Здравейте приятели,
бях на преглед в петък, в Шумен. Ходихме с една приятелка, която заведох да се срещне с доктора. Този път за първи път освен теглото, ми измериха и корема - тоест вече си е пораснал достатъчно за мерене. По принцип тия неща, свързани с консултациите се правят в съседна на кабинета стая от акушерките. И след като приключихме аз се върнах в коридора при моята приятелка, за да я изчакам, а и за да ме види Димов. Той излезна от кабинета забързан, и ми махна, а след него също забързана излезна акушерката и ми каза да отида с доктора в ехографския кабинет. Аз си оставих нещата на стола и хукнах след доктора, а тя извика притеснено след мен: - Ама моля ти се, недей да тичаш!... Спрях пред ехографа, където бях стигнала и се обърнах назад, защото дори не се бях усетила че съм се затичала... - Аз така си тичам - й казах. - Тя така си тича! - повтори доктора с усмивка като ехо от кабинета, като че това си е най-естественото нещо. Полегнах на кушетката и отново пълен преглед - гтлавичка, нохална гънка, гръден кош и гръбначен стълб, сърце, крачета и пишле. Всичко отлично. Според доктора сме в 28 седмица от развитието - така да са каже вървим със седмица и половина напред. - Ама докторе какво ще правим ако така продължава да расте? - Нищо, ще го извадим на време. Приключихме с ехографа и се върнахме в кабинета. Имах въпроси относно самото раждане, настаняването, ваксините, но се оказа, че е доста рано да се говорим за тия неща. Димов само ме успокои, че всичко ще е както трябва и каквото искам, така ще бъде. - Нали аз ще съм там с тебе! - ме успокои той. Повдигнах и втория въпрос - че искам да си подам отсега документите за второ инвитро, защото през март навършвам 42 г. - Вижте сега, ако ми подтоготвите документите по-рано, ще може междувременно през февруари, март Сашо да ми ги подаде във фонда и после имам 6 месеца да чакам за отговор и още 6 м. да направя самата процедура. Събират се общо около година време и това ще ми е достатъчно да се възстановя и приоготвя за новото инвитро. Какво ще кажете? Доктора беше полегнал на бюрото, подпрял глава с ръката си: - Ами честно да ти кажа идеята ти е леко щура! - Защо? - Ами фонда е направен за да могат хората да си имат поне едно дете. Разбираш ли? Малко е странно да си подготвяш документите докато си още бременна. Нека да родиш и ще приготвим всичко нужно, за да кандидатстваш. Ще има достатъчно време - около два месеца за това. Ти ще родиш края на януари, така че до 31 март има време. - Добре, но да не изтървем срока.... - По принцип фонда дава възможност процедурата да се отложи до година, така че не се безпокой всичко ще се нареди. - Ами добре тогава, по-нататък ще говорим, само да не изпуснем сроковете.... - Няма. Станах за да си тръгна, защото доктора щеше да преглежда моята приятелка, която също беше в кабинета. На тръгване попитах: - Кога да дойда? На 29 ноември? - А, много ще ни домъчнее за тебе, много е далече. - не схванах доктора майтапи ли се, но той си погледна календара - Нека да бъде 12-и ноември, защото наближава периода, когато ще трябва да се виждаме през седмица. - Добре, значи на 12-и ноември! Ок, довиждане! - Довиждане! След като излязох от кабинета, реших, че 12-и е твърде скоро и в краят на краищата си записах час за 19-и ноември. Така мина прегледа. Иначе съм добре. От две-три седмици наблюдавам, че кожата на корема и гърдите ми е много суха, направо се лющи. Помислих си дали е от мазането с Джонсън Бейби ойл - понякога може да има обратна реакция на желаното... Купих си едни други естествени масла, с тях ми се струва че положението е по-добре, но все още кожата ми е много суха. Дори ми се появи и пърхут, който явно е от сухата кожа. Защото забелязвам, че косата ми почти не се омазнява... Преди се омазняваше на 4- 5 дни, Сега 7-8 дни минават и тя е чиста, не е мазна, но разбира се се замърсява като цяло. Но скалпа ми явно е много сух. Бебето рита почти постоянно. Вече му свикнах, и все още ритането не ме притеснява, не ме боли. Дори ми е приятно. Започна да рита около 4.5 месец. Тогава беше съвсем слабо и дори се чудех дали това е т.нар." ритане"... После разбрах, че няма какво друго да е освен това. А още по-нататък когато ританките станаха по-силни, вече ми стана съвсем ясно :-) Такива ми ти работи. Предстои ми пак ходене до София на 05-и ноември, на училище. И като се върна трябва сериозно да се заема с ремонта. Вече време няма да остане. Предстои натоварен месец. Дано улуча хубаво време.
