От два дни у дома си имаме кученце - Гръм се казва.
Не, не истинско кученце. А едно момченце, което се преструва на куче. - Мамо, аз съм куценце - казва Гошето, изплезва език и вдига лапички. - Така ли? И как се казваш кученце? - Гръм! - гордо съобщава Гошето - Гръм ли? От къде си чул това име? - Авигея ми го каза. - Добреее..... Гръм! Харесва ми името ти! - влизам в играта А Гошката доволен излайва два пъти, ама наистина като малко кутре. Гръм! Как му е хрумнало да си избере такова име?! Но пък колко е подходящо само - започва с Г , гръмко е, също както говори Гошето. Гръмчо действа много благотворно на Гого! Първо е много любвеобилен към Сашо. За разлика от Гошето, който не се гушка много в него, понеже няма такива навици, Гръмчо го прави с удоволствие - и свое, и на Сашо. Боричкат се на леглото, а после Гръмчо се гушва в него и мирува, докато Сашо го милва по главичката. Освен това Гръмчо изпълнява с удоволствие моите дребни нареждания, без да протестира, нали е кученце. Обува чехлите на Гошето, когато му кажа, подрежда количките на Гошето, когато го помоля, носи ми това - онова .... изобщо изпълнява всичко като един добър домашен любичец. И най-голямото предимство на Гръмчо е.... ЧЕ ОБИЧА ДА СЕ КЪПЕ! Казах му, че кученцата обичат водата и много обичат да си мият козинката. И той с удоволствия влезе в коритото, което все още от време на време ползваме и без никакви мрънканя и плач ми даде да му измия косата - дори сам си затвори очичките и наведе назад главичка. Все едно че никога не сме имали проблеми с миенето на косата. От време на време ми казва: "Мамо, сега вече не съм Гръмчо" . И трябва да започна да му говоря като на Гошето. ДНес вечерта пък си играхме много хубаво, като той беше в ролята на полицейското куче Комисар Гръм и издирваше "откраднатата" кола (една от десетките му колички), която ние със Сашо скривахме - версия на топло и студено. Към момента е весело и забавно. И въпреки,че у дома се разхожда едно хлапенце с изплезен език, това не ме дразни
0 Comments
- Мамо, разкажи ми за грехът - казва Гошето, като слага пълен член на думата "грях".
Легнали сме си вече. Понякога чета приказки на Гого, а понякога си говорим или му разказвам нещо, което го интересува. Откак преди седмица му разказах за първородния грях, той почти всяка вечер иска отново да му разказвам за това. И учудващо добре схваща същността на този сложен теологичен въпрос за своите 3 г. и 7 м. - Грехът, Гого е нещо, което живее в човека и го кара да върши зло. Той не е материален, но се е сраснал с човешката природа и кара човека да иска да прави лоши неща. Например може да те кара да не уважаваш майка си и татко си.... Или да поискаш да вземеш количките на някое момче.... да ги откраднеш....Или да удариш или нагрубиш някого... Това е грехът. Той винаги се противи на моралните закони, и на всички закони изобщо. Той е против всичко добро и правилно, и против Бога, от Когото произлиза всяко добро нещо... Разбираш ли, Гошенце? - Да, когато искам да напавя нещо лошо, гряхът ме кара! - обобщава Гошенцето, като слага ударение на Я-то в думата "грях". - Да, ОБАЧЕ, ти трябва да му се съпротивиш, да не се съгласяваш с него. Господ ни казва :"Греха се стреми към теб, но ти трябва да го владееш." ТИ трябва да го владееш, не той тебе. Това значи, че ти можеш да се бориш с желанието да вършиш зло. Но понякога е много трудно да се бориш с греха или пък не ти се иска. Тогава можеш да се обърнеш към Бог и Той ще ти даде свръхсила да победиш греха. Разбра ли? - Да, разбрах..... И докато се опитвам да синтезирам доктрината за човешката греховност в няколко прости изречения, самата аз разбирам повече. Грях е онзи стар бунт, онова непокорство в човека, което го е накарало да помисли, че може да се противи на Твореца си. Не просто извършването на определено действие, а дори само предаването на ума на разсъждения за извършването на действието. Бунтът, поддаването на който те кара да пресечеш границата, отвъд която няма връщане. Първите хора са я преминали и с тях и всички техни деца и правнуци. И веднъж разчупена , тази граница не може да бъде възстановена, освен чрез свръхестественото действие на Бога в нас. Сетих се отново за книгата "Граници", която описва колко е важно да опазим вътрешните си граници неразрушени; и колко е важно родителите да поставят външни граници за децата и да ги поддържат - граници, които позволяват на децата им да растат сигурни и спокойни, че някой по-голям и по-знаещ от тях може да ги предпази от собственото им безумие и непокорство.... Също