Някой ми изпрати във Фейсбук публикация, която не мога да не споделя със вас. Вече няколко дни препрочитам тези простички заповеди, и те пронизват сърцето ми. Силата им е още по-голяма, защото са изречени от човек, предал живота си на децата и буквално умрял с тях и заради тях. Мисля, че и в бъдеще честичко ще ги препрочитам, защото в тях е синтезирана мъдрост, която несъмнено е вдъхновена от Бога и истина, която няма да премине. Те струват повече от 10 книги с психологически съвети как да възпитаваме децата си. Ето ги: • Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността. • Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне. • Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. • Не го унижавай! • Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си. • Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко. • Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение. • Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето. • Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб. Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 и загинал на 5 август 1942 в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва.
0 Comments
Гошето се разболя за първи път - вирусна настинка. Диагнозата е според мен, защото всъщност не сме ходили на лекар.Миналия уикенд решихме да посетим роднините в Провадия - имам много братовчеди там и исках да отида с Гошето, защото някои не са го виждали още.
Отидохме и изкарахме много хубаво. Но На Гошето братовчед му - Сеслав, се разболя. Още в събота отпадна и го отделиха от Гошката, но така или иначе вече си бяха играли доста и. Освен това Гогето ходи "гой" и бос по обичая си, при това доста... И не знам от едното ли, от другото ли, в събота ппрез нощта усетих че е много горещ. Първо помислих, че ми се струва, после ми мина през ум, че може и да има температура. Но нямаше как да я мерим, пък и не бях сигурна дали не е топъл от това че спим гушнати и че сме завити с оригинален дебел юрган. На сутринта вече се видя че е с червени бузки. Не беше разположен. Заспа отново още в 9.30 часа и спа два часа. Когато се събуди пи Панадол и веднага тръгнахме към Варна. Но в неделя къде да го водя?!? Пък и не мислех че е за спешен - ще чакам понеделник и на детската, си казах. Започнах веднага с Шуслеровите соли 3 и 4 през час и с Pirogenium 15 CH. Вечерта Гогето гореше - 39 градуса.Отново дадох Панадол, защото се притеснявах, че може през нощта да вдигне по-висока Т, а аз да не го усетя. Спа неспокойно. В понеделник сутрин нямаше Т. Обадих са на хомеопатката д-р Ганковска, обясних какво е положението и какво му давам, а тя ми каза да взема и Beladonna 30 CH 3таблетки през 2-3 часа. Започнах и с тях. През деня Гошката беше топъл повече от нормалното. НО не ми дава да му меря Т. Едва го кандърдисах няколко пъти да му я премеря в ухото. Само като спи я меря на спокойствие. Та не съм я мерила, просто на ръка прецених че е горещ, но беше активен, така че не се притесних. Между другото обадих се и на детската лекарка. Тя ми каза да отидем и да чакаме ред, защото нямало часове. Но ни викаше с болните деца. Реших, че е по-малко рисковано да си стоим у дома и да чакаме да видим как ще се развият нещата, отколкото да висим 20-30 минути пред кабинета, където има няколко кашлящи и кихащи дечица. Та не отидохме. През нощта отново Т - 39 градуса. Пак Панадол. Тръгнаха и сополи - ама какъв теч!!!! Ужас! текат ли текат. А Гошката маже през няколко минути по лицето. И не може да диша. За сукането да не говорим. Почти си помислих, че аха-аха ще го отбия. Прави опити но изобщо не може да диша и спира.... А сополите освен мазането ги и гълта! Абе гадна работа!... Имам една книга: "Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите." Написана от един възрастен лекар - д-р Роберт Менделсон. седнах да си я препрочета. Имах