Днес ми се обадих ембриолозите -
и двете яйцеклетки се делят!!! Това е страхотно, защото има много случаи, когато яйцеклетките са оплождат, но не се делят. Едно момиче днес ми каза за една от жените, на която извадили 16 яйцеклетки, което е много, защото тя е на 45 години. Освен това 9 от тях са се оплодили, но само две са започнали добре да се делят. така или иначе е имало и други, които са се деляли, но само две са били качествени. Това ме насърчи, защото при мен извадиха само две, като и двете се оплодиха и двете се делят!!! Страхотно1 Благодаря на Бога! Дотук добре! Днес ходих за да ми сложат лепило. Не ме питайте какво лепило? И аз попитах, но не ми обясниха. Казаха, че те си решават при какви случаи да слагат. Това им беше отговора. Самото лепило всъщност представлява течност, която се впръсква... не в носа де :)))) Утре отивам за трансфера. Трансфера е процедурата, при която ембрионите, се поставят или "залепят" в матката. После три часа ще ежа и после Сашенцето ще си ме прибере. После приспиваме в София една вечер и в четвъртък се надявам да пътувме. Вече ми се иска да се прибирам. Искам си в къщи! Това е за сега - дотук всичко е перфектно. Ако и двете се задържат ще съм щастлива - нали искаме близнаци. Ако само едната - пак ще съм щастлива. Между другото днес сутринта си мислех абортите. Осъзнах ясно защо абортите са нещо ужасно. Мислех за тези две малки яйцеклетки, които са там - по един сперматозоид е влязал във всяка от тях, и тя вече не е просто клетка. Там има две живи същества в зародиш - две деца, в зародиш1 те не са просто клетки, те са започнали да се развиват, делят се, умножават се...... Те са ЖИВИ! ЖИВИ СА!!!! Още не са се оформили, но те са ЖИВИ! Да се унищожават на който и да е етап, означава да се унищожава живота!!! Ако да се убие родено бебе е потресаващо и неприемливо, то защо е приемливо да се убие същото това бебе, преди да се роди??? Няма никаква логика! НИКАКВА! Та така. Поздрави на всички, които четете! Благодаря ви за това, че сте с мен. Зная, че макар и да не пишете коментари, четете и сте с мен.
1 Comment
Обадиха ми се преди малко, двете яйцеклетки са оплодени успешно!
Зародил се е живот в тези малки две клетки, чувствам се толкова развълнувана!!! Утре ще ми се обадят да ми кажат дали се развиват успешно! Минава ми през ума, колко малка крачка е това на фона на всичко, което предстои. Но нали пътят от 1000 крачки, започва с едно крачка!? В 8.30 днес бяхме в клиниката.
Процедурата е следната: - отиваш гладен и жаден, заради упойката - трябва да си ходил до тоалетната задължително, - събличаш се, и обличаш нещо като нощница - бос и гол - после те слагат на леглото, бият упойка, - след което след около 30 мин. се събождаш леко замаяна в друга стая на легло. - пиеш една кола за добро утро, обличаш се и може да се качиш на 4 етаж, - където ти казват колко яйцеклетки са ти извадили, годни за оплождане. В моя случай са 2 на брой. Да, не са много.... Но се надявам количеството да е за сметка на качеството. През това време Сашо даде т.нар. "биологичен материал", или както казваме шеговито "ескадроните". Утре сутрин ще ми се обадят да ми кажата как вървят нещата. Надвяма се на най-доброто. Спокойна съм и не се тревожа. Каквото стане, да стане! Нека да бъде Божията воля за всичко това! Очаквайте вести след два дни. Днес ми беше последната тринайста инжекция.
