Момичета, за всички, които са минали 40-те и искат да имат деца - нещо насърчително:
Днес научих че известната италианска певица Джана Нанини е родила момиченце на 54 години!!! Това е добра новина за всички нас, на които ни повтарят колко сме възрастни за раждане. ЕТО малко повече инфо! За Моника Белучи вече знаете, че роди второто си дете на 45 години! Вижте.
1 Comment
Гледахте ли вчера предаването на Екип 5 по БНТ? Темата беше "Късното майчинство" - с участието на д-р Владимиров, д-р Янков, Радина, неонатолог, и представител на здружение "Зачатие".
От дискусията стана ясно, че възрастта за IVF , при условие, че се кандидатства по Фонда остава 43 години. Ако обаче човек се самофинансира, то възрастта, до която ще може да се прави ще е 50 години, макар че се спрягаше и възрастта 45 г.. Доклокото разбирам, това все още не е законноустановено. Но мнението на всички беше единодушно. За тези, които не са успели да гледат, ето ви линк към запис от предаването: http://bnt.bg/bg/productions/119/edition/11790/ekip_5_14_januari_2011_vodesht_marieta_fidosieva Прави ми впечатление как хората, които си имат деца, или които не са се сблъсквали с проблема говорят за семействата и по-специално за жените, които се борят да имат деца. Все едно са някакви маниачки или обсебени от фикс идея, че искат да имат деца, дори ако вече са над 40 г. Лесно е да се отсъди за чуждата съдба, лесно е да се говори разумно и да даваш съвети без да си преживял това, което отсрещния преживява. Но нали винаги има неджда, нали всеки човек се надява на най-доброто, нали всеки родител се надява на най-доброто за децата си? Никой не тръгва да прави деца с мисълта, че те ще са увредени, или че внякакъв момент от живота им ще им се случи нещо ужасно?! И добре, че вярата и надеждата са по-силни от т.нар. разумност. А и кой може да ти гарантира, че всичко ще е перфектно... или пък че няма да е? Човек предполага, но Господ разполага. Отговор на коментар по последния постниг във връзка с възрастта за инвитро.
Здравейте, благодаря за коментара на последния постинг. Ами идната седмица ще съм на преглед и тогава ще разбера какво става с възрастта за инвитро. Разбира се може възрастта да остане същата. Нали знаете - в България никога нищо не е сигурно, особено в тази област. Мога за по-сигурно да питам Радина, защото тя ще знае, но сега не искам да я притеснявам излишно, защото сдигурно постояно й звънят с въпроси. Но дори възрастта да е 43 мен ме устройва, защото пак ще имам достатъчно време. Възможно е този въпрос да се е дискутирал доста между лекарите. Все пак не зная кой накрая взема окончателното решение?? Добре, ще следим темата, да видим какво ще стане. Аз само искам да кажа, че няма абсолютна зависимост на възрастта на жената и възможността да забременее. Това трябва да се има в предвид. И от тази гледна точка би имало смисъл възрастта да се увеличи на 45 г. при условия, че жената е в добро здраве. Не мисля, че има точна статистика относно успеваемостта. Първо много по-малко жени над 40 правят опит да забременеят инвитро според мен. Така че зависи и от каква изходна точка се правят статистиките. Често т.нар. статистики са с относителни стойности - спрямо нещо да речем. Но както и да е - общоприетото мнение е че след 40 не ставаш за забременяване... Впрочем аз самата останах много учудена, когато преди няколко дни разбрах, че няма данни колко бебета реално се раждат от инвитро. Камо ли как се раждат примерно. Мисля, че все още няма база данни, която да обединява резултатите от проведените опити инвитро във всички клиники в България. Дори само от тези, които са по фонда! Затова изказавните мнения относно възрастта на жената и способността й да забременее инвитро според мен са без статистическа обосновка. Просто са свързани с общоприетото мнение, а вероятно и с някои прагматични причини, като това да се даде възможност на по-млади жени да се