Нашите приятели Бисерка и Мартин ни подариха един огромен кашон Лего Дупло - от техните синове и приятели на Гого - Стиви и Алекс. Изпаднах във възторг, когато го видях - вътре имаше ферма с животни, релси, влак, най-различни екстри като телефони, легла, компютър и поне двайсетина човечета; и най-вече МПС-та: коли, камион за буклук, трактор с ремарке, локомотив и вагони - всичко това лего разбира се. Еее, най-накрая може би Гошето ще прояви интерес да работи с конструктор?!
Следкато се успокоих, че все пак е малък да бъде един гений на конструкторите, реших да я карам по-полека - да правим с Легото това, което му е интересно. На първо време сглобихме едно полицейско управление, после една пожарна. И да, имахме успех, доколкото аз сглобявам, а той и играе после. По-точно разиграваме театро с фигурки и коли. Днес пък направихме по негово желание затвор. После сглобихме кран, с който доставяме храна до затвора. После добавихме и жп линия и мотриса, която донася моркови, пиле и зеле до крана. Накрая намесихме и едни индианци, които защитаваха затвора от избягалите от него бандити (пак по идея на Гошето). Както и да ви звучи това, така играхме два часа! Този път съм отпочинала и в добра форма за подобни игри. Плаша се само, че като станем утре сутрин ме чака втори маратон на същата тема. С Легото може да се прави практически всичко, стига да ти работи фантазията. Моята трудно проработи на тази вълна. Но след като поразгледах малко снимки на модели на Лего Дупло, веднага ми просветна как да работя с него. Ето малко снимки от днешната ни работа:
0 Comments
Ето, моето момченце стана на 4 годинки - гледам го и виждам голямото съкровище, богатството в това малко телце - душата, която е вечна, с всичките си дарове, таланти и все още неоткрити способности и потенциал. ... Всичко това е толкова чудно! И осъзнавам, че трябва да подхождам нежно и внимателно към това съвършено творение! Защото то е пластично и Господ ми е дал власт да го моделирам, и дооформям.. Какво доверие и свобода - с всичките рискове, които произтичат от нея!
Изминалата година беше много трудна за мен по отношение на Гого. Тя беше белязана с борба за надмощие и устояване на позиции. Като цяло той е благо,нежно и весело дете. Но на моменти става непоносимо упорит. Упоритостта е добро качество, но както всяка черта в характера, тя може да бъде използвана с положителен или с отрицателен знак. Най-честите ни конфликти се случваха когато Гошката започне да иска нещо - обикновено това е количка или шоколад, или когато иска да му обръщам внимание непрекъснато. Да кажем, че му обръщам внимание е малко, аз му обръщам МНОГО внимание! Но той иска да се занимава с някого през цялото време. Направо казано иска братче или сестриче - дете с което да си играе по цял ден. Понеже няма такова - той иска да играе с мен. Добре, аз мога да играя на колички - примерно час на ден, но повече от това не ми е по силите. Изтощавам се. В къщи имаме ВСИЧКО - конструктори, бои, мозайки, логически игри, паркинги, .... абе всичко! И той обича да се занимава, НО НЕ САМ. ИСка с някого. Тези негови изисквания просто ме изтискват докрай! Откак тръгна на детска нещата се пооправиха, и поне за половин ден аз имам време да почина. Но допреди два-три месеца положението беше много тежко. Също и с упорството - Гого може в продължение на половин час да повтаря "Искам шоколад!....Искам шоколад!.... Искам шоколад!" - като машина, с равни интервали. Независимо какво му казвам или обяснявам той си знае неговото... Понякога ме предизвиква, като размахва пръстче и открито ми се противопоставя, като ми казва, че няма да направи нещо, което ТРЯБВА да направи - като да си измие зъбите или ръцете. Тези неща така ме влудяваха, че наистина накрая експлоадирах. Няколко пъти така крещях, както никога през живота си. Наплесках го здравата неколкократно - по дупето и с ръка, ама така че да го заболи. А той се разплакваше много. Виждах, че го заболява не само дупето, но и душата... Но и аз се чувствах безсилна да реагирам по друг начин. Чувствах се все едно че са ми взели всички оръжия и са ми оставили само един електрически трион - брутално, но единствено оръжие...Разбира се после дълго се чудех какво бих могла да направя, как да реагирам - цялата тази работа ми беше много неприятна. След четене и лутане, разбрах някои неща и промених вътрешното си очакване и нагласа. И вече предприех друга тактика.... Но пиша всичко това, за да стигна до СЪЩНОСТТА на онова, което искам да разкажа. Вчера отидохме на редовните си занимания по музика, но пристигнахме доста по-рано и чакахме в предверието - една малка стаичка. За да не вдигаме шум и да убием времето, взехме да разглеждаме една книжка 365 проекта за деца. Имаше един проект - красива зелена градина с дървета, направени от отпечатъци с разрязан картоф. - Мамо, разкажи ми пак за Исус в градината - каза Гошето - В Гетсиманската градина ли? - попитах - Да, да! - Ами Господ отиде с учениците си в Гетсиманската градина.. И... - не успях да довърша: - Мамо, защо Исус го разпънаха на кръста? - ме прекъсна Гошенцето - Амиии....- зачудих се откъде да започа и как да обясня разбираемо този теологичен въпрос - Помниш ли Едемската градина?... Адам и Ева, и как те опознаха злото, опитвайки от Дървото за познаване на доброто и злото? Когато това стана Бог реши, че не иска да ги остави да страдат завинаги. И ето какво стана: Хората, вече познавайки злото, започнаха да мислят и да вършат зло. А има такъв закон, че който върши зло трябва да плати за това като изтърпи наказание. И сега ще ти дам пример: Ако ти откраднеш нещо да речем в градината... - Ама аз нищо не съм откраднал.... - Това е сам пример, не че си откраднал, ти не си откраднал... Казвам само да си представим, че се е случило... И така да си представим, че ти си откраднал някаква играчка...,И Емито и Катя (учителките) са разбрали за това и са те хванали и са решили да те накажат. Но аз идвам и казвам:"Разбрах, че Гошето е откраднал тази играчка и виждам, че съжалява за това. Моля ви, не наказвайте него, накажете мен вместо него. Аз ще понеса неговото наказание." Тогава ти ще си свободен, а аз ще бъда наказана, нали така? - Ммм да! - По същия начин Бог е решил да освободи човечеството. Той сам е дошъл на Земята, влязъл в човешко тяло - тялото на Христос, и е бил наказан на кръста за всички грешки на всички хора, събрал е и е взел върху себе си наказанията за злото, извършено от всички хора. И така когато всеки човек на света съжали за греховете си и искрено пожелае да не върши зло, Бог напълно го освобождава от вината му, заради Христос!.... Разбираш ли? - питам, като осъзнавам, че става сложно за него. - Амиии не съвсем... - Виж Гоше, ако аз извърша нещо лошо, да речем... започна да крещя на някого или например те... ударя.... - не успях да довърша - Мамо, защо не ми си се извинила, че си ме ударила? - изрече бързо той, малко бъркайки времената. Но аз разбрах отлично какво ме пита - защо не съм му се извинила, за всичките пъти когато съм го удряла. - Ами....