Рано рано сутринта - в 6.30 пристигнах в София. Метнах се на Трамвай 7 и ето ме в клиникта. Бях естествено първа.
Взеха ми кръв за изследване на хормоните и сега чакам за преглед. Тук е навалица, както винаги. Истинско стълпотворение. В момента преглеждат номер 9, а аз съм 29. Ще се чака, но аз съм психически подготвена, нали за това съм дошла. А и вече си зная, че тука часовете вървят обикновено с два часа закъснение. Не защото не работят както трябва, а защото вземат и много извънредни случаи, както приеха и мен например първия път, разбира след като д-р Димов ме изпрати. Иначе ако искате да си вземете час за д-р Стаменов тук, трябва да си предвидите две години в аванс! Часовете са раздадени с две години напред – за първоначален преглед де. Аз съм щастливка! Ето как стана всичко Година след неуспешната ми бременност бях доста депресирана, на прага на 40-те и с 10 килограма над нормалното. Бях подтисната, не знаех какво искам да правя с останалата част от живота си, а още по-малко знаех какво да предприемам относно липсата на деца. Страхувах се да се подложа на инвитро, за да не кача още повече килограми, а и се боях от стимулациите. Всъщност не знаех искам ли много да имам деца, колко точно го искам… Добре че Сащо както винаги си оставаше спокоен – винаги мога да разчитам на неговото спокойствие и сигурност. Той ме успокоява най-добре… Обаче в случая аз се терзаех вътрешно, защото за себе си аз исках да зная какво искам. И така връщахме се от София и аз бях много подтисната. Когато се прибрахме майка ми ми даде някакво списание, в което имаше интервю с Радина от фондация ИСКАМ БЕБЕ, която обясняваше, че във Варна започва курс за психологическа помош на жени, които имат проблем със забременяването. (После разбрах за Радина, която е основала тази фондация защото е търсила възможност как да спонсорира инвитро процедура за себе си. В последствие благодарение на нейтите усилия стотици жени получиха шанс за три опита ИНВИТРО, спонсорирани от държавата. ) Благодарение на фондацията ИСКАМ БЕБЕ в последствие се основава и Фонда за асистирана репродукция, известен просто като ФОНДА, финансиран от различни организации, фирми, и от държавата. Радина, благодаря ти за всичко, което правиш! Всеки има призив от Бога в живота си, който трябва да изпълни. Ти изпълняваш своя! Та за курса - не знаех дали искам да ходя със сигурност, но курсът беше безплатен и реших че нищо не губя, ако отида да видя какво е. Психоложката се казваше Милена. Курсът се оказа доста интересен. И в краят на краищата от 11 момичета, 5 забременяха в последствие…. На мен курсът ми повлия много добре – даде ми тласък и посока първо да се запиша да уча магистратура по психология, което обмислях отдавна, и второ много важно - помогна ми да намеря сили да се погрижа за себе си, което резултира в свалянето на 10 кг. От друга страна Милена работеше като психолог в клиниката на д-р Стаменов. И аз й се обадих, за да я попитам дали може да ми помогне за вземането на час за първончален преглед при д-р Стаменов. След като провери обаче тя ми каза, че не е възможно, но че може да ме свърже с един лекар, който работи с д-р Стаменов и този лекар работи в Шумен, което би било и по-удобно за мен. Съгласих се и така тя ми даде телефона над-р Димов! За което много й благодаря! И така – ето ме тук! Благодаря на Бога за начина по който Той организира всичко! За мен всичко което ме доведе до този момент е направо свръхестествено. Все едно че сърфирам с лекота върху гребена на огромна вълна. Казвам го защото много жени минават през какви ли не чудесии, и брутално отношение, безмислени операции, чакат с години и месеци, докато най-накрая стигнат до някой добър лекар или ако успеят да си вземат час за след две години... А аз – от нищото и хоп! Истинско телепортиране! И как само намерих моя д-р Димов!!! И после ей така – хоп, при д-р Стаменов! Ето това е човек да е с привилегии! Аз съм с привилегии от най-високо място, в буквалния смисъл! За сега приключвам. Ще видим какво ще стане с прегледа. Три часа е, тъкмо се прибирам – изтощена съм. След нормалното дву часово закъснение д-р Стаменов ме погледна на видеозона и каза, че от едната страна имам 1, от другата – 3 форикула. Каза, че "се придвижваме с миши стъпки" – така се изрази. ... Не разбирам, какъв точно е проблема, но допускам, че единият от двамата лекари не е видял съвсем точно. Това в момента не е фатално или решаващо, за моя радост. Вдигнаха ми дозата Гонал от 3 на 4 еденици. След това чаках почти до 14.00 ч,. за да ми бият Гонала. Утре отивам на обяд за инжекция Гонал отново. После чак в други ден съм отново за хормони и после на преглед. Най- ме мъчат хормоналните изследвания, защото дупчат вените за кръв. Много бодене...
