Исках да споделя някои трудности с гърнето, пред които се изправихме.
Често досега се случваше Гошката да се стиска когато му се доходи по голяма нужда. Виждам го че му идва "акото". - Гоше има ли ако? - Няма ако - меко отговаря Гошето, а го виждам че се стиска. - Да дам гърненцето? - Не, няма ако - повтаря убедително Гошето - Добре, да ми кажеш като дойде акото, нали? - Да... Цоп! - отговаря той като ми напомня за цопкането на акото в тоалетната (това е наша закачка) И така се постисква, докато му мине. После сцената се повтаря пак, примерно следобяд. А може и на другия ден. И така докато вече много му се събере. Тогава на другия ден, след като се опита да се стиска, а вече не може Гошето извиква: - Мамо, ако! И аз скачам, грабвам гърнето, и бързо го слагам да седне, а той светкавично свършва работата. А после пък не иска да става от гърнето. - Гого, айде да станеш от гърнето. - Не, има ако! - Да, браво, Гошенце, ама нали вече се изака, готов си! - Не, има ако! - повтарая Гошето и не иска да стане от гърнето....Понякога прекарва седнал по 20 минути, докато му се отпечата гърнето на дупето. Но това нали не е проблем! Не зная, защо се стиска. Но след няколко неуспешни опита да го убеждавам да седне на гърнето, завършили неуспешно, се отказах да настоявам и се правя, че му вярвам, че няма ако. ПРосто го чакам докато се навие да седне на гърнето. Този период продължава вече може би ... 2 месеца. Но напоследък той по-малко се стиска и често се съгласява бързо да седне на гърнето. Но не винаги. Досега все пак не сме имали проблеми с това задържане, имам предвид, че не е имал запек. Слава Богу! Ами това е. ИНаче с пишкането нямаме никакви проблеми. ПИша си прав на тоалетната. Нощем е с памперс, защото нали суче. Понякога въпреки това се случва памперса да е съвсем сух. Дори се учудвам къде го е събрал. Но не мога да рискувам, защото пък често памперса му е пълен... Сигурна съм, че когато спре да суче нощем, ще мога съвсем спокойно да го оставя и без нощния памперс.
0 Comments
Наближава времето, когато ще трябва да намеря но.подходящата детска градина или занималня за Гошето. Държавна не става, защото той няма ваксини. Ще мислим за друг вариант. Но да си призная се чувствам затруднена. Ако имах повече финансов ресурс зная какво бих избрала - детската градина Монтесори. НО таксата за целодневно обучение там е 600 лв, а полудневно 400. Дори и 400 ми се струва много в момента.
Трябва да призная, че се чувствам мааалко смутена вътрешно. Някакси... от една страна Гошето вече търси контакт с други деца. Виждам колко му е приятно когато се събираме с други дечица - той се включва активно в игрите, занимава се, смее се, много му е хубаво - затова чувствам, че ще е добре за него да бъде повече в компанията на деца. Виж ако си имаше братче или сестриче нямаше да е толкова наложително да му търся компания. От друга страна.... много странно....все едно че не ми се иска?! Сама не мога да се разбера?! Искам да имам повече време за себе си. Но пък се чудя как така ще го заведа и ще го оставя някъде...нали вече две години сме денонощно заедно... няма ли да ми...липсва???...Много е странно. Също така искам да е на добро място, да се занимава със съществени неща, не просто да тича из двора, иска ми се да е на място, където да го учат и наистина да го възпитават както аз го разбирам. Как да избера такова място?!? Трудно е. Тук в Карин дом разбрах че има група за деца, не за деца със специални грижи, просто обикновено група по Монтесори. Много ми допада да го водя там и таксата била 250 лв. Но пък нов проблем - Гошето спи на обяд, а там не се спи. Практически занималнята е от 13.00 до 17.00 ч. Времето и мястото ме устройват, цената също бива, но какво ще правим със спането?!?! Ама че работа! СКоро ще ходим с една майка да видим как е на място там, и ще говорим с преподавателите. Ще ви пиша за впечатленията ми. Откак Гошето влезна в пубертета (бебекшкия, да не си помислите ,че толкова бързо стана на 12!) стана особено чувствителен по отношение на собствеността си. Започна да пази всичките си неща и да не ги дава. Ако някой реши да му пипне играчка, дреха, храна или количката му, или каквото и да е НЕГОВО, той се спуска да си го пази с вик: "НЕ! Това Гого!" - Не, това е на Гого.
Лошото е, че възприема и мен и моите неща, като нещо, което трябва да се пази на всяка цена - хахаха. Никой не може да ме пипа, да пипа нещата ми, и каквото и да е, което е на "мама". Никой! Дори татко му. Ако Сашо реши да ми помогне с чантата, или с количката или с каквото и да е Гошето надава вик: "Не, не, не, това мама!" - Не, това е на мама. Направо е като куче-пазач! Това хем ме развеселява, хем пък ме раздразва, защото се случва да се натоваря като хамалин - чанта, торбичка, Гого, количка и прочие, а тати с ръка в джоба. Обяснявам му, че тати помага на мама и мама иска тати да бута количката или да носи чантата. Понякога върши работа, но понякога Гого не иска и да чуе! От другата страна пък Сашо се дразни, че Гогето един вид "не го признава", та и него трябва да утешавам... Какво да ви разправям - идилия! Това продължи около 4-5 месеца. Вече този период отшумява. Забелязвам, че Гошето вече дава на татко си да ми помага и дори не му прави впечатление, че носи чантата, или бута количката. Но когато понякога седна в скута на татко му и се заседя, Гошето намръщва веждички и настойчиво започва да ме дърпа за ръката - "Мама, мама, мама..." Друго, което ме притеснява е, че Гошето се бои от тъмното. Прави му впечатление, че е тъмно в стаята и иска непременно да има светната някаква нощна лампа. Когато вечер се прибираме с колата му прави впечатление, че е тъмно и повтаря: "Тьмно! Тьмно!" Или като се приберем посочва навън и пак повтаря, че било тъмно. Случва се да минем покрай някоя дупка в плочките, а Гошето се взира и повтаря: "Тьмно!" У дома също когато е тъмно в някоя стая тревожно ми съобщава, че било тъмно. Не зная дали е нормално това. Той не е гледал страшни неща, нито пък съм го плашила с каквото и да е. Просто се чудя откъде тази боязън. Всъщност ме притеснява най-вече детето да няма моите страхове. Като малка аз също се страхувах от тъмното, и това прерастна в окултен страх и в страх от смъртта. Това е много мъчително, и ще се моля Гошето да няма такива страхове. Дано това да е просто някакъв период, нещо което да премине. Купихме детска седалка за тоалетната и Гошето иска вече основно там да ходи и по малка и по голяма нужда. Всъщност по малак нужда иска да пишка прав, като го слагам да стъпи на самата толатна чиния на дъската. Скоро ще му купя стъпалци, така че сам да се качва и да пиша в тоалетната чиния.
Вече нямаме проблеми с това къде отива акото. Дори последния път когато ака седнал на своята дъска на тоалетната чиния акото цопна във водата и аз го изимитирах: - Пльок А на Гошето му хареса и се смяхме как цопкало акото! Понякога пиша и ака и на гърнето - той си избира къде иска да го прави - не зная по какви критерии :-)) Когато излизаме навън "поливаме дръвчетата", за да растат по-добре. Гошето често намокря гащичките по малко - или е разсеян в игра и не успява навреме да ми каже, или просто забравя... не зная. Не се изпишва в гащичките, а просто пишва.Когато се случи така аз пъхвам в гащичките му кърпичка за да не му мокрее на кожата. Досега не ми се е налагало да го преубувам основно - просто не се е напишвал обилно. Също така нося малко гърненце, което използвам, ако отиваме някъде на закрито и не зная дали тоалетната ще е достатъчно наблизо, за да стигнем навреме до нея. А и забелязах, че не иска да пиша в обществени тоалетни, защото се смущава - има разни хора, тясно е, напрегнато е - тичане до там и т.н. Затова нося гърненцето и с него нямаме проблем. Вече купих памперс 6 за през нощта. Но пак го слагам когато заспи, иначе не ми позволява. Когато се събуди иска веднага да го махна. Като цяло съм много доволна - всичко върви нормално, без стресови ситуации. Откак навърши годинка Гогето много се разбърбори.
Не че знае думички, не че ги казва. НО работи с каквото разполага - демек с няколкото срички, които знае. Обаче за разлика от преди, когато просто изричаше по някоя сричка, сега прави цели изречения, в които ЯВНО има препинателни знаци. Като: "Ниняню няни ъня?! Мъня! Аню! " Слага и подходяща интонация! МНОГО е смешен. Понякога сам си говори. Но понякога буквално ни приказва, гледайки ни в очите. Много е вълнуващо! Вече почти ми е минал кръста. Цистита май също върви на оправяне. Но все още не съм се оправила напълно. |
Categories
All
Archives
November 2016
|