както ние и Бог. Бог ни поставя външни граници, които са неговите съвършени закони за наше добро и ако пожелаем ни дава вътрешна сила не само да живеем според тях, но и да искаме да го правим. На следващия ден Гого отново иска да му разказвам за греха. Гушкам го в леглото и преразказвам "проповедта си" . Замислям се какъв пример мога да дам за да онагледя думите си. - Представи си, Гошинка, че отиваш на детската площадка и виждаш Борко (едно от момчетата, с които си играят с коли). И Борко има две-три нови колички - много хубави. И на теб много ти харесват - толкова много, че искаш да ги имаш, искаш да станат твои, да си ги вземеш у дома!. И греха почва да ти говори тихичко(снижавам глас и говоря почти шепнешком): "Виж какви хубави колички! Ти много ги харесваш! Искаш да ги имаш. Вземи ги! Никой няма да разбере... Можеш да ги занесеш у дома си и никой няма да знае, че ти си ги взел... Сложи си ги в джобчето и ще кажеш, че не знаеш къде са...Никой няма да разбереее" .... Разбираш ли, Гого? - Да, така ми казва - учудва ме с отговора си Гошето - Да, той така говори...Но правилно ли ще е да ги вземеш, след като не са твои и Борко не ти ги е дал? - Не. - Така е, Гоше, няма да е правилно - това би значело да ги откраднеш, нали? .... Тогава какво трябва да направиш? - Какво? - пита Гошето - Ще отговориш на греха така: "Да, количките са хубави. Да, искам ги. Но аз няма да ги взема, защото те не са мои, те са на Борко. Аз имам много хубави колички и няма да взема тези, защото не е правилно!... И спри да ми говориш глупости!" ( малко се разведрявам обстановката). Така ти се съпротивяваш на греха, като вършиш добро, защото в Библията пише: "Побеждавай злото с добро!" Ако постъпваш по този начин ще бъдеш угоден на хората и на Бога, скъпи! - Да - казва Гошето - Хайде сега заспивай, миличък! - целувам го и слагам ръката си на малкото му телце. Толкова го обичам. Обичам чистото му сърце и се моля то да се запази винаги такова! - Мамо, защо дават много сапунки по телевизията? - ме пита Гого, след като съм му обяснила защо има толкова много неща по ТВ, които не са за гледане.
- Амииии.... първо, защото е много по-лесно да се правят сапунки вместо хубави филми.... И второ, защото с тях промиват мозъците на хората. Гошето се замисля за моментт след което ме пита: - На кои, мамо, на младите или на старите? --------------------------------------------------- Днес бяхме на плаж, но сутлинта бе още хладна и подухваше. - Гого, няма да влизаме още във водата. Ще почакаме да се постопли малко. - Мамо, ааа...много ли ще чакаме? - Е не зная, ще почакаме докато се постопли. - Ама мамо, много бавно чакаме! Най-добрия приятел на Гошето, заминава в Австралия. Имигрира. На 21 септември лети за Истанбул, а оттам - за Австралия. - Мамо, тъжно ми е, че Петьо заминава за Австралия! - Да, мамо, и на мен ми е тъжно. Гошето знае, че Австралия е далеч и че дълго няма да се виждат с Петър. Само дето не знае колко много е далеч и че няма да се виждат много по-дълго отколкото си представя. - Мамо, може ли да отидем и ние в Австралия? - ме пита той, наивно поглеждайки ме в очите. - Може и да отидем някой ден - му отвръщам, за да не му кажа, че е малко вероятно. Кой знае - може пък да отидем .... или той да отиде? Ще се видят още два-три пъти най-много. Вчера гледах крачетата му, които се мятаха високо докато тичаше към своя приятел викайки и си помислих, че не знае, че има само още няколко часа със своя приятел, преди да го загуби. Казвам "загуби", защото не се знае кога и дали някога пак ще играят заедно. Може би Петър ще е вече тийнейджър когато се видят отново... - Петьооо!.... Петьооо! Наистина толкова го обича. Сърцето ми се свива, като зная, че губи най-добрия си приятел в игрите, който му е толкова близък. И на мен ми се доплаква. Сещам се за всичките си близки приятели, които са някъде там - на различни места по света. И защо? Повечето заради по-добър живот. Ах, България, как искам да не принуждаваш децата си да заминават, защото не могат да изтърпят повече мизерията. Не само материалната. Мизерията от всякакво естество. Ето и тези наши приятели си отиват не защото нямат достатъчно материални средства - имат си погребална агенция. По-скоро са социални имигранти - отиват си защото им омръзна да ги притискат отвсякъде. Искат да дишат свободно... Охх, и на мен ми се иска. Завиждам им за смелостта да оставят родителите си сами, да отидат толкова далеч, без да са сигурни дали ще искат да останат...Трябваше по-рано да го направя. Сега вече май ми е късно.
