Днес беше дъъълъг, дълъг ден. Много разходки, много ходене и то най-вече за мама, защото Гошката като му дойде в повече се качва на количката, а аз се натоварвам и с него и с колелото или с превозното му средство. Но го приемам от добрата му страна - като тренировка.
Следобед ходихме отново в Морската и Гого поиска "на морето", да "цопка". Колкото и да не ми се иска, реших да слезем до плажа. Не ми се иска, защото си зная, че ще има събличане, цопкане, игра на пясъка и т.н., а ние не сме тръгнали на плаж, и съответно нямаме дори едно кърпе за подсушаване. Но как да му скърша хатъра: - Айде, Гога, карай към морето. Слязахме долу, а времето - прекрасно! Морето - като тепсия, гладко и красиво. Водата - топла, за моя най-голяма изненада. А идващия залез обагряше небето в розови и виолетови цветове. Наистина красивои много приятно. Заведох го на едно каменисто място с малко пясък, защото до там водеха стълбии можехме лесно да слезем. Свалих количка, колело и Гого, запретнах крачолите, събух го голо дупе и веднага във водата - само до колене де. Макар и да ми се искаше да се изкъпем, така приятно морето не ми се е виждало отдавна, още повече, че водата видимо беше чиста. А аз много се гнуся, когато е мръсно морето. И както пише в книжката за мечето Топчо - "лягане, ставане, в мекия сняг направи печати със левия крак"... Та и ние така. По едно време Гого ми казва: - Мамо, ако! - Ако ли? Добре! Взех го, свих му крачетата в поза за акане и излезе едно чудесно, меко ако! Прелест! Обаче на плажа не върви да го оставим, а нямах торбичка да го прибера, както правя обикновено. Затова постъпихме както нашите прадеди - изкопахме дупка и сложихме там акото, а после отгоре два камъка. - Мамо къде е акото? - пита загрижено Гого - Ето тука ще го пазим акото, Гого! Слагаме и две камъчета, да можем да разпознаем мястото, като дойдем. Да знаем къде сме го скрили! - Мамо, къде е акото? - пак пита Гошето - Нали ти казах, мамо, ето тука го скрихме, и после ще дойдем да го вземем. .... Тия дни ми прави впечатление, че не иска дори пишито му да изхвърлям. Като се изпиша в гърнето, както желае напоследък, и ако ме види да тръгвам с гърнето към тоалетната започва да протестира: - Неее, мама пази пишито! Като се изака (като акне малко да сме по-точни), слагам гърнето в банята и му казвам, че там ще пазя акото....И така - пазя му творенията. А вечра ме хвана в крачка - видя празното гърне, следкато беше пишал и ме пита къде му е пишито: - В другото гърне съм го сложила, нали знае, че го пазя, Гоше? - няма как трябваше нещо да измисля. И така де... Но съм щастлива, че сред природата, така да се каже, Гого си свърши отлично работата, без никакви проблеми! Да видим как же върви нататък.
2 Comments
И нас ни споходи стискането. Дойде ли акото, Гого започва да се стиска и НЕ ИСКА да пусне акото... Обикновено ми казва ,че чака акото, но често, когато каже, че вече има ако, просто му е отминало и на дупето се мъдри малка топчица ако! Това може да се случи един или няколко пъти през деня. Ръцете ми вече продължително време миришат на акита. Не съм предполагала, че акото има толкова трайна миризма...
Тази сага се точи вече повече от седмица и зная, че може да продължи още доста... Няма смисъл да уточнявам, че молби и заплахи работа не вършат. Гого кандисва да седне на гърнето, само когато се е настискал и повикът за акане е минал...Всички гащи са оцапани, както и някои панталони. Започвам да давам дуфалак,и Шуслерова сол 10, но е много трудно да се въздържам да казвам каквото и да е, а да не се ядосвам просто едва успявам... Днес имаме няяякакъв напредък, след като обещах бонбон, ако Гого седне на гърнето и видя вътре ако. Само че пак имаше стискане и накрая едно мааалко ако в гърнето. Може да е вредно, но ще продължа с този стимул, да видим дали ще е ефективно. .... Абе важното е да нямаме запек. Другото е бял кахър- ще мине! Гошето започна да прави връзка между причината и следствието.
