|
Току-що получих едно послание и съм силно развълнувана.
Моя скъпа приятелка, която за жалост е далеч от България имаше наскоро рожден ден. В суматохата покрай Велик ден пропуснах да я поздравя и го направих едва вчера. Ани - моята приятелка от ученическите години, живее в САЩ. Щастливо омъжена, за жалост тя не успя да забременее въпреки трите опита инвитро, които направи в България. Със съпруга си тя често пътува и ходи на разни места по света. Понякога й завиждам, защото много ми се иска да пътешествам. Мечтая си да отида на разни интересни места по света и да видя красотата на Божието творение... Ето какво й писах по случай рождения й ден: "Скъпа Аничка, Честит Рожден Ден! С голямо закъснение те привествам и ти пожелавам да бъдеш много щастлива и да обиколиш света и заради мен! Обичам те, макар че тази година пропуснах да те помздравя на РД, понеже подготвях програма за Великден в църквата и се бях бъгнала :-) Поздрави на Марк!.....Често си мисля за тебе защото всеки ден минаваме покрай майка ти. Понякога я виждам на терасата и дори на Гого му я показвам: "Това е на Анито майка й", а той : "На коя Ани?" "На Анюта, казва му, на нашето Ани!..." Отговора, който получих от моята Аничка ме разтърси: "Благодаря ти, Бисе! Знам, че не си ме забравила и че ме обичаш! :-) Знам, колко си заета и явно ще си все по-заета и в бъдеще...Продължавам да чета блога ти и ти желая да успееш с второто инвитро! Успей и заради мен! Прегръщам те!" УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Тези думи докоснаха нещо дълбоко в мен. Докато пиша в момента и ги преповтарям на ум плача...ОТ очите ми текат сълзи, подсмърчам и вътре в мен нещо се случва. УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН!.... След прегледа при доктор Димов и след като започнах да пия Трисегуенс-а, изведнъж реалността на този втори опит ме стресна. Въпреки мизерните 3 % вероятност за забременяване, които той ми предсказа, аз имам чувството, че опитам ли - ще забременея! Изведнъж си представих как ще живея с още едно бебе у дома. На 46 съм, няма кой да ми помага, Сашо е на работа цял ден... Как ще ходя до магазина, как ще ми стигат физическите сили да върша всичко, как ще тичам с бебето по ангажиментите с Гого... изобщо ще се справя ли?... Първата вечер след като пих лекарството, споделих всичко това със Сашо и естествено той ме успокои че ще вземем някоя жена да ми помага. Но нещата не са така прости, защото освен физически е нужен и психически ресурс....Бях силно разколебана. Дори изведнъж желанието ми да направя втори опит почти се изпари. Тази сутрин, когато получих посланието на Аничка усетих нещо да се раздвижва в мен. Усетих нейните думи, като думите на толкова много жени - приятелки, познати и непознати, отправени към мен: УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Преживяла съм дългите години безплодие. Зная през какво преминават толкова много жени. Вътрешния тормоз, неудовлетворението, срама, чувството за недостатъчност, страховете... Мога ли да се откажа сега, когато имам последен шанс? УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! Думите на Аничка бяха като таран в духа ми. Те пробиха над всичките ми притеснения... И усетих силата им, която се превърна в мисия. ДА УСПЕЯ ЗАРАДИ НЕЯ! ДА успея заради всички други, които искат и се опитват, но не успяват!... УСПЕЙ И ЗАРАДИ МЕН! ЩЕ успея Аничка! Ще успея! ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
0 Comments
Миналия месец си правих FSH, което беше 19. Доста висока стойност, което пък значи доста лошо положение с яйчниците. Докато се мотая да си запиша преглед ми дойде и в началото на тази седмица побързах да си взема час за петък - деня в който д-р Димов преглежда във Варна, в ниското тяло до АГ-то.
В 10.30 бях на линия, но доктора закъсня. Чаках го, и през това време си написах няколко въпроса, с които да го посрещна за "добре дошъл". Към 11.00 доктора пристигна на портала. Още като ме видя той разтвори щироко ръце: - Бистра.... здравей! Радвам се много да те видя! - Здравейте, д-р Димов - казах като го прегърнах като стар приятел - и аз се радвам да ви видя! - Хайде ела - тръгна пред мене той към кабинета си Влязохме. - Как си? - Идвам да се консултирам с Вас.... Нося ви снимка на Гого - извадих снимка на Гошето - много красиво дете, най-хубовото, което мих могла да поискам! Благодаря ви много и на Вас и на д-р СТаменов! - Да, прекрасен е, прилича на теб. - Да, прилича на мен като малка. - ....Слушам те!..Какво ще правим? - След известни колебания решихме да пробваме за второ инвитро.... Зная, че шансовете ми не са големи. Но ако не пробавм цял живот ще ме гложди съвестта. Искам да имам второ дете, но се боя дали ще имам сили да го гледам, а и имам пъпна хернийка, от преди... - Няма да те лъжа - на тази възраст шансовете са много малки. - Аз си направих изследване - FSH-то ми е 19. - Виж сега, с това FSH и годините, на които си.... 46 навършени нали?.... практиката показва, че шанса за бременност от инвитро е 3 %. Няма да скрия - мислех си, че е малко повече. - Да, разбирам...Тоест няма да се получат свестни яйцеклетки ли? - Точно така. - Амииии.... аз си мислех, просто да опитам.... То това ще ми е последния опит - то се знае. Мислех, че мога да получа някакви средства по ОБщинската програма поне за стимулациите и... - А, то стимулации няма да се правят! - Така ли? - Да, при тези стойности яйчвиците няма да отговорят добре. - Значи.... естествен цикъл? - Виж, пред тебе пътя е само един. Проследяване на естествен цикъл. И ако се получат добри айцеклетки, и после бластоцити трансферираме.... Колкото за документите, нашите хора в клиниката ще ти помогнат с изготвянето за програмата на Общината... - Ами.... добре! Докторе, аз и без друго се колебая какво да правя, но вижде нека да опитаме, пък ако стане - стане! Поне няма да съжалявам, че не съм опитала. А и на естествен цикъл ще ми е по-евтино :-).... СТига да искате да се заемете с мене! - На тебе не мога да ти откажа по никакъв начин. Но ще трябва да разчитаме на помощ свише за да се получи!... - Аз и без друго на това разчитам усмихнах се. И той се усмихна. - - АМи нека да видя какво е положението с яйчниците. - Ок - казах и се приготвих а преглед. Доктора взе ехографа и ми погледна яйчниците. - Десния не е много добре, няма нищо.... Но левия има потенциал. Вижда се един голям фоликул, който е от преден цикъл и още един.... Добре! - Но представете си че стане, това ще е голяма победа и за Вас и за мен! - казах докато се обличах Доктора взе книжката за резепти: - Ами няма да губим никакво време тогава. Щом ти е шести ден след цикъла ти изписвам Трисекуенс. Това е лекарство, което намалява FSH-то и изважда дълбокия потенциал на яйчниците. Започваш от тази вечер - веднъж вечер се пие. Когато той дойде спираш лекарството и на втория ден от цикъла трябва да те видя. - Добре. Ами.... до скоро докторе! - До скоро! Тръгнах си в отлично настроение. В краят накраищата във цялата тази ситуация може да се случат две неща: или НИЩО или ВСИЧКО. Ако Бог ми даде още едно дете, ще зная че със сигурност това е Неговата воля, и че Той ще ми даде и благодат да се грижа за него. Ако пък не се получи, ще зная, че това е правилното нещо за мен и от тук нататък спокойно ще се наслаждавам на моето прекрасно дете! Изминаха седем месеца откак най-добрия прител на Гошето - Петър, замина за Автралия. Тогава, преди седем месеца, моя малък син не си даваше сметка, че неговия приятел няма да се върне скоро. Представяше си, че отива на нещо като почивка.С времето той постепенно осъзна, че едва ли ще види скоро приятеля си. Знае, че Австралия е много далеч. Всъщност почти всеки ден споменаваме Австралия. ГЛедаме я на картата. Изчисляваме какво можем да продадем, за да заминем за там. Сравняваме любовта си с разстоянието до там:
