През повечето време Гошето е чудесно дете, НОООО.... понякога направо....много ме ядосва. Нали казах, че влезна в бебешкия пубертет! Стана си свободна еденица - има мнение по всички въпроси и се налага да полагам усилия за да го убедя, че нещо трябва да стане както аз искам. ОСОБЕНО когато трябва да се облечем и да излезем. По някаква причина Гошето не държи да излиза от в къщи, най-вече когато трябва да сменяме памперса и да се обличаме. Започват едни гонитби, едни увещания, залъгване със солети, разказване на приказки иииииии други подобнииииии.....
Няколко пъти дори си изпуснах ръката... Понякога тази борба ми идва в повече. Още повече че Гошенцето не иска с НИКОГО вече да стои, освен с мен. Не зная защо, но започва да плаче дори когато искам да го оставя с татко му. Лепнал се е за мен и край. Не че ми пречи това. Но ми се иска ПОНЕ РЯДКО да мога да го оставям за час при татко му. Зная че е период и ще мине най-вероятно. Надявам се.
3 Comments
Толкова съм развълнувана - днес Гошенцето за първи път ме целуна.
Тъкмо се бяха прибрали с татко му от разходка. Бяха правили състезание - Сашо с детската количка, а Гошето с неговия си кракомобил. После ходили на моторите да ги разглеждат и изобщо добре се бяха разходили... Сашо се излегна на дивана и говореше по телефона, а Гошето сучеше. Обикновено когато суче аз го галя по главичката и му говоря - не че трябва, но не мога да се стърпя: - Гошенце, ти моето агънце ли си, мамо? - Хмммм - отговаря Гошето, сучейки; това "Хммммм" го измънква усмихвайки се и поглеждайки ме. Като една гугутка е! - Ти моето ангелче ли си? - Хмммм - щастливо измънква той - Ти моето пиленце ли си? А, маменце? - Хмммм - пак се усмихва сучейки Гошката - Ти моето бебуше ли си? Моето детенце ли си Гошенце? - Хмммм - продължава Гогето. ....Ахххххх!!! Този наш диалог! Толкова са ми мили тези моменти! Има нещо много нежно и лично в тях! И така и днес, говорим си, и изведнъж Гошето спира да суче, изправя се на коленца, гушва ме и ... допира устнички до едната ми буза,а... после и до другата.... ЦЕЛУВА МЕ! - Ай, Гошенце, ти целуваш ли ме, мамо, ах сладкия ми! - занареждах аз в блаженство. А той...с едни червени бузки, с леко замаян поглед, и ме поглежда свенливо - да, целунал ме е! - Саше, Гошето ме целуна, не можа да видиш!!!! - викам на Сашо А Гошката отново се навежда и ме целува отново по двете бузи! - О, Гошенце, прекрасно детенце! Обичам те, маменце! - казвам на Гошенцето А той си поляга и пак започва да суче. По-късно вечерта отново ме целуна. А когато го помолих да покаже на татко си как ме е цункал по-рано отново го направи. Допира малкото си носле и устнички в страните ми! Душица! А когато стана време за лягане се развихрихме - Сашо пусна някакво готино парче от 90-те по ТВ и се разтанцувахме с Гошката. Аз импровизирам а той играе неговия танц - тоест върти се в кръг, и от време на време размахва ръчички в опит да ме имитира. След 10 -на минути реших да поседна, но гошето не ме оставя - дърпа ме за ръката и иска още да танцуваме. Така изкарахме 20-30 минути. Големи танци паднаха. Ама и аз се раздадох де! Гошето падна няколко пъти, понеже му се завиваше свят. А аз пробвах да го науча на някое и друго приклякане и движения с ръчички - да разнообрази танца си! Ех, голяма веселба падна! А малко по-късно щастливо си легна и заспа на минутата. Прекрасно е, прекрасно е! Напоследък Гошето целенасочено набира информация за предметите около себе си. Притова организирано :-)
Например идва при мен когато готвя, качва се на стола гледа ме една минута какво правя и започва: - Тюва? - посочва с малкото си пръстче дъската за рязане. - Това е дъска - отговарям - Тюва? - посочва тенджерата - Това е тенджера, Гошка. - Тюва? - посочва солницата - Солница. Сол-ни-ца! Гошката ме поглежда хитро и се усмихва с едно сладко: "Хм!" ПРави пауза и пак: - Тюва? - посочва кутията за хляб - Кутия за хляб. Кутия за хляб, Гошенце.... След като задоволи любопитството си, Гошето отива по свои си работи. Или просто остава при мен "да ми помага". На следващия ден ме вика след себе си. - Къде бе Гошенце? - питам Води ме в