Естрадиола ми е 1600, което означава 8 добри яйцеклетки!!! Много добър резултат. Писах СМС на моя д-р Димов, както правя след всеки преглед при д-р Стаменов, уведомявам го как са ми хормоните и фоликулите. А той ми праща кратки отговори обратно. Днес ми изпрати отговор БРАВО! (Няма друг такъв лекар като моя! Мисля, че е най-насърчителния лекар гинеколог на територията на РБ) При това положение ми насрочиха дата за пункцията 16 май – неделя, от 8.30 ч. Дотук първия етап е успешен. Какво е състоянието на яйцеклетките обаче ще стане ясно след като ги извадят. Вярвам, че ще имам достатъчно на брой добри, за да бъдат оплодени, и че ще започнат да се делят.... И че...после ще им хареса да се устроят в мене J. Подготвила съм им уютно местенце с всички екстри. Сутринта когато пътувах с автобуса до мен седеше едно момиченце на около 5 годинки – слабичко, русо и крехко. По едно време заспа и се отпусна върху ръката ми. Колко нежно и невинно създание! Изпълни ме блаженство!...Помислих си колко искам да имам едно такова момиченце! Ще бъда най-щастливия човек на планетата! Да-а-а-, мисля си все за момиченца. Духът ми се радва, чувствам се щастлива, че започнах всичко това. Не ме е страх, не ми е подтиснато, не се боя от резултатите. Много много се радвам! Това е за сега. Ще ви пиша след пункцията, защото утре и в събота ще съм на лекции. Ето че всичко пак е перфектно наредено!!! Очаквам и Сашо да пристигне утре вечер в София. Има едно много положително нещо от всичките тези инжещции:
Кожата на лицето ми стана мека и по-гладка! Отначало мислех, че е от софийската вода, но друг път не съм забелязвала подобен ефект – все едно току-що съм си слагала маска за лице! Предполагам че е от хормоните. Не съм питала другите момичета дали са забелязали подобно нещо при себе си. Но така или иначе дори само този ефект си струва боцкането!Ех, хубост, хубст!ь Другото нещо, за което съм доволна, е че не съм качила килограми. Все са си 65. Някои качват по 3-4 кг. Други пък свалят (ей, че хубаво), но това се случва сравнително доста рядко. При мен не виждам съществена разлика. Снощи се теглих – 65.7, но като се имат в предвид дрехите, и това, че току-що бях изпила 300 мл. айран, вероятно не съм повече от 64.5 кг. Също така не виждам да съм много надута от течностите, които по правило се задържат в организма при инжектирането на стимулационните инжекции. Може би съвсем малко, в областта на коремчето, но само толкова. Обаче като се има предвид и колко инжекции си ударих - нормално е да е подуто. Днес съм си у дома, дадоха ми инжекция да си я сложа сама. А утре ще ми е последната. Между другото днес успях и да си завърша курсовата работа за смисъла и безмислието на живота. Мисля, че стана доста интересна. Ако искате можете да я прочететe – тя е последна в списъка на страницата Курсови работи. Здравейте приятели,
ще пиша само най-важното, защото съм на гости на етърва ми и не е любезно да прекарам много време на компютъра. Днес и е единадесетата инжекци. Утре ще си бия сама дванадесетата, а в други ден е последната - тринайста. Почти сто процента е сигурно, че в събота ще ми правят пункцията. Към момента имам 8 фоликула, като 4-5 са с добра големина. Нивото на естрадиола ми днес беше 790, което значи, че имам 4 яйцеклетки. Това не е страхотен реултат, но е задоволителен. Ако и четирите са качествени и се оплодят добре, и започнат да се делят, ще бъде страхотно! Това ще стане ясно два дни след пункцията, тоест около вторник. Ако всичко е наред и има деление, ще ми върнат две или три, а може и четирите обратно, което ще се случи вероятно около сряда-четвъртък. Много е важно какво ще стане след пункцията - дали ще имам хубави яйцеклетки, дали ще се оплодят и дали ще почнат да се делят. С това завършва първия етап. После - чакаме две седмици и правим тест за бременност. Всички етапи са рисковани, процесът е сложен и когато се вгледаш в него изглежда просто изпълнен са препятствия и невъзможности. На всеки етап е възможно нещо