Днес бяхме на разходка, а после се наложи да отидем на напазаруваме. Татко му слезе от колата, а ние останахме вътре. докато го чакахме предложих на Гошето да "покара" колата. Въпреки, че вече му мина страстта по карането на татковата му кола, Гошето с готовност се премести на предната седалка. - ....Но, Гоше, нали помниш няма да палиш колата - припомних на Гого, като придвидиливо дръпнах ръчната спирачка, за всеки случай. Защото иначе той държи ключовете да са на таблото. А му припомням, защото веднъж така беше запалил колата ииии, добре че беше на ръчна, че иначе щяхме да скочим върху паркираната пред нас кола.... - Даааа - каза Гого. И продължи със следното обяснение, което и ме развесели и ме учуди - Гого не паи коата. Щото Гого паи гешка - поклати глава Гошето и набръчка носле - И после тати няма коа.... Ееее, това последното ме разсмя... Значи той схвана, че ако запали колата, може да направи грешка, в следствие на което татко му да остане без кола! Да! Много логичнен извод :-))))) ...Честно казано дори не зная откъде знае думата "грешка" - днес я спомена 3-4 пъти, а аз май никога не съм му я казвала. Дочул я е от някъде или от татко си... не зная. От около два месеца Гошето от време на време употребява за себе си и думичката АЗ. Но по-често все още говори за себе си като за Гого - в трето лице единствено число. Въпреки това разбирам, че вече започва да се самоопределя като личност с това Аз! Има и още нещо, което не съм споделила досега.... От как стана на може би годинка и половина внезапно Гошето започна да плаче когато му пея... Бях същисана, защото обичам да пея, пък и много му пеех от самото му раждане. При това не, не пея фалшиво! Многократно съм пробвала с най-различни песни - понякога само нацупва устни да заплаче, а друг път ревва с цяло гърло, дори когато песничките са весели!!! Не зная на какво се дължеше. Сега, когато порасна и аз подхвана някоя песничка Гошето ме спира: "Не, мамо, не пей! Гого паче!" ... До скоро! Последните две седмици Гошето научи да попява от онази чудесна песничка : "Малка къщичка се гуши..." И о, чудо!!! Пеем я двамата. и когато свършим, Гого иска още: "Пей мамо!" повтаря Гого по няколко пъти. Докато пеем показваме с ръчичики покривчето на къщата, прозорчетата, кладенчето на двора, дръвчето и Гого пее: "Нананананана" ... Също така една друга песничка за дъжда, която научихме на заниманията по музика също го очарова и припява с мен: "Кап, кап, кап, кап..." Надявам се че онзи период с плакането свърши. Сега ще експериментирам, защото за толкова време вече почти съм се отказала да пея, дори не ми идва наум да пея пред него, освен в колата когато си попявам на фона на някое парче. Дааа, ама как? Напоследък много се интересувам от образованието в ранна възраст. Губя ужасно много време да се ровя, да чета, в интернет има страшно много информация. И в същото време тя не е изчерпателна. Дори да откриеш нещо полезно, то пак много не ти върши работа, защото не е описано подробно или трябва да се ровичкаш твърде дълго за да откриеш съществени допълнения към основата. Продължавам да търся информация относно това как да научим детето да чете в ранна възраст. Не съм се спряла на окончателен вариант, който да е удобен и за мен, и да е интересен за Гого. Съответно нищо по-активно не съм предприела, за да го науча да чете. Но се подготвям за това. Купих само една игра - Сричките , която се оказа доста интересна за него. Днес за първи път играхме, и ми се стори че схваща идеята. За сега ще карам с нея, а после ще приложа по-систематичен подход. Към момента го уча и да брои. Може вече добре да брои до десет, но познава цифрите само до 5 мисля. Важното е, че му е интересно да си играем на цифри и на букви и всякакви подобни неща... Преди време бях купила едни игри от Продавалника, които ми привлякоха вниманието, и вчера реших да извадя една МЕМО на Равенсбург. Характерното е ,че картите не са от картон а са всъщност текстилни възглавнички с много красиви картинки на тема Фермата - прекрасно за Гого, който обича животните. И така - изкарах играта. Картите са 24 на брой, но аз реших да играем само с няколко двойки. Овен това промених условията на играта - няма да