Днес за първи път Гошката, който вече е на 3 г. и 7 м. написа цялото си галено име - ГОГО. Е, малко приличаше на ТОТО, но ще се усъвършенстваме в писането. В интерес на истината цяло лято!!! да, цяло лято не сме се занимавали с букви, със срички и други подобни. Бяхме твърде заети да сме на плаж, навън и с приятели. Но замириса на есен. Вятърът ни навя спомени за време, прекарано в по-интелектуални занимания. Очакват ни групата по музика, заниманията по приложни изкуства с Наталия и... още изнандващи за Гого нови места. Иначе не спирам да се учудвам на ограничените схващания на хората по отношение на ранното развитие на децата.
Днес на площадката имаше една майка с две дечица на по годинка и седем месеца - близнаци. Беше заедно с една нейна ... май приятелка, но по-голяма от нея. Вероятно към 50. Аз бях седнала с Гошката на земята и си играехме на букви. Бях изписала А, Н и О и исках от него да ги напише сам, когато малкото момиченце - Ивайла се приближи и клекна до нас. Показа ми с пръстче буквата О, а аз я погледнах и й казах: "Това е О!" Тя вднигна очички към мен и пак показа О. Отново повторих: "О! Това е О! " След което направих кратка пауза и я попитах: "Покажи ми О!... Къде е О?" Тя първо ми показа Н, но след като повторих: "Не, това е Н. Покажи ми О? Къде е О?" Тя показа с пръстче буквата О. След две три такива опита аз радостно се провикнах към майката: - Дъщеря ви научи буквата О! - Така ли? - озадачена ми отговори тя, като че ли не знаеше да се радва ли? Дали е в реда на нещата?... - Да, ето!.... Ивайла, покажи ми буквата О! - казах на момиченцето и то посочи буквата О. Стори ми се ,че аз се зарадвах повече от майката. - Знаете ли, точно сега можете да я научите на азбуката много бързо. За нея е интересно и запомня веднага. Купете й една книжка с буквите и й ги повтаряйте всеки ден. За месец-два ще ги знае. .... Можете дори да я научите да чете, преди да започне да говори... - смятах, че й казвам нещо страхотно. Но приятелката й се обърна към нея: - Е, айде сега.... Остави ги децата да си играят! "Остави ги да си играят"! Ама че невежество! Та те възприемаха ученето като игра! И не трябва ли децата да приемат всяко учене по същия начин - с любопитство и ентусиазъм, като игра?! Кто че ли трубва ученето да е свързано с някакви кански усилия и неприятно чувство, за да е истинско учене! Да, може би ще е по-добре да остави децата си да се научат да висят пред екрана, пък после да му мисли - когато те няма да искат вече да се учат да четат?! Мисля, че трябва да се използва вълната - момента, когато детето проявява интерес към нещо. Ето днес, това момиченце прояви интерес към буквите. Братчето му не. Но то - да. Защо да не се използва този толкова благоприятен момент, който ще я приближи към чудния свят на книгите! 31.08.2014
Сутринта е. Чудим се как да си прекараме деня. Предлагам да отидем на плаж: - Но Гоше, ще се къпеш само ако водата не е студена, нали? - Да, само ако водата не е студена - съгласява се веднага той - А дали е студена мамо? - Е, не зная дали е студена, да видим? - Да, ти не я контилираш водата! - с разбирне казва Гошката - А? Какво? - струва ми се че не съм дочула - Ти не контилираш водата! - клати главица той. След кратък размисъл схващам: - Ааааа.....не контролирам водата ли?... Да, не я контролирам! - Да! Не контОлираш! - повтаря старателно той, като почти успява да изрече правилно думата. Сладко, много сладко! ------ Късен следобед. С Гошката сме навън. ВРемето е красиво и спокойно, а аз седя на пейката на детската площадка. Внезапно Гошката посочва към небето, отваря широко очи и ме поглежда все едно е направил страхотно откритие: - Мамо, виж, северното знание! - Какво? - не съм сигурна дали разбирам правилно... - Северното знание! - повтаря той с тон, който ми казва "Какво се правиш, че не разбираш?" Поглеждам и виждам красивите розово-жълти облаци и небето, оцветено в розово... - .....