Вчера сутринта Гого както винаги дълго сука. Поспря и после:
- Искам още да цокам. Този път Сашо не издържа : - Стига с това цокане! Голям си вече, повече не искам да цокаш, ясно ли е? Хъката-мъката, измъкнахме се от леглото. Сашето беше доста пораздразнен. Не зная какво точно го дразни или му пречи. Обърна се към мен: - Май не Гого, а ти не искаш да спреш с това? Тука не позна, защото и аз свече съм напълно готова да приключим с този въпрос. Но пред Гошката не исках да се разправяме. Така че просто си премълчах. А после му казах, че ми се иска да премине и стреса с детската градина и тогава да преминем към окончателното спиране. Както и да е.... Малко по-късно през деня се помолих на Господ: "Боже, моля те помогни ми да отбия Гого. Моля те дай му желание и благодат да спре да суче. Моля те дай ми мъдрост какво да говоря с него и ми помогни да го убедя, че вече е време да спре да суче!" Снощи когато си легнахме се приготвихме да му разкажа някоя история. Напоследък му разказвам интересни библейски истории докато заспива, след като сме чели някоя книжка по негов избор. Изгасихме лампата, целунах го, гушнах го и му казах: - Гошенка, виж мамо, хайде вече да не цокаш. Татко ти се дразни и не му е приятно. - Защо, мамо? - Защото вече си голям, ти си вече мъж, маменце и на него не му харесва, че цокаш като бебе. - Добре - с готовност отговори той. Зяпнах. Но след кратка пауза добави - само утре като се събудя ще цокам .... - ааа, не ме е разбрал. - Не, Гошенка, имам в предвид изобщо вече да не цокаш, мамо. Ти си пораснал, вече ставаш мъж.... Внезапно отвътре ми дойде да му кажа нещо, което изобщо не бях бях обмисляла или планирала: - Съгласен ли си да предадем цокането на Бога? .... Да Му го върнем обратно. Той ни даде млекце, а сега ние ще Му го върнем и после като дойде другото бебе, Той пак ще ни го даде да има и за другото бебе! - Да, съгласен съм! - веднага ми отговори той. Нямах време дори да се поколебая. От утре - край? Моето момче е вече пораснало... Приключваме ли наистина със сукането - след цели 3 г. и 10 м.? - Добре, сега ще се помолим на Бог и ще му върнем цокането. - Добре! - отговори тихичко той - Господи - помолих се аз на глас - благодарим Ти за цокането и за млякото, което ни даваше през тези 4 години. Благодарим ти за хубавото време, което имахме заедно с Гошето, благодарим ти че го направи здрав чрез моето мляко. Сега ти връщаме цокането и Те молим да го запазиш за следващото ни бебе, за да бъде и то здраво и силно като Гошето!... В Името на Исус се молим за това! Амин! - Амин! - отговори Гого. - ЗНаеш ли Гого, утре е 25 ноември. А на 27 ноември ти имаш нещо като рожден ден, защото ставаш на 3 г. и 10 м. - Ураааа..... Мамо, аз вече съм голям! - Да, миличък, голям си! А скоро ще станеш на 4 годинки!... - Да, виж колко са ми станали дълги краката! - Да, наистина!... Гоше, искаш ли утре да де заведа на сладкарница? Да се почерпим за това, че вече няма да цокаш вече? - Да, искам! Да! - с разбираем ентусиазъм ми отвърна той - Добре, след градината ще те взема и ще отидем да хапнем торта или сладолед - каквото си избереш. Ще празнуваме! - Да, искам! - потвърди отново той, след което се обърна с гръб към мен и се приготви да заспива, а аз подхванах историята за това как Савел станал Павел. Тази сутрин се събудихме почти едновременно. - Гошенце, хайде да ставаме - побързах да му кажа аз - Хайде! - Искаш ли да ти пусна нещо да погледаш? - мразя това гледане на филмчета, но ще го използвам поне няколко дни, за укрепване на положението. - Да, искам! - отвърна Гого. Измъкнахме се по чорапи от леглото, да не събудим Сашо и отидохме в хола.