играем двамата, защото така Гого трудно ще схавне. Направих следното: наредих 4 броя карти една по една, като му давах няколко секунди да види картинката добре. След като наредих всички картинки го поптиха дали ги е запомнил. Отговори с ДА и тогава ги обърнах с лицето надолу. После взех двойниците им. Показах му една карта с конче: - Гого, помниш ли къде се е скрило кончето? А го намери? За моя голяма изненада Гого обърна точно картата с кончето. - Браво Гошенце! Амииии можеш ли да се сетиш къде еееее.... трактора? Гого мисли мисли и отваря друга карта... грешка! - Нееее, не е там!! Я пак помисли? Къде е? - оставяме грешната карта отново с лицето надолу и Гого се замисля за миг, после отваря друга карта. - Браво Гого! Чудесно се справяш! Супер! - отгатнал е... И така играхме 4-5 игри, като пробвах да сменям броя на картите. При 6 броя вече се затруднява. ПРи 5 ги познава от първия път в около 50-60 % от случаите. Ако са 4 познава от първия път 80 % приблизително. Днес играхме два пъти - веднъж сутринта и веднъж преди лягане - по няколко игри. Много съм доволна, че съм направила такава успешна покупка. Ето я нашата МЕМО: Иначе планирам разместване у дома. Трябва ми етажерка, на която да подредя играчките на Гого. За сега повечето коли и други играчки са в щайги. Ноооо, не ми допада - подреден хаос. Другите кутии с игри са тук-там, където намеря място. Но лошото е, че той не ги вижда и се налага аз да му ги предлагам. Искам всичко да е подредено и наредено на етажерки, така че да може да са му пред очите и той сам да избира с какво да играе. Така е по метода Монтесори и намирам, че наистина за детето е по-добре. Защото инициативата по този начин е в него, а иначе е у мен, въпреки че той иска да играе. Харесала съм едно -две неща. Не е лесно да се избере предвид малкото място у дома. Но съм намерила една етажерка - ТЕЛСКОПИК, който се разгъва и сгъва на дължина, и освен това може да се сложи под ъгъл. Тоест мога максимално да използвам пространството с нея. Смятам да я купя. Ще пусна снимки като се подредим, но няма да е по-рано от месец.
Друго интересно покрай нас - купих книжка с Библейски истории за най-малките. Пробвах да му ги разказвам по картинките. Всъщност там има и текст, но ми се струва, че той е мааалко скучен, затова хем чета, хем помагам на текста, като го разкрасявам с допълнения, жестове и звуци. На Гошката много му хареса. Той по начало харесваше историята за Ной. Но покрай новата книжка научи много други истории. Например за Давид и Голиат. Описах му колко голям и страшен е бил Голиат. Как Давид е бил млад, красив и умен като Гошето, и как с една прашка успял да убие Голиат. Гого така се впечатли, че искаше да му я разказвам няколко пъти. След като спряхме да четем аз си вършех нещо друго и гледам - по едно време Гого започна да се търкаля по земята - вдига крачета, търкаля се, пада... - Гого, какво правиш бе мамо? - питам аз. А той: - Ами.... мамо.... Гоят така пада! - Кой, Голията ли? - Да, Гоят така пада, мамо! Така се разсмях! Голият така падал!!!! Как му дойде на ум! А аз не съм му показвала как е падал Голият - това си е негова трактовка! Като се прибра Сашо помолих Гого да покаже на татко си как падал Голият - смяхме се и голяма веселба падна. Другата интересна история за Гого беше тази за пророка Йона, който трябвало да отиде в Ниневия, за да разкаже на хората там за Бог. Обаче не му се искало, и затова тръгнал точно в обратната посока, качил се на кораб и отплавал. Обаче настанала голяяяяма буря (тук показвам вълните, клатейки ръце и глава, и духам с уста като вятър, а Гошето гледа със зяпнала уста ) и понеже станало ясно, че всичко е заради него, го хвърлили в морето, където една огроооомна риба го погълнала.. Тогава Йона съжалил задето не се покори на Бога и тогава Бог заповядал на рибата да го изплюе на брега, а Йона отишъл и казал но хората в Ниневия за Бога. По-късно след обяд се боричкахме на спалнята с него и играхме на буря. Аз лягам по гръб и вдигам крака, той стъпва на корема ми като на лодка и се хваща за стъпалата на краката ми, а аз го разклащам на всички страни като имитирам вълни и шум от вятър, а накрая го засилвам и той пада на една страна, както