September 23rd, 2013

Гого навлезе в нов период от живота си - преди около месец-два.
Преодоля болезнената привързаност към мен, която бе толкова драстична, че в продължение на около осем-десет  месеца  не беше отделял от мен дори за минутка. Когато стана на  около годинка и седем-осем месеца изведнъж спря да иска дори за мъничко да излезе с баща си. Казвам "с баща си", защото за друг не можеше и дума да стане. До тогава поне с татко си излизаше от време навреме, макар и с малко плач в началото. Обаче след това категорично отказа да ходи където и да е без мен. Не даваше да се отделя от него на няколко метра дори. Буквално беше залепен за мен денонощно. Дори имаше моменти, в които Сашо се чувстваше отблъснат, защото Гошето го буташе и не искаше при него да отиде или да си играе или каквто и да е.

В вначалото на лятото, както ви писах се случи един-два пъти да оставя Гого за няколко минутки пред блока с "каките". От този момент нататък  наблюдавах как той малко по малко се отделя от мен. С мъъъънички крачки, може би невидими за другите, но за мен видими. Случи се да го оставя няколко пъти в колата за минутка, докато сляза да купя нещо или да се кача до апартамента да взема забравена вещ. Случваше се да се заиграе в другата стая и да не се сети за мен поне 10 минути. Случваше се да отидем в детски кътове, и той да не  настоява да вляза в детската част, а да си играе с другите деца или сам.  Това е нещо, което бее немислимо до скоро.....Преди седмица се прибирахме от детската площадка, Сашо беше дошъл на площадката и заедно вървяхме към къщи. Те двамата много се заиграха - на гоненица, на въртележка и т.н. Стояхме 1 минутка пред болка и виждах колко добре се забавляват, а аз трябваше да се качвам да готвя. Тогава казахвисоко: "Аз ще се кача да оставя нещата горе, вие си поиграйте още малко, нали Гого?" Гого за секунда се замисли, но после са засмя и хукна към татко си. "Победа" - помислих си аз! Ново начало.
А преди няколко дни, тъкмо се бяхме прибрали от разходка, се наложи Сашо да излезе за малко - да вземе едно малко кученце от едни познати и да го занесе на други.
   - Татко, къде тиваш? - попита Гого
   - Отивам да взема едно кученце. - отговори Сашо - Искаш ли да дойдеш с мен?
   - Да! - каза Гого - чак не повярвах на ушите си. Това да го каже Гошето?!? Преди все отговаряше "Не, искам мама!" или "И мама!" Така се изненадах, че попитах повторно:
   - Гого отиваш ли са тати?
   - Да - пак уверено отговори Гого.
Повече въпроси не зададох. Само го облякох и се престорих, че това е съвсем нормално, въпреки че вътрешно бях много изненадана. Не неприятно изненадана. Напротив! Радвам се, че Гого пораства  Радвам се, че става по-независим от мен. Това е нормалното и така трябва да бъде. Бих се притеснила, ако този момент не беше дошъл! 
   И така - аз успех да сготвя докато ги нямаше мъжете
  Те се прибраха, Гого дори не нацупи устнички за плач, когато се върнаха. Всичко си беше съвсем, съвсем нормално!
  Осъзнах, че вече сме в нов етап. Гого е пораснал. Това ме обнадеждава, че след половин година ще е възможно да го запиша някъде за половин ден занимания.

Иначе Гошето всеки ден ми казва, че ме обича по няколко пъти. Понякога играем на нещо като гоненица, криеница или се борим и той внезапно спира, протяга ръчичка с изправена длан срещу мен и казва:
   - Мамо спи! Спи, мамо! (Спри мамо!)
  - Какво, Гого?
А той идва притваря очички, навежда главичка към мен и казва:
  - Гого много бича теб!
   - И аз те обичам, Гого! - отговарям
   - И аз! - казва той
След което той се отдръпва и хуква нанякъде, продължавайки нашата игра.

Често когато сме навън ми подарява разни неща.
Сега вече е есени най-редовно Гог взема разни опадали листа от земята и ми ги подарява. А аз ги приемам като най-прекрасния букет и му благодаря.
   - Това е теб! - (Това е за теб!) - ми казва той, като ми поднася листото.
   - О, Гошенце, благодаря ти мамо, ти си най-прекрасното дете на света!
А той отново накланя главичка да го погаля.
Понякога листата, които ми подарява са големи и красиви, но и много често се случва да са твърде ошмулени, смакчани и полуразпаднали се.
Аз естествено ги приемам всички, защото важен е жеста. Понеже не мога да ги събирам всички у дома, като ги понося малко ги оставям някъде, но веднъж Гого забеляза, че ги оставих на пейката и се обърна към мен с разстроено личице:
   - Неее, недей тавя! Недей мамо! - възмути се той
   - Ох, забравих ги Гого! Извинявай, мамо!
Сега имам доста листа в къщи, които не зная какво ще правя Вероятно ще изхвърля след известно време. Но за сега ги пазя все още.