килера. И отново започва. - Тюва? - Това е дъска за гладене. - Тюва? - Чекмедже. - Тюва? - Прахосмукачка..... И така. Човека се учи. Още не може да изговаря думите, но съм убедена, че му влизат в ума, защото после когато ги употребя и го попитам къде е "въпросното нещо", обикновено ми показва веднага кое е или къде е. Понеже знае вече посоките - ляво и дясно, и забелязвам, че познава някои от цветовете, за което не съм го учила специално, се чудя, кога да започна да правя проби с буквите. Мисля, че още е малок рано, но като че ли на две годинки ще мога да започна да го уча на буквите. Харесва ми идеята, че може да се научи рано да чете, защото това ще открие пред него един огромен свят - този на книгите. Аз самата чета от три годишна - научи ме една миля наша съседка, учителка. На три и половина вече четях на ум и в следващите години буквално поглъщах огромно количество книги. Книгите разширяват ума и въображението, и за изключително полезни за развитието на личността. Затова ще се радвам Гошката да чете повече. Към момента не проявява интерес към филмчета. Аз не му и пускам де. Само с книжки го занимавам, което естествено изисква моето присъствие. Но... какво да се прави, ще трябва да пожертвам лично време. Предпочитам сега да пожертвам малко време с него, отколкото да го държа пред телевизора и да си отгледам едно малко зомби. За филмчета ще има време винаги. Лесните неща лесно се постигат. Така че, по-добре да възпитам у него любов към книгите, а ... за това е нужно моето време. Впрочем след увлечението му по каталозите за коли и мотори, интереса му към книжките с приказки отново се появи. Отново почнахме да четем. Сега обаче той иска да посочва картинките и да ги назоваваме - кое какво е. Е, първо четем, после пък назоваваме картинките и така... Приятели, днес във Варна валя дъжд!
Иииии.... ние с малкото Гошенце грабнахме нашето бойно снаряжение - гумени ботуши, непромокаеми панталонки, дъждобрани, и дори чадър и се гмурнахме в дълбокото. След като паркирахме на Спортна зала аз слязох от колата, отворих количката, метнах вътре чантата, след което покрих количката с дъждобран, взех камиончето на Гого, свалих Гошката, облякох му дъждобрана и тръгнахме. Още в началото Гогето нагази в една дълбока до глезен локва! Но ура! Остана сух. Дъждът вали, а Гошето на камиончето кара! Беше толкова сладък с дълъг до глезените му дъждобран в ярки цветове... И така - аз бутам количката, а той кара камиона .... под дъжда. В градината джан-джун няма (както се казва). Само ние двамата. От време на време минава някой гражданин с чадър в ръка. Но иначе майки с деца - йок! По едно време Гогето стана от камиончето, поседна на един бордюр и зачагърта с пръстче по мокрия асфалт - тоест иска да рисува с тебешир! - Не става, бе Гошенце, мокро е, тебешира ще се разпадне - опитах се да му обясня. гогето гледа, гледа, пък май разбра и стана. Пак тръгнахме. Обиколихме детския кът - Гошето само сочеше към въртележките и влакчетата и повтаряше: "Няма!" "Кака няма!"(защото там работят разни каки, а Гошето и не знае думата БАТИ). Беше доста изненадан, че нищо не работи и всичко е покрито с платнища. След час и половина разходки започна да се здрачава и поехме към колата. След като свалихме всичко мокро се намъкнахме в колата и у дома. Разминахме се почти без поражения. На Гошето му се беше намокрило само малка част от едното краче над ботуша - понеже джапаше в големи локви. А на мен дънките ми се намокриха в областта около колената, където свършваше дъждобрана и започваха ботушите. Изобщо утре отивам да си купя нов дъждобран - с този за 2 лв. не стават разходки. Много е тънък ,къса се лесно и качулката му често ми падаше, а да не говорим ако има вятър. Така че утре отивам да си купя дъждобран пончо - 8 лв от немските магазини. Като цяло много съм доволна, че инвестирах малко пари в нашата екипировка. Предпочитам да сме навън, отколкото да вися в МОЛ-овете или по разни заведения. Това са вълнуващи, интересни моменти и начин да покажа на Гошето един различен мокър свят. Гошето вече ми помага в домакинството! (Хихихи! Когато не прави обратното.)