- зачудих се как да отговоря, но осъзнах, че единствения правилен отговор е - Гоше, прав си мамо, извинявай, че съм те удряла! - казах искрено. Не успях да довърша изречението си, когато Гошето избухна в сълзи. Той покри очичките си с ръце и захлипа. Осъзнах колко много съм го наранила. - Извинявай, маменце, не съм знаела какво да направя и съм те ударила - продължих като започнах да го милвам по главицата. Помислих си дали да му кажа, че никога повече няма да го ударя... "А дали ще успея да спазя обещанието си. Той едва на 4! Никога повече?...Трябва ли да го кажа? Ще намеря ли начин да се справям с инфарктни ситуации без да го плесна повече? Ще мога ли да устоя в обещанието си? Трябва да мога, заради сълзите му!" - помислих си. - Извинявай, миличък, обещавам ти, че никога повече няма да те ударя!... Моля те прости ми - изрекох, а той започна още по-слино да хлипа. Взех го на коленете си. Той се отпусна и плачеше няколко минути а аз повтарях същото - Извинявай, моля те прости ми, не е трябвало да те удрям. Направила съм го в безсилието си. Няма никога повече да го правя! Обещавам ти! Никога! Той плачеше и бършеше сълзите си с ръчичка, не искаше да ме погледне. СЛезе от коленете ми и се обърна към облегалката на канапето. - Прости ми, моля те! - погалих го пак - Не, няма да ти простя! Няма! - каза той и започна да удря с ръчичка по облегалката - Извинявай, скъпи, никога няма да те ударя отново. Обещавам - повтарях и вътрешно взех това решение. Постепенно той спря да плаче, но продължаваше да търка очички. - Кажи и на татко ти! - Ще му кажа, но аз не мога да отговарям за него, Гоше. Обаче ще говоря с него, обещавам ти. Сашо не го е плескал като мен, но понякога в момент на афект също се беше държал грубо с Гошето. Накрая той спря да плаче. Обръна се и седна. И почти веднага вратата се отвори и Веси (педагожката) го покани да влезе. Минаха две-три минути докато той се успокои напълно и влезе на музика. Ето как историята за греха, наказанието и изкуплението доведе до едно лично признаване на грях, поискване на прошка и изкупление. Защото всяко изкупление е свързано с даване на нов живот на нещо, което е било умряло. Благодарна съм, че моето момче провокирано от историята за Исус, откри душата си пред мен и аз имах възможност да осъзная последствията от действията си и да поискам прошка; и най-важното взаимоотношенията ни да бъдат възстановени. Понякога раните стоят толкова невидими в душите, но коварно дълбаят, докато настане истинския разрив. Благодарна съм, че всичко това се случи, за да бъдат изкоренени семената на огорчението, отчуждението и болката. Малко се притеснявах да споделя всичко това. Защото изпитвам срам, че не съм могла да се справя по друг начин с конфликтите, за да не стигам до най-грубия метод за възпитание, който всъщност не е никакъв метод. Защото ако удариш детето в яда си, какво научава то? Че силата владее положението. Силата би трябвало да се изяви точно в обратна посока, в себевладеенето, в намирането на способи за възпитание, при които детето наистина научава своя урок, а не просто търпи наказание. Но това е едно истинско преживяване, при това е с добър край, в което един "учител" беше за малко "ученик". Днес нашето Гошенце става на 4 годинки!
Когато мисля за него сърцето прелива от щастие! Не мога да си представя, че може да има по-голямо блаженство и по-голяма любов от тази. Иняма друга дума с която да мога да го опиша от СЪВЪРШЕНСТВО. Обичам го повече от всичко на света. Понякога си мисля, за момента когато ще тръгне по своя път, ще побърза да хване влака или самолета, ще бъде щастлив, че започва своя самостоятелен живот. И аз ще се радвам, но през сълзи, защото ще ми липсва. Когато го гледам се удивявам на всичко, което Господ е вложил в него. Дори когато съм строга към него разсъждавам, за това съкровище, което ни е поверено, с което трябва да постъпваме внимателно, като със скъпоценна монета от чисто злато. Толкова изобилно е излят в него Живота на Бог, с всички дарби и таланти, които Бог му е дал. Когато ме прегръща и казва: "Мамо, много те обичам" затварям очи - толкова чиста и искрена е обичта му. " И аз те обичам, Гошенце" - му отвръщам, а той ме поглежда с онзи мил поглед и свежда главичка. Пожелавам му да следва пътя на своето призвание. Да бъде смел, почтен и да не се бои от никого. Пожелавам му да опази сърцето си чисто и и цяло през битките на своя живот. Пожелавам му да се наслаждава на детството си. И най-вече му пожелавам да обича Бога, да го търси и следва и нека Господ да чуе и отговори на всички негови молитви! Преди около три седмици ми се случи голямо нещастие. Седнах да си работя на компютъра, както обикновено, включих си външния хард, защото исках да изкарам една оферта отвътре, и.... ни звук, ни стон! Никакъв диалогов прозорец не се появи на екрана. В добавка чух от диска странни звуци - цъ,....цък....цък....цък. "Хм..." - изхъмках аз едно кратко сумтене. Изключих го и го включих наново - техника е. И друг път ми се беше случвало да не видя диалогов прозорец и се оказваше я невключен кабел, я повреден шорткът...Отново цък....цък...цък... и никаква реакция. Повторих опита няколко пъти, като преместих диска и на лаптопа - същия резултат. Обзе ме лошо предчувствие. За първи път чувах подобно цъкане, а и да не работи на различни устройства - това ми мирише зле! Все пак реших да не преувеличавам (което трудно ми се отдава) и да не се разстройвам предварително, а да го занеса в магазина от който го бях закупила, да го видят на място. За миг си помислих какво ли ще стане, ако се окаже повреден - 1 Терабайтов диск, наполовина пълен! "Няма да мисля сега, ще мисля, като ми кажат какъв е проблема" - реших да съм по-оптимистична, завих диска в одеалце, за да не изстива много навън (понеже мислех, че веднага ще го погледнат, та да не се налага да се темперира) и го понесох към магазина. Вътре имаше около 4-5 служители мъже, компютърни специалисти. Влязох, всички погледнаха към мен. - Добър ден! Към кого да се обърна? - попитах - Заповядайте - каза мъжът, седящ на плота за продажби, който всъщност ми беше продал устройството преди около 4-5 години. - Кажете какъв е проблема? - Преди няколко години си купих този хард от вас. Днес го включих, но не работи. Искам да ви помоля да го погледнете. - Хм... - изхъмка и той като мен. - Каква му е повредата? - Не зная, до вчера си работеше, днес го пускам и не работи.... Чувам че се върти, но издава странен звук, цък, цък, цък... В този миг се намеси един от другите мъже, подпрян на плота: - Оооо, щом цъка, забравете! Няма да стане! - Не говорете така! Защо? - Ами обикновено ако цъка, значи има счупена част вътре, тогава ние не можем да го оправим. - прибави първия. - А информацията? - попитах плахо - Информацията....нямате ли я копирана? - сви рамене втория мъж - Ами.... не! - Тогава....