0 Comments
Обещах да пиша след като се върна от прегледа в петък, но се случиха непредвидени събития, за които не мога да не пиша. В Събота вечер ми се обадиха д-р Димов и Женя - неговата асистентка. Всъщност той ми е звънял, но аз не съм чула телефона, след което ми звънна Женя и за вдигнах, а тя ми даде да говоря с доктора:
- Значи така а? На Женя вдигаш, а на мен не, така ли? - шеговито започна доктора. -Ами! Не съм си чула телефона - вечеряхме в другата стая... - учудих се аз и на късното обаждане. - Бистра, виж, може ли да дойдеш утре в Шумен, искам да се срещнеш с Радина, от "Искам бебе", за да обсъдим някои неща. - О, да, разбира се че ще дойда. Само кажете кога? Реагирах бързо, защото бях донякъде подготвена за обаждането. Още предния път доктора ми каза, че много ме харесват и ще се радват, ако когато родя и съм във форма, се съглася да има бъда сътрудник. Както знаете клиниката на д-р Димов се подготвя да стане център за репродуктивна медицина, която да работи съвместно с клиниката на д-р Стаменов. Разбирайте, че опита, уменията, практиката, която имат в София ще бъде прехвърлена тук - неко, което е много ценно и ще е от полза за много жени.... Та, като чух че Радина идва, и ще се срещнем, с радости бързо се съгласих. Разбира се стиковах нещата със Сашо и в неделя в 15.00 часа бяхме в Шумен. Запознахме се официално с Радина и седнахме да поговорим. Няма да ви разказвам подробно за разговора, но ще ви кажа, че много скоро в клиниката в Шумен започват да правят инсеминации. Това е страхотно за тези жени, които са решили да правят инвитро при д-р Стаменов, но преди това искат да опитат с инсеминации. Защото няма да се налага да се разхождат до София и обратно за тази процедура. Тя е значително по проста от самото инвитро. И абсолютно безболезнена. Прилага са основно при двойки с мъжки фактор. Също така е задължителна преди да се пристъпи към инвитро, защото се счита че инвитрото е най-натоварващата както за организма, така и във всяко друго отношение прицедура. За всички, които незнаят - д-р Даниел Димов работи съвместно с д-р Стаменов. В моя случай например, той ме подготви за инвитрото - следене на овулация, проследяване на общото състояние, хормони и т.н., направихме и първите инжекции, след което за самата процедура заминах за София при Стаменов. Това е голямо облекчение, защото спестява много от пътуването - което пък е свързано с големи разходи по пътни и престой в София, и време!!! Благодарна съм много на д-р Димов, защото той съвършено се погрижи за мен от самото начало. Освен това всичко свързано със София беше перфектно стиковано от неговия екип и нямаше никакви недоразумения. И още нещо МНОГО важно - не ми се наложи да чакама две години за да вляза за преглед при д-р Стаменов. Просто всичко се уреждаше по служебен път. Просто по-добре не може да е! Другото хубаво нещо е, че в следващите две години екипът на д-р Димов, разбирайте ембриолози, акушерки и лекари, ще се обучават в клиниката н д-р Стаменов и ще практикуват там. След което клиниката Св. Иван Рилски в Шумен ще заработи на пълна пара с инвитро процедурите. Убедена съм че ще имат много добър успех - просто защото се учат от най-добрите. И така - след като приключихме с разговора, отидохме до телевизионното студио на ТВ Шумен, където д-р Димов и един от ембриолозите на д-р Стаменов - Лъчезар, участваха в предаване свързано със стволовите клетки. Знаете, че те се извличат от вената на пъпната връв и плацентата, след което се замразяват и служат при лечение на болести на сърдечно съдовата система, левкемия и др...да не дава Бог! Бяхме в студиото и слушах всичко на живо, беше ми интересно да науча всички тия неща, които незнаех. Мога да пиша повече за това, ако някой се интересува. А, да не забравя, - важното е че чрез тази кръв може дасе лекува не само бебето, но и всички роднини по първа линия. Разбира се количеството стига само за един човек веднъж. А цената е около 5000 лв за 20 години съхранение. Накратко това е. Смятам да започна новарубрика в дневника си, посветена на д-р Димов и това което става покрай клиника Св. Иван Рилски, за да ви държа в течение. Това е първата ми публикация по темата. В петък отивам на преглед и ще бъдем с една моя приятелка. Надявам се да се видим с Жени, която забременя също инвитро и която между другото вече роди, дойде на срещата се едно... ама малко, ама сладко, ама... много красиво бебче - Жорко! Поздрави и целувки на всички ви! о-о-о, да не забравя снимка - направих си една с телефона да видите как изглеждам към момента :-))) Запчонах шестия месец! ОКаза се, че линка, който съм дала във връзки не работи. Затова съм го променила. Давам ви линка на сатйа на научнопопулярни филми www.kolibka.com
