На 05 дек. Гогето най-накрая запълзя.
Неговата приятелка от горния етаж - Божанка, ни беше на гости. И докато аз в кухнята миех чинии я чух да трополи по паркета и да го вика да я последва. И като поглеждам - тя пълзи пред него, а той след нея!!! Прекоси целия хол. На следващия ден той сам се сети че може да пълзи и пак прекоси хола. Вече започна да прави опити да пълзи навсякъде... и също постояно се изправя на крачета. Аз си мислех, че няма да пропълзи, а направо ще проходи, но май ще има и пълзене. Радвам се да го видя да пълзи - това го прави един вид по-самостоятелен. Може да си ходи където иска :-)) А следователно не се налага да го пренасям. А, то пак се налага де, но... ох, дано проходи по-скоро. Че много много тежи! Иначе много харесва Божанчето. Днес като я видя и цъфна. Тя отново скача на дивана и се катери на облегалките, а той изпада във възторг. А когато тя спре да скача той удря с ръчичка по дивана и надава вик - тоест да продължи да скача! Много ми е интересен. Всеки ден сме на разходка. Сега се замислям вече какви подаръци да му купим за Рождество - вълнувам се. Това е за сега.
0 Comments
Вероятно искате да разберете как вървят нещата с мен и Сашето...
Ами... той продължава да отсъства, в командировка е. Връща се само по един ден в седмицата. За сега нещата са спокойни. На повърхността всичко си изглежда нормално. Всъщност с изненада трябва да кажа, че се оказва, че ми е много по-спокойно сега, когато той отсъства. Защото когато е тук по него имам също толкова ангажименти както и по бебето. Е , бебето ме ангажира повече, но пък Сашо ме напряга повече... защото искам да му угаждам де, не за друго. Странно е, но изпитвам повече нежни чувства към Сашо сега, когато го няма. Вероятно защото когато отсъства аз не разчитам на него за нищо - просто си правя план и си действам по задачките. Когато е тук, явно имам повече очаквания към него. Затова и оставам по-разочарована... Все пак след като разбрах, че много много семейства изпитват подобни проблеми ми стана по-спокойно - в краят на краищата се оказа,че проблема не е в самия Сашо, а в мъжете като цяло! Това е поне малко успокоително и ми помага да му се сърдя и впрягам по-малко. Някой може би ще се зачуди защо се оплаквам? Кола си имам, мъжът ми пазарува, понякога почиства, рядко мие чиниите, но все пак се случва, не ми е отказал нищо и не ме е ограничил... Ами... аз съм максималистка и като че ли за мен най-важни са вътрешните неща. Когато не усещам онази пълнота, която беше помежду ни, не мога да съм доволна. Искам всичко или нищо! Такава съм. Искам близост, интимност на сърцето, искам дълбочина, искам страст и любов, искам нежност и загриженост... Вероятно твърде много накуп! В ума ми се въртят мисли да взема да опиша всичко на един лист и да предложа няколко точки, които смятам за удачни за спазване....Но още не смея... Не съм абсолютно наясно със себе си. Струва ми се, че съм твърде субективна. Опитвам се да погледна всичко отстрани. Все пак разбирам, че ако не направя нещо, разстоянието помежду ни може да настне... Ама..... ЗАЩО ВСЕ АЗ??? Защо все аз трябва да правя нещо?!?!?!?! Също така не искам и да го притискам... Да не стана досадна накрая... Имам желание за интимност и близост, но някакси когато той си дойде това желание като че ли ми се изпарява...Не разбирам защо? Нужно ни е нещо, което да ни приближи един към друг. Господ да ми е на помощ! |
Categories
All
Archives
November 2016
|