лошо! - Защо не може да се оправи? - започнах да разпитвам, обичам да съм наясно с прочлема, понеже в България много пъти проблемите се преувеличават. Хората ми показаха как изглежда един хард отвътре и как като се счупи някоя част, може диска да се надраска, кооето води до безвъзвратна загуба на информация. Ако не е надраскан има възможност да се извлече информация, но понякога не цялата. Изобщо не се знаело. - Хм... а вие извършвате ли такива услуги? - Не, нямаме такава техника. Диска трябва да се отвори в херметическа камера, иначе дори една прашинка да попадне върху него, може да се прецака всичко! - каза първия - А към кого да се обърна? Можете ли да ми препоръчате някого? - Можем, но е много скъпо. - каза втория - Колко? - Ами...около 300 - 350 лв. е извличането на информацията. Плюс хард диск трябва да си купите, за да си я запишете наново, ако изобщо се извлече , де. - Лелееее - хлъцнах - ами то кажи речи половин хилядарака ще ми отиде Той само сви рамене... Призля ми. Стомаха ми се сви на топка. - Ами... аз все пак ще го оставя да го погледнете - реших да използвам и най-малкия шанс. - Добре, ще видим дали можем да помогнем, но шанса е много малък - отговори ми първия мъж, и взе диска. Тръгнах си. Как можах толкова време да не си купя нов диск и да копирам всичко!? Ядосах се на себе си. Все го отлагах, все го отлагах... А сега можеше да загубя най-ценното - спомените си. ИМах стотици снимки от периода преди Гого да се роди, и най-вече - след като се роди. Моето бебенце, първите му крачки, прекрасни мигове заедно, видеоклипове - как ще ги загубя?... Ами стотиците часове работа пред компютъра и фирмената информация? Оферти, счетоводни документи, ноу-хау, лични записки, бланки, проекти, каталози.... Всичко това - да изчезне!!!! Зави ми се свят! Как може да съм толкова небрежна! .... ПРосто не вярвах, че ще ми се случи! ... А сега трябва да дам и толкова много пари!!! Господи!... Минаха няколко дни, в които гледах много да не мисля. за това, но вътрешното напрежение се изяви под формата на стресница на долната ми устна. Накрая ми се обадиха: - Елате да си вземете диска - повреден е и ние не можем да го оправим. Отидох със свито сърце. Взех го обратно и го помолих да ми дадат координати на някоя фирма, която да ми свърши работата. - Има една фирма, където сме пращали и други клиенти и са били доволни - успявали са да им извлекат информацията. Работят добре. ЕТо ви координати. - подадоха ми визитка на фирма ДРС. Обадих се още същия ден и занесох диска. Офиса се намираше на третия етаж в един блок. Отвори ми един човек - на около 45, типичен инженер - скромен, неемоционелн, леко плешив. Стори ми се свестен. Влязохме в една стая, където видях въпросната херметическа камера, и разпръснати части от дискове, компютър и канапе. Седнахме с Гого и обясних проблема. - Добре ,оставете го за диагностика. Нещата стоят така - 30 лв. струва диагностиката. Ако се окаже, че можем да извадим информация, защото има вероятност и да не можем при такъв проблем, тогава ще ви кажа колко ще струва. Цената е между 270 и 350 лв, в зависимост от количеството информация, което извлечем. Поговорихме още малко като се опитвах да вникна зад думите му и да разбера какъв е шанса да се спасят нещата ми. Накрая трябваше да си вървим. - Не ми се тръгва - казах - така ми се иска да го видите сега и да ми кажете че ще се оправи... - Ще направя всичко, което мога.... Ще ви звънна за да ви кажа, дали ще стане след два дни. - сдържано и без много обещания ми отговори той. Минаха два дни, но той не ми се обаждаше. Затова не се стърпях и звъннах. - Ами г-жо Иванова, проблема малко се усложни. Нещата стоят така: за да се опитам да отворя и прочета информацията на диска ви, ще са ми нужни допълнително части, които трябва да купя и да използвам за целта, но тези части веднъж сложени не могат да се ползват повече. Цената им е 156 лв. с ДДС. И няма гаранция, че ще успея да извлека информация. Ако искате помислете и ми се обадете. - Добре - отговорих. Помислих около 10 минути. "Ще рискувам, казах си, така или иначе ще загубя най-много тези 156 лв. Но пък ако се получи ще си върна информацията". ОБадих се и потвърдих, че съм съгласна. - Все пак какъв е шанса ,можете ли да ми кажете? - Не искам да Ви отчайвам, но честно казано, шансовете са много малки да се извлече каквато и да е информация. При подобни проблеми, когато има счупени части е много важно къде точно са счупени и каква част от диска е механично увредена. Нищо не мога да ви обещая. При подобни ситуации само от около 20 % от дисковете успяваме да извлечем информация, и то едва ли цялата, вероятно само някаква част от информацията. Цялата - почти няма вероятност. ... Колко ценна ви е информацията? - Ами на този диск са всичките ми спомени от детето ми - снимки и видео. Чакали сме го 12 години, и забременях инвитро с него.... Информацията ми е много ценна! - Ще направя всичко по силите си - обеща ми той. Стори ми се, че му станах симпатична и ми съчувства. - Добре, благодаря ви, ще чакам да се обадите и се надявам да успеете! Зачаках. Бях доста потисната. Скарахме се и със Сашо. Казах му, че струва много ремонта. - Колко? - Амииии..... към 500 лв. Плюс нов диск, който трябва да купим.... Тогава той не издържа и се развика. - Как може да не купиш нов диск - знаеш че се развалят..... Защо не копира информацията? ...Точно сега преди празниците да даваме толкова пари....Няма да го правим.... Какво толкова ценно има на него.... Защо все пак не купи втори? Все спестяваш!!! Ето до къде води твоето спестяване.... - повика 1-2 минути. Само мълчах, разбирам го напълно - и аз бих се развикала на негово място. А и на себе си бих повикала на висок глас, но няма как да си крещя сама на себе си. След като свърши с викането замълча ядосан. Оставих го на спокойствие и повече не сме дискутирали въпроса. Реших да платя сумата без да коментирам повече. Бях сигурна, че и той няма повече да ме пита. На другия ден бях доста потисната. Молех се поне снимките и част от видеото да се спасят... Докато преглеждах Фейсбука си видях поредица от удивителни СНИМКИ, които представят Земята съотнесена към познатата ни Вселена. Всеки път, когато гледам подобни материали се изумявам- колко сме малки и къде живеем! В ученическите си години се интересувах от астрономия и мащабите на Вселената винаги са ме шокирали! Гигантските пространства, огромните звезди, безкрайните разстояния и скоростта на светлината са ме ....удивлявали (не намирам друга по-силна дума)! Цял ден бях под въздействието на тези кадри. Имах силно желание да се моля - имах нужда да изкажа всичко на Бог. Но преди да заговоря за проблема с диска, на устата ми дойде друго: - Господи Боже, Вселената е така огромна, а Земята толкова малка! Човека пък е като прашинка, дори като атом, на фона на всичко това Трудно е дори на ума да схване безмерността на Вселената... Господи, ако тя е толкова огромна, колко голям си Ти тогава? Ап.Павел казва, че в Тебе ние живеем, дишаме и съществуваме?...Не мога да си представя, че е възможно да си по-огромен от нея? А ти Си, след като си я създал, нали? Тогава тихия глас на Духа започна да говори в мен: - Това, че съм я създал не значи, че съм по-голям от нея...