че бих се доверила на друга клиника във Варна. Не съм чула добри отзиви за нито една.... Хм!.... Установявам, че много майки използват телевизията, за да развличат децата си, така че да имат мъничко свободно време и да могат да си вършат домакинската работа. За малки деца се използва най-често един популярен канал Baby TV. Намирам че е доста вредно да се създава навик в толкова малкото дете да гледа към ТВ екран. Просто така то се приучава че забавлението е свързано с гледането в онази там кутия, където разни неща се движат...И какво става в бъдеще? Когато детето стане първи - втори клас и по-голямо родителите се чудят защо то иска да стои пред екрана и не иска да чете и да учи по учебниците?! Като че ли родителите делят периода на училището от периода на детството. Когато е малко може да стои пред ТВ, но когато порасне трябва да стои пред книгите ?!? Трудна работа!
Отскоро Гого започна повече да се занимава сам у дома на фона на аудиоприказки. НО започнах да го приучвам към аудиоприказките постепенно. Първо му пусках приказки в колата докато карам. Един ден той си хареса една приказка - Градче в табакера. Там едно момче-камбанка пееше една песничка "Дин-дин.-дин-диндин." Това се хареса на Гошката и той започна да повтаря Дин-дин. Използвах това и започнах да му я пускам повече, а той започна да ИСКА да му я пускам. Пробвах да пускам и други, но той веднага идва при мен и заявявя категорично: "Това НЕ дин-дин! Дин-дин!" И аз му я пускам пак. И така сега му я пускам а той хем слуша, хем си играе с нещо - с конструктора, с колите, с каквото и да е. Смятам че аудиоприказките са много полезни, понеже развиват въображението - детето трябва да си представя всичко, то рисува картини в ума си и си изгражда представа за образите - нещо, точно противоположно на видео филмчетата. Но да кажа и за четенето на приказки. Някои родители, които чувам да четата все едно очакват детето им да слушано новините по телевизията. Ще ви споделя как аз правя така, че на Гошето да му е интересно - МНОГО ИНТЕРЕСНО - да слуша приказките, които му чета. Първо сядам с него така, че той да може да наблюдава картинките. Когато започна да чета се старая да го правя максимално артистично. Все едно е театър. Избирам си специфична интонация за всеки отделен герой - като тон и темпо на гласа. Преправям гласа си когато чета техните реплики. И не само това - правя гримаси, жестове и мимики с които подсилвам съответните реплики. Когато чета репликата ня някой от героите го посочвам на илюстрациите, така че Гошето да схване, че имено това е героят който говори. Изобщо ако са добри илюстрациите посочвам с пръст всичко, което е илюстрирано и за което става дума в текста, докато чета. Така на детето му е много интересно. А да ви кажа - той слуша не защото е гениален, а защото аз правя така, че да слуша Чела съм и съм разказвала приказки и на други деца. Някои казват че съм любимия им разказвач на приказки. А ви уверявам че не се изискват някакви мноооого специални умения. Ако не знаете как да четете пуснете си няколко аудиоприказки и ще чуете как актьорите говорят или разказват. ПРосто ги имитирайте. Апропо - ето ви линк към един сайт с онлайн аудоприказки. Това е най-голямата онлайн колекция която съм намерила досега: http://lamqta.com/ot-jivota/prikazki-ot-nasheto-detstvo-na-mp3 Искрено вярвам, че когато детето стане любопитно към книжките, нещата които там са написани, то много по-бързо ще иска да се научи да чете. А от това следва че много скоро ще може само да се занимава четейки от една страна, а от друга ще имате доста по-малко неволи когато тръгне на училище и трябва да чете от учебниците. То просто ще е свикнало да възприема и да се забавлява с писано слово. |
Categories
All
Archives
November 2016
|