Йона паднал в морето.... Голяма забава беше! А вече го търсят и момичетата. Кака Софи и кака Йони вече два пъти идват, звънят отдолу на звънеца и питат със сладки гласчета: - Лельо Биси, Гошето ще излезе ли да играе? Днес разказах това на Сашо докато вечеряхме, а той се разсмя и каза: - Започва се! - и се смяхме. Ето така си прекарваме дните... Гошето се оказа фен на превозното средство на органите на реда. "Песката кола" се спрягя десетки пъти дневно. Гого разпознава дори специфичния модел Опел, каквито са повечето полицейски коли, независимо какъв цвят са и колко бързо профучават край нас. Види ли такава кола той скача сочейки и викайки: "Песката кола, песката кола, мамо диш! " Последното значи " мамо виж"! Разбира се любими са му и "тените коли", тоест червените коли. Не подминаваме нито една тена кола, независимо дали е на живо, на картинка или под друга форма. За мотори да,не говорим - спираме до всеки мотор, а акп пък мине край нас. Гошето задължително се провиква: "Мамо мотос!". А трактори, багери, камиони и други подобни просто го очароват!
Даааа, нищо не го впечатлява така, както превозните средства. Какво ли значи това???? Може би просто че е мъж? Ето една снимка от днес, когато видяхме един страхотен моторо, при това любимата марка на Гого БМВ! - Тати купи Гого такъв мотос! Това каза Гошето - такъв моторо иска да му купи татко му! Дано да не стане! Гошето навлезе в нов етап. Преди два дни, на 03 юни внезпано започна настойчиво да ни задава въпроса "Това како е?"
Започна с една тениска на Сашо, на която е отпечатан образа на Бойко Борисов. - Тате, това како е? - пита Гошето сочейки ликът на Бате Бойко. - Бойко Борисов, Гоше! - отговаря Сашо - Тате, това како е? - пита пак Гогето отново сочейки образа на Бойко. - Нашия бивш премиер! - Това како е? - продължава Гого, явно незадоволен от отговора на Сашо. - Бате Бойко! - Това како е? - вече май на майтап пита Гошето, а Сашо продължава да му дава подобни отговори. Най-накрая Гошето спря. Но през следващия ден на няколко пъти ме пита "Мамо, това како е?" сочейки разни неща. Опитвам се да давам възможно най-точни и изчерпателни отговори, които да му дават представа за функцията и същността на предметите, за които пита. А вчера пък ето какво ме пита: Разхождахме се в квартала и минахме по едно мостче, което свързва двата "бряга" на канала, минаващ наблизо. През този канал се оттича пречистената вида от канализацията. Минавали сме по това мостче мнооого пъти, но Гого спря колелото си на средата, погледна през парапета и ме попита: - Мамо, това како е? - Водата от канализацията, Гого. - Мамо, къде тива уадата? - "Къде отива водата?" Останах учудена, защото за първи път Гого ми задава въпрос, свързан с нещо, което е сравнително абстрактно - някакво място, към което тече тази вода. - Водата отива в морето, майче! - отговорих му. - Гого иска цопка моето! - Да Гошенце, ще цопкаш в морето, скоро ще отидем пак. Водим и други разговори - за Луната и звездите, от които вече не се бои. Впрочем вече не се бои и от тъмното - май го забрави. Току от време на време го споменава, но вече не с такава боязън. А Луната - все я търси. През деня ме пита: - Мамо, къде е Уаната? - На небето. - Гого не види уаната! - Не я виждаш, защото е светло, Гого. Когато станетъмно, ще я видиш, ще видиш и звездичките! Вече започнах за практикувам да го разпитвам за нещата, които съм му казала, за да проверя дали ги помни и как ги помни. Наример питам го за Луната, защо не се вижда и той ми отговаря, че е светло. ПИтам го кога ще може да види Луната и звездите, и ми отговаря, че като стане тъмно. Разбира се има и доста нови думи, но вече не мога да ги регистрирам всичките... Някои са интересни като "кобас", което значи кораб. Има и други интересни, като багери, камиони, трактори, и всякакви други превозни средства, от които Гого мноооого се интересува, но не ги запомням всичките как им вика. Разбира се моторите и червените коли са му любими. "Гого битя тената коа!" Гого обича червената кола!. Прави ми впечатление, че вече не е толкова стеснителен като преди, дори напротив! Когато го заговарят непознати хора - питат го как се казва, на колко е години, почти винаги