Спомни си как човека създава неща, много по-големи от самия него - като небостъргачите. Така и Аз мога да създавам в материалния свят неща много по-големи от самия Мен. - Но Господи, дори да не си толкова голям, не разбирам как отделяш от Себе Си своя Дух, за да го даваш на нас? Той е в Теб в пълнота, но пак ти отделяш от Него и Го даваш да живее вътре в нас. И във всички нас, вярващите, ти си дал от Духа си, в нас Той е Личност, Твоята Личност, а в същото време е част от Теб и е у Теб? Не разбирам как не намалява? - Спомни си интернет. Колкото повече се споделя, толкова по-мощна система става. Интернет не намалява, въпреки че все повече хора го използват. Просто е нужен хардуеър. Вие самите сте хардуеъра за Духа ми. - Добре де, Господи, щом Духа става по-мощен и се увеличава чрез нас и Духа тие в нас, защо тогава е толкова трудно за нас да вършим чудеса, да изцеляваме болните, да живеем свръхестествен живот? - Вие, хората, сте свързани с материалния свят и колкото повече се обвързвате с него, толкова по-трудно е да схванете нематериалния и да живеете по неговите правила. МАТЕРИАЛНОТО Е ОГРАНИЧЕНО, НЕМАТЕРИАЛНОТО Е НЕОГРАНИЧЕНО! Ума е неограничен, можеш да стигнеш до края на Вселената с него за секунда. Любовта е неограничена - колкото и да даваш от нея, тя не свършва! Вярата е неограничена.... АЗ СЪМ БОГ - ЧРЕЗ НЕОГРАНИЧЕНИТЕ НЕЩА АЗ ПРАВЯ ОГРАНИЧЕНИТЕ. Затова не е трудно. Затова ограничените материални неща са ПОДВАЛСТНИ на неограничените, нематериални неща. Бях пленена от могъществото на това откровение! Ние можем а извършим и направим много неща, които са дори невъзможни, защото Бог ни е дал нематериални инструменти, като любов, вяра, надежда, въображение, ум... Чрез нематериалните, ние правим материалните. Сетих се веднага за стиха: "Защото оръжията ни не са плътски, но ... са мощни за събаряне на крепости..." 2 Коринтяни 10: 3-5 ....Всъщност нашия проблем е, че често очакваме да направим от ограниченото нещо ограничено. Очакваме увредения орган да оздравее. Липсващия крак да порасте. Болното да се оправи. Но ограниченото не става неограничено. Напротив - чрез неограниченото ние прави нови ограничени неща. Това е акт на създаване, на сътворение! След обяда взех Гого от градината и на връщане думите на Бога още горяха в мен - беше като радостна еуфория, като едно радостно очакване. Докато шофирах спонтанно се помолих: - Господи, благодаря ти, че Ти правиш ограничените неща от неограничени. Благодаря ти, че този мой прост ограничен диск Ти можеш да го оправиш, защото ти си неограничен. Моя диск е подвластен на Теб, защото е материален, а ти имаш нематериални средства, от които правиш материалното! Благодаря Ти! Казват ми, че няма шансове, но В Тебе има шанс. Благодаря Ти! Слава на Тебе! В духа си почувствах голяма радост и слава! Олекна ми! Дойде една сигурност, че нещата с диска ми вървят на добре и че ще си получа обратно информацията! Минаха няколко дни. Не ми се обаждаше нашия инженер. Не се стърпях и звъннах. - Здравейте, звъня Ви, понеже си помислих, че може да сте ми загубили телефона. (наистина си го помислих по едно време, понеже трябваше да ми звънне в петък, а в понеделник следобед още не ми беше звъннал). Как вървят нещата с моя диск? - Ами какво да Ви кажа... не искам да Ви обнадеждавам, но нещата доста се промениха. Има големи шансове да изтеглим информацията и то цялата информация! - Наистина ли? - бях на прага да се разсмея с глас. Без да иска той ми отговори точно като предишния път, но с обратен знак. ПРеди ми беше казал "Не искам да Ви отчайвам, но честно казано, шансовете са много малки да се извлече каквато и да е информация. " А сега: "Не искам да Ви обнадеждавам, но нещата доста се промениха. Има големи шансове да изтеглим информацията и то цялата информация!" - О, много се радвам! - Ами да, имам още малко работа, но ми се струва, че има голям шанс да се изтегли, при това голяма част, може и зялата информация. Той ми звънна още веднъж след обяд, за да ми каже че ДА, наистина са успели да извлекат 100 % от информацията и да ме пита на какъв диск да ми я запише. Както и цената 270 лв. Уточнихме диска, преведох парите по банковата им сметка. Днес сутринта ми звънна, за да ми каже, че започва да копира върху диска и да потвърдя последно за модела на харда, който съм избрала. Не се стърпях, исках да му разкажа: - Знаете ли, аз много се молих Бог да Ви благослови и да Ви даде мъдрост, за да успеете да се справите с моя диск. - Ами да, - усетих леки признаци на вълнение в гласа му - да Ви кажа, при дискове с проблеми като Вашия в много малка част от случаите изобщо се извлича някаква информация. А да се извлече 100 % от информацията.... това много много рядко може да се случи. Наистина е Божа работа! - Да, да знаете, че има Божествена намеса. - Ние сме малко като хирурзите - отваряш, но няма гаранция, че ще успееш да го оправиш. - разприказва се той по нетипичен за него начин. - МНого съм Ви благодарна, пак към Вас ще се обърна.... Дано да не ми се налага по същия повод де! - То при нас хората, които идват наистина си пожелават повече да не ни срещат. Засмяхме се - толкова ми стана хубаво! Идваше ми да го прегръна по телефона! Много симпатичен човек. Пък и така добре се справи! - Добре, ще чакам да ми звъннете след обяд, за да дойда да взема диска. - Да, ще ви звънна. До скоро! Така свършва моята история за повредения диск, инженера и разговора ми с Бога. Очаквам днес да си взема диска и много скоро ще си куп я втори, за да копирам инфото. Както ме посъветва нашия инженер: "Да не е от същата марка, за да не се развалят двата по едно и също време. Един хард диск работи 4-5 години. Понякога и 10, но ако не се използва. Но 4-5 години му е обикновено живота, при ежедневна употреба..." И каква стана тя? Както пише в Библията: "ВСИЧКО (ама всичко!) съдейства за доброто на ония, които обичат Бога!" Той превърна едно толкова неприятно преживяване в истинско благословение за душата ми! Истина е! Вчера сутринта Гого както винаги дълго сука. Поспря и после:
- Искам още да цокам. Този път Сашо не издържа : - Стига с това цокане! Голям си вече, повече не искам да цокаш, ясно ли е? Хъката-мъката, измъкнахме се от леглото. Сашето беше доста пораздразнен. Не зная какво точно го дразни или му пречи. Обърна се към мен: - Май не Гого, а ти не искаш да спреш с това? Тука не позна, защото и аз свече съм напълно готова да приключим с този въпрос. Но пред Гошката не исках да се разправяме. Така че просто си премълчах. А после му казах, че ми се иска да премине и стреса с детската градина и тогава да преминем към окончателното спиране. Както и да е.... Малко по-късно през деня се помолих на Господ: "Боже, моля те помогни ми да отбия Гого. Моля те дай му желание и благодат да спре да суче. Моля те дай ми мъдрост какво да говоря с него и ми помогни да го убедя, че вече е време да спре да суче!" Снощи когато си легнахме се приготвихме да му разкажа някоя история. Напоследък му разказвам интересни библейски истории докато заспива, след като сме чели някоя книжка по негов избор. Изгасихме лампата, целунах го, гушнах го и му казах: - Гошенка, виж мамо, хайде вече да не