- Мамо, обичам те до Австралия! - понякога ми казва той. - Мамо, мъчно ми е за Петър. - Мамо, обичм най-много тебе, тако ти и Петър! - Мамо, кога ще си дойде Петър? - Мамо, искам да отида в Австралия! Чувам някое от тези изречения поне веднъж дневно. Учудвам се, че на толкова крехка възраст Гошенцето позна изпитва толкова дълбоки чувства към едно момче, с което са били близки около година. Петър е на 10 години, но с Гошето ги свърза страстта към колите. Можеха да си играят цял ден. Откак Петър замина, Гого не е открил друг приятел като него. И той много, много му липсва. Преди няколко дни си говорихме за това с моята приятелка Христина. - Защо не му се обадите по Скайпа? - предложи тя - Не съм сигурна дали няма да се разстрои много - отговорих - Мислиш ли,че е добра идея? - Да, така поне ще знае, че когато му стане тъжно винаги ще може да се обади на приятеля си поговори с него. Днес наобяд преди лягане взех една книжка за Франклин, която до сега не бяхме чели - "Тежък ден за Франклин". И за какво мислите е историята? Франклин е тъжен и в много лошо настроение, защото неговия приятел бобърчето, се е преместил да живее в друга гора....Прочетохме я веднъж. Затворих я, а Гошето легна и нищичко не каза. Следобяд, когато станахме, видях че майката не Петър е на линия във Фесйбук. Поговорихме си малко и я попитах дали можем да свържем Петър и Гого по скайпа утре?...Докато си пишехме се обрънха към Гошето и попитах: - Гошенце, искаш ли да се обадим на Петър по скайпа? - На Петър ли? - той се поочуди, дойде му изневиделица. - Да, говоря с майка му в Австралия, искаш ли да се чуете по скайпа и да се видите? - Да - кратко ми оговори Гошето, но ми се стори твърде лаконичен, без емоция. Помислих си, че вероятно е отнесен заради видеото, което гледаше. (Напоследък е запален по Титаник и гледа анимираното му потъване в Ютюб). ....И така уговорихме се да се чуем утре сутрин. Вълнуваме се. Но май трябваше да размисля повече, си помислих. Утре е петък и ако Гошето се разстрои сутринта ще е трудно тръгването и оставането в градината. Вечерта Гошето се беше заплеснал по Брик-а и играеше с полицейския си комплект. Стана време за лягане и подканих Гошенцето: - Хайде да се лягаме, за да можем утре да станем навреме и да можем да се обадим на Петър. Той нищо не каза, само се обърна на другата страна, сложи ръчичка на очите си и изтича в коридора. Веднага разбрах за какво плаче - за своя приятел! Отидох при него. Погалих го по главичката, прегърнах го леко: - Ела, Гошенце, ела миличък да те гушна... Отведох го в спалнята. Седнах на леглото и исках да го гушна. Но той се дръпна легна на земята и захлипа. Сложих ръка на гръбчето му: - Зная, че ти е тъжно за Петър, скъпи! Зная, че много ти липсва... Той хлипаше през зъби. - Искаш ли да се помолим?....Аз ще се помоля за теб. - затворих очи и се помолих - Господи, благодаря ти за Гошето, за това, че си му дал меко сърце....Моля те, утеши сърцето му... Моля те, успокой душата му.... Докато се молех Гошето започна силно да ридае, телцето му се тресеше. - Моля те, Господи, дай му своя мир, помогни му да намери утеха....Моля те, Боже, намери му приятел, който да го обича както Петър, и когото той да обича както обича Петър... И ако е възможно моля те, направи така, че скоро да се срещнат! Докато се молех, Гошето постепенно се успокои. Поизправи се и ми позволи да го гушна. Седнал на коленете ми той сложи главичка на рамото ми и продължи да подсмърча и да търка очички. - ЗНаеш ли Гошенце, някой ден и ти ще пътуваш, може би до Австралия...ще отидеш надалеч, а на мен ще ми е така тъжно, както на теб сега и може би ще си поплача... Но като зная, че си добре, че ти харесва, че си доволен , ще ми е по леко и ще се успокоявам, че си радостен и щастлив... Да, сигурно ще ми е мъчно, но като зная, че си добре, ще ми е по-леко.... Говорех му, а той постепенно се успокои. Слезе от колената ми и седна на леглото. Взе книжката с историята за Франклин, който тъгувал за приятеля си. Започна да я разглежда. През това време аз отидох до банята, за да се приготвя за лягане. Мислех, че той ще иска да чуе отново за тъгуващия Франклин. Но когато се върнах и се приготвихме да четем той ми каза: - Мамо, остави тази книжка - малко е скъсана. (Наистина беше малко скъсана, но мисля, че това беше просто предтекст - си помислих докато оставях книжката на рафта)... Искам да ми прочетеш за Франклин, дето имал ново колело. - Добре, сега ще я взема - отговорих без повече да питам. Когато малко по-късно загасихме лампата, аз хванах ръчичката му. А той ме попита: - Мамо, и на теб ли ти е тъжно? - Да - отговорих му. Беше ми тъжно за него, защото страдаше. Но в същото време се радвах, че мога да бъда до него в този момент и да го подкрепя. Той се обърна с лице към мен и заспа. Не зная как да постъпя утре сутрин. Ще изчакам да видя дали той ще поиска да ме подсети за предстоящия разговор. Надявам се Господ да приготви сърцето му и да му даде радост от срещата с Петър, вместо тъга. |
Categories
All
Archives
November 2016
|
RSS Feed
