August 13th, 2014

Лятото хвърчи. С такива темпове се движи, че не успявам да го догоня. От средата на юли до към края на август тук е някаква въртележка. Идват и си отиват приятели, роднини и познати от близо и далеч. Почти всеки ден или  всяка вечер сме някъде до късно. Не успявам дори да готвя вече. Хладилника ни е пълен с пресни домати, краставици и тиквички, но ние гризем някъде пържена цаца с бира :-)) Освен всичко друго, правя ремонт на мазето, а в качеството си на домоуправител започвам и ремонт на входа. Работата по фирмата ни върви.... Иииии се чудя как да насмогвам.... Каня се да си купя електроннен четец за книги, за да мога докато сме навън да използвам времето да чета, понеже иначе у дома не разполагам с много време.

За Гого е прекрасно - пълно с нови или стари приятели, пълно с нови преживявания. Времето му се дели на три: вчера, сега и утре. Всичко, което се е случило преди е "вчера".
    - Мамо помниш ли вчера когато.... - ме пита той за нещо, случило се педи месец или преди няколко дни например.
    За него думата ДНЕС  нищо не значи. Настоящето е само СЕГА. Ако нещо не става СЕГА, то е в някакво необозримо, хипотетично време, което не се знае дали ще настъпи. Важно е само СЕГА-то.
А за УТРЕ да не говорим. Опитвам  се да си представя да съм на негово място. Колко ли дълго е това "след няколко ни" например? Нито може да си ги представи точно, нито пък да знае кога е това "след няколко дни"...

Напоследък както казах прекарваме цялото си време навън, с изключение на обедите, когато се прибираме за сън. Все още спи по два часа на ден наобяд. Аз също се възползвам да почина и да се насладя на тишината, лишена от непрекъснатото "Мамо,.... мамо, ...... МАМО?.... МАМОООО!!!!"
Наскоро Гого направи много нови за него неща: къпане в морето с топене на главата, качване на скоростното влакче, на бънджито, на скейтборд... МНого емоции и вълнения.

Хубаво е лятото. МНогопо-хубаво от зимата, макар че вече и лятото не ме вълнува особено. В последно време все ми е тясно. Тясно на душата, тясно на ума, тясна ми е Варна.... Колкото до Варна - вече ми прилича на едно голямо село - три на три километра. Толкова й е централната част. Скучно ми е тук, дори ми е досадно. Прилича ми на стара дреха, която някога е била красива, нова, носела е настроение и е било приятно да я обличаш. Но вече е поостарял, протъркала се е, овехтяла е и ти е досадно да я носиш. Дори приятните емоции , свързани с нея вече са избледнели.... Честно,  чувствам се в клетка. Мечтая си да имам работа, която да мога да върша през интернет. Да не се налага да съм закотвена тук. Мъжа ми също да може да пътува. И да можем да пътуваме. Искам да отида в различни страни, да поживея на различни места, да опозная различни култури. Ако си мечтая за нещо - то е това! Да се махна от тук. Може би не завинаги, но поне за дълго време. Не, не искам да имигрирам, за да се закотвя за друго място, което рано или късно ще ми омръзне. Зная ли къде ще попадна? Но виж, да можех да пътувам - това би било прекрасно!
Да, това май е единственото, за което си мечтая. От време на време само. Много е лошо да нямаш мечти. А ежедневието така ме обсебва и притиска, българската действителност така ме подтиска че не ми оставя място за полети на въображението. Питах онзи ден Сашо за какво си мечтае. И той не си мечтае много. Даже май никак.... Казва ви, не е добре това. Няма ли мечти, няма стремежи, няма и придвижване към тях. Липсата на мечти говори само за едно - главата ти е натикана в асфалта - така, че не можеш да вдигнеш поглед нагоре. Не, не е добре това. Иска ми се да си мечтая повече. Но лошото е, че не  се сещам за какво...Изглежда имам нужда от промяна. Трябва да съборя някоя стена, да прекрача някоя граница, да премина някое отвъд! Имам нужда от нещо, което да ме развълнува, от нов порив, от ново задвижване....