цокаш. Татко ти се дразни и не му е приятно. - Защо, мамо? - Защото вече си голям, ти си вече мъж, маменце и на него не му харесва, че цокаш като бебе. - Добре - с готовност отговори той. Зяпнах. Но след кратка пауза добави - само утре като се събудя ще цокам .... - ааа, не ме е разбрал. - Не, Гошенка, имам в предвид изобщо вече да не цокаш, мамо. Ти си пораснал, вече ставаш мъж.... Внезапно отвътре ми дойде да му кажа нещо, което изобщо не бях бях обмисляла или планирала: - Съгласен ли си да предадем цокането на Бога? .... Да Му го върнем обратно. Той ни даде млекце, а сега ние ще Му го върнем и после като дойде другото бебе, Той пак ще ни го даде да има и за другото бебе! - Да, съгласен съм! - веднага ми отговори той. Нямах време дори да се поколебая. От утре - край? Моето момче е вече пораснало... Приключваме ли наистина със сукането - след цели 3 г. и 10 м.? - Добре, сега ще се помолим на Бог и ще му върнем цокането. - Добре! - отговори тихичко той - Господи - помолих се аз на глас - благодарим Ти за цокането и за млякото, което ни даваше през тези 4 години. Благодарим ти за хубавото време, което имахме заедно с Гошето, благодарим ти че го направи здрав чрез моето мляко. Сега ти връщаме цокането и Те молим да го запазиш за следващото ни бебе, за да бъде и то здраво и силно като Гошето!... В Името на Исус се молим за това! Амин! - Амин! - отговори Гого. - ЗНаеш ли Гого, утре е 25 ноември. А на 27 ноември ти имаш нещо като рожден ден, защото ставаш на 3 г. и 10 м. - Ураааа..... Мамо, аз вече съм голям! - Да, миличък, голям си! А скоро ще станеш на 4 годинки!... - Да, виж колко са ми станали дълги краката! - Да, наистина!... Гоше, искаш ли утре да де заведа на сладкарница? Да се почерпим за това, че вече няма да цокаш вече? - Да, искам! Да! - с разбираем ентусиазъм ми отвърна той - Добре, след градината ще те взема и ще отидем да хапнем торта или сладолед - каквото си избереш. Ще празнуваме! - Да, искам! - потвърди отново той, след което се обърна с гръб към мен и се приготви да заспива, а аз подхванах историята за това как Савел станал Павел. Тази сутрин се събудихме почти едновременно. - Гошенце, хайде да ставаме - побързах да му кажа аз - Хайде! - Искаш ли да ти пусна нещо да погледаш? - мразя това гледане на филмчета, но ще го използвам поне няколко дни, за укрепване на положението. - Да, искам! - отвърна Гого. Измъкнахме се по чорапи от леглото, да не събудим Сашо и отидохме в хола.Пуснах му "Ну, погоди!". - Отивам да ти направя нещо за закуска, защото вече не цокаш сутрин и трябва добре да хапнеш, нали? - Дааааа - отвърна той и се загледа. Отидох да си купя хомеопатични за отбиване по тази СХЕМА - на д-р Михайлов. ПО принцип от гърдите ми не тече мляко - само капки излизат. Затова мисля, че бързо ще се спре и останалото. Е, мисля, че това беше! Не чувствам да ми е тъжно, да ми е странно. Чувствам, че всичко стана съвсем навреме. И двамата с Гого сме готови да се отделим. Разбираме, че идва нов етап в неговия живот - той вече пораства. Днес благодарих на Бога за това, че ми даде благодат да кърмя толкова дълго време, че не бях притеснявана прекомерно заради дългото кърмене, че не се наложи да разделям детето мъчително от себе си...Всичко си дойде на място - на точното време! Благодаря Му! ---------------------------- ДНес отидох да взема Гошето от градина. - Мамо, каква изненада си ми подготвила? - все още я караме с изненади, че да е стимулиран да ходи на градина. - Ами ще ходим в сладкарница да се почерпим, задето върнахме цокането на Господ, забрави ли? Гошето отвори широко очички, качи се на пейката където го преобувам и извика към всички на висок глас: - Ние върнахме цокането на Бога! - Какво, какво? - не разбра (и с право) учителката - Върнахме цокането на Богааа! - още по-силно извика той - Цокането ли? - не вярваше на ушите си тя - Да, беее, върнахме цокането на Бога!-натъртено отвърна той Аз се изчервих и уточних като се обърнах към нея с усмивка: - Това са си наши работи. - Аха, добре! - и тя се усмихна Е, после се сещате - сладкарница, сладоледи, торти и добро настроение! Откак времето захладня вече няма деца навън. Чудя се аз ли съм единствената родителка в този квартал, чието дете не ходи на градина?!? През септември и октомври всеки ден излизаме навън в късния преди обяд - нито тогава, нито по обяд, нито след обяд на площадката има деца - само малки бебета, които в 11.00 се прибира да спят.
- Мамоооо, защо няма дечица навън? - този въпрос вече ме кара да се напраягм... - Гошенце, нали знаеш маменце, всички деца на са на детска градина - Искам да си играя с дечицааааа - проплаква Гошето - Гошенка, ако искаш да си играеш с деца, трябва да ходиш в детската градина, миличък! - казвам го, но дали съм готова да го пратя в градината? Не можем да ходим на държавна градина, защото Гог няма ваксини. За частна градина, особено зимата ни е трудно да плащаме, но това е единствения вариянт за сега, на който сме готови, стига той да каже ДА. Дори само половин ден да е, пак бихме го водили, за да може да си играе с дечица. Откак най-добрия му приятел замина в Австралия всеки ден ме пита кога ще отидем в Австралия, при Петър. Много се ядосвам, че неваксинираните деца не могат да ходят на градина. Те не са опасни за другите, защото другите деца така или иначе са си ваксинирани, нали? Значи това просто е начин някой да принуди някого да направи нещо и причината естествено е пари. Освен, че сме санкционирани да не получаваме детски, освен че бихме платили глоби, сега трябва да плащаме доста повече и за детска градина. Това е несправедливо, на фона на всички данъци, които си плащаме като граждани на това общество. - Мамо, искам да си играя с дечица, защо няма деца навън?!?! Аз въздишам....Тежат ми тези въпроси... Докато един ден на моя отговор, че всички деца са в детската градина, Гого ми каза: - Ами искам и аз да ходя на детска градина. - Добре, ще ходиш. Ще те водя да си играеш и после ще те вземам, нали помниш? - напомням му тази важна подробност, която съм повтаряла толкова пъти, защото се боя от това, че ще отидем и той ще плаче и ще се вкопчи в мен на вратата... - Да, помня!...Не ми казвай по сто пъти (ах, колко често чувам себе си в думите му) Последния подобен разговор водихме в четвъртък, докато се прибирахме от пазарчето, на минаване покрай празната детска площадка. - Виж, в понеделник ще те заведа в една детска градина да видим дали ще ти хареса. Мислех си за една градина, където бяхме ходили точно преди година - Меджик плейс в квартала на майка. Беше ми допаднало, защото имат доста голямопомещение за малкия брой деца - светло и просторно, освен това на крачка от морската градина, където ги водят, когато е хубаво времето. А и таксата ми е премлива за 4 часа - 160 лв. плюс храната. Но тогава не ни се получи - Гого не беше готов, аз усетих това и дори не направих опит да го заведа. Освен тази градина си мислех още за едно-две места, където реших да отидем и да видим къде ще му допадне най-вече. Докато си разсъждавах си казах - защо пък да чакам до понеделник? Защо да не отидем още утре? Ами да - не мога повече да продължавам да се мъчим и двамата. Звъннах в градината и си уговорих среща с управителката за следващия ден - петък. - Гошка, утре отиваме да видиш една градина. - Искам сега! - естествено ми отвърна той. - УТРЕЕЕЕ!!!! Сега няма как да стане. За утре се уговорихме. И така на следващия ден - в петък, 06 ноември 2014 г. в 10.00 отидохме в градината. Посрещна ни една много мила дама, на около 55 г. и учителката Еми - Енергична набита жена на около 35-38 г. Седнахме да поговорим с управителката, а учителката повика Гого да види една писта. Колебанието му трая малко и макар и да виждах, че малко се притесняваше, си събу обувките и отиде да види пистата - може ли да се устои на писти и колички?! Поговорихме, разбрах условията и много ми допадна начина по който си поговорихме с управителката - разбрана, мила и приятна.