Днес за първи път Гошката ясно, отчетливо и прекрасно изрече: "Мамо!" Аз му отговорих "Да, мамо!". А той продължи МАМО, и аз пак му отговарям. А той пак... МАМО! Сякаш сам се наслаждаваше на яснотата с която го казава. Беше много хубаво! Иначе Гогето бърбори. Най-вече на свой си език. Но се опитва и да повтаря някои думи или изрази. Например сещате ли се какво значи:"Да-ню-ни"? Много просто - "Дай ми го" или "Дай на мен". Често ми го казава, придружено със съответната интонация и жестове, по-точно сочене към определеното нещо, което иска да му дам.. Когато види куче или чайка, казва високо и силно : "БА!", и сочи в определената посока. Същия израз използва когато звънне телефона - който и да е от телефоните ни. Иначе за котенцата си има друга сричка: "Ня!",( вероятно е нещо като "Мяу"), което казва снежно и високо гласче. А онзи ден ясно каза ТАТИ. Но самоведнъж. А любим израз, който обича да си бърбори е: "Бааа-тикубааа-тикубааа-тикубааа!, Бааа-тикубааа-тикубааа-тикубааа!"" . Влиза в серия и го повтаря по няколко пъти.ОНзи ден бяхме в морската градина и той срещна едно момиченце на неговата възраст , докато си играехме на една полянка. И той й каза: "Бааа-тикубааа!" А тя му отговаря: "Батику!" Хайде де - бебетата се разбират!
0 Comments
Мина първия критичен период от три дни, от ваденето на кърлежа.
Мястото, от което го извадихме е съвсем спокойно. Изчезна червенината. Всъщност вече почти не си личи къде е бил кърлежа. Аз понеже зная, мога да го различа. Но Слава на Бога, за сега няма първични инфекции. Сега ще следим да видим първата седмица и после как ще е след месец. Но вярвам, че сме попаднали на "добър" кърлеж, който е бил в добро здраве и не е носел бацили. На 22 май, точно след като направихме прощъпулника се събуждаме сутринта! Гушкам Гогето и започвам да го събличам, за да сменим памперса. И какво да видя - на лявото краче, точно над красивата гънчица на бедрото му черна точка и позачервено покрая. Веднага разбрах - кърлеж! Взех веднага една лупа, погледнах и видях крачетата на гадината. Всъщност още в следобеда, когато празнувахме и го бях събула за преобуване бях забелязала някаква черна точка, но помислих, че е песъчинка, залепвала по кожата. И понеже Гошето беше превъзбуден и не искаше да стои на едно място не исках да го натискам ида го чопля. А после забравих...Преди не знаех какво е кърлеж, но ви уверявам, че като го видите веднага ще го разпознаете, защото си личи, че е нещо забито в кожата и че е живо.Доста се разтревожих. Зная ,че до 24 часа не е опасно, но също така, ч е най-добре кърлежада се вади веднага като се сзабележи и да не се чака.
