Реших да публикувам два мои коментара по повод на една дискусия в християнска интернет мрежа за порнографията. Може би ще представляват интерес за някои от вас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Здравейте, много интересна тема. Бих искала да се включа с няколко практични неща. Първо много ми допадна коментара на Васил – ако си истински влюбен си по-малко уязвим /перифразирам/. Напълно съм съгласна – любовта и желанието към съпруга и съпругата е най-доброто лекарство.... Разбира се, ако човека не е имал проблеми с похотта и сексуалните грехове преди да повярва. Ако има или е имал преди да повярва, тогава проблема е по-сериозен, но не е нерешим. Какво правим ние с мъжа ми: 1. Първо и най-важно правило: НИКОГА НЕ СИ ОТКАЗВАМЕ /много, много рядко има изключения от това правило/. Ние сме женени от 11 години. И когато имаме желание намираме начин да сме заедно. Мисля, че много жени дълбоко грешат като отказват интимност на съпрузите си. Преди години, доста преди да стана християнка, и да се омъжа гледах някакъв филм. Не помня филма, нито историята, но помня следната сцена: Главната героиня беше хлебарка - доста пълна и на възраст, грубовата, червендалеста съвсем обикновена жена. Тя месеше хляба, когато влезе нейния мъж и я целуна, позакачи я и си размениха реплики „за по-късно”. В стаята имаше малдо момиче, което беше дошло на гости и то я попита как така въпреки, че не блести с хубост и младост е успяла да запази любовта и на мъжа си към себе си и той да я желае както преди? Възрастната жена усмихвайки се й даде следния съвет: „Никога не отказвам на мъжа си. Ако дойде при мен и иска да сме заедно, каквото и да правя – дали готвя, пера или каквото и да е друго - оставям всичко веднага и му се отдавам. Запомни, никога, никога не отказвай на мъжа си, ако искаш да имаш добър брак!”. Както казах, не помня филма, но съм запомнила тази груба, набрашнена жена с точилка в ръка, която даде този съвет на младото момиче. Запомних и нейния съвет. И го практикувам! Има голям ефект. Не отказвам никога на съпруга си, напротив, дори да не съм много настроена му се отдавам с радост. А той ми се отблагодарява като ми дава цялата си любов Искрено вярвам, че най-добрия начин да се предпазим от порнографията е да се отдаваме с радост един на друг като съпрузи. Наблагям: С РАДОСТ, и В ЧИСТОТА!! 2. Второ: Изтрили сме всички канали, по които пускат еротични филми, дори ако ги пускат само късно вечер или за кратко. Не правим компромис за да не се случи, както тук някой написа, минавайки случайно през каналите да попаднем на такъв филм. 3. За навън просто сме си изградили правило – да не се зазяпваме. Впрочем много ми е приятно когато покрай нас мина привлекателна млада жена, а аз с крайчецана окото си наблюдавам мъжа ми и видя как той НЕ Я загледа, а просто поглежда в страни или към мен. Това изпълва срърцето ми с благодарност и блаженство! В общи линии това е основното. Преди обаче да сме стигнали до „Не лишавайте един на друг съпружеско сношение”, трябва да сме преминали през другите: „Прощавайте си един на друг”, „Жени, подчинявайте се..”, „Мъже, обичайте..”, „Обичайте се един друг горещо”, „Покорявайте се всички... един на друг”, „Не се дразнете един друг”, „Обичайте другия като себе си”. Без тези, по-горните неща, които писах са безмислени. Чистотата, невиността в секса е също много важна за освобождаването от порното. Ако пазим отношенията си чисти, (не сухарски и постни, а чисти – чистотата е вътрешно, а не външно нещо) и НЕ практикуваме неща, които сме видели някога си в порнофилми (в дните на невежеството си), ще успеем да опазим влечението си един към друг и порнографията няма да ни изкушава. Ако обаче искаме да не изневеряваме, а едновременно с това искаме половинката ни да задоволява не друго, а нашата похот – няма да се получи. Винаги ще надничаме през рамо да зърнем билборда, списанието