Допадна ми и болничната им политика, според която болни деца на градина не се допускат. Освен това в градината имаше не повече от 6-7 дечица - бройка, която отговаря и на условието на Гого да няма много деца. Сред много деца той се изнервя. След около 30 минути дойде време да си тръгваме. - Гошинка, хайде да си тръгваме вече - повиках аз Гого, който междувременно се беше заиграл с момченцата. - Не, няма, не искам. - Ама моля те, мамо, трябва да отидем да взема баба ти и да я закарам до поликлиниката - Неее, искам да си играя! - Гого, можеш да избереш - оставаш тук за половин час и аз отивам да взема баба ти и да я откарам до поликлиниката, или идваш с мен. Ти реши! - Ами ще остана тук за половин час - поклати главица той само след две секунди колебание. - Добре - едва прикрих изненадата си - ще те взема след малко като закарам баба ти. Погледнах управителката, тя ми кимна и аз излетях, да не би да пропусна мига. След час и половина, след като откарах майка ми на преглед, се върнах. Беше 11.30. Вътрешно се притеснявах, дали Гого не плаче, дали не се е стреснал сам. Качих се по стълбите и надникнах през прозореца - видях го край масата да бучи като двигател, докато бута количиките с другите момчета. Лека отворих вратата и погледнах към управителката а тя само ми кимна показвайки ми, че всичко е наред, а аз направих знак че ще го оставя още малко и тихом мълком слязох към колата. Изчаках още известно време и в 12.00 се качих горе точно навреме да го видя как се приближава към прозореца за да види дали идвам.... Отворих вратата: - Гошенце! - Мамооооо - хвърли се щастлив към мен той. - Хайде да тръгваме. - Къде беше? - Нали ти казах?... Хайде кажи на децата чао и утре пак ще дойдеш. Той се сбогува с всички и радостно си тръгнахме. Лелелеееее, какво вълнение! След години, в които не искаше да се отлепи от мен, сега дарговолон остана на чуждо място, с непознати хора - толкова голямо е желанието му да бъде с други деца! Да, той е много социялен - нещо което доста ме учудва. Мислех си, че щом е така прилепнал към мен, ще е по-затворен, по-интровертен. А той копнее да споделя всичко с другите! Освен количките си - които дава само на най-близките си приятели :-)) Така мина цялата седмица - с радост и щастие за него и за мен, която за първи път от почти 4 години имам някакво лично време. Но дойде новата седмица. В понеделник остана в градината с едно леко измънкано : "Не искам наградина". Вторник - също. И в сряда вече, когато отидохме там, събляках го и му обух пантофките, той започна да се дърпа - нямало да остане. Ха сега де! Зная, че му харесва. Но зная, че раекзията му е нормална - това се случва на повечето деца. Ядосах се, прибрах го у дома и му заявих, че времето до обяд е мое - имам работа и ще я върша. А той ще трябва да се занимава сам. Ако иска да скучае, тогава нека скучае. И докато в началото твърдеше че ще си играе сам, скоро започна да мънка че му е скучно. Постарах се да усети добре скуката, за да поиска да ходи на градина. ДНес - четвъртък, давамат с баща му заявихме, че неговата работа е да ходи на градина - така ще си печели пари за колички, защото всъщност като ходи, ни помага ние да работим повече. Не се противи много - докато не стигнахме д самата градина. След като го съблякох, ние се приготвихме да тръгнем, а той се хвана за мен. - Мамо, не искам да си тръгваш. Не искам на градина. - Искате ли да го взема? Реакцията му е нормална и съвсем скоро няма да иска да си тръгва от тук. ПРосто сега не бива да му показвате ,че може да си тръгва когато иска, защото после ще ви е трудно - ми каза учителката. Бях сигурна, че е права. - Добре - кимнах й, дръпнах го леко и й позволих да го хване, а ние бързо излетяхме навън. Не почувствах притеснение. Бях убедена, че постъпвам добре. По обяд баща му отиде да го вземе и когато се върнаха у дома, той леко ми беше сърдит, опита се да ми гопокаже като не ме гледаше в очите и леко ме удари по крака. Но скоро му мина и каза, че му е харесало на градината и си е играл. Малко се притеснявам как ще мине утрешното оставяне, но зная, че трябва да удържим фронта няколко дни и всичко ще е наред. Чувствам се много облекчена! Беше ми дотежало това, че трябва да запълвам всички нужди от игра и общуване на Гого. Той си иска своето, а аз също. Имам нужда да общувам и с възрастни хора и се чувствам изтощена да играя цял ден с едно дете и да се опитвам да направя деня му интересн и пълноценен. Ах, ако имахме още едно човече у дома, щеше да е съвсем различно! Всъщност изглежда точно тази градина е перфектната за Гого. И като часове, и като отношение на персонала, защото са доста гъвкави - не ни притискат нито мен, нито него. Мисля си, че ако беше отишъл в една държавна градина, щеше са му е трудна раздялата за цял ден с мен. И може би щеше да е по-голяма драма! Така че ще кажа "Всяко зло за добро" и ще се моля утре и в бъдеще всичко да бъде наред! Откак ви писах, че и на обяд спряхме заспиването на гърда мина около месец и малко. Нямах почти никакви проблеми, ОСВЕН това, че със сукането отказахме и обедното спане. заспиването по обяд се оказа проблем. Преди дори и да не му се спеше много, като засуче и веднага заспиваше. Но след като спря да суче за заспиване, започна и да не иска да спи. Всъщност той вече е и голям и може би е естествено да спре да спи но обяд, макар, че не ми се щеше. Обаче пък сега си ляга два часа по-рано от преди. Така че вечерта ми е на разположение.
Към момента ни остана само сутрешното сукане след събуждане, но пък само какво суканеееее.... По 15-20 минутиииии... Всеки ден не спирам да му напомням, че скоро ще спре да суче. Че млекцето е на привършване... Че съвсем скоро вече няма изобщо да суче. Че вече е твърде голам, направо великан. Че децата на 4 годинки спират напълно да сучат....А той, сладура, поклаща главичка и се усмихва мълчешком (какво ли пък значи това?) Понякога, когато си ляга вечер ми казва : "Мамо, искам да поцокам" или "Мамо, кога ще цокам?" . А аз му отговарям :" Ааа, като се станеш утре". Надявам се съвсем безпроблемно да приключим с цокането НАПЪЛНО в навечерието най-късно на четиригодишнината му - Мамо, разкажи ми пак за децата, които си нямат дом...