нужда от насока как да действам. Дали да водя Гошето на личната или да запазя спокойствие и да чакам. Прочетох много ценни неща за Т. Не ми се преразказва сега, но накратко човека препоръчва Т да не се сваля, освен ако детето няма инфекция или не е натровено, или не е болно от бактериално белодробно заболяване, което има специфични признаци. Четох и за вирусните настинки, за грипа и за болното гърло. Изобщо успокоих се и реших, че няма нужда да ходим на лекар. През следващите дни Гошето беше доста топъл, според мен с Т 37-38 градуса. Но повече не съм давала Панадол. Реших че ще дам само ако стане горещ и вдигне Т над 39 градуса. Сополите - да не ви говоря...текат ли текат! Гошето маже, бърше и прочие. Аз го гоня с кърпичка - мокра и суха и забърсвам когато ми падне в ръцете. След ден два вече го болеше нослето и около него и не искаше да го бърша. Стараех се да бъде внимателна и да не претривам кожичката му, която е много нежна. Опитах да изсмуквам сополките с едно приспособление, но Гого не ми дава естествено. Същото важи и за капките за нос. Не че съм взела някакви, но исках да му капна малко Алое. Обаче - мисия невъзможна. Само докато спи му капвах по една-две капки в двете ноздри. Той естествено се размърдва, разбужда понякога, но... пак нещо правя, нали? Веднъж на игра поиска да му пръсна в нослето физиологичен разствор. Дори поиска два пъти да го направя - но това беше само веднъж. Не си позволих да го натисна за да му слагам капки, да му чистя носа или да правя каквото и да е. Навремето майка ми ни хващаше и мен и брат ми и щем не щем ни слагаше всякакви неща в носа и устата, когато бяхме болни, мажеше ни гърлото със сода и прочие. Факт е, че ни лекуваше бързо и ефективно. Но и до сега помня колко зле се чувствах. Сега, когато направя лек опит да насиля Гошката, а той се разплаче и ме погледне в очите с поглед : "Защо постъпваш така?", просто сърце не ми дава да продължа, камоли да го правя по няколко пъти на ден. Разбира се, ако е много наложително, жизненоважно, да, ще го насиля да приеме лекарство или манипулация. Но в случая преценям, че не е нужно да го правя. Докато спи също задължително му включвам и Биоптрона - по 30-40 минути, и той действа оздравяващо. В четвъртък Гошето започна да мрънка и да поплаква. Показва ми че го боли коремчето. И изобщо не е в настроение. По едно време ми каза, че иска да ака. Седна на гърнето и отново ми показва, че го боли и проплаква. - Саше, май Гошето има запек - казвам аз - тия дни не е ял и ето, на! .... Напъни се Гошка, напъни се да излезе акото! Но Гошето стана и гледам - в гърнето мъничко разстроено ако - рядко и зеленикаво. А! Това пък какво е, явно няма запек! Гошето продължи да мрънка и след 5 минути отново му се ака.... Но не иска на гърнето и докато прегоравяряме, той свърши работата в гащите - при това много рядка. Ха сега де! През това време Сашо отида не работа. 10 минути по-късно виждам, че Гошето се стиска. Поглежда ме и проплаква. А аз "Гошка, хайде мамо, хайде да акаш нагърнето... Не искаш ли? Хайде в банята, на твоята дъска... Гошенце, ще се наакаш мамо, хайде.." грабвам го и насила го завеждам в банята, а той вече плаче. Докато се боря с него да свалим панталона той се изаква и оплеска ръката ми, панталона, дъската и пода на банята..Леле, ами сега какво ще правим? Не иска да ака в гърнето, не иска памперс, не иска дори да го измия... Какво ще правим. До края на деня няма да имам чисти дрехи, дори до средата на деня!!! АМи сега. Докато се щурам и гледам да успокоя Гошката, той вече сериозно се притесни.Чудя се да го обуя ли, да го държа гол ли, да го накарам памперс ли да слага...