0 Comments
Днес е инфарктен ден.
Понеже ме изненадаха с това пътуване се оказа ,че имам да свърша много неща, особено като се има в предвид че няма да съм си тук десетина дни. А има работа, която не чака - ходене по банки, обработка на фактури, плащане на някои сметки... А освен това трябва да си приготвя и багажа, което ще е най-трудната част, защото искам да си взема много неща: - книга, лаптоп, гоблен, дискмен, фотоапарат, плюс всички останали неща като дрехи, обувки за студено и топло, разни дамски неща и т.н. Ще приготвя всичко в големия куфар, с който пътуваме двамата със Сашо. И мисля да го оставя на него, той да го докара в София, когато тръгне утре през деня. А аз ще ходя като мацка, с едно чанте! Е, майтапя се, няма де е просто едно чанте (ударението е накрая на думата), но все пак мисля да не се претоварвам. Като споделих плановете си със Сашо , че куфара ще ми е тежък и планирам да му предоставя носенето до София, той каза: "Е! Че нали тренираш, няма да ти е толкова тежък!" Ха-ха. Този мой Сашо! Винаги ме разсмива с неговите изказвания ни в клин ни в ръкав! Лаптопа - оставила съм го да го оправят, ще му преинсталират уиндоуса, и много, ама много се надявам да проработи, за да мога да имам мрежа, да мога да пиша тук, в дневника и да имам връзка със света. Моля се да стане! Днес пак имаше шоу с биенето на четвъртата инжекция. Този път всичко мина по вода, дори когато извадих иглата нямаше и капчица кръв... ОБАЧЕ,както е известно власите се давят на края на Дунава. Докато свалях иглата си убодох кутрето на лявата ръка, изтървах я и докато отново се опитвах да я прибера си убодох палеца на дясната! Смях! Добре, че не съм медицинска сестраи и не работя със заразно болни. Преди да си бия инжекцията се изкуших да погледна листовката в опаковката, но после се отказах. Не искам да се запознавам с противопоказанията, нито с възможните усложнения. Една приятелка, която роди близначки от инвитро ме посъветва много много да не питам и да не се интересувам. Каза, че така всичко минава по-лесно. Колкото повече се интересуваш, толкова повече се товариш с възможните усложнения. Е, това е за днес. Интересното предстои. Днес ходихме със Сашо до Шумен за третата инжекция. Д-р Димов ме гледа на видеозона... и ,о, радост - имам хубави добре оформени фоликули на двата яйчника - 5 от едната страна и 6 от другата. Това е много добър и бърз резултат. И той и сестрата бяха приятно изненадани че така бързо ми реагира организма и то така добре! (Целта е да се получат повече от една зрели яйцеклетки, които да се извадят и после вече да се види кои от тях ще станат за оплождане. Ако станат повече от необходимото се замразяват за второ /евентуално/ инвитро. Това е добре, защото ако се наложи да правя второ, няма да ми бият повече стимуланти, а ще използват готовите от предишния път яйцеклетки. Освен че е по-добре за здравето, също е и по-евтино.) И така след тази радостна новина ми съобщиха, че в други ден трябва да съм в София, защото така се практикува при д-р Стаменов - седмица преди пункцията пациентаката да е там и да е под надзор отблизо. Та..... заминавам, значи! Много се зарадвах.... Цял ден ми е едно щастливо, едно хубаво....!!!! Утре вечер пътувам. Вдруги ден сутринта, на 05-и ще ми вземат пак кръв за хоромоните - естрадиол, прогестерон и още един... който забравих. После пак преглед и после у нас, тоест у Сашови. После на 06-и съм на Гергьов ден на свекър ми. И Сашето също ще дойде. Галя пък ми даде своя лаптоп, който прави проблеми от време на време, но се надявам, да ме слуша и да мога докато съм в София да пиша и да имам връзка със света чрез мрежата. Д-р Димов ми каза, че за негово голямо съжаление ще се видим вече чак след трансфера. Прекрасен е този д-р Димов! Днес си направихме и снимки с него. Той се съгласи да излезе с мен чак навън, защото Сашо искаше да се снимаме. Убедена съм че скоро, много скоро д-р Димов ще стане много известен в Източна Бълагрия. Разкошно отношение, точност, загриженост, внимание, насърчение... Истинински професионализъм.