Влизате вътре и в прозореца за търсене написвате Vaccination - the hidden truth. След което кликвате на филма с левия бутон и той почва да се зарежда. Отделно трябва да си заредите и субтитрите от десния прозорец. Това е. Днес се притеглих – тежа 73.4 кг. Влизам в нормата за този етап. За 24-тата седмица дават максимално тегло 73.10. А аз съм в 25 седмица. така че бива. Е, в една друга таблица дават тегло за 5-ия месец при моите начални килограми 71.00 кг. Но аз нея няма да я гледам – явно е направена за жени с по-различна структура от моята. ... Иначе ми се струва че корема ми е доста напред вече. Даже си мисля, не е ли малко в повече?? Всъщност точно толкова кг. бях преди да започна да отслабвам преди две-три години. Така че, тялото ми не е напълно незапознато с обстановката, така да се каже. Но килограмите ми тежат. Вече започнах да го усещам. Като ходя по-продължително, например от нас до центъра, което е да речем 3-4 км. ме заболяват глезените и колената и като се прибера се налага да почивам. Чуда се как се справят по-пълните хора със земното притегляне?! Не че аз съм от слабичките – водя се закръглена (хихи). Но моята структура е такава – няма как да бъда кльощава, за което много си мечтаех като девойка... нали се сещате. Като цяло обаче трябва да отбележа, че си хапвам и сладко...нещо, което не е много добре, като се има в предвид че ям И плодове. Въглехидратите стават много. Но много ми се хапваше слако напоследък. Е, не изяждам по един шоколад. Обаче неща като фурми, печена тиква, бонбони, бисквитки с мляко и т.н. ги хапвам. Дори онзи ден си купих бонбони карамел – като навремето дето продаваха „Карамел Му” – и изядох две една след друга.
Започнах да се чудя как да си избера лекар за бебето. Вече си набелязах няколко лекарки. Но когато звъннах на едната за да помоля за среща да се запознаем ми казаха, че трябва да си запиша час за преглед – иначе не можело.Сега се колебая как да продължа с останалите лекарки. Също така се чудя дали трябва лекакрката да е наблизо – в нашия район или това не езадължително??? Много въпросителни имам. Ходя да оглеждам и за колички за да се ориентирам в ситуацията. Иска ми се да взема количка, която да се сваля от шасито като кошница, а шасито да го сгъвам и да го оставям в колата, защото иначе до 3-ия етаж пеша няма да мога да я качвам. Имам една приятелка, с която говорихме да ми даде нейната количка, която е стабилна, но е малко тежичка. Обаче тя има все още малко дете, и не е сигурно дали февруари месец няма да я ползва все още... Вече се приготвям за ремонта – имам поглед кое къде ще сложим и не се притеснявам от разместването. Просто изчаквам още... като че ли не е дошъл момента. Времето доста застудя отсега. Дано зимата да не е толкова люта,както прогнозират, защото тогава със сигурност ще има претоварване на ел. мрежа и гасене на тока... А ние сме на ток! Но ми хрумна, че в много краен случай, бихме могли да се топлим с газовата фурна. Това е като много краен вариант... Моята работа е малко „нероден Иванчо”, ама какво да се прави, за всичко мисля. Очаквайте вести идната седмица – в петък съм на преглед. Ако можех да имам едно
магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Имаше една Нула,
кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом я съглеждаха пищяха числата: -Извинявай! Бързам! Ще закъснея!- Да не би да ги видят с нея. Но ето че тя срещна числото Едно, което не беше с много стойност и то и също се чувстваше жалко, понеже бе много малко. И каза на Нулата:- Я с мен ела!- И купиха двамата една стара кола, и смело поеха- пам- пам. пам- по шосето… И ето: Четворката , Двойката, Тройката веднага изменят си стойката, Пет усмихнато го гони, Шест им прави поклони. Какво се бе там случило? Десет бе се получило. /Нали колата бе малка, само с една седалка, от Единица наред със Нула Десетица се бе надула/ И стана тъй, че оттогава за Нулата потръгна слава, всички цифри я канеха, подир нея се кланяха и я хвалеха гласно, и я слагаха вдясно /защото тайно беше ги страх да не мръдне случайно наляво от тях!/, и изобщо извадиха те заключение, че и малките нули имат свое значение. Въпросът с ваксините става все по-ясен.
Но за тези, които нямат никаква информация, или искат да се информират - можете да си изтеглите филма "Ваксините - скритата истина" от страницата Връзки в сайта ми. Филма е с БГ субтитри. Ние решихме - няма да ваксинираме бебето! Здравейте приятели,
нещо се позагубих. Бях много заета – приключване на месеца и прочие досадни неща свързани с институции като НАП, НОИ и Агенцията. Но нещата се поуспокоиха и сега съм свободна да понапиша нещичко за нас. Първо да ви кажа, че откак започнахда правя отново гимнастика съм нов човек. Поради бързото качване на 5-6 килограма в четвъртия месец, започнах да се задъхвам и ми стана някак трудничко да ходя бързо. Сега когато започнах да правя гимнастика, мускулите ми укрепнаха и потичвам по стълбите нагоре. Физически съм много по-добре, защото имам повече сила и мога да ходя, да чистя, и да си върша с удоволствие домакинската работа. Вчера например с помощта на Сашенцето разтребихме зимнината, която беше в килера и я свалихме в мазето. Всичко беше извадено и етикетирано от мен, а после отнесено долу от Сашо, след което отново подредено на рафтовете от мен. След като приключих с това бях свежа като репичка. Благодаря на Бога, че мога да правя гимнастика и че придобих този навик. Мисля, че вече никога няма да се откажа. Толкова е хубаво! Като споменах килограмите: преди около две седмици забелязах, че нещо стремително се бях запътила нагоре и се притесних – не е добре за мен да качвам много. Но наистина си поразвалих и хранителния режим. Обаче заедно с гимнастиката, някак си нещата се нормализираха и вчера се изтеглих – 72 кг. Не съм помръднала за две седмици, което е отлично.В 22-ра- 23-та седмица трябва да съм между 71 и 72 кг. и всъщност съм толкова. Откъм апетита също гимнастиката ми помага да се нормализирам и да не изгладнявам в неподходящ момент, когато не мога да ям, както пък след това да се нахраня твърде изобилно. Не че не ми се случват хранителни забежки, но не са твърде много. Иначе профила ми е прекрасен – с коремче съм. Много ми харесва. Преди не намирах бременните жени за привлекателни. Някои хора много се превъзнасят по бременните, но аз не намирах особена прелест в подутия корем и липсатана талия. Сега обаче много се харесвам. Има нещо доста женствено в цялата тази работа. Бих казала красиво! Относно другите неща – сега на дневен ред ми е да се интересувам за педиатър и също така относно ваксините. Искам да си намеря педиатър, който да не е почитател на антибиотиците. Дори бих предпочела да е примерно хомеопат. Но се оказа, че такива много трудно се намират! Много майки по форумите се оплакват, че им изписват много лекарства. Просто незная какво да правя! Дори и Гугъл не може да ми даде съвет. Другия сериозен момент, също свързан с педиатъра са ваксинациите. След като проучих въпроса, реших че няма да ваксинирам детето. Прочетох една-две книги, гледах филм (много интересен между другото, ето ви линк: Vaccination - The Hidden Truth ) и вече двамата със Сашо сме убедени, че да слагаме ваксини е ненужно и дори може много да навреди на детето. Няма да влизам в подробности – всеки който иска може да намери инфо в мрежата. Освен това сега имунизационния календар е много натоварен според мене – всеки месец на детето му вкарват вируси!!! Е, нашите 14 ваксини в периода до година и половина (13 от които в първата му годинка) не могат да се сравнят с 33-те ваксини, които бият на бедните дечица в Америка до 2-та им година. Но все пак ми се виждат доста. Ако на мен ми предложат подобно нещо да си напрявя, честно казано бих се замислила сериозно, и струва ми се – бих отказала. Колко повече за бебето ми. Изглежда ми ненормално да се бият инжекции с бацили на едно новородено бебе всеки месец, когато още имунната му система е неукрепнала! Та, искам педиатърката дане ме притиска. Защото разбрах, че майки, които отказват да си ваксинират децата ги разпъват на кръст. В срадя отново пътувам за София за училище. Това ще ми е предпоследния път, в който ще ходя – така съм си решила. За последно ще ходя през ноември. По-нататък няма да смея, а и ще имам достатъчно ангажименти в подготовката на жилището и на раждането.... Понякога си мисля, не бързам ли много с всички тия мисли и подготвки... Понякога също направо ми се струва че не съм бременна. Когато бебето ритка се радвам, защото го усещам. Но когато похапна разхождам се или правя гимнастика, то е в пълен покой. Когато се задържа на едно място, започва да подритва. Разбира се сега ритането не ме безпокои, просто го усещам. Ще видим като порастне.... Е, това е за момента. Поздрави и целувки! |
Categories
All
Archives
November 2016
|