Намерих добър начин да му помогна да стои мирен когато имам да свърша някоя работа, а той точно в този миг иска да му обръщам внимание. Какво правя ли? Поканвам го да ми помогне! "Гошенце, моля те, мамо, ще ми помогнеш ли? Ела да ми помогнеш пиленце!" И той е готов. Да речем трябва да сложа хляб в пекарната. Гошето се качва на стол опрян на кухненския плот. Аз пълня в чаша водата и му давам да я хване, като придържам с ръка и така двама изливаме водата. После отварям кутията със сол и му давам чаена лъжичка, който той хваща малко непохватно с ръчичка. Аз пък хващам неговата ръчичка и така двамата загребваме от солта - една ч.л. След това идва ред на захарта и отново - 3 пъти Гошето гребва и изсипва в съда за хляб. Вземам каната с брашно, което е предварително отмерено и моля Гошето да го изсипе в съда. Той бърка с лъжичката и придърпва брашното да пада в във водата. Гледам да му удължа това удоволствие, въпреки че мога да го изсипя наведнъж. И накрая той държи лъжичката, а аз изсипвам маята вътре, а той пък я изсипва върху брашното. Слагаме хляба да се пече, а аз го хваля: "Браво, Гошенце, благодаря ти, мамо, че ми помогна! Много добре се справи!" Друг път когато слагам вечерята го викам и го моля да занася вилиците, лъжиците и салфетките на масата за ядене. Давам му ги една по една, за да му е още по-интересно и да е ангажиран повече време. Справя се наистина отлично. Носи ги и ги слага на масата, е , без да ги подрежда де! Но наистина ми помага, защото ми спестява черни курсове, а и той е полезен и доволен, че прави нещо, което мама прави. Щом сега, когато е на годинка и осем наси приборите, надявам се като стане на две да разнася супите! ХИхихи, е шегувам се... Естествено Гошката иска да прави всичко, което и аз правя. Само да ме види че хващам стирката, и той я задърпва. Не мога да се вредя от него. Оставям го да поочисти малко напред назад докато му омръзне и после пак се захващам. Когато мия чиниите и той иска да се вклчва, но за сега само гледа, пак застанал прав до мен на мивката... Помага ми да поливам цветята - пълня бутилката и после ходим заедно до саксиите и изливаме водата вътре. А той все иска още... Гошката е на годинка и осем месеца.Месец след предишния ми постинг за говоренето на Гошето мога да кажа, че той вече направи първото си ясно изречение. "Тати го няма!" са първите думи на гошката, когато се събуди и не види татко си в леглото.