Веднъж, когато бях ядосана, че Гого капризничи за яденето (което се случва много често), аз му казах: - Виж колко неща съм ти приготвила, а ти все си недоволен... Знаеш ли, че има деца, които нямат какво да ядат? Има деца, които биха се радвали дори само на едно парче хляб!? Гого наведе главичка настрана. - Ама... и шоколад ли си нямат? - Шоколад пък изобщо не са опитвали. Нямат нито хляб, нито банани, нито мляко... а някои дори вода си нямат... От тогава започнаха нашите разговори за бедните хора, които живеят с липси. - Знаеш ли Гошенка, има дечица, които си нямат дом, нямат играчки, нямат дори майки и татковци... - А къде живеят? - Живеят в нещо като детски градини и имат учителки. Но това не е истински дом. Тези деца страдат много, защото си нямат майки и татковци, а това те искат най-много на света. - Защо си нямат майки и татковци? - Ами в повечето случаи те са ги изоставили. Гошето ме поглежда с почуда: - Ама защо са ги оставили? - Защото поради различни причини не ги искат. - Защо не ги искат? - продължава той със "защото" - иска да стигне до същността на нещата. - Ами някои защото са бедни, други защото мислят, че ще им пречат, трети, защото се страхуват и защото са егоисти....и така... - Искам да видя детската градина, дето живеят децата.... Тука има ли? - Да, има, във Виница. - Във Виница? - учуден е Гошето, че толкова наблизо има такова странно място, където живеят изоставени деца. - Да, и на други места има...Има много такива градини, където живеят много изоставени деца. Тук вече той беше шокиран - Има много такива градини - ококори очи и се надигна в столчето си - Да, много - Не мога да повярвам - плесна се по челото, удивен от факта, че има толкова много изоставени от родителите си деца. - Да, има, мамо, за съжаление.... Ти си щастливо дете, защото имаш мама и татко, които те обичат - започнах да го пощипвам, за да отпусна напрежението - прегръщат те, купуват ти колички, гушкат те и те целуват - тук вече го придърпах и го гушнах, а той се поотпусна. Но минат-не минат два-три дни Гошето пак подхваща темата. - Мамо, има много деца, които си нямат дом... - Да, има такива деца, маменце. - И си нямат количкииии.... нямат си миникупър, хамъъър, тойотааааа - Да, така е Гоше! Разказах му, че има и възрастни самотни хора. Сашо посещава два пъти месечно един дом за стари хора, заедно с приятели от една църква. Там говорят на хората за Бог, молят се за тях и ги утешават. - Има и възрастни хора, които си нямат деца, нямат си внучета и са самотни.... Като тези, при които ходи татко ти в старческия дом. - Нямат си децаааа? - учудено възкликва Гого - Да, нямат. А някои имат деца, които пък не искат да се грижат за тях. - Не искат да се грижат?.... Защо? И пак започваме разговора за причините хората да не се обичат и да се изоставят. Изобщо Гошето много се интересува от взаимоотношенията на хората. Също е и много чувствителен - усеща и най-дребните нюанси в поведението или във взаимоотношенията. Вчера ме разсмя със забележката си...Понеже два-три пъти му казах да се облече, но той не го направи, накрая строго го хванах за рамото и му казах, че ако не се облече, се прибираме. А той се дръпна, погледна ме и с висок тон ми каза: - Не ми говори така грубо! Подсмихнах се... Ами да, това са моите думи... Интересно му е не само душевното и духовното, но и физическото измерение на човешкото тяло. Преди три-четири месеца хит у нас бяха две книги - едната енциклопедия за човешкото тяло, а другата книга на тема "Искам да стана лекар". Тогава му купих и прост лекарски комплект, с който от време на време играем. Много му е интересен въпроса за бебетата. Преди половин година бях му разказала как се зачеват бебетата, как се раждат и това така го впечатли, че вече месеци възобновяваме темата. - Мамо, искам да си имам бебе вече. - Какво ще ги правиш като се роди? - Ще му сменям пампеса, ще го обличам, ще го храняяяя. - Ще го приспиваш ли? - Да! - уверено отговаря - Ще си имаш, скъпи, нотрябва да порастнеш. Тогава ще се ожениш за някое момиче, което ще обикнеш, и ще посееш в нея от твоите семенца, а тя ще роди бебето.... А аз ще стана бабаааа! - Да - усмихва се той - аз ще съм таткото, ти ще си бабата, а татко ти ще е дядото.... - Да - отвръщам и очаквам продължението, което идва след секунда размисъл: - А кой ще е майката на бебето? - Твоята жена! -А да, да! - Мамо, много те обичам - разнежва се Гошето Оооохххх, колко е хубаво като ми го каже така мило! - Обичам те до небето! - ми казва - А аз те обичам до Вселената - отвръщам му тихо.... Благодаря ти, маменце, че си толкова прекрасно дете... Знаеш ли колко ми беше мъчно като те нямаше. Все казвах "Кога ще си имаме детенце, кога ще дойде моето детенце" и ето те!... - Да, и на мен ми беше мъчно - казва Гошето и обвива ръчички около врата ми. Ах, блаженство! Забравям за всичко в тези чудни моменти на изливане на любов - съвършена и чиста като Онзи, откъдето идва. Обувам босите крачета на Гошето. Тъкмо е станал от сън. - Ах, тези крачета!...Колко много ги целувах преди, ето така - вземам крачето му и слагам босото му ходило на устните си - Сега вече си пораснал и по-рядко ги целувам май?... - Мамо? - Да? - Вече не ми целувай дупето... - Гого ме гледа усмихнат и леко свенлив - Защо, маменце?... Вече си голям ли? - Да! - отговаря той - Добре - не ми се иска да го казвам. - Само от време на време, може ли? - Да! - слиза от леголто и тръгва към хола Някакси не ми се иска да дойде това време. Първо няма да целувам дупето, после няма да целувам така често ръчичките, после бузките... После може би няма да мога а да го прегръщам и целувам пред приятелите - нали ще е много голям... Понякога Гого е голям , понякога е малък... Както му е удобно. ДНес напримердокато правихме гимнастика пропуснах едни упражнения: - Мамо, защо не правиш това? - Още ми е малко трудно да го правя. - Е, ама аз ще мога - свива раменца Гого е вдига веждички - Така ли? - Ами да, нали съм мъж?! Вече е мъж! А понякога е толкова малък. Все още Гого не се отдаля много от мен. Напоследък иска да ходи на градина: - Мамо, омръзна ми вече без деца!... Искам да си играя с деца! Ооох, миличкия! Разбирам го. Не е от дечицата , които могат сами да си играят сс часове. Той е много социален, в смисъл че не обича да прави нищо сам. Прилича на татко си. Аз обратно - обича усамотението. Присъствието на много други хора ме разсейва. Но Гошката обича да пави всичко с някого. - Добре, маменце, ще уредим въпроса. Аз ще се постарая да го запиша на градина... Но се чудя как той ще влезе вътре сам?! Ако това стане, за мен ще е истинско чуда. Боя се, че на вратата ще спре и ще каже: "Искам и ти!" Въпреки, че е на 3 г. и 8 м. Гого не остава с други хора, дори с баща си. Понякога го предпуреждавам, че отивам до магазина докато сме на площадката. Често ми се получава и той ме пуска, но ако се забавя много, реагира остро когато ме види. Спуска се към мен с ядосана физиономия и ме удря с ръце. Налага се да му обясня защо съм се забавила повече. Не се опитвам да шикалкавя и дасе правя на ударена, защото вече пробвах това - не върви. Гого не можеш да го забаламосваш. Ако опитам да се правя че не разбирам защо е ядосан, става още пе-зле. Започва да ме удря и почти се разплаква, докато не си призная, че