"Мамо, аз вече не цокам" - от време на време казва Гошето, което не е съвсем вярно. НО имаме голям напредък с отбиването.
ПРеди около два месеца една вечер Сашо много се ядоса, че се разтакаваме с това отбиване, окето започна нещо много да го дразни и изнервя. Та след едно голямо ядосване той заяви, че край - Гого вече няма да суче вечер на лягане. Въпреки че ми се искаше, ми стана и много терсене. ПРитесних се как ще стане цялата работа, защото Гошката така си е свикнал откак се е родил - за него всяко лаген е свързано със сукане. В момента, в който ми го съобщи Сашо, бяхме в спалнята. Той се съблече бързо, легна и ми обърна гръб - ясен знак, че няма да се коментира "заповедта". Стоях права до леглото без за кажа и дума около минута -две. Кръвта ми се събра в главата. Бях ядосана и смутена и леко уплашена. Чудех се какво да обясня на Гошката, какво да направя. Мина ми през ум да не се подчиня, но само щях да си навлека неприятности. Мислех си дали да не се преместим да спим с Гого в хола... Обаче си знаех, че по-добре е да послушам думите му, и защо не - да се възплозвам от тях.... Отидох в хола. Вече беше доста късно. Седнах на дивана до Гого, който чу, че с татко му си говорим на висок глас. Поседяхме доста - 10-15 минути и се занимавахме с нещо, но моя ум беше в това какво да правя. По едно време Гого каза: - Мамо, хайде да си лягаме. - Да, ей сега миличкъ - отговорих, само и само да протакам, понеже не знаех как да постъпя. Сигурна бях, че Гого ще хленчи, ще плаче и др.подобни. След малко той пак умолително каза: - Мамо, спи ми се, хайде да си лягаме. - Ами..не можем, миличък - с притеснение казах. - Защо не можем? - Ами...защото татко ти каза, че вече няма да цокаш вечер, с притеснение казах. Гошката помълча малко и после каза: - Ами добре, няма да цокам тогава. Хайде да си лягаме. Бях изумена. Но казах само: - Добре, хайде! Легнахме си. Гошето каза: - Мамо, може ли да ти пипна гърдите? - (зная, звучи малко странно, но за него това беше досег с онова място, което го е приспивало всяка вечер) - Да, може - отвърнах в тъмното. Той мушна ръчичка в нощницата ми. Полежахме така в тъмното, аз бях напрегната какво ще стане. Но след малко дочух неговото равномерно дишане. Така той си заспа без проблем. ПРез изминалите два месеца няколко пъти поискваше да суче преди лягане. Но аз твърдо му отказах, защото вече не правим така. Не сме имали повече проблеми с нощното заспиване. Но все още иска да слага ръчичка на гърдите ми преди да заспи. Обаче се случва вече често и да заспи без тази последна утеха:-) През втората половина на септември започнах да го подготвям, че като стане октомври и купим колата, която следва да купим за месец октомври, вече няма да суче на заспиване по обяд. И така днес - 01 октомври, отидохме в магазина и купихме една красивма оранжева Тойтка с отваряеми врати и преден капак - радост голяма! ПРеди да слезем от колата пред магазина му напомних за нашата уговорка: - Гого, нали помниш какво се разбрахме? Че като стане октомври и купим новата кола, вече няма да цокаш преди заспиване? - Да, да, помня! - съвсем категорично отговори той. - Добре, днес вече няма да цокаш, след като купим колата! Запомни ли? - Да, да! - нали става дума за купуване на колата, Гого е готов на всичко! И така дойде време за спането. - Мамо, искам да цокам - изрече той редовното си изречение - Аааа, не! Ти нали помниш какво се уговорихме - вече няма да цокаш на лягане, само като се събудиш....Хайде сега, Гръмчо (веднага смених темата аз, като го обърнах на игра) избери си една от любимите книжки на Гошето и ще почетем, а после ще си легнем. - Гаф,гаф - весело излая Гръмчо и отиде към шкафа с книжките. Почетохме малко. След което затворих книгата и казах, ставайки: - Сега да затъмним малко, да пуснем щорите , за да заспим по-лесно, че после децата ще ни чакат на площадката, трябва да сме свежи следобяд. Пуснах щорите, поцелувах го, погушках го закратко, обърнах се по гръб и затворих очи - ясен знак, че е време да заспива. Той протегна ръчичка, пъхна я под блузата ми, затоври очи и....след минута беше заспал! О, чудо на чудесата! Толкова съм радостна, чуе така лесно се получи. Струваше ми се почти невъзможно. Сега остава известно време да удържа фронта и да не се поддавам на провокации ииии.... ще ни остане сукането на събуждане, което ми се струва, че ще е сравнително по-лесно да прекратя. Сложила съм си срок до края на годината, когато Гог ще е почти на четири! А идната година, ако е рекъл Господ, да си имаме още едно бебче! Тогава ще се чувствам съвършена.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|