Ами какво да му дам??!?!? От какво е този запек?!?! Сега вече и навън неможе да излезем, да отидем до лекараката. Веднага звъннах на братовчедка ми, която е лекар. Тя ми каза да купим едни прахчета против разстройство Ентерол - те са за деца. През това време Гошето го напъна в коридора. Започнах да го увещавам да ака в гърнето, защото ще изцапа гащите... но той вече беше сериозно притеснен и се изака, акото падна от крачола му и се разсипа по пода, по прахосмукачката и изобщоооооооо......ужас. Гошето милия плаче и се разтрепера - уплаши се, какво става. Овладях се, защото реших че най-важно е да го успокоя. - Гошенце, няма нищо мамо, нищо не е станало, имаш малко разстройство, и на мама се е случвало, не се притеснявай, сега ще изчистя. Няма страшно, не плачи, миличък! Гошето се поуспокои. Позвъних на Сашо и му казах ВЕДНАГА да ми донесе две такива прахчета,шуслерова сол 3, която ми свършваше, мокри и сухи кърпички и домакинска хартия - чистене ме чакаше. Минаха 10 минути, и ими се стори, че гошето вече трябваше да е акал - с това темпо.... Но мина още време и той не ака повече. Сашо ми донесе прахчето и му дадох едно, въпреки че вече си мислех, че е било просто нещо временно. От какво ли? Ами той напоследък започна да си лапа пръстите! Не го еправил дори като бебе, а сега започна да си държи пръстите в устата... Дали от това или от друго?? Не зная. Но се оправи де! Само дето се постресирахме малко. От сряда вечерта бях започнала да давам и шуслерова сол 6. В петък спрях шуслеровата сол 3 , и продължихме само с 4 и 6. Сополите се сгъстиха. Гошето започна да кашля с хрипове. Но не се притесних. Някакси усещах, че тези хрипове са повече от сополите, които се стичат надолу, отколкото от зараждащ се проблем.Температура от четвъртък нататък нямахме. И така до днес - вече сме само на сол 6. Днес вече за първи път нослето не се запуши напълно през деня и сополите не течаха така, както предните дни. Изкъпах Гошаката и това съвсем го освежи. Струва ми се че направо и сополите му спряха от банята. Не съвсем де, но доста му намаляха. За първи път го изведох на разходка. Иначе излизаме само с колата - страх ме беше. Днес го разходих в морската и в 22.30 заспа като бебе. Другото трудно нещо беше лошия сън. Гошето започна да се буди по два-три пъти и да иска да пишка в тоалетната. Ставаме, сваляме памперса и пиша. А после не мога да го сложа и спим на тръни - ставаме още два-три пъти. Случваше се и да не иска да спи повече - четем приказки, разхождаме се из апартамента, една вечер се наложи да го гушкам и да го нося на ръце - беше ужасно неспокоен и проплакваше почит час...Измъчих се най-вече заради това лошо спане и ставането нощем. То от една страна добре е че се буди, щом му се ходи до тоалетната, но за мен е направо убийствено. Да не говорим, че му се разби целия режим - понеже на обяд не може да суче и съответно не може да заспие ч, заспива от изтощение чак към три-четири или ако го изведа навън - в колата.Съответно вечер си ляга късно - в 23.30 и така става омагьосън кръг. Голям клинч. Честно казано се зачудих как си приспиват децата мамите, дето не кърмят. То с кърменето е голяма благодат. Засуква и е готов - заспива! Направо не зная как ще я караме като се откаже от това.... Та когато днес си спа на обяд и сега заспа навреме - направо се родих! Е това е. Вече вървим на оздравяване. Надявам се до ден-два нослето да е напълно проходимо. Гошето кашля още от време на време - с хрипове. Утре ще го заведа вече при лекарката да го преслуша - ей така, за по-сигурно. Но мисля, че няма да има проблеми. Благодаря на Бога минахме през тази настинка с благодат - детето все пак добре понесе всичко, със сравнително добро настроение, а за мен важното бе че бях спокйно и сигурна, че той ще се оправи и няма да се влоши. Имаше момент в който, под влияние на другите около мен, почти себях притеснила да не получи бронхит, но в сърцето си имах увереност че всичко ще е наред! Слава на Бога отново! |
Categories
All
Archives
November 2016
|