Пуснах му "Ну, погоди!". - Отивам да ти направя нещо за закуска, защото вече не цокаш сутрин и трябва добре да хапнеш, нали? - Дааааа - отвърна той и се загледа. Отидох да си купя хомеопатични за отбиване по тази СХЕМА - на д-р Михайлов. ПО принцип от гърдите ми не тече мляко - само капки излизат. Затова мисля, че бързо ще се спре и останалото. Е, мисля, че това беше! Не чувствам да ми е тъжно, да ми е странно. Чувствам, че всичко стана съвсем навреме. И двамата с Гого сме готови да се отделим. Разбираме, че идва нов етап в неговия живот - той вече пораства. Днес благодарих на Бога за това, че ми даде благодат да кърмя толкова дълго време, че не бях притеснявана прекомерно заради дългото кърмене, че не се наложи да разделям детето мъчително от себе си...Всичко си дойде на място - на точното време! Благодаря Му! ---------------------------- ДНес отидох да взема Гошето от градина. - Мамо, каква изненада си ми подготвила? - все още я караме с изненади, че да е стимулиран да ходи на градина. - Ами ще ходим в сладкарница да се почерпим, задето върнахме цокането на Господ, забрави ли? Гошето отвори широко очички, качи се на пейката където го преобувам и извика към всички на висок глас: - Ние върнахме цокането на Бога! - Какво, какво? - не разбра (и с право) учителката - Върнахме цокането на Богааа! - още по-силно извика той - Цокането ли? - не вярваше на ушите си тя - Да, беее, върнахме цокането на Бога!-натъртено отвърна той Аз се изчервих и уточних като се обърнах към нея с усмивка: - Това са си наши работи. - Аха, добре! - и тя се усмихна Е, после се сещате - сладкарница, сладоледи, торти и добро настроение!
0 Comments
Откак времето захладня вече няма деца навън. Чудя се аз ли съм единствената родителка в този квартал, чието дете не ходи на градина?!? През септември и октомври всеки ден излизаме навън в късния преди обяд - нито тогава, нито по обяд, нито след обяд на площадката има деца - само малки бебета, които в 11.00 се прибира да спят.
- Мамоооо, защо няма дечица навън? - този въпрос вече ме кара да се напраягм... - Гошенце, нали знаеш маменце, всички деца на са на детска градина - Искам да си играя с дечицааааа - проплаква Гошето - Гошенка, ако искаш да си играеш с деца, трябва да ходиш в детската градина, миличък! - казвам го, но дали съм готова да го пратя в градината? Не можем да ходим на държавна градина, защото Гог няма ваксини. За частна градина, особено зимата ни е трудно да плащаме, но това е единствения вариянт за сега, на който сме готови, стига той да каже ДА. Дори само половин ден да е, пак бихме го водили, за да може да си играе с дечица. Откак най-добрия му приятел замина в Австралия всеки ден ме пита кога ще отидем в Австралия, при Петър. Много се ядосвам, че неваксинираните деца не могат да ходят на градина. Те не са опасни за другите, защото другите деца така или иначе са си ваксинирани, нали? Значи това просто е начин някой да принуди някого да направи нещо и причината естествено е пари. Освен, че сме санкционирани да не получаваме детски, освен че бихме платили глоби, сега трябва да плащаме доста повече и за детска градина. Това е несправедливо, на фона на всички данъци, които си плащаме като граждани на това общество. - Мамо, искам да си играя с дечица, защо няма деца навън?!?! Аз въздишам....Тежат ми тези въпроси... Докато един ден на моя отговор, че всички деца са в детската градина, Гого ми каза: - Ами искам и аз да ходя на детска градина. - Добре, ще ходиш. Ще те водя да си играеш и после ще те вземам, нали помниш? - напомням му тази важна подробност, която съм повтаряла толкова пъти, защото се боя от това, че ще отидем и той ще плаче и ще се вкопчи в мен на вратата... - Да, помня!...