- Саше, ставай, Гошето има кърлеж в крачето! Трябва да отидем да го извадят. Веднага се обадих на две-три приятелки с повече опит. Те ме посъветваха да отидем в Бърза помощ - там вадели. Отидохме, но уви - казаха, че личния лекар ги вадел. Обаче нашата лична беше следобяд на работа. ВСе пак се обадих, а тя ми каза или да изчакам до след обяд или да го заведа при педиатрите в Поликлиниката, където и тя работи, щяла да ни издаде направление в последствие. Прибрахме се с Гошето, а Сашо отиде на работа. Бях се стресирала, защото ми беше гадно да гледам тази впита черна точка на крачето на Гошето. В същото време трескаво мислех какво да правя - дали да чакам, или да го водя веднага. От една страна исках веднага да го махна, от друга - зная ли на какъв лекар ще попадна. Помолих се Господ да ми даде мъдрост и решихда се успокоя, защото когато съм притеснена върша глупости. Заех се с обичайнте си задължения - домакинстване, а предз това време мисля какво да правя. Накрая реших, че ще изчакам нашата педатърка следобяд, защото от една страна не беше супер риснковано, а от друга като че ли беше по-опасно да попадна на някой лекар дилетант, който да направи беля, като смачка или скъса кърлежа а после да рови по крачето с игли - каквито случаи в интернет не липсват. Не че знаям как педито вади кърлежи, но поне ще е по-отговорна. А и ще видя к-дали умее - за в бъдеще де. Другият въпрос беше да бием ли инжекция против тетанус. Педито ме предупреди да се подготвя, че ще бие ваксина против тетанус - така трябвало. Това също ме притесни. Говорихме си със Сашо по въпроса и решихме, че ще го направим ако няма друга възможност. След като реших това се помолих: "Господи, моля те направи така, че кърлежа да излезе като от чисто масло - леко и без проблеми. Моля те да опазиш Гогето от инфекции, от зараза и от вясакава болест. Благодаря ти за Твоето обещание че никаква язва няма да приближи до дома ни. ... Моля те Боже, ако не е наложително а не слагат ваксина на детето. АМин!" Прочетох си няколко Псалма от Библията, които ми вдъхнаха мир, и увереност, че всичко щее наред, като този: 119 псалм - (част от него) "Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди. 74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах. 75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал. 76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга. 77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада. 78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила. 79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства. 80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя." Междувременно се порових в нета около час, докато Гошето спеше. Говорих и с нашата хомеопатка, която ми каза, че риска от тетанус е минимален , но че ваксината против тетанус не е толкова страшна и че навсякъде ги бият - такава била процедурата. Каза ми какво хомеопатично лекарство да взема за Гошето. Изводите, които си направих от събраната информация бяха, че риска от заразяване с тетанус не е голям, напротив. РИска от заразяване с други болести, като Лаймска, е доста по-голям, но пък за нея и другите подони няма ваксини. Затова бият за тетанус, "да не са капо", както каза Сашето. Отидохме при педито. Тя огледа Гошето. Намаза мястото с някакъв гел. Почакахме 5 мин. След което взе лупа, една специална пинсета, и захвана кърлега. Гогето седеше в мен по голикрачета. Малко беше полустреснат - какво ли му правим? Опита да размърда крачета, но аз го хванах по-здраво. - Дръжте го да не скъсаме главата -повиши глас докторката и с право. И аз бих се притеснила на нейно място. И сестрата дойде и опъна кожата на крачето за по лесно да се изкара гадината. Гошето се притесни и аха-аха да заплаче, а през това време педито завъртя пинсетата и измъкна кърлежа цял и невредим от крачето! Дори си беше жив! Слава на Бога!!!! Излезе точно както се и помолих - като от чисто масло! Отнесоха го в някаква кутийка. А лекарката ме попита: - Ще правим ли ваксина? - Ами вие какво ме съветвате, наложително ли е? - Аз не мога да ви съветвам нищо, различно от общото становище нито съм по-умна, нито разбирам повече от медицината... Хората са изследвали и са казали, че при травма се прави тетанус, а това се води травма. Забелязах думата " се води" , която използва. Все едно че според нея не беше точно така. - Аз ще ви изпиша ваксината, ще си я купите и ще ви я сложим, ако решите. - Добре, ще говоря пръво с мъжа ми... МНого Ви благодаря, че така добре се справихте с кърлежа, просто перфектно! - Моля, и аз се радвам. Гошката се държа мъжки и го похвналих много. То не че го боля, ама все пак дететео се постресна - три жени го налегнахме... Лекарката написа рецепта. И напуснахме кабинета. Бях напълно спокойна и уверена, че на този етап няма да слагам ваксината. ДНес сутринта на крачето все още има червена точица, където е бил кърлежа. Ще продължавам да следя състоянието на Гогето в рамките на месец. И ще ви държа в течение. Днес направихме прощъпулник! Чудех се кога да го направя, защото