отговаря, освен ако човека не е малко по-смущаващ. Дори се закача с тях, като играе на "Дзак"... Това ме радва много. ДНес за първи път Гого остана с момиченцата пред блока за около 10 мин. докато аз се кача да взема някои неща от къщи. Питах го дали ще ме чака при тях, отговори ми че ДА и нямаше никакъв проблем. Той много обича какичките пред блока, може би защото те му обръщат внимание и му се радват. А може би просто прилича на баща си - осъществява лесно контакт с другия пол. Често споменава Кака Тони (Йони), Кака Тоси (Софи), Кака Юлка, Кака Иви, и любимите си каки - Кака Ави и Кака Ики (Вики).. Знаете, Гого е фен на автобусите - все иска да се вози на автобуси, защото рядко му се случва. Аз съм все с колата. И така днес бяхме без колата, ходихме на музика и на връщане му пред0ложих да го повозя на автобуса. Прие с голям ентусиазъм. При всеки автобус, който идваше почваше да вика: "Това мой бус" и веднага искаше да се качи. Най-накрая дойде и нашия 31 номер. Качихме се, НО... бяхме само за три спирки. Направих си устата да слизаме, обаче срещнах лют отпор - НЕЕЕЕ! Добре, тогава, казвам, отиваме до Виница на разходка с автобус. ДАААААА! Така ми каза Гого и останахме в автобуса. Пътувахме около 15-20 минути. Останахме до последната спирка, но там ни завля дъжда и затова дори не си направихме труда да слезем. Докато чакахме да тръгне отново автобуса, Гого разгледа работното място на шофьора - големия волан, копчетата, уредите - естествено много му хареса. Шофьора дори го почерпи един бонбон, за мое най-голямо съжаление. Но не успях да отреагирам навреме. После обратно още 15-20 минути и разходката беше превъзходна за Гошето. Ето на това му казва той прекрасен ден! Преди два-три дена Гошето за пръв път направи опит да си иззбърше сам дупето.
Беше се изакал и аз отидох до банята да пусна топлата вода. Връщам се и гледам - той станал от гърнето, набарал една салфетка от масата и се опитва да си обърше дупето. С едната ръка вдига бодито нагоре, а с другата се опитва да се оцели :-) За жалост бодито си висеше и Гого се беше позабърсал и с него. Но това са рисковете на живото предаване. Откак времето се стопли, напоследък особено, всеки ден правим нови интересни неща. Морската градина вече тясна за наш'та душа е! Вчера открихме плажа! Ходихме с една приятелка - Галето и с нейните две прекрасни момчета, които, въпреки, че са по-големи от Гошето, много се занимават с него. Това са двете деца, които обичам почти колкото моето - "Тами" и "Йосе" - Сами и Йоско. Ходихме на Аспаруховия плаж, който е с широка и дълга ивица. Седнахме до морето и бяхме там от сутринта до 15.00 ч. Беше супер, защото имаше съвсеееем малко хора, не беше жега, та да се потиш, а децата си играха почти през цялото време и аз бях доста свободна да си говоря с Гелот, което рядко ни се случва вече, защото тя е много заета. На обяд хапнахме пърженсафрид и пихме бира. А Гого заспа навръщане в колата. После когато Сашо се прибра ходихме на едно крайморско заведение и се разхождахме по буната, кадето Гого видя как се лови риба и дори самите нещастни рибки в кофата. Ето няколко кадъра: Днес след като станахме Гого гледа една серия на неговата приятелка Дора Изследователката, през което време аз успях да сложа яйцата да се варят и да се пооправя, след което си направихме състезания с мотори по масата и правихме нещо като упражненя, мятайки крака във въздуха. Като каталясахме Гого взе да си майстори нещо от пластелин, а аз сготвих набързо и приготвих терена за боядисването на яйцата. Когато му омръзна пластелина измихме терасата и пода иииии вече почти всичко му омръзна, когато дойде ред да боядисваме яйцата. Двамата се справихме блестящо. Гошето ровичкаше здраво в купичките и нямаше търпение да извадим готовия продукт. Едва го удържах, за да се получи поне приемлив цвят. По едно време го хвана апетита и пожела да счупим едно яйце, червено, което, уви, се оказа със същия вкус като всички други яйца! Накрая, когато приключихме с яйцата, боядисахме и малко макарони, които ще използваме в бъдеще за нанизване или лепене или други неща, които все още не сме измислили. Накрая прочетохме и две приказки и Гого вече беше наистина уморен.