ползват от фонда... Иска ми се да отговоря и на коментара на Шатони, където ми задава въпрос как се е стигнало до инвитро при мен. Ами накратко - ожених се на 30 години. Пазихме се две години. След което решихме, че вече няма да се пазим. Не че вече искахме да имаме деца, но аз мислех, че трудно ще забременея и затова казах на съпруга ми, че не бива да се пазим, понеже не се знае колко бързо ще се получи. Винаги съм си мислела, че трудно ще забременея. Когато бях още девойка на около 20-22 един възрастен лекар ми каза, че имам обърната матка и малко по-малка, и че ако искам да забременея, трябва при полов контакт да спазваме определени пози, които ще улеснят забременяването. Никога не съм забременявала, съответно не съм правила аборти допреди да се омъжа. И така започнахме да правим опити да забременея. 4 години нищо! През това време не съм ходила на лекар. Първо - не знаех къде да отида. Знаех, че обикновен гинеколог няма да ми помогне. А иначе не знаех къде да отида. От друга страна Сашо никога не ме е притискал, нито притеснявал. Напротив - все ми казваше да несе притеснявам, че ще си забременея. В края на 2005 реших да направя нещо. Попроучих, и реших да отида при доц. Маркова в майчин дом, защото знаех, че тя се занимава с безплодие. Отидох и тя ми назначи първоначални изследвания и цветна снимка. Направихме снимката и след определено време трябваше да отида за да решим какво ще предприемем. Точно ден преди прегледа реших да си купя тест и да проверя за всеки случай дали не съм бременна. Не че имах повод да си мисля, че съм. Просто си казах, че ми предстоят много процедури и че ако случайно съм бременна това ще навреди на плода. Отидох и си купих тест. Нправахи го и го оставих в банята. След известно време отидох да видя какво става - ДВЕ ЧЕРТИЧКИ!!!! Не можах да повярвам! Изтичах до аптеката и купих втори тест. Направих го - отново положителен. ОБадих са на Сашо без сама да мога още да повярвам, че резултата е реален! Зарадвахме се много. На другия ден отидох при доц. Маркова и й казах. Прегледа ме с ехограф - виждаше се ясно малкото кръгло плодно сакче! Тя ми честити и ми каза да се обърна към гинеколог, който да проследи бремеността. Мина месец. Появи се плод. Мериха ме, теглиха ме и т.н.... На втория или третия преглед - не помня със сигурност, гинеколожката сбръчи вежди. След продължително обследване ми каза че има околоплоден сак, но не се вижда телце вътре. Това ми прозвуча зловещо. Каза, че съжалява но не вижда нищо вътре. Имало е нещо, каза, но е изчезнало! Как така??? Изчезнало?? Ами, най-добре било да отида пак при доц. Маркова. Ходих, гледа ме - каза веднага кюртаж! Бах съкрушена. А Сашо се разплака. Все пак не смеех просто да отида да ме кюртират. Някакси се надявах да стане чудо, да се окаже г решка, или плода да се повяи! Не отидох веднага на кюртаж. Чаках да мине една седмица. Накрая венците ми започнаха да се подуват и разбрах, че трябва да го направя. Записах си час при д-р Яков и... това беше. Плаках докато ми слагаха упойката. Последва година на периодични депресии и възстановявания. През 2006 година се оказах доста депресирана, преминала 36 г. и с 10 килограма над нормалното. Бях подтисната, не знаех какво искам да правя с останалата част от живота си, а още по-малко знаех какво да предприемам относно липсата на деца. Страхувах се да се подложа на инвитро, за да не кача още повече килограми, а и се боях от стимулациите. Всъщност не знаех какво да очаквам, не знаех какво представлява всичко, а и не знаех отново към кого да се обърна... Бях също така объркана относно мотивите си да искам да имам деца....Мислех си, че би трябвало да са по-безкористни. А ми се струваше че отчасти са егоистични. Чудех се какво да предприема. Най-накрая реших, че ще изчакам до 38 си година. След това ще направя няколко опита и ако стане - стане, ако не не! Казах си че това ще е последния ми шанс и нищо няма да загубя. От друга страна няма да съжалявм, че не съм изчакала достатъчно време. 