или някоя сцена, ще фантазираме и ще желаем, но никога няма да получим... ... И още нещо – ако имате проблеми с порнографията, трябва да стигнете до там, че да намразите този грах. Ако го обичате, няма нужда да се мъчите да го оставите – няма да стане. Здравейте отново, Във връзка с тази дискусия искам да обърна внимание на още нещо, което касае повече нас, жените – външния вид и излъчването на християнките. Като че ли най-често наблюдаваме двете крайности: – жени, които напълно се лишават от своята женственост; не слагат абсолютно никакъв грим, никакъв цвят, обличат размъкнати или безформени дрехи, косите се носят „както дойде”... – жени, които си ходят, както ходят жените от света – с къси поли или впити панталони, под които добре се очертава бельото, с полупрозрачни блузки, в стил и аксесоари, типчни за определена субкултура. Мисля, че и двете групи жени постъпват в известен смисъл порочно. Първата група жени лишават съпрузите си от красотата на женствеността. Знаем, колко е важно за мъжа какво вижда. Не винаги жената може да се поддържа в отлична форма, но може и трябва да прави каквото й е по силите и възможностите. Ако жената не е красива за своя мъж, то как очите му ще се спират на нея? Ако тя не прави опити да го привлече, как той ще е привлечен? На нашите мъже им се предлагат „прелестите” на порнографията – съвършени жени, предлагащи всичко по всяко време. Жени, направени перфектни чрез Фотошоп – една илюзия и примка, целяща да омагьоса мъжкото сърце. Сестри, как ще се съпротивим на това? Само като роптаем, че мъжете ни се заглеждат по билдбордовете ли? Мисля че, трябва да се погрижим да бъдем привлекателни – не привлекателни като порнозвезди, а чрез красотата, която Бог ни дава. - На първо място чрез съобразяване със Словото – да сме покорни на мъжете си, да ги привлечем с кротостта, чрез която Словото ни казва, че ще ги придобием за Бога, дори да не Го познават. - На второ място с една неподправена, непревзета, истинска женственост. Нека любовта, която им даваме да не е насила, да не изпросена. А да е изобилна, дъхава и свежа. Нека да ползваме единия талант, който Бог ни е дал – нашата женска прелест, за да служим на мъжете си не само духовно и с душа, но и с тялото си... Нека да служим за утеха, за успокоение, за удоволствие и наслада на съпрузите си. Така те по-рядко и по-малко ще бъдат изкушени... Когато сме красиви за тях ние им помагаме да устояват на изкушенията Втората група предлагат на чуждите мъже, това, което трябва да дават само на своя... Всъщност имат ли какво да дадат? Какво дават? Дали не му дадват повече похот, която накрая винаги е разочароваща?... Ще ви разкажа накратко моята история: Повярвах преди 12 г, понеже вече бях на 30 г. трябва да призная, че ми беше изключително трудно да разбера какво значи да бъда красива според Бога?!? В света знаех кое е моето оръжие. Знаех какво се харесва, и как мога да спечеля по отношение на мъжете. Знаех как да се облека, какъв грим да си сложа, как да погледна, каква походка да имам... Сега обаче, когато повярвах в Бога, вече не исках да бъда предишната жена. Исках да бъда красива, но и свята. Обаче не се получаваше: Исках да бъда красива само за моя мъж, но често бях повече провокативна. Исках да съм женствена, но бях повече „сексапилна”. ..Пошлостта беше все още в мен, макар да не я исках. Чувствах, че това не е Божието нещо, но не виждах какво друго да направя, как да бъда променена? Не е ли странно как човек може да прави само това, което вижда или е видял. Също както децата, израстнали в насилнически семейства, по-късно стават насилници не за друго, а защото не знаят какво друго да правят, така и аз не знаех как да бъда женствена и красива без да бъда пошла и предизвикателна... Тогава отидох в другата крайност. В добавка на това, че по стечение на обстоятелствата посещавахме една доста религиозна църква, започнах да се обличам с не дотам хубави дрехи, „поизсухлих се”, дори качих килограми без да се усетя... И стана проблем. Мъжа ми се беше омъжил за привлекателна жена, и сега не му харесваше да ме вижда такава до себе си. Разговаряхме за това – не мина без сълзи и огорчения...