Легнахме и заспа. А после когато се събуди отиваме в Пониленд - ферма запонита, където се надявам да запозная Гого с понитата, да се научи как се сресва пони и евентуално да поязди. Очаквам вълнуващ следобяд. ------------- Е, Гошенцето не язди пони, но пък милва кончетата и даде тревичка на понито. Беше хубаво и пак ще ходим. Гого стана на 2 г. и 3 м.
И напоследък имаме нови придобивки, от които съм много доволна. Мисля, че за възрастта на Гого са много полезни и ни дават нови полета за разгръщане на въображението.Купих на Гого моделин. Ей, какви интересни работи си правим!!! Днес след като цял ден бяхме навън в Морската градина се прибрахме, изкарах моделина и дълго се занимавахме. Първо направихме синььо море, а сред "вълните" две лодки - червена и зелена. Учудващо за мен (понеже не ме бива много в изкуствата) станаха доста красиви. После си направихме дърво с червен ствол и зелена корона. До него разстлахме зелена трева. А на тревата? Направихме любимото на Гого агънце от жълт моделин После направихме зелена купичка в която надробихме жълта царевичка и агънцето "яде" царевичка. После си направихме синьо коте. То също яде царевичка. Поне 30 минути, ако не и повече, се занимавахме с това. Но е нужно повече количество моделин. Аз купих 4 кутийки - 4 цвята, като всеки един цвят е горе-долу колкото шепа. Комплекта е 16 лв. Иначе вече два пъти пробвам да правя домашен пластелин - става много като количество, добър като консистенция, чудесен като цвят, но... като започнеш да работиш малко повече, почва да полепва по пръстите иииии.... нещо не се получава. Правих го по две различни рецепти. Същия резултат. Възможно е нещо да не правя както трябва. Обаче вече не ми се занимава. Пък и с различни цветове е по-красиво и интересно. Бях купила преди половин година една математическа игра от Продавалника. Днес я изкараха и се занимавахме около 15 мин. с нея. Има комплект от дървени пръчици - 5 цвята от по 20 пръчици - явно са 100 общо. Има и дървени кубчета с цифрите и аритметичните знаци, но тях още сме далеч да ползваме. Обаче с пръчиците играхме - редим ги и ги броим. Гого брои до десет: " Еноо, вее, тии,...(четворката все още я прескача), пеет, тееш, демум, омум, девав, деат." Не само знае думичките, а и реално преброява пръчиците, но това го прави само до пет. Може да каже дали пръчиците са две или пет, примерно. Мисля, че така доста бързо ще се научи да брои предмети. Освен това пръчиците може да се разделят по цветове и да се сравнява броя им, или просто да си правиш картинки от тях (днес направихме къщичка)... Понякога в ПРодавалника има страхотни попадения - неща, които не се намират по обикновените детски магазини, или пък са много скъпи. Друго интересно нещо, с което се сдобихме е дъска за писане с тебешир и маркер. Много е удобна, както за рисуване, така и за обучение. Пишем и бришем - както се казва. Гого обича да рисува с маркерите по бялата страна. За жалост често не се ограничава само с дъската, а продължава и наоколо - надраска си масичката и столчето, но добре че успях веднага да го изтрия и естестевно му се поскарах, като прибрах и маркерите - разбра ме! Не че пак няма да пробва, но пак ще ги прибирам, докато се научи. С това да го уча да чете не ми се получава за сега - просто не съм системна, може би защото в момента Гого като че ли не проявява силен интерес към това. Трябват редовни занимания, за да се учи детето, а аз нещоооо, май не се справям - не ми стига времето. Иначе впечатленията ми за Джъмбурето в Мамс енд ми центъра се потвърждават- непрофесионална работа! Ще си използваме картата, и може и зимата да го водя от време на време, но мисля, че аз у дома с тези пари мога да правя с