разбирам и не му обясня. С татко си също остава навън понякога, но понякога не!... Все пак се надявам, че силното му желание да е с деца ще надделее. Понякога много ми натежава това му желание постояно да правя неща с него. Не че няма моменти в които да си играе сам - има, но това е примерно един час през деня. През останалото време иска да играе с мен - дали ще е с Легото, дали ще е с колички или с друго - да правим нещата заедно. Това е истощително, защото обсебва ума ми и е изтощително да се опитваш да свършиш всичко друго докато се занимаваш с детето. Понякога викам. Не че си мисля, че викането ще оправи нещата. Но се чувствам безсилна и имам усещането, че ще се пръсна. Особено когато Гого влезе във фазата "ИСКАМ". Понякога започва да иска нещо - количка или шоколад обикновено. Ако му откажа започва да повтаря ИСКАМ ! И каквото и да му обяснявам той си повтаря това. Може да е много упорит. Изкарва ми "джигера" както се казва. Тогава започвам да викам и да го заплашвам. Не винаги, случва се да запазя самообладание и хладнокръвно да удържа победа. Но тези битки са изтощителни. Особено ако се повторят няколко пъти през деня. Иска се много, ама много говерене. Струва ми се, че имам все по-малко възможност за каквото и да е друго - ето ив дневника си не пиша вече често. А все се надявам да започна да имам повече време. Ех, да имахме баби и дядовци на разположение, или още едно дете, или братовчеди наблизо - нямаше да е така. Но цялата тежест е върху мен. Дефакто за близо 4 години Гого се е отделял от мен не повече от 15-20 пъти за по час. Разбира се, ако му пусна да гледа видео - няма проблем. Но аз се боря с това му желание ежедневно. Защото уви, Гого е вдиеоман. Ако го оставя - ще гелда дълго, много дълго време. А аз не удобрявам това.Режима ни с гледането два пъти седмично малко се разстрои, но ще трябва отново да го установим. Думите НЕ и НЯМА също са ни редовен спътник. Понякога той по инерция отговоря с НЕ на мой въпрос, и после се коригира с ДА. Така е привикнал с тези две думички. Като цяло основните ни проблеми са когато иска да яде сладко или друг буклук или когато иска да гледа видео. В другите неща нямам пререкания - лесно се оправяме. Гого продължава да е Гръмчо поне веднъж дневно. Но поне е мило куче - любвеобилно. От време на време става Гръм - голямо куче, което се опитва да ме респектира, а после пак става Гръмчо и се гуши в мен като рита с лапички. Много весела игра, която и на мен ми харесва. Поборичкваме се, погушкваме се, помачкваме се и е много весело. ... Отивам да направя едно мляко с како, че от 10 минути ми го искат :-)) Да не оставяме детето да чака. "Мамо, аз вече не цокам" - от време на време казва Гошето, което не е съвсем вярно. НО имаме голям напредък с отбиването.
ПРеди около два месеца една вечер Сашо много се ядоса, че се разтакаваме с това отбиване, окето започна нещо много да го дразни и изнервя. Та след едно голямо ядосване той заяви, че край - Гого вече няма да суче вечер на лягане. Въпреки че ми се искаше, ми стана и много терсене. ПРитесних се как ще стане цялата работа, защото Гошката така си е свикнал откак се е родил - за него всяко лаген е свързано със сукане. В момента, в който ми го съобщи Сашо, бяхме в спалнята. Той се съблече бързо, легна и ми обърна гръб - ясен знак, че няма да се коментира "заповедта". Стоях права до леглото без за кажа и дума около минута -две. Кръвта ми се събра в главата. Бях ядосана и смутена и леко уплашена. Чудех се какво да обясня на Гошката, какво да направя. Мина ми през ум да не се подчиня, но само щях да си навлека неприятности. Мислех си дали да не се преместим да спим с Гого в хола... Обаче си знаех, че по-добре е да послушам думите му, и защо не - да се възплозвам от тях.... Отидох в хола. Вече беше доста късно. Седнах на дивана до Гого, който чу, че с татко му си говорим на висок глас. Поседяхме доста - 10-15 минути и се занимавахме с нещо, но моя ум беше в това какво да правя. По едно време Гого каза: - Мамо, хайде да си лягаме. - Да, ей сега миличкъ - отговорих, само и само да протакам, понеже не знаех как да постъпя. Сигурна бях, че Гого ще хленчи, ще плаче и др.подобни. След малко той пак умолително каза: - Мамо, спи ми се, хайде да си лягаме. - Ами..не можем, миличък - с притеснение казах. - Защо не можем? - Ами...защото татко ти каза, че вече няма да цокаш вечер, с притеснение казах. Гошката помълча малко и после каза: - Ами добре, няма да цокам тогава. Хайде да си лягаме. Бях изумена. Но казах само: - Добре, хайде! Легнахме си. Гошето каза: - Мамо, може ли да ти пипна гърдите? - (зная, звучи малко странно, но за него това беше досег с онова място, което го е приспивало всяка вечер) - Да, може - отвърнах в тъмното. Той мушна ръчичка в нощницата ми. Полежахме така в тъмното, аз бях напрегната какво ще стане. Но след малко дочух неговото равномерно дишане. Така той си заспа без проблем. ПРез изминалите два месеца няколко пъти поискваше да суче преди лягане. Но аз твърдо му отказах, защото вече не правим така. Не сме имали повече проблеми с нощното заспиване. Но все още иска да слага ръчичка на гърдите ми преди да заспи. Обаче се случва вече често и да заспи без тази последна утеха:-) През втората половина на септември започнах да го подготвям, че като стане октомври и купим колата, която следва да купим за месец октомври, вече няма да суче на заспиване по обяд. И така днес - 01 октомври, отидохме в магазина и купихме една красивма оранжева Тойтка с отваряеми врати и преден капак - радост голяма! ПРеди да слезем от колата пред магазина му напомних за нашата уговорка: - Гого, нали помниш какво се разбрахме? Че като стане октомври и купим новата кола, вече няма да цокаш преди заспиване? - Да, да, помня! - съвсем категорично отговори той. - Добре, днес вече няма да цокаш, след като купим колата! Запомни ли? - Да, да! - нали става дума за купуване на колата, Гого е готов на всичко! И така дойде време за спането. - Мамо, искам да цокам - изрече той редовното си изречение - Аааа, не! Ти нали помниш какво се уговорихме - вече няма да цокаш на лягане, само като се събудиш....Хайде сега, Гръмчо (веднага смених темата аз, като го обърнах на игра) избери си една от любимите книжки на Гошето и ще почетем, а после ще си легнем. - Гаф,гаф - весело излая Гръмчо и отиде към шкафа с книжките. Почетохме малко. След което затворих книгата и казах, ставайки: - Сега да затъмним малко, да пуснем щорите , за да заспим по-лесно, че после децата ще ни чакат на площадката, трябва да сме свежи следобяд. Пуснах щорите, поцелувах го, погушках го закратко, обърнах се по гръб и затворих очи - ясен знак, че е време да заспива. Той протегна ръчичка, пъхна я под блузата ми, затоври очи и....след минута беше заспал! О, чудо на чудесата! Толкова съм радостна, чуе така лесно се получи. Струваше ми се почти невъзможно. Сега остава известно време да удържа фронта и да не се поддавам на провокации ииии.... ще ни остане сукането на събуждане, което ми се струва, че ще е сравнително по-лесно да прекратя. Сложила съм си срок до края на годината, когато Гог ще е почти на четири! А идната година, ако е рекъл Господ, да си имаме още едно бебче! Тогава ще се чувствам съвършена. |
Categories
All
Archives
November 2016
|