исках сама да направя питката. Обаче откъде да взема един-два совбодни часа, че да меся и да пека?! А междувременно Гошката започна смело да ходи. Буквално за една седмица започна да си ходи сам. Пак от време на време иска да го държа, също така не е съвсем стабилен и залита, най-вече навън, когато се втурне да тича. А у дома си щъпука наволя. Та, чудех се аз как да го организирам... И днес сутринта майка ми се обажда: - Правя питка за Гошето! А тя е майсторка на питките! Казах: - Супер, ще ораганизирам днес вечеринка с приятелките. По принцип не съм привърженичка на гадаенето с предмети. Понеже не искам по този начин да предсказвам професията на детето - много трябва да го огранича! А ако пък не е вярно защо да го правя? Така че реших просто да се съберем да потичаме с питката. То пък така стана, че майка ми направила не кръгла питка, а правоъгълна!!! Обачеееее, МНОГО ВКУСНА! Разкош! Беше надминала себе си! Ето я питката. Отгоре майка ми беше направила нещо като бебешки стъпчици - някои не дотам сполучливи, но...се беше постарала на Гогето баба му: Обадих се да поканя няколко приятелки с дечица. И надвечер набързо купих някои неща за почерпка. СТана много приятно и хубаво. Гошето получи подаръци и си поигра с дечицата. Аз начупих питката и се престорих че тичам докато сервирах - забава! После благосолвих Гошката: "Гоше, благославям те, да ходиш по високите места на живота, да стъпваш здраво, да вървиш в пътища на правда и да слледваш Господ. Тези крачета да не се отклоняват от това, да вършат добро!" Всичко беше много приятно. Доволна съм че го организирахме. Ето и още няколко снимки: Гошенцето проходи на 11 май 2011, на 1 год..3 мес и половина приблизително. От известно време ходи хванат за мене или за количката, и с каишка. И се чувства все по-уверен. И онзи ден ни изненада - вижте сами на видеото. Това е второто видео, което заснех минути след като той се пусна и сам дойде при мен в кухнята. Повторихме момента, за да го запиша, като го сложих на дивана с надеждата, че сам ще слезе, и той наистина сам слезе и тръгна. Е, не съвсем уверено. но все пак сам се пусна и тръгна: Голяма радост беше. От тогава минаха няколко дни и той става все по-добър и всепо-уверен. Вече често се случва да не потърси ръката ми. ПРосто тръгва нанякъде. Често е така устремен напред, че подтичва и се случва да плонжира напред. Но нали е на каишка - не пада.
Впрочем тази каишка за прохождане много ми харесват. Постояно сме с нея и когато се случи да я забравя у дома, направо не ми се разхожда. Защото когато бяхме само за ръчичка, аз се изморявам повече, той е доста по-ограничен в движенията, често провисваше на ръката ми... А така и той е по-свободен да тръгне накъдето желае, а е и предпазен от падане. Наистина чудесно помагало за прохождане. Гошенцето е много щастлив и ми се струва, че е горд дори от своето постижение. У дома примерно аз съм в кухнята, а той в хола. Става и тръгва тромаво по голи крачета - щъпук, щъпук - идва към мен. На лицето му огромна усмивка, и ме гледа с такъв възторг, че все едно ми казава: "Мамо, виж как ходя!" Аз естестевено го хваля непрестанно и ентусиазирано за това! Честно казано аз не се измъчих с прохождането. Някакси стана като че ли бързо или ... не зная, но не ме е болял кръст, нито пък се мъчих да го държа за ръчички твърде дълго. Може би той вече е достатъчно заякнал за да си ходи и де факто аз само го пазя да не пада. Не наислвахме нещата с ходенето - всичко си стана естествено. Сега ще правим прощъпулник, но без гадаене за професия - против съм. Но ще направя питка и мисля да отпечатам крачетата му върху нея. Ако
Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха – зъл предател еднакво със триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! Ръдиард Киплинг Казват ми, че в момента сме в най-трудния период, защото Гошката тепърва прохожда, иска навсякъде да пипне, да отиде, да докосне, да направи. Вече се отучва да пълзи и ми се струва че често дори не се сеща, че може да стигне от т.А до т.Б с пълзене, а сяда и започва да ме вика, за да му подам ръка, да се изправи на крачета и да стигнем в т.Б с вървене. Уморително е и физически и психически цялата ангажираност с него - чувствам се нещо като патерица, с която той си служи, за да постигне каквото желае. Все го пренасям от тук там или просто му помагам да отиде с крачката. Е, придвижва се и сам пълзейки, но... Понякога искам просто да си довърша работата - миене, готвене или чистене, но все не успявам, защото той все за нещо ме вика или иска да му помогна, да му подам нещо или ... да му чета приказки. Не ми е много лесно и честно казано се уча на търпение. Да си призная, случва се да ми дойде да извикам, или да го плесна и се налага да се стегна, за да не го направя. Не че детето заслужава викане или пляскане - то просто си иска неговото. Но на мен ми се приисква да извикам: "Гоше, спри за малко! Иди да си поиграеш отатък!" Или просто да го плесна по дупето. А е ясно че пляскането в случая няма да свърши никаква работа....