"Да, маменце, тати го няма!" - отговарям аз. "Няма го" - продължава той. "Дааа, няма го тати!" "Тати кодее?" "Тати е на работа." "Колата?" "Да, тати е на работа с колата!" След като е изяснил къде е татко му, Гошката слиза от леглото и тръгва по своите си дела. НО този диалог с известни промени се разиграва по няколко десетки пъти цял ден. Изобщо Гошката непрестанно пита за татко си, като продължава често да го нарича ТАТИКУ! Когато се обръща към баща си също му казва: "Татику?" А на мен категорично ми казва : "Мама!" или "Мамо!" Въпросът ТАТИ КОДЕ Е? ми го зададе за първи път на 15.09. А думата "кола" първо беше "куа", но бързо стана "кола". Когато ходим до шадраванчето в морската, което вече е източено Гошката сочи и вика "Няма года!" - тоест че няма вода! Другата най-често спрягана дума след МАМА и ТАТИКУ е КОЛАТА. Гошето е запленен от колите. Когато сме в колата и карам той направо скача към прозореца, защото е зърнал някоя колата като на татко му и вика: "Колата! Татику!" Тоест - като на татко му колата. Разпознава колите пикап и ванове без грешка. Защото служебните коли на баща му са пикап и ван. За колата на татко си често казва: "Колата тати няма. Колата нани." Тоест - колата на татко му я няма, тя спинка. Това със стпинкането го измислих аз за да му обясня защо колата я няма пред блока. Казах му че спинка пред офиса на татко му - почивала си значи тя! Онзи ден - на 10.10 за първи път назова сукането. Каза ми: "Мама, нани! Нанику!" Отначало не схванах какво ми казва, защото ние с татко му казваме на сукането "цокане" (ами какво да се прави), Но после той продължи да го повтаря и ме хвана за ръка за да ме заведе до спалнята, където лягаме и той суче. И така, схванах, че иска да суче. ПРез следващите дни също го повтаря. Явно свързва лягането и спането със сученето. Защото пък когато ще си ляга аз го питам : "Гоше ще нанкаш ли?" Напоследък когато му чета нещо, той започва да ме гледа в устата съсредоточено и лекичко мърда устнички. Мисля, че се опитва да наподобява нашия говор. Той без друго говори много, често на бебешки, като от време навреме изтърси някоя чиста разбираема дума, но не мога всичко да запомня. Обаче е забавно като се опитва енергично да ми обясни нещо, говорейки на бебешки с цели изречения. От няколко дни упорито се опитва не само да обува нашите обувки, но да облича и нашите дрехи. Особено тези на баща си. Вчера половин ден размотава напред назад една фанелка на татко си - слага си я по врата, върху главата, притиска я към гърдите си, после я вози на тортинетката, и накрая дори я влачи и по земята! МНого смешен като започне да си ги увива като шал около вратлето, като се вижда че опитва да ги облече. Вече проявява и интереси по отношение на това какво иска да облича. Избира си току някоя блуза или панталон, а има и едни ботички, които иска всеки ден да му слагам, макар още да не е сезона. ДНес беше с къси панталонки и едва го убедих да не обуваме ботичките - беше много настоятелен. Е, става все по-интересно. I'm singing in the rain!
