Коментара на Гери към предишния ми постинг е едно стихотворение, което като че ли е отговор на моите въпроси...
Спомням си ясно един момент от детството ми: Била съм може би на 6, 7 или 8 години. Ходих на кино да гледам "Трите лешника на Пепеляшка". Бях удивена да видя как от всеки лешник излизаше прекрасна бална рокля за Пепеляшка. Това е единственото, което помня от филма сега , но тогава бях така впечатлена, че силно исках и майка да го види. Особено понеже тя беше шивач-моделиер. Прибрах се след киното у дома и заразказвах на майка ми за филма. Започнах да я моля да отидем да го гледаме заедно. "Моля те бе мамо, ела да го гледаш! Много ще ти хареса! Моля те, нека да отидем заедно!..." Толкова много я молих, исках да сподели с мен моето удивление, исках да го гледаме заедно... Но тя не дойде, понеже нямаше време. Наистина тя работеше денонощно - за нас! Но аз още помня този случай. И тогава разбрах, че няма смисъл да я карам да правим нещо заедно, защото тя беше много заета.... За себе си твърдо съм решила никога да не допускам други неща да бъдат по-важни от споделеното с детето ми време. Да, тъжно стихотворение и съвсем истинско! ---------------- От отдавна не съм писала тук. Имахме два много натоварени месеца. Нали знаете - във Варна винаги е лудница през лятото - приятели, гости, късно лягане... За мен това са екстра часове на крак след Гошката. А на другия ден, сагата продължава. Накрая на м. август бях на края на силите си. Чувствах се изтощена и физически и психически. Сашо също е натоварен и съответно липсата му е по-голяма, умората също, а помощта към мен - по-малка. Отношенията се изопнаха, най-вече от моя страна. Аз мога да търпя, но в края на краищата вдигам революция! И така отново се стигна до скандал, в който му казах тежки думи, които мисля, но които не биваше да казвам по този начин. Но благодаря на Господ, че след това смекчи сърцето ми и ми даде простителност и милост кам него. Поговорихме си и този път съвсем кротко му казах, че имам нужда да ми помага физически като отделя повече време за Гогето. И той се вслуша в думите ми. Сега отново нещата са наред и то по-добре от преди. Сашо наистина започна повече да се занимава с Гошката, а аз съм много по-спокойна. Просто чувствам неговата подкрепа и това ми стига. За мен е важно Сашо да е пълноценен баща. Така аз мога да съм пълноценна съпруга. Иначе вътрешно загрубявам. Ставам едно мъжко момиче. Не че не мога да се стправя с всичко. Аз всичко мога да правя! Но това ме кара да бъда по-малко нежна към съпруга ми. Когато той е по-грижовен, аз мога да бъда повече жената, от която има нужда. Много ми се иска да драсна нещо за Гошката, но и това ще стане тия дни. За сега ще ви пусна една от последни
0 Comments
Leave a Reply. |
Categories
All
Archives
November 2016
|