Случва ми се да ми се струва, че не правя нищо съществено и все едно си губя времето. Все едно денонощието има само два-три часа - часовете ,когато Гошката спи. Защото само тогава времето е мое - мога да свърша нещо което аз искам или някоя служебна работа....Мога още да изреждам и ако се оставя на тези мисли... започва да ми писва. НО! В такива моменти бързам да си припомня, че всъщност аз ПРАВЯ нещо - аз отглеждам и възпитавам едно човешко същество. Аз му давам любов и грижа и участвам в неговия живот. Припомням си, че това е моето служение - най-важната мисия в моя живот. Че докато изглежда, че нищо не правя, всъщност правя нещо много, много важно - помагам на едно малко създание да открие света и да порасне. Възпитанието е сложна работа, особено когато гледаме на детето, като че ли то е възрастен. Ако очакваме детето да реагира като възрастен започавме да се дразним и ядосваме от поведението му, от това, че не ни разбира, че продължава да прави нещо, което ние не искаме да прави... Улавям се, че правя подобни грешки. Например Гошето е набарал туба с крем, отворил я е и пипа с пръстче отвора, където вече е излезнал крем и после го близва. Аз влизам и му казвам: "Гоше, не мамо, това не е за ядене, не се яде, то е за мазане" и опитвам да му взема тубата. Настава бой, съпротива и викане. Аз се ядосвам, че не разбира, крема се изтисква повече, той е намазан и разплакан. Зле сме. Друг път обаче съм доста по-разумна и постъпвам по друг начин. Показвам на Гошето как се маже кремчето по ръката и му помагам сам да си намаже крачето. После му предлагам да отидем в банята, за да измием ръчичиките. Той продължава да държи тубата и така двамата отиваме в банята. Там му казвам да я остави за да измием ръчичките. И веднага след това любимо занимание - миенето на ръце, му предлагам друга любима играчка - чистачката за стъкла, с който той имитира миене на стъкла...по пода. Налага ми се да бъда изобретателна и да му предлагам различни занимания или предмети, за сметка на тези които искам да остави. Само дето не ми е лесно винаги да се сещам да го направя. Понякога ми идва просто да грабна нещото от ръцете му и да кажа: "Спри!". Но често подобна реакция от моя страна завършва с повече викане и плач от негова. И така тактиката "отвличане на вниманието" е прекрасна, но изисква сили, нерви и умение, хитрост и находчивост от страна на родителя. И въпреки спецификата на възрастата си Гогето е благо дете. Много умно, спокойно, комуникативно и се води. Благодаря на Господ, че ми го е дал точно такова! Излязло е днес или вчера. Днес го открих - наболо като гъбка и драска от венчето!
Чудесна статия на тема: "Как да изберем обувчици за детето" -- за мен беше много полезна.
|
Categories
All
Archives
November 2016
|