2006 година я изпратихме в София. И така връщахме се от София в началото на 2007 г. и аз бях много подтисната. Направо бях в депресия! Когато се прибрахме майка ми ми даде някакво списание, в което имаше интервю с Радина от фондация ИСКАМ БЕБЕ, която обясняваше, че във Варна започва курс за психологическа помощ на жени, които имат проблем със забременяването. Не знаех дали искам да ходя със сигурност, но курсът беше безплатен и реших че нищо не губя, ако отида да видя какво е. Психоложката се казваше Милена. Курсът се оказа доста интересен. И в краят на краищата от 11 момичета, 5 забременяха в последствие…. На мен курсът ми повлия много добре – даде ми тласък и посока първо да се запиша да уча магистратура по психология, което обмислях отдавна, и второ много важно - помогна ми да намеря сили да се погрижа за себе си, което резултира в свалянето на 10 кг. Постепенно започнах да се пооправям. Разбрах, че има и други жени и момичета като мен. Че не съм сама в търсене на изход. Това някакси ми помогна да обмисля по-трезво всичко.... Освен това приближаваха и заветните 38 години. (Ако тук там има несъответстви в годините , моля да ме извините, не съм си записвала точно кога какво е станало, говоря по памет и с приблизителновреме). Когато станах на 38 реших, че времето е дошло. Изведнъж всичко се промени. СТрахът ми се замести от увереност. Колебливостта от сигурност, че ще направя опит инвитро. Дори желание да го направя. Някакси вече не се боях - казах си, че нямам какво да губя. Че трябва да използвам последните си яйцеклетки. Просто изведнъж всичко се обърна на 180 градуса. Завладя ме оптимизъм и желание за действие! И аз предприех действия. Знаех, че искам да правя инвитро при д-р Стаменов. Но ето нов проблем - оказва се че няма часове за две години напред. Сетих се, че Милена, нашия псхиолог, работеше в клиниката на д-р Стаменов. И аз й се обадих, за да я попитам дали може да ми помогне за вземането на час за първончален преглед при д-р Стаменов. След като провери обаче тя ми каза, че не е възможно, но че може да ме свърже с един лекар, който работи с д-р Стаменов и този лекар работи в Шумен, което би било и по-удобно за мен. Съгласих се и така тя ми даде телефона над-р Димов! Срещнахме се с доктор Димов... И взаимно се харесахме. На втория преглед взех и мъжа ми с мен, защото мнението му за мен е много важно. След като си тръгнахме от Шумен, Сашо ми каза, че това е нашия лекар. Нашия лекар ни вдъхна кураж, увереност, че има шанс, че има съвсем реална възможност нещата да се получат. Насърчаваше ни през цялото време и се отнасяше човешки, с уважение и внимание към нас. Пропуснах да ви кажа, че някъде около 2007 година ми правиха миомектомия - тоест имах миомен възел на външната страна на матката, около 4 см., който отстранихме чрез операция. Прави ми я проф. Горчев в Плевен. Свърши си отлично работата. Други проблеми, които съм имала бяха ПКЯ - поликистозни яйчници. Имала съм ги цял живот. След като ходих при д-р Димов се установи, че и нивото на LH ми е високо. Това води до положение при което има овулация, но яйцеклетката не е узряла за опложадне. И оплождане не може да настъпи. Имаше и други фактори... И ето как се развиха събитията нататък: 2008 номеври - първи преглед при д-р Димов 2009 февруари - лапароскопия 2009 юни - подадохме документи във фонда за асистирана репродукция. 2009 юли - инсеминация в клиниката на Стаменов, прави ми я д-р Шевкетова - неуспешна 2009 ноември - обадиха ни се, че се ме удобрени от фонда 2009 декември - получихме си документите от фонда 2010 от февруари до април - направихме имунологични изследвания и двойно третиране против НК клетки преди инвитрото 2010 май - процедура инвитро 2011 януари - предстои раждане :-)) Ами май това е накратко. |
Categories
All
Archives
November 2016
|