ъъъъъ.... северното сияние ли?!? - питам изненадана, че е направил тази връзка с красивото северно сияние, което сме виждали по интернет. - Дааааа! - повдига вежди Гошката - О! Това не е северното сияние, маменце, това са само красиви облаци! Северното сияние може да се види само над Антарктида.... Но и облаците са много красиви!.... СИ-я-Ни-е! Кажи СИЯНИЕ. - Сиание - опитва се да го изрече точно Гошето и пак повдига очи към облаците. ----- Докато готвя съм пуснала Дискавъри и Гошката поглежда от време на време екрана. Точно в този момент дават Земята, заснета от космоса - цялата планета се върти бавно пред очите ни. Гошката : - Мамо, това е нашата планета! - Да, мамо, Земята е, нашата планета. - Мамо , ама тя се върти! - почти учудено възкликва той. - Да, върти се. - А ние къде сме? - Ами върху нея. Ние сме на Земята. След кратка пауза Гошето ме пита отново: - Ами защо ние не се въртим? --------- Откак започнахме да мием косата на Гого с гъба, вместо да полваме вода на главичката нещата почти съвсем се оправиха. Въпреки това от време навреме (като днес) той отказва да си мие косата. Но вече знам, че проблема не е в течащата по очите му вода. Иначе последните два пъти много лесно и бързо измихме главата, като той сам ми позволи дори да полея лека главичката като си я наклони сам назад. Слагам и едно парче плат на няколко ката над очите, да попива евентуално капките, които биха могли да се стекат по челото му и така нещата вървят.
Къпането в морето много, ама МНОГО ни повлияха в положителна посока. В началото на сезона Гошето плахо влезе в морето с татко си, като искаше да бъде носен на ръце и се притесняваше да влезе навътре. Постепенно той стана по-смел. Започна да се отпуска в ръцете ни и да пляска с крачета. После му сложихме пояс и той с удоволствие се къпеше с него, но не изпускаше ръцете ни - моите или на татко си. Един ден отидохме на плаж с неговия приятел Петър, който е на 10 години и Петър се гмуркаше и скачаше във водата, правеше лупинги и праскъше всичко наоколо... Отначало Гого се стресираше, когато пръски попадаха на лицето му. Но по едно време спря да му прави впечатление и само избърсваше водата от лицето си. Голяма игра падна. След още едно-две ходения на плаж и къпане в морето, Гого поиска да се гмурне във водата. Помаше въздух, затваряше очи ииии.... скок, във водата - потапяше цял във водата, като главата я потапяше само наполовина, но тя така или иначе се намокряше от плискането. Въпреки това продължаваше да иска да ни държи за ръка. От няколко дни вече се пуска сам. Иска сам да плува с пояса, отдалечава се на няколко метра и после плува към мен пляскайки с крачета. Днес дори много ме разсмя. Защото в пристъп на ентусиазъм от доброто си "плуване" той се изправи и заяви: - Мамо, виж как плувам без пояс - измъкна пояса и докато успея да разбера какво ще направи се пльосна във водата, за да плува. Естествно потъна като талпа във водата, след което изскочи отгоре, а по цялата му глава се стичаше вода и беше леко стресиран, защото не очакваше че без пояса си няма да плува над водата, а ще потъне... Но го обърнахме на смях, а той плю вода и си чисти очичките.... Повече не повтори опита си за плуване, но продължи да се забавлява с пояса си. Върши ни страхотна работа този пояс. Ами това е в общи линии относно къпането на главата. Все пак се надявам да спрем да водим следния диалог: - Мамо, ще мием ли главата? - Мисля да я измием.. - А не, не искам, мамо! Прибираме се отвън. Ръцете ми са увиснали под тежестта на тежки чанти с храна. Едва отключвам и влизам към кухнята подвиквайки зад гърба си:
- Гоше, затвори вратата. - Коя врата, мамо? - Входната врата! - Аааа, не мога - веселяшката ми отговаря той - Така ли, защо не можеш? - този път вече съм оставила торбите и хвърлях един поглед към вратата. - Амииии - присвива очички Гошката, като че ли да измисли точната причина - болят ме маратонките! Ха сега де! Прибираме се у дома, аз мъкна две тежки чанти.