Това си припявам. Чакам с нетърпение да завали. Защото...ние сме подготвени. След като мина първия студен и лош ден във Варна (преди около седмиця) сериозно се запитах какво ще правим с Гогушлето когат се застуди и заръми. Онзи ден беше доста хладно и валя преди обяд. След обяд се обадих на няколко майки да видя дали ще има излизане в Морската, но всички в купом бяха решили да ходят я по Детски кътове, я по МОЛ-ове. Ние пък излязохме навън. Беше доста приятно - почти нямаше хора в градината. Гошето поцопка в плитките локвички и научи думата "локва". МНого добре си прекарахме. И си казах, че като завали ще е много забавно да сме навън, а на Гошето ще му е страхотно да джапа по локвите. Помня, че и ние с брат ми много обичахме да се цопаме след дъжд по локвите. Зад нашия блок след дъжд се образуваше една наистина огромна локва - дълга повече от 10 метра с дълбочина над глезена. Едно от любимите ми неща след училище беше да се разхождам с червените си гумени ботуши насред нея. Ходих като наблюдавах как ботушките ми пореха водата.... Та мисля, че и на малкото човече ще му е приятно. Затова веднага прибягнах към покупки. Първо купих на Гошката гумени ботушки от Колев и Колев - с ваучер за отстъпка от 40 %. После намерих дамски гумени бутуши в Лидъл - за 22 лв. Случайно попаднах там, но не се поколубах да си ги взема. После от Продавалника поръчах за Гого гащеризонче от непромокаема материя - 7 лв. и дъждобранче - също за 7 лв. А в килера намерих един неразопакован найлонов дъждобран за мацки, тоест за мене. Сега само точа зъби за лошото време. Нямам търпение да завали, за да пошляпаме наволя с Гошето навън. Даааа , отдавна не пиша. Трудно ми е да намеря време. Ако бях само майка... ехееее... нямаше да е толкова трудно.
Но сега се опитвам да нося няколко дини под една мишница (дано поне са узрели :-))). Гошката ми отнема неимоверно много от времето. Но пък сега с него е все по-интересно. Комуникираме си и той става все по-разговорлив :-) Добре ме разбира, макар аз не винаги да го разбирам толкова добре. Започна да проявява и тичината за възрастта си упоритост. Не много, но достатъчно, за да се чудя как да постъпвам от време на време. Домакинството също изисква своето - чистене, готвене, пране и всичко останало. Както и всички дела, свързани с нашето семейство. Освен това се опитвам да продължа с магистратурата. В момента пиша курсова работа. Това с образованието винаги ми действа супер стимулиращо - изкарва ме от затворения кръг на ежедневието и насочва мислите ми към други, по-интересни неща. За мен ученето е чудесен импулс ком нещо ново - обновява ме и ме вдъхновява. При това ми е и полезно. Предмета, по който пиша е Християнско консултиране в църквата. Отначало бях леко скептична. Но...след това...Нещата които прочетох ми помогнаха да реша един 40 годишен проблем - този с моята майка. Мисля, че за първи път успех да стигна до отговор на въпроса "Какво не е наред между нас?" Не само разбрах, но вътрешно бях променена и можах да простя и да бъда освободена! Разбрах, че това се е случило след последните няколко виждания с майка ми - вече няма раздразнение, няма гняв, които преди все някак избухваха и не можех да овладея. Всъщност започнах да изпитвам благодарност - че я има, че е здрав, че се грижи за нас все още... Голям товар падна от сърцето ми.... Затова когато приключа с курсовата работа, ще я публикувам - може пък а някой друг да послужи по същия начин. Какво друго правя? Занимавам се се фирмените ни дела - администрирането, рекламата и т.н. Това също отнема енергия, особено в края на месеца...