Не ми казвай по сто пъти (ах, колко често чувам себе си в думите му) Последния подобен разговор водихме в четвъртък, докато се прибирахме от пазарчето, на минаване покрай празната детска площадка. - Виж, в понеделник ще те заведа в една детска градина да видим дали ще ти хареса. Мислех си за една градина, където бяхме ходили точно преди година - Меджик плейс в квартала на майка. Беше ми допаднало, защото имат доста голямопомещение за малкия брой деца - светло и просторно, освен това на крачка от морската градина, където ги водят, когато е хубаво времето. А и таксата ми е премлива за 4 часа - 160 лв. плюс храната. Но тогава не ни се получи - Гого не беше готов, аз усетих това и дори не направих опит да го заведа. Освен тази градина си мислех още за едно-две места, където реших да отидем и да видим къде ще му допадне най-вече. Докато си разсъждавах си казах - защо пък да чакам до понеделник? Защо да не отидем още утре? Ами да - не мога повече да продължавам да се мъчим и двамата. Звъннах в градината и си уговорих среща с управителката за следващия ден - петък. - Гошка, утре отиваме да видиш една градина. - Искам сега! - естествено ми отвърна той. - УТРЕЕЕЕ!!!! Сега няма как да стане. За утре се уговорихме. И така на следващия ден - в петък, 06 ноември 2014 г. в 10.00 отидохме в градината. Посрещна ни една много мила дама, на около 55 г. и учителката Еми - Енергична набита жена на около 35-38 г. Седнахме да поговорим с управителката, а учителката повика Гого да види една писта. Колебанието му трая малко и макар и да виждах, че малко се притесняваше, си събу обувките и отиде да види пистата - може ли да се устои на писти и колички?! Поговорихме, разбрах условията и много ми допадна начина по който си поговорихме с управителката - разбрана, мила и приятна.Допадна ми и болничната им политика, според която болни деца на градина не се допускат. Освен това в градината имаше не повече от 6-7 дечица - бройка, която отговаря и на условието на Гого да няма много деца. Сред много деца той се изнервя. След около 30 минути дойде време да си тръгваме. - Гошинка, хайде да си тръгваме вече - повиках аз Гого, който междувременно се беше заиграл с момченцата. - Не, няма, не искам. - Ама моля те, мамо, трябва да отидем да взема баба ти и да я закарам до поликлиниката - Неее, искам да си играя! - Гого, можеш да избереш - оставаш тук за половин час и аз отивам да взема баба ти и да я откарам до поликлиниката, или идваш с мен. Ти реши! - Ами ще остана тук за половин час - поклати главица той само след две секунди колебание. - Добре - едва прикрих изненадата си - ще те взема след малко като закарам баба ти. Погледнах управителката, тя ми кимна и аз излетях, да не би да пропусна мига. След час и половина, след като откарах майка ми на преглед, се върнах. Беше 11.30. Вътрешно се притеснявах, дали Гого не плаче, дали не се е стреснал сам. Качих се по стълбите и надникнах през прозореца - видях го край масата да бучи като двигател, докато бута количиките с другите момчета. Лека отворих вратата и погледнах към управителката а тя само ми кимна показвайки ми, че всичко е наред, а аз направих знак че ще го оставя още малко и тихом мълком слязох към колата. Изчаках още известно време и в 12.00 се качих горе точно навреме да го видя как се приближава към прозореца за да види дали идвам.... Отворих вратата: - Гошенце! - Мамооооо - хвърли се щастлив към мен той. - Хайде да тръгваме. - Къде беше? - Нали ти казах?... Хайде кажи на децата чао и утре пак ще дойдеш. Той се сбогува с всички и радостно си тръгнахме. Лелелеееее, какво вълнение! След години, в които не искаше да се отлепи от мен, сега дарговолон остана на чуждо място, с непознати хора - толкова голямо е желанието му да бъде с други деца! Да, той е много социялен - нещо което доста ме учудва. Мислех си, че щом е така прилепнал към мен, ще е по-затворен, по-интровертен. А той копнее да споделя всичко с другите! Освен количките си - които дава само на най-близките си приятели :-)) Така мина цялата седмица - с радост и щастие за него и за мен, която за първи път от почти 4 години имам някакво лично време. Но дойде новата