-Гого, моляте затвори входната врата! -се провиквам зад себе си към Гошето. -Не мога, мамо - най-учтиво се провиква той. - Така ли- обръщам се през рамо- Защо? - Болят ме маратонкитеее -най-сериозно отвръща той. Лятото хвърчи. С такива темпове се движи, че не успявам да го догоня. От средата на юли до към края на август тук е някаква въртележка. Идват и си отиват приятели, роднини и познати от близо и далеч. Почти всеки ден или всяка вечер сме някъде до късно. Не успявам дори да готвя вече. Хладилника ни е пълен с пресни домати, краставици и тиквички, но ние гризем някъде пържена цаца с бира :-)) Освен всичко друго, правя ремонт на мазето, а в качеството си на домоуправител започвам и ремонт на входа. Работата по фирмата ни върви.... Иииии се чудя как да насмогвам.... Каня се да си купя електроннен четец за книги, за да мога докато сме навън да използвам времето да чета, понеже иначе у дома не разполагам с много време.
За Гого е прекрасно - пълно с нови или стари приятели, пълно с нови преживявания. Времето му се дели на три: вчера, сега и утре. Всичко, което се е случило преди е "вчера". - Мамо помниш ли вчера когато.... - ме пита той за нещо, случило се педи месец или преди няколко дни например. За него думата ДНЕС нищо не значи. Настоящето е само СЕГА. Ако нещо не става СЕГА, то е в някакво необозримо, хипотетично време, което не се знае дали ще настъпи. Важно е само СЕГА-то. А за УТРЕ да не говорим. Опитвам се да си представя да съм на негово място. Колко ли дълго е това "след няколко ни" например? Нито може да си ги представи точно, нито пък да знае кога е това "след няколко дни"... Напоследък както казах прекарваме цялото си време навън, с изключение на обедите, когато се прибираме за сън. Все още спи по два часа на ден наобяд. Аз също се възползвам да почина и да се насладя на тишината, лишена от непрекъснатото "Мамо,.... мамо, ...... МАМО?.... МАМОООО!!!!" Наскоро Гого направи много нови за него неща: къпане в морето с топене на главата, качване на скоростното влакче, на бънджито, на скейтборд... МНого емоции и вълнения. Хубаво е лятото. МНогопо-хубаво от зимата, макар че вече и лятото не ме вълнува особено. В последно време все ми е тясно. Тясно на душата, тясно на ума, тясна ми е Варна.... Колкото до Варна - вече ми прилича на едно голямо село - три на три километра. Толкова й е централната част. Скучно ми е тук, дори ми е досадно. Прилича ми на стара дреха, която някога е била красива, нова, носела е настроение и е било приятно да я обличаш. Но вече е поостарял, протъркала се е, овехтяла е и ти е досадно да я носиш. Дори приятните емоции , свързани с нея вече са избледнели.... Честно, чувствам се в клетка. Мечтая си да имам работа, която да мога да върша през интернет. Да не се налага да съм закотвена тук. Мъжа ми също да може да пътува. И да можем да пътуваме. Искам да отида в различни страни, да поживея на различни места, да опозная различни култури. Ако си мечтая за нещо - то е това! Да се махна от тук. Може би не завинаги, но поне за дълго време. Не, не искам да имигрирам, за да се закотвя за друго място, което рано или късно ще ми омръзне. Зная ли къде ще попадна? Но виж, да можех да пътувам - това би било прекрасно! Да, това май е единственото, за което си мечтая. От време на време само. Много е лошо да нямаш мечти. А ежедневието така ме обсебва и притиска, българската действителност така ме подтиска че не ми оставя място за полети на въображението. Питах онзи ден Сашо за какво си мечтае. И той не си мечтае много. Даже май никак.... Казва ви, не е добре това. Няма ли мечти, няма стремежи, няма и придвижване към тях. Липсата на мечти говори само за едно - главата ти е натикана в асфалта - така, че не можеш да вдигнеш поглед нагоре. Не, не е добре това. Иска ми се да си мечтая повече. Но лошото е, че не се сещам за какво...Изглежда имам нужда от промяна. Трябва да съборя някоя стена, да прекрача някоя граница, да премина някое отвъд! Имам нужда от нещо, което да ме развълнува, от нов порив, от ново задвижване.... |
Categories
All
Archives
November 2016
|