Бог е лилав

На 2 годинки и 8 месеца Гого влезе във фазата "Защо?".
Непрекъснато ме пита и разпитва - защо това, защо онова...
   - Гого, виж колко е красиво небето!
   - Защо?
   - Защото слънцето залязва?
   - Къде?
   - Залязва на запад!
   - Защо?
   - Защото идва вечер!
  - Къде тива?
  - Ами отива от другата страна на Земята, ееееее така отдолу и утре сутрин отново ще изгрее от там - посочвам към морето.
   - Защо?
   - Защо отива от другата страна ли?
   - Даааа?
   - Ами за да огрее на другите хора. Нали знаеш че има мнооого други страни по света, където живеят много други хора....
При това обяснение Гошето замълчава замислено.

Разговорите за Бог са част от нашето ежедневие. Гошето особено много обича историите за Давид и Голиат, за Ной, за пророк Йона. Те са му любими. И честичко ги разиграваме у дома, особено за Давид и Голиат. Естествено аз съм Голиат :-)
   - Мамо, пи!  (Мамо, престори се на заспала - иска да се преструвам че не го виждам)
Аз се просвам на спалнята все едно съм пребития Голиат, а Гошето "връща лентата " обратно. Приближава се с тихи стъпчици, като гледа дали не отварям очи (защото от време на време аз го изненадвам, отварям очи и го сграбчвам) спира над мен, преструва се че слага камък в прашката си, после започва да върти ръчичка:
   - Тюв, тюв, тюв - имитира той свистенето на прашката.
След което ме удря с ръчица, все едно ме е улучил камък. Няколко пъти ме "улучи" в окото наистина и ме заболя не на шега. А накрая, след като ме е "улучил" се обръща и бързо бяга докато аз скачам, и викам:
   - Кой ме улучиии!
   - Аз - вика силно Гошето
  - Ей сега ще те хвана - виквам аз и протягам ръце, а Гошката се опитва да се изкатери по стената, само и само да не го хвана...

Онзи ден си пее нещо.
   - Гого какво пееш?
   - Пея на бок!
   - Какво?? Не разбрах, повтори ми!
   - Пея на боок.
  - Не разбрах?
   - На бок - вече леко разстроен казва той - на небето, високо! - и ми показва нагоре с ръчичка
Бавно, но схванах
   - Аааа, на Бога ли?
   - Дааааа! - облекчено се усмихва
   - О, мамо, много хубаво, пей пиленце!
   - Бог е исоко, на небето...мъхм, и Бог е лилав! - казва поклайщайки утвърдително главица! Този път ме изненада
   - Лилав ли е?
   - Даааа! - убедено каза той - лилавото е любим! - лилавото му е любимия цвят. Казва, че Бог е лилав, защото лилавото му е любимия цвят! Душичка!
   Направи кратка пауза и ми заби най-трудния въпрос на духовна тема, който съм чувала:
  - Мамо, защо има Бог?
Ха, сега де! Тука ме хвана. Мога да говоря за това  кой е Бог, какъв е Той, дори може би къде е.... Но ЗАЩО ИМА БОГ???? Е, тук вече май никой не може да отговори! Не съм чела и нищо по темата. Май ще трябва да се разровя повечко!  Отсега ме затруднява, но пък е обещаващо начало за нашите бъдещи дискусии!

И накрая да не забравя - преди два дни Гогето ми казва:
  - Мамо, ти си много красива!
Милото ми детенце! Благодаря му!