седмица. В понеделник остана в градината с едно леко измънкано : "Не искам наградина". Вторник - също. И в сряда вече, когато отидохме там, събляках го и му обух пантофките, той започна да се дърпа - нямало да остане. Ха сега де! Зная, че му харесва. Но зная, че раекзията му е нормална - това се случва на повечето деца. Ядосах се, прибрах го у дома и му заявих, че времето до обяд е мое - имам работа и ще я върша. А той ще трябва да се занимава сам. Ако иска да скучае, тогава нека скучае. И докато в началото твърдеше че ще си играе сам, скоро започна да мънка че му е скучно. Постарах се да усети добре скуката, за да поиска да ходи на градина. ДНес - четвъртък, давамат с баща му заявихме, че неговата работа е да ходи на градина - така ще си печели пари за колички, защото всъщност като ходи, ни помага ние да работим повече. Не се противи много - докато не стигнахме д самата градина. След като го съблякох, ние се приготвихме да тръгнем, а той се хвана за мен. - Мамо, не искам да си тръгваш. Не искам на градина. - Искате ли да го взема? Реакцията му е нормална и съвсем скоро няма да иска да си тръгва от тук. ПРосто сега не бива да му показвате ,че може да си тръгва когато иска, защото после ще ви е трудно - ми каза учителката. Бях сигурна, че е права. - Добре - кимнах й, дръпнах го леко и й позволих да го хване, а ние бързо излетяхме навън. Не почувствах притеснение. Бях убедена, че постъпвам добре. По обяд баща му отиде да го вземе и когато се върнаха у дома, той леко ми беше сърдит, опита се да ми гопокаже като не ме гледаше в очите и леко ме удари по крака. Но скоро му мина и каза, че му е харесало на градината и си е играл. Малко се притеснявам как ще мине утрешното оставяне, но зная, че трябва да удържим фронта няколко дни и всичко ще е наред. Чувствам се много облекчена! Беше ми дотежало това, че трябва да запълвам всички нужди от игра и общуване на Гого. Той си иска своето, а аз също. Имам нужда да общувам и с възрастни хора и се чувствам изтощена да играя цял ден с едно дете и да се опитвам да направя деня му интересн и пълноценен. Ах, ако имахме още едно човече у дома, щеше да е съвсем различно! Всъщност изглежда точно тази градина е перфектната за Гого. И като часове, и като отношение на персонала, защото са доста гъвкави - не ни притискат нито мен, нито него. Мисля си, че ако беше отишъл в една държавна градина, щеше са му е трудна раздялата за цял ден с мен. И може би щеше да е по-голяма драма! Така че ще кажа "Всяко зло за добро" и ще се моля утре и в бъдеще всичко да бъде наред! Откак ви писах, че и на обяд спряхме заспиването на гърда мина около месец и малко. Нямах почти никакви проблеми, ОСВЕН това, че със сукането отказахме и обедното спане. заспиването по обяд се оказа проблем. Преди дори и да не му се спеше много, като засуче и веднага заспиваше. Но след като спря да суче за заспиване, започна и да не иска да спи. Всъщност той вече е и голям и може би е естествено да спре да спи но обяд, макар, че не ми се щеше. Обаче пък сега си ляга два часа по-рано от преди. Така че вечерта ми е на разположение.
Към момента ни остана само сутрешното сукане след събуждане, но пък само какво суканеееее.... По 15-20 минутиииии... Всеки ден не спирам да му напомням, че скоро ще спре да суче. Че млекцето е на привършване... Че съвсем скоро вече няма изобщо да суче. Че вече е твърде голам, направо великан. Че децата на 4 годинки спират напълно да сучат....А той, сладура, поклаща главичка и се усмихва мълчешком (какво ли пък значи това?) Понякога, когато си ляга вечер ми казва : "Мамо, искам да поцокам" или "Мамо, кога ще цокам?" . А аз му отговарям :" Ааа, като се станеш утре". Надявам се съвсем безпроблемно да приключим с цокането НАПЪЛНО в навечерието най-късно на четиригодишнината му - Мамо, разкажи ми пак за децата, които си нямат дом...
Веднъж, когато бях ядосана, че Гого капризничи за яденето (което се случва много често), аз му казах: - Виж колко неща съм ти приготвила, а ти все си недоволен... Знаеш ли, че има деца, които нямат какво да ядат? Има деца, които биха се радвали дори само на едно парче хляб!? Гого наведе главичка настрана. - Ама... и шоколад ли си нямат? - Шоколад пък изобщо не са опитвали. Нямат нито хляб, нито банани, нито мляко... а някои дори вода си нямат... От тогава започнаха нашите разговори за бедните хора, които живеят с липси. - Знаеш ли Гошенка, има дечица, които си нямат дом, нямат играчки, нямат дори майки и татковци... - А къде живеят? - Живеят в нещо като детски градини и имат учителки. Но това не е истински дом. Тези деца страдат много, защото си нямат майки и татковци, а това те искат най-много на света. - Защо си нямат майки и татковци? - Ами в повечето случаи те са ги изоставили. Гошето ме поглежда с почуда: - Ама защо са ги оставили? - Защото поради различни причини не ги искат. - Защо не ги искат? - продължава той със "защото" - иска да стигне до същността на нещата. - Ами някои защото са бедни, други защото мислят, че ще им пречат, трети, защото се страхуват и защото са егоисти....и така... - Искам да видя детската градина, дето живеят децата.... Тука има ли? - Да, има, във Виница. - Във Виница? - учуден е Гошето, че толкова наблизо има такова странно място, където живеят изоставени деца. - Да, и на други места има...Има много такива градини, където живеят много изоставени деца. Тук вече той беше шокиран - Има много такива градини - ококори очи и се надигна в столчето си - Да, много - Не мога да повярвам - плесна се по челото, удивен от факта, че има толкова много изоставени от родителите си деца. - Да, има, мамо, за съжаление.... Ти си щастливо дете, защото имаш мама и татко, които те обичат - започнах да го пощипвам, за да отпусна напрежението - прегръщат те, купуват ти колички, гушкат те и те целуват - тук вече го придърпах и го гушнах, а той се поотпусна. Но минат-не минат два-три дни Гошето пак подхваща темата. - Мамо, има много деца, които си нямат дом... - Да, има такива деца, маменце. - И си нямат количкииии.... нямат си миникупър, хамъъър, тойотааааа - Да, така е Гоше! Разказах му, че има и възрастни самотни хора. Сашо посещава два пъти месечно един дом за стари хора, заедно с приятели от една църква. Там говорят на хората за Бог, молят се за тях и ги утешават. - Има и възрастни хора, които си нямат деца, нямат си внучета и са самотни.... Като тези, при които ходи татко ти в старческия дом. - Нямат си децаааа? - учудено възкликва Гого - Да, нямат. А някои имат деца, които пък не искат да се грижат за тях. - Не искат да се грижат?.... Защо? И пак започваме разговора за причините хората да не се обичат и да се изоставят. Изобщо Гошето много се интересува от взаимоотношенията на хората. Също е и много чувствителен - усеща и най-дребните нюанси в поведението или във взаимоотношенията. Вчера ме разсмя със забележката си...Понеже два-три пъти му казах да се облече, но той не го направи, накрая строго го хванах за рамото и му казах, че ако не се облече, се прибираме. А той се дръпна, погледна ме и с висок тон ми каза: - Не ми говори така грубо! Подсмихнах се... Ами да, това са моите думи... Интересно му е не само душевното и духовното, но и физическото измерение на човешкото тяло. Преди три-четири месеца хит у нас бяха две книги - едната енциклопедия за човешкото тяло, а другата книга на тема "Искам да стана лекар". Тогава му купих и прост лекарски комплект, с който от време на време играем. Много му е интересен въпроса за бебетата. Преди половин година бях му разказала как се зачеват бебетата, как се раждат и това така го впечатли, че вече месеци възобновяваме темата. - Мамо, искам да си имам бебе вече. - Какво ще ги правиш като се роди? - Ще му сменям пампеса, ще го обличам, ще го храняяяя. - Ще го приспиваш ли? - Да! - уверено отговаря - Ще си имаш, скъпи, нотрябва да порастнеш. Тогава ще се ожениш за някое момиче, което ще обикнеш, и ще посееш в нея от твоите семенца, а тя ще роди бебето.... А аз ще стана бабаааа! - Да - усмихва се той - аз ще съм таткото, ти ще си бабата, а татко ти ще е дядото.... - Да - отвръщам и очаквам продължението, което идва след секунда размисъл: - А кой ще е майката на бебето? - Твоята жена! -А да, да! - Мамо, много те обичам - разнежва се Гошето Оооохххх, колко е хубаво като ми го каже така мило! - Обичам те до небето! - ми казва - А аз те обичам до Вселената - отвръщам му тихо.... Благодаря ти, маменце, че си толкова прекрасно дете... Знаеш ли колко ми беше мъчно като те нямаше. Все казвах "Кога ще си имаме детенце, кога ще дойде моето детенце" и ето те!... - Да, и на мен ми беше мъчно - казва Гошето и обвива ръчички около врата ми. Ах, блаженство! Забравям за всичко в тези чудни моменти на изливане на любов - съвършена и чиста като Онзи, откъдето идва. |
Categories
All
Archives
November 2016
|