Имаме и някои нови бизнес идеи, за които ще трябва проучване и мислене... Затова сайта остава на това утешително пето място по важност. Но пък е често в мислите ми. Искам да напиша много неща за Гошенцето - нали в краят на краищата той ще го чете някой ден. Иска ми се да документирам важните събития в неговия живот, за да знае какво се е случвало в тези безпаметни за него години. Щастливи за мен години. За нас - защото Сашо все повече време отделя за малкото човече. Гошето е страхотен фен на коли и мотори! Напоследък любимите му книжки са каталози с автомобили и мотори, които разглеждат заедно с татко му. Сядат на дивана един до друг или Гошката в скута на татко си и започват да разглеждат: - Това е еди си каква кола , тати - казва Сашо - Даа - потвърждава Гошето. - Коя кола е най-хубава Гошенце? - Етю тя! - което значи "ето тази". - Къде е коримилото на колата? - Тюа! - сочи с пръст волана Гошката - А гумите, тати, къде са? - Тюа! - тоест "ето това" Имаме книжка с 38 различни превозни средства. Гошето разпознава и посочва с пръстче 90 % от тях, между които бетоновоз, каяк, багер, каляска, каруца, валяк, трамвай и т.н. Тя също му е любима. За около два-три месеца Гошето беше голям фен на ключовете, особено за колите. ИСкаше непрестанно да взима нашите. Дори преди време загуби един от ключовете на колата ми. И какво да правим? Отидох там, където се бракуват колите и помолих да ми дадат ключове от бракувани коли. Дадоха ми 7-8 плюс дистанционни 2 броя! То радост настана! Гошката носи по един във всяка ръка. Обикаля край колите пред блока и опитва да ги отключи. И изобщо пробва да отключи всичко, което му попадне пред очите - шкафове, врати, коли и т.н. Добре че тази мания поотмина. Любими играчки са му колите, които някакси успява да прави постепенно на парчета, дори металните. Разбира се обича много да кара кракомобила си. А скоро планирам да му купя тортинетка Микро. Малко са скъпички, но мисля,че това ще е една много добре инвестиция за него. Ясно е че ще я кара главно идното лято, но пък сега зимата ще има превозно средство и у дома. Гошето разпознава всички части на тялото си, вкл. пъпчето и пишката. Посочва ги с пръст като го питам. А също така посочва и нашите части на тялото. Понякога наистина ме учудва с това колко много ме разбира. Веднъж бяхме в кухнята и аз му издадох по-сложно инструкция: "Гошенце, иди да ми донесеш чорапките си, на масата в хола са." Той ме погледна,позамисли се, а аз повторих: "Иди мамо, на масата в хола, чорапките, доне си ми ги!" Той се обърна, отиде в хола и ги донесе. Иначе сериозно обмислям възможностите за детска градина за след година - година и половина. Поне на 4 часа. Имам нужда от лично време. А и все повече мисля ,че Гошето активно трябва да общува с другите деца. Много искам да го запиша в Монтесори, но... дали ще можем да плащаме високите такси - това е въпроса. Иначе за държавна няма да стане - нали сме без ваксини. Пък ииии... не зная дали искам да го пращам в държавна. Обикновено децата много боледуват, а и не съм убедена, че там се грижат добре за междуличностните взаимоотношения между децата. Не ми харесва тенденция да се оставят децата на закона на джунглата - който е по агресивен да оцелява за сметка на другите деца. Мисля, че децата трябва да се възпитават. Това ще търся аз. И дано успея. Отново почвам да тренирам - този път мисля, че ще е наистина. Ще използвам, че в момента съм почти на килограмите, на които бях като забременях. Всъщност с половин килограм повече съм - 65 кг. Това лято отслабнах стремително - дали от кърменето, дали от жегите, дали от размстройството, което ме държа цели две седмици - не зная. Но ще използвам засилката, за да направя добър отскок. Естествено ще ползвам времето на обедния сън на Гогето. Няма как - иначе никога няма да стане, защото все ще го отлагам. Гошето си има любима игра - криеница.
