Днес бях на преглед.
Бебето се е обърнало с главичката надолу - готово е за раждане. Всичко е наред - поне това което е възможно да се види и установи. Говорихме за дата за операцията. Доктора каза да си изберем една дата от 10 януари до 20 януари, като 20-и е вече най-късната дата. От там нататък може околоплодните води да изтекат, бебето може да тръгне да се ражда само, така че трябва датата да е преди 20-и. То не остана вече време! Ако доктора израждаше и беше от Варна не бих се поколебала да родя естествено. Но понеже естественото раждане е спонтанно, не можем да знаем кога бебчето ще реши да излиза и съответно няма как доктора да долети от Шумен, или аз да тръгна за там... А нямам други познати доктори. Да раждам така наслука... някакси ми се вижда странно. Затова съм склонна да насочим дата за операция. Та и дата трябва да измислим. Доктора пита дали сме измислили име. Казах му - или ще го кръстим на мъжа ми или на свекъра ми. Той каза, че на мъжа ми е много по-добре, защото това създавало здрава емоционална връзка между таткото и бебето! Интересно. Купихме подарък за д-р Димов, страхотна библия, ново издания, луксозна ,с позлатени страници, корица от червена естествена кожа, малък формат, може да се носи навсякъде. Написахме му и картичка и днес му подарих подарих . Нямаше време да му обясня какво е, но той ще види сам. Ремонта - ах, този ремонт.... е към своя край. Стана много хубаво. Вратите са много красиви, боядисахме коридора и стаята. Като оправим ще ви дам и снимки. Като цяло съм доволна, но беше ... тежко. Прах, къртежи, мръсотия... Добре че беше Сашо, да ми помага и да чисти през цялото време. Освен това пак съм болна - носа ми тече като из ведро!!! Изкупувам цялата продукция на производителите на кърпички за нос! Времето нали беше топло и след обяд излязох по поло, а то беше вече към 16.30 и изведнъж захладня и ме удари студен вятър и на другия ден... гърло и сополи! Течът е огромен. Изпробвам нов бабешки лек - