Гошето продължава да се осъвършенства с говоренето - говорене е много силно казано, де.
Вече казва: "Дай ни го!" или "Дай го!" когато иска нещо да му дадем. Това "Дай го" е най-често употребяваната дума от него. Казав ми го и когато иска да му подам ръка и въобще за всичко до което иска да стигне. От два три дни се е научил да казва " Такааа". Аз му говоря и казвам: "...така ли мамо?" А той "Такааа". Ама толкова сладко го казва. Също обича да казва "Ъ-хъммммм", като го проточва. Разбира се го употребява в отговор на мои въпроси. И особено ако яде или суче. Изобщо е във фазата на Да-то. Почти на всичко отговаря утвърдително. Което е много приятно за мен де. Къде къде по-приятно от това да чуваш НЕ.... А как сладко казва ДА-то!!!! Не просто "да", а "ннннДАаа" - все едно го казва с удоволствие! Изговаря и цели изречения , но на бебешки. Иначе се опитва да повтаря думи след мен, като: това, искаш, и др. Но повече си ги мърмори на самия себе си. И своето "Тикубаааа" не го забравя. Както казва татко му: "Тикуба форевър!"
0 Comments
Днес за първи път Гошката ясно, отчетливо и прекрасно изрече: "Мамо!" Аз му отговорих "Да, мамо!". А той продължи МАМО, и аз пак му отговарям. А той пак... МАМО! Сякаш сам се наслаждаваше на яснотата с която го казава. Беше много хубаво! Иначе Гогето бърбори. Най-вече на свой си език. Но се опитва и да повтаря някои думи или изрази. Например сещате ли се какво значи:"Да-ню-ни"? Много просто - "Дай ми го" или "Дай на мен". Често ми го казава, придружено със съответната интонация и жестове, по-точно сочене към определеното нещо, което иска да му дам.. Когато види куче или чайка, казва високо и силно : "БА!", и сочи в определената посока. Същия израз използва когато звънне телефона - който и да е от телефоните ни. Иначе за котенцата си има друга сричка: "Ня!",( вероятно е нещо като "Мяу"), което казва снежно и високо гласче. А онзи ден ясно каза ТАТИ. Но самоведнъж. А любим израз, който обича да си бърбори е: "Бааа-тикубааа-тикубааа-тикубааа!, Бааа-тикубааа-тикубааа-тикубааа!"" . Влиза в серия и го повтаря по няколко пъти.ОНзи ден бяхме в морската градина и той срещна едно момиченце на неговата възраст , докато си играехме на една полянка. И той й каза: "Бааа-тикубааа!" А тя му отговаря: "Батику!" Хайде де - бебетата се разбират! От няколко дни Гогето увеличи речниковия си запас. Докато преди беше основно на буквата Н, сега премина на Д.
Това въодушеви баба му и дядо му. Вчера им бяхме на гости и Гогето забърбори: - Дяй! Дядю-ю-ю! Дяа, дядю-ю! - Чу ли!!!! Каза "Дай дядо!" - изпадна майка ми във възторг. - Дяди....Дядю....Дай-й-й! Нтя. Нтяти!..... - Чу ли, бе Христо! Каза "Дядо, дай!... - завика майка ми на баща ми, който не дочува. Гогето бърбореше, а нашите повтаряха след него и се смееха. Голяма веселба. Майтапа настрана, но днес установихме, че май наистина "дяй" е "дай"! Защото когато татко вземаше нещо, Гого протягаше ръчичка и викаше "Дяй!" Явно е запомнил тази думичка от мен, защото често му казвам: "Дай това на мама!" или "Дай ми крачето да го цункам!" "Дай на мама бузка" и т.н. А като му кажа да си даде крачето, обикновено когато го преобувам, той протяга босото си краче към мен в падьомче, и се смее, защото знае, че ще го гризна. Все още не ходи самичък. И дори не иска аз да го държа и да го карам да ходи - разплаква се. Не разбирам защо. И наче сам се държи за мебелите и се придвижва, пълзи си, ходи с проходилка, но не иска да върви самостоятелно, а и виждам, че все още не е достатъчно стабилен. Гръбнака доста ме наболява. Просто Гогето си тежи, и продължава да иска да го поносвам. А и неудобното спане нощем.... явно ми идва в повече. Е като се размърдам сутрин бива. Но вечер усещам преумора на гърба. Все пак се утешавам, че още два-три месеца до половин година макс. и нещата ще са вече по друг начин - няма да се носим непрекъснато. През деня често го вземам и танцуваме, докато татко му свири на китара или просто докато му пея. Той много обича това. Иначе започна да проявява характер - да иска това или онова. Да не ми дава да го преобличам. Не че не иска да се облича, а просто иска да прави нещо друго през това време - например да хвърчи по спалнята и да ме вика да го гоня, или да слезне на земята. Често иска да го вдигна за да гледа какво правя на кухненския плот или на мивката. Но... така ще е, нали сега предстои най-трудната му възраст. Всъщност Гогето е най-спокоен навън и то най-вече когато е по-студено. Почти през цялото време в студовете го извеждах с малки изключения. дори сам за час пак бяхме навън. И най-интересното е, че в най-студеното той си заспива в количката и си спи с часове, докато го разхождам в студа. Та така с Гогето Днес е денят на влюбените. Честит празник на всички, които са влюбени и които обичат! Не мога да измисля някаква мъдра мисъл за любовта в момента, но съм щастлива, че съм изпитала и изпитвам любовта, че обичав, и че съм обичана. Това е най-най-най-стойностното нео на тази земя... И в цялата вселена! Откак навърши годинка Гогето много се разбърбори.
Не че знае думички, не че ги казва. НО работи с каквото разполага - демек с няколкото срички, които знае. Обаче за разлика от преди, когато просто изричаше по някоя сричка, сега прави цели изречения, в които ЯВНО има препинателни знаци. Като: "Ниняню няни ъня?! Мъня! Аню! " Слага и подходяща интонация! МНОГО е смешен. Понякога сам си говори. Но понякога буквално ни приказва, гледайки ни в очите. Много е вълнуващо! Вече почти ми е минал кръста. Цистита май също върви на оправяне. Но все още не съм се оправила напълно. |
Categories
All
Archives
November 2016
|