него много по-интересни неща. Особено щом имаме под ръка Крокотак! Страхотни идеи има там - невероятен сайт! Сега съм си харесала едни неща( ето това на Гого много ще му хареса), които ще направим така да се каже във връзка с Великден. Макара да ми е неприятно, че всичко около този така голям празник се върти около някакви си яйца! Все едно е празника на яйцата, а не на Възкресението! За Господ може да не чуеш почти нищо по време на тези празници от медиите, затова пък за яйца и козунаци - информация бол! Е, докато е така, ще си седим на това положение в БГ. Както и да е. И пак стана полунощ! Еееех! Отивам да спя! Лека! Колко прекрасно дете имам!Не мога да спра да му го казвам. Защото това е истината! Удоволствам се да общувам с него, да си комуникираме, да правим неща заедно... Толкова обичам да ме изненадва! А това вече става всеки ден! Учи така бързо - всеки ден някоя нова дума или израз, или жестове или умения...
Често ни разсмива с неговите философски възклицания или междуметия, изричани с важен вид... Отмина периода, когато не искаше да се облича за излизане. Ох, трудно ми беше!!! Сега вече рядко ми се налага да го заплашвам, че ще изляза без него, защото като му кажа, че отиваме на разходка, той е готов - веднага пожелава да се обува и облича. Това с обличането е също шоу, защото иска всичко САМ! То е едно дърпане, нахлузване, търкаляне, омотване... Леле мале! накрая стига до заветното: - Мамо, не мога!!! Знак, че мога да се намеся и набързо да му помогна да се облече или обуе. Имаше и период, който май вече отминава, когато почти всяко изречение на Гогето започваше с НЕ. Не, пак! означава Хайде пак! Не, мама! - Искам мама да направи това! И .н. Всичко почваше с НЕ. Но сега вече доста се разнообрази в говоренето. Честно казано нямаме големи проблеми с пубертета. Поне минахме острата фаза. Гошето вече не е и толкова стеснителен, колкото беше. Пак е, но вече доста повече се отпуска. Нали ходим на музика при Веси. Та, кажа ли, че отиваме при Веси вместо предишното "Неееее! Там неееее!", Гошето поклаща главичка и с усмивка казва: "Даааа! Веси и Кала, и Мая!" Веси и педагожката, а Калоян и Мая са две от дечицата, с които е по-близък, доколкото това може да се каже на неговата възраст. ДНес за първи път ходихме в центъра Мамс енд ми. На рисуване в клуб Джъмборе. Но покрай този клуб се сдобихме с още куп неща - купих моделин, купихме едно прасенце касичка за облепяне и специални...перлички, които са нещо като материал за моделиране, от нова порода. Колкото до клуба Джъмбуре, намирам крайно неподходящо това, че е в помещение с напълно изкуствена светлина. Малко е..... като в мазе. Просто не е за дечица, и не е да се прекарва дълго време там. Момичетата, които работят не са лоши, симпатични са, но си личи, че не са професионалистки. Правя голяма разлика между педагожката ни по музика, която е професионален педагог и девойката в Джъмбурето, която през цялото време си коментираше с нас, майките, предстоящото й раждане и какви са условията в родилните домове. Пак казвам, не че момичето е лошо, но си личи липсата на професионален подход. Все пак си купихме карта за 4 посещения, която не е никак евтина - 29 лв., срещу които ти дават и две безплатни посещения. Общо стават 6. Но си мисля, че за тези пари е нужно да се предлага повече качествено отношение. Гошето все пак е доволен, защото беше заедно с Мая, с която сме заедно и на музика, и му беше интересно. Правихме гнездо за птиче от пластмасова чиния, памук, бои и влакна. - Гого, хареса ли ти? - го попитах когато излязохме навън - Да, Мая! - беше неговия отговор. Явно най-вече му допадна, че бяха заедно с Майчето. |
Categories
All
Archives
November 2016
|