Впрочем за който се интересува - д-р Стаменов и д-р Димов са в процес на откриване на клиника за ИНВИТРО в Шумен, която ще ръководи имено д-р Димов. ... Не случайно още от самото начало го нарекох "скритото оръжие" , защото никой във Варна все още не е чувал за него. Накрая - биха ми третата инжекция. А утре отново ще си бия сама четвъртата. Наистина се оказа, че инжекциите са обикновено между 10 и 14 броя. Но нямам никакви, ама никакви неприятни усещания! Направих си я сама.
Първо малко плахо успях да събера течността от трите шишенца. После полегнах и се прицелих. Не знаех с каква сила да ударя, затова се позасилих... прас.... и иглата влезе до край, но понеже имах инерция автоматично я извадих обратно. :-)) Беше смешно. Но... най-важното почти нищо не усетих, защото иглата е къса и тънка, а и коремните инжекции са доста по-малко болезнени в сравнение с мускулните. И при втория опит вече можех да си преценя силата. Втория опит беше напълно успешен - справих се почти професионално. Ударът беше премерен, иглата влезе колкото трябва и бавно вкарах количеството до край. Този път като че ли нямах усещанията за напрежение като предния път. Веднага след това отидох да си направя комплекса си с упражнения на Синди Кроуфорд, както обикновено. Д-р Димов ми каза, че до 10-ия ден от стимулацията мога да правя упражнения и коремни преси. Това ме радва, защото поддържането на стария ритъм на живот ми помага да не се стресирам - все едно нищо не е станало. Малко ме учуди цифрата 10?! Надявах се да не си бия повече от 4-5 дози... Но ще видим... Може просто така да се е изразил, имайки предвид 10 ден от началото, а не 10-тата инжекция. Утре ще го питам колко точно ще слагаме. Най-много се радвам, че пункцията на яйчниците ще бъде около 14-15 май, което значи, чеще мога да отида на лекции и този месец. Страхотно "съвпадение". Което вярвам, не е случайно. Защото съм казала на Господ, че искам по възможност да не пропускам лекции. Най-интригуващите предмети тъкмо започнаха, и аз искам да присъствам. Вчера ми биха първата инжекция.
Не знаех какво да очаквам. Чувала съм какви ли не истории, за това как момичетата направо "полудяват" от хормоните. Как плачат и изпада в истерии, как чувстват топли и студени вълни, също както при климактериума... Е, не почуствах нищо такова. Само едно леко напрежение в обастта на щитовидната жлеза и малко в слънчевия сплит. Но ако не знаех, че са ми сложили инжекция, може би нямаше да обърна чак такова внимание.... Дали пък ефекта ще се усили по-нататък , все пак ми предстоят още поне три броя инжекции?? Днес ще трябва сама да си ударя втората. Доктора ми показа как да го направя - иглата е остра и лесно влиза. Малко е странно сам да си забиваш иглата, при това в корема....Но мисля, че ще се справя много добре. И ще видим какво ще усетя. Все пак да не забравяме, че съм се молила да имам благодат и да мине всичко леко. Бог никога не ме е разочаровал в това отношение. Докато бяхме на пикник вчера следобяд, една приятелка ми разказа , как нейна позната наскоро я оперирали от рак на гърдите. Вероятната причина е многократните ИНВИТРО, които е правила.... Разбира се много е вероятно това съвсем да не е причината. Много жени имат рак на гърдата и без да са правили ИНВИТРО.... Все пак се замислих колко ИНВИТРО-та бих си позволила... Докъде мога да стигна? Но това за мен все пак е далечна перспектива. Мисля, да се концентрирам върху настоящето! А то е пълно с надежда! |
Categories
All
Archives
November 2016
|