Но аз разбрах, че и това не е Божието нещо. Започнах да се моля Бог да ми даде картина, да ми покаже какво е да съм истинска жена по Неговите критерии, как да съм красива, без да съм похотлива, как да съм женствена, без да съм агресивна... Молих се и четях и търсех в Библията... И в процес на година Бог започна да рисува пред мен образа на тази Негова жена. Видях я в Ева, в Естир, в Сара, видях я в жената от Притчите – колко бяха красиви, мъдри, чисти, прелестни, тихи, женствени, весели, мирни, смирени, смели, трудолюбиви... И когато започнах да виждам образа на тази Жена, вече можех да поискам да бъда такава, вече знаех КАК и КЪМ КАКВО трябва да се променям. Вече можех да се моля и да искам Бог да ме промени. И Той го направи! ... Е, все още не съм съвършена, но... се приближавам (Нали имате чувство за хумор?) Искам да кажа две думи и към мъжете – не се срамувайте да бъдете кавалери, и джентълмени към съпругите си. Не го правете към другите жени, но го правете към своите съпруги! Така ще им помогнете да се чувстват повече жени, и да бъдат такива, каквита трябва и искате да бъдат. Дано не ви е доскучало ;-) Поздрави от мен:
0 Comments
Вчера докато пастора обясняваше как мъжа служи на дома си, как се грижи за семейството, понеже е отговорен за тях, как той е слуга, осъзнах нещо много важно. Не че не съм го знаела, но сега свързах нещата, и те станаха много по-ясни за мен.
В семейството мъжа трябва да гледа на себе си като на СЛУГА. А жената трябва да гледа на него като на ГОСПОДАР. Когато това стане в семейството ще има пълна хармония! Проблемът често в семейството е, че мъжът не гледа на себе си като на слуга а като на господар. Понеже знае, че е главана семейството и че съпругата му трябва да му се покорява, той гледа на себе си като на господаря. Но това не е библейско. Ето библейския пример: Исус беше Господ и Господар. Но Той стана слуга на другите. Доброволно Той влезе в ролята на слуга, служейки на всички, поемйки техните теготи, грижейки се за тях. Той беше ГОСПОДАР, но стана СЛУГА. Това Той показа най-ясно като малко преди да умре уми краката на своите „подчинени”, на апостолите. Това би било странно и днес, а още повече за онези времена – как така по-горния ще умива краката на по-долния? Но Господ придружи действията си с думите: „който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките..” Знаеме този стих, но някакси практическото му приложение често убягва, и особено в семейството. Исус е глава на църквата, Той е нейн Господар. Но Той самия не издига себе си като такъв. ( Бог Отец Го издигна като такъв, след като Исус стана „слуга на всичики”. ) Църквата обаче гледа на Него като на свой Господар. Покланя Му се като на такъв. Въпреки че Той й служи и до днес, тя гледа на него като на свой Господ и Господар, като на своя глава. Тя му се покорява във всичко. Тя не Го презира, затова че й служи. Но му се покорява и Го следва именно защото Той й служи и предаде себе си за нея... предаде себе си до смърт! Защото я обича именно по този начин, затова тя го следва. Не е ли точно това заръката на ап. Петър към нас,: „мъже, обичайте”, бъдете слуги на семейството си както Христос, и „жени, покорявайте се”, гледайте на мъжете си като на господари! Когато това стане няма да има бунтове, гордост, презрение, гняв. Когато мъжът гледа на себе си като на СЛУГА, а жената гледа на него като на ГОСПОДАР, тогава между тях ще има съвършенно единство, пълнота и хармония, такава каквато между Господ и Църквата му. |
AuthorТук можете да намерите мои разсъждения и разбирания относно вярата и Господ. ArchivesCategories |