да не се получи. Днес в клиниката, докато чаках поредните три часа, обсъждахме с други момичета какво става, как става или защо може да не стане... НО... аз не разчитам на хората, колкото и добри специалисти да са,нито на случайността, а разчитам на Бога. Затова няма да се плаша, отчайвам или сравнявам с другите. Просто ще гледам нагоре, и ще уповавам на Него. Тези от вас, които са вярващи - сега е момента да се молят за мен. Тези, които не са, нека да ми пожелаят най-доброто. Засега това е. Ако скоро не пиша да знаете че е защото нямам връзка с интернет. Но всеки ден си мисля, за вас и за това, че сте с мен мислено и духом. За съучениците ми - колеги, може да се окаже, че ще мога да дойда на лекции, защото на 14-и ще съм свободна а също и на 16-и. На 15-и след пункцията, ако не ме боли и съм добре също мога да отида. надявам се да мине без усложнения и проблеми. Поздрави от мен! Много бих искала да ви иненадам с едно „УРА-а-а-а, намерих интерент и съм в мрежата! "
Но уви, от час и половина седя на кафе в ОМВ и се опитвам да използвам уайърлеса им, но напразно – когато вкарам платката за безжичния интернет компютъра се рестартира и не става и не става... Пускам го наново, чакам да се зареди и пак опитвам... Изтощително упражнение... Галето ме предупреди, че прави така, просто компа е старичък и е бъгнат... Но съм благодарна, че го имам на разположение, за да мога поне да си записвам, а после когато някъде се намери интернет ще публикувам това което съм написала в сайта си. Ето сега е момента, в който съжалявам, че добрите стари интернет клубове изчезнаха. Или поне този, който знаех тук в кв. Дружба в София, вече го няма. Днес е 10-и съм се отдала на почивка, понеже не съм на преглед, няма да ми вземат кръв и инжекцията за днес си я взех за домашно – тоест да си я бия сама, з да не се разхождам до клиниката. Затова си поспах до 8.45, после си полежах, четох, направих си станалия традиция вече фреш, изкъпах се и дойдох на кафе в ОМВ. После възнамерявам най-накрая като се прибера да извадя гобленчето и да се позанимая малко с него. Чувствам се като на почивка, само дето Сашето го няма. Днес смятам да поработя и върху курсовата си работа за смисъла и безмислието на живота, която трябва да довърша до края на седмицата. И ако не успея да отида на лекции поне да я изпратя по пощата. Намирам, че е много подходящ момент за завършване на курсова работа имено на тази тема. Сега приключвам, ще пробвам за последно да вляза в интернет и ако не стане, затварям компа и се прибирам. А как ще разберете дали е проработил? Е-е-е, ще викам УРА, естесвено! Днес още от сутринта се събудих с радост в сърцето.
Снощи спах добре, никакви сънища. Целия следобяд вчера прекарах с приятели от София от църквата - прекарахме чудесно, толкова чудесно, колкото може да бъде само общуването В и ЗА Бога. И макар че се прибрах в 22.30 много уморена, тази умора беше сладка и удовлетворителна. Станах в 7.00 „гладна и жадна" , както е според изискванията и се запътих за клиниката да дам кръв за изследване на хормоните. Този път помолих да ми нацелят друга вена, защото досега ми бодоха само една и съща на дясната ръка – лявата я пазят за анестезията за пункцията – това е правило там. Сестрата се съгласи да потърси друга вена и слава Богу, от първия път я нацели. Дори ме боля по-малко в сравнение с друг път. После ми боднаха и пръсчето за кръв за пълна кръвна картина. После бях на преглед... (Както виждате тук си има строг дневен режим, чувствам се почти все едно ходя на работа J) Понеже днес е неделя, нямаше толкова много хора и влязох съвсем навреме – не е за вярване! Д-р Стаменов ме погледна на ехографа: - от дясно двата малки фоликула ги няма, стопили са се; - но ОТЛЯВО!!! фоилкулите растат много добре! Също и ендометриума (за тези които не знаят това е лигавицата на матката) е с добра дебелина – 7, и с подобрена структура. „Браво, Бистренце, ти приятно ме изненада!” – както каза д-р Стаменов. Приятелката от Варна, с двете момиченца близначки от ИНВИТРО ми каза, че нейна приятелка след стимулации е имала само един единствен фоликул, той е станал яйцеклетка, тя е била оплодена и трансферирана, след което за изненада на всички се е разделилана две, и сега и тази жена има също две близначки! Невероятно! И прекрасно! От един фоликул. Така че аз имам добри шансове. След малко отивам за поредната инжекция меногон и приключвам със задължителната програма за днес. ...