Обувам босите крачета на Гошето. Тъкмо е станал от сън. - Ах, тези крачета!...Колко много ги целувах преди, ето така - вземам крачето му и слагам босото му ходило на устните си - Сега вече си пораснал и по-рядко ги целувам май?... - Мамо? - Да? - Вече не ми целувай дупето... - Гого ме гледа усмихнат и леко свенлив - Защо, маменце?... Вече си голям ли? - Да! - отговаря той - Добре - не ми се иска да го казвам. - Само от време на време, може ли? - Да! - слиза от леголто и тръгва към хола Някакси не ми се иска да дойде това време. Първо няма да целувам дупето, после няма да целувам така често ръчичките, после бузките... После може би няма да мога а да го прегръщам и целувам пред приятелите - нали ще е много голям... Понякога Гого е голям , понякога е малък... Както му е удобно. ДНес напримердокато правихме гимнастика пропуснах едни упражнения: - Мамо, защо не правиш това? - Още ми е малко трудно да го правя. - Е, ама аз ще мога - свива раменца Гого е вдига веждички - Така ли? - Ами да, нали съм мъж?! Вече е мъж! А понякога е толкова малък. Все още Гого не се отдаля много от мен. Напоследък иска да ходи на градина: - Мамо, омръзна ми вече без деца!... Искам да си играя с деца! Ооох, миличкия! Разбирам го. Не е от дечицата , които могат сами да си играят сс часове. Той е много социален, в смисъл че не обича да прави нищо сам. Прилича на татко си. Аз обратно - обича усамотението. Присъствието на много други хора ме разсейва. Но Гошката обича да пави всичко с някого. - Добре, маменце, ще уредим въпроса. Аз ще се постарая да го запиша на градина... Но се чудя как той ще влезе вътре сам?! Ако това стане, за мен ще е истинско чуда. Боя се, че на вратата ще спре и ще каже: "Искам и ти!" Въпреки, че е на 3 г. и 8 м. Гого не остава с други хора, дори с баща си. Понякога го предпуреждавам, че отивам до магазина докато сме на площадката. Често ми се получава и той ме пуска, но ако се забавя много, реагира остро когато ме види. Спуска се към мен с ядосана физиономия и ме удря с ръце. Налага се да му обясня защо съм се забавила повече. Не се опитвам да шикалкавя и дасе правя на ударена, защото вече пробвах това - не върви. Гого не можеш да го забаламосваш. Ако опитам да се правя че не разбирам защо е ядосан, става още пе-зле. Започва да ме удря и почти се разплаква, докато не си призная, че разбирам и не му обясня. С татко си също остава навън понякога, но понякога не!... Все пак се надявам, че силното му желание да е с деца ще надделее. Понякога много ми натежава това му желание постояно да правя неща с него. Не че няма моменти в които да си играе сам - има, но това е примерно един час през деня. През останалото време иска да играе с мен - дали ще е с Легото, дали ще е с колички или с друго - да правим нещата заедно. Това е истощително, защото обсебва ума ми и е изтощително да се опитваш да свършиш всичко друго докато се занимаваш с детето. Понякога викам. Не че си мисля, че викането ще оправи нещата. Но се чувствам безсилна и имам усещането, че ще се пръсна. Особено когато Гого влезе във фазата "ИСКАМ". Понякога започва да иска нещо - количка или шоколад обикновено. Ако му откажа започва да повтаря ИСКАМ ! И каквото и да му обяснявам той си повтаря това. Може да е много упорит. Изкарва ми "джигера" както се казва. Тогава започвам да викам и да го заплашвам. Не винаги, случва се да запазя самообладание и хладнокръвно да удържа победа. Но тези битки са изтощителни. Особено ако се повторят няколко пъти през деня. Иска се много, ама много говерене. Струва ми се, че имам все по-малко възможност за каквото и да е друго - ето ив дневника си не пиша вече често. А все се надявам да започна да имам повече време. Ех, да имахме баби и дядовци на разположение, или още едно дете, или братовчеди наблизо - нямаше да е така. Но цялата тежест е върху мен. Дефакто за близо 4 години Гого се е отделял от мен не повече от 15-20 пъти за по час. Разбира се, ако му пусна да гледа видео - няма проблем. Но аз се боря с това му желание ежедневно. Защото уви, Гого е вдиеоман. Ако го оставя - ще гелда дълго, много дълго време. А аз не удобрявам това.Режима ни с гледането два пъти седмично малко се разстрои, но ще трябва отново да го установим. Думите НЕ и НЯМА също са ни редовен спътник. Понякога той по инерция отговоря с НЕ на мой въпрос, и после се коригира с ДА. Така е привикнал с тези две думички. Като цяло основните ни проблеми са когато иска да яде сладко или друг буклук или когато иска да гледа видео. В другите неща нямам пререкания - лесно се оправяме. Гого продължава да е Гръмчо поне веднъж дневно. Но поне е мило куче - любвеобилно. От време на време става Гръм - голямо куче, което се опитва да ме респектира, а после пак става Гръмчо и се гуши в мен като рита с лапички. Много весела игра, която и на мен ми харесва. Поборичкваме се, погушкваме се, помачкваме се и е много весело. ... Отивам да направя едно мляко с како, че от 10 минути ми го искат :-)) Да не оставяме детето да чака.
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|