Отива до пердето, дръпва го с малката си ръчичка пред лицето си и притихва. А ние започваме да се чудим на висок глас: "Къде отиде Гошето? Тука беше... Гоше къде си? Гошкаааа, къде си мамо?"...викам аз и се оглеждам на всички страни. Той изчаква няколко секунди, след което триумфално и със замах отмята пердето настрани, а лицето му сияе! "А!!! Ето гоооо!!!" А той се смее! И пак дръпва пердето пред лицето си. Понякога лееекичкооо надниква с крайчеца на очето си над пердето да види какво правя, или просто за да го видя по-скоро. А аз веднага го "разкривам" - "Ето го, видях те! Гоше, ето те!!!!" А той пак се залива от смях! Когато пердето е прозрачно виждам как когато се скрие личицето му се променя - той става серизен, леко напрегнат и притихнал върти очички - дали ще го намерим?? Търсим ли го достатъчно усърдно? А после когато отметне пердетоа ние извикаме "Ето го!!!" грейва целия и често прихълцва от удоволствие! Запитах се какво ли му харесва толкова в тази игра? Кое му доставя такова удоволствие? Да бъде намерен! ДА СЕ СКРИЕ, ПОСЛЕ ДА СЕ ОТКРИЕ И ДА БЪДЕ НАМЕРЕН!!! Изглежда тази игра докосва нещо много дълбоко в душата на човека - желанието да се открие на другия, да бъде намерен от него, завинаги! Сетих се за един стих в Библията, който винаги ме е вълнувал и съм разсъждавала над него:"....сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат." І КОР. 13 гл. Апостол Павел говори за познаването на съвършената Божия Любов! Че когато Бог ни открие любовта си ще познем всичко напълно, както самите ние сме напълно познати от Бога! Когато чета това винаги изтръпвам вътрешно - да бъда НАПЪЛНО ПОЗНАТА от Бога..... и пак да бъда обичана с Неговата съвършена любов! Това е велико нещо! Дълбоко във всеки човек има копнеж да бъде напълно познат от другия и обичан такъв какъвто именно е - без фалш, без игрички. Затова ми звучи вълшебно това - да позная напълно и да бъда позната напълно! Така и Гогето - той се крие, но иска да бъде открит, да бъде намерен, да се зарадваме, че смего открили и да го прегърнем. Бяхме на консултация - Гогето е точно 9.800 кг. и е дълъг 71 см. според измерването на сестрата.
Расте и не само на ръст и тегло. Все повече нови неща започва да иска да прави. Вече се протяга към предметите, дърпа ги, пипа ги и .... ги лапа, естествно. Сложихме го на проходилка, както знаете. Отначало не схващаше за какво е. Но днес за първи път започна полеко да се придвижва. Измина около 1.50 м. за да стигне до мене. Мисля, че все още не осъзнава какво става, просто се придвижва интуитивно. Но се надявам скоро да разбере какви страхотни възможности му осигурява проходилката. Малкото човече вече си набелязва цели за достигане. Днес видях как проточваше вратле, както си беше на проходилката, за да види какво има върху шкафа. Разбрах какво ни очаква съвсем скоро - хей ръчички, хей ги две! Ще му давам да пипа всичко възможно - това е добре за него, нали разучава света?! За акането ням да ви пиша повече - положението е непроменено. От време на време има спонтанно акане. Така че ще пиша чак когато имаме подобрене. Всеки ден сме навън. Гого обича да се вози в количката и да разглежда света - особено колите, много са му интересни. Чак се обръща по тях. Днес яде за пръв път пюре от спанак на Хип. Отначало му се мръщеше и правеше едни криви физиономии. Но после след като мама - тоест аз, го подобрих с малко домат и сиренце, го изяде за отрицателно време. Вече търсим столче за кола. Малко не мога да се ориентирам какво точно да купя - дали да взема такова, което е до 13 кг. или да взема направо за до 36 кг. Защото Гогето...май бърздо ще стигне 18 кг - вероятно за около година и половина. Не ми са купуват столчета през едн-две години. Да ви споделя и за столчето за хранене. Една приятелка ми даде дървено столче, сещате се - от онези дето ставата после на столче и масичка. Да ви кажа не е много удобно, особено за едрички бебенца като Гого. Първо за да го сложа вътре се налага да му бутам крачетата. А когато той не иска да ги свие става сложно. Също когато го изваждам крачетата му се суркат по поставката отпред и винаги внимавам да не го нараня. Защото така направих веднъж - извадих го по-рязко и крачето му така се сурна по дървото, че му стана синка. Второ - столчето сега му е точно, но какво ще стане когато порастне? Той едва ще влиза в него! Затова препоръчвам ви ако бебето ви е по-едричко да си вземете столче което отпред може да се разкопчава и да можете свободно да слагате детето да сяда. Сега се оглеждам за ново. |
Categories
All
Archives
November 2016
|