Като цяло гледам да не се вживявам много и по-скоро да приема всичко това като едно прилючение! Лесно е човек да започне да се самосъжалява. Но е по-добре да не се хваща на тази въдица. После трудно се приключва с това. Затова и аз гледам да се дистанцирам от нещата и да погледна на случващото се като на игра. Игра на опитности. Имам шанс да преживея всичко това,... да видя какво е? Какво преживяват всички хора, които се борят да имат деца. Да наблюдавам как лекарите, сестрите и всички, които са се посветили да работят тази работа наистина работят и в събота и в неделя, по всяко време, когато е нужно да са там, защото фоликулите и хормоните и ембрионите не чакат. Те си растат и се развиват и трябва да бъдат взети или поставени вточно определен момент, точно тогава, когато жената е напълно готова, когато всички условия са налице... Когато гледам колко усилия се влагат и от двете страни, и от пациентите и от лекарите, за да може едно бебе да дойде на този свят си давам още повече сметка, какво чудо е зачеването... Колко изумително е направен човека! Направен е така, че и най-сложното нещо да се случва почти незабележимо при нормални обстоятелства:. Двама души се обичат, те са заедно и нещо толкова сложно като зачеването на живот, просто се осъществява без особени усилия, дори с удоволствие! Тези двамата не си мерят хормоните, не дават кръв, не чакат някакъв специален момент, не се напъват да създадат нещо, което после да си имплантират и да се чудят дали ще порастне.... Те просто се наслаждават един на друг – останалото е напълно божествено! Има страшно много неща за разкаване.
Няма да разказвам поред, а както дойде. Първо от вчера ми смениха лекарството – от Гонал на Меногон. Меногона за разлика от Гонала е доста болезнен. Самото лекарство е такова, че боли, подува мястото на инжецията и се зачервява. От вчерашната малка доза днес още ми е червено, подуто и боли, а не зная какво ще стане когато от днес започне двойно по-голяма доза... не зная колко точно инжекции предстоят – може би 5-6. Гонала е за увеличаване на броя на фоликулите, а Меногона повече за да могат да узреят. Добрата новина е, че в левия яйчник има 5 фоликуля, а в десния – 2 малки. Това е добър резултат. Д-р Стаменов каза, че вероятно пункцията ще е на 12, 13 или 14-и май. Подписах „информирано съгласие” за това, което предстои: В около 15 страници е описана цялата процедура ИНВИТРО, заедно с всички процедури, процеси и рисковете. Между другото направен е много професионално и ясно, на разбираем език, без малки буквички. Най-големия риск е когато се прави пункцията, при която се изкарват яйцеклетките. Пише, че освен нормалните нифекции, които са възможни при всяка операция, има и риск от пробиване на червата. Разбира се, аз вярвам че при мен това няма да се случи. Напрежението не е малко, и за него допринасят и висото темпо, с което се работи в клиниката – всичко е много бързо, всички бързат и е стресиращо, защото трябва да запомниш светкавично всички инструкции, които ти дават – къде да отидеш, в колко часа, какво да носиш и прочие.Чакащите също са много. Не съм предполагала, че има толкова много хора, които имат проблеми със забременяването. Зная за цифрата, но е друго когато ги видиш – много мъже и жени, семейства. А аз точно сега трябва да съм спокойна, което е трудно за постигане J От нашите никой не ми се е обаждал L Е, то татко не чува добре и затова по принцип с него по телефона избягваме да си говорим, защото трябва да викам. Майка ми не ми се е обаждала, нито брат ми. Малко ми е мъчно за това. Имах нужда от тяхната подкрепа. Аз също не съм им се обаждала. Но се каня да го направя.... Снощи сънувах кошмари. Първия кошмар беше така да се каже демонично – технократски. Тичахме с някого в нещо като завод или заводски доворве, и разни тръби и кабели са опитваха да ни оплетат или погълнат. Във втория пак бягахме с някаква моя приятелка, но не помня коя, но този път от човек, който беше убиец... или нещо такова. Странното е, че във втория кошмар си припомних първия. А може и да е било просто в някакво полусънно състояние. Защото си спомням, че се събудих от страх. Молих се Бог да ми даде мир в съня, и призовах кръвта на Исус да ме пази от демонични видения. Повече не се будих и спах спокойно до сутринта. Сашо днес си тръгва за Варна. Но след 3-4 дни пак ще идва, за пункцията ми, когато и самия той трябва да даде „материал” – думичка за която се смеем. После ще изчака трансфера и ще се приберем заедно във Варна. Също така сега е важно да се прибере защото имаме нужда от средства. Оказа се, че освен платените по фонда неща, има доста странични разходи. Това не е толкова чудно, но аз не успех да го передвидя, защото трягването беше много внезапно. Тръгнахме с 300 лв. Но тук се наложи да вземем назаем от майка му на сашо 100 лв и от баба 140 лв., които разбира се ще върнем веднага когато Сашо дойде пак в София. Просто има допълнителни медикаменти, и неща, които не влизат в тези 5000 лв.... Добре, че не се налага и тях да плащаме, наистина би било тежко. Има вероятност а не мога да отида на лекции- всичко зависи от датите които ще ми определят. А също и не зная колко време ще трябва да съм в самата клиника. Сега през ден съм там от 8.00 до 14.00, защото сутрин ми вземат хормони, после в 10.00-11.00 съм на преглед, после чакам за хормоналната инжекция. Така че, вероятно ще съм доста врем в клиниката преди, след и по време на пункцията и после на трансфера. Това е накратко. Опитвам се да запазя спокойствие, и донякъде неутралитет. Да се дистанцирам от нещата, които трябва да изтърпявам. Зная, че има хора, които цял живот страдат, бодат ги, режат ги, и прочие...Моето е нищо в сравнение с тяхното. Днес съм емоционално дестабилизирана
Причината не е само във вчерашната неочаквана новна за по-малкия брой фоликули. Ден преди да тръгна имаше проблем, който създадоха майка ми брат ми – влязоха в конфликт с една зъболекарка, при която бях завела майка ми. Не ми се обясняват подробности, но бях... шокирана ... ядосана... разстроена....Отидох да се извиня на жената с кутия бонбони. Тя прие извинението ми разбира се.... И макар да се опитах да се удържа емоционално, бях огорчена.... Изпитвам и вина и гняв... Бръкна се в стара рана... .Толкова много неша стоят в сърцата, неоткрити – като натрупана купчина сухи съчки под дървото, скрита от листата. Трябва обаче една искра, за да се разгори огъня и да тръгне нагоре към дървото. Как искам да изгорят веднъж завинаги! Вчера си мислех дали е възможно част от фоликулите да се пукнат от стрес?! .... Едва ли, сигурно е абсурдно да си мисля това... Докато пишех Сашо се събуди, попита ме какво има и му казах. Заплаках – така ми беше мъчно и тежко!.... Седна при мен и започна да се моли за мене. Какво благословение е това – да има някой, който да се помоли пред Бога за тебе, когато ти е тежко, да чуеш думи на утеха, на успокоение и помирение.. Благодаря на Бога , че имам такъв мъж, на който мога да се опра, когато ми е тежко, който може не просто да поговори с мен, но наистина да ми послужи духовно. Сега се чувствам много по-добре, сърцето ми се освободи. В момента пища на компютъра на моята приятелка Галето, но.. нямам интернет. Ще сложа това на флашка и днес ще се опитам да намеря място, от където да ги кача в сайта. Радвам се, че мога да споделя с вас всичко това, так не се чувствам сама на бойното поле. Днес отивам да шестата инжещция. По обед. И утре се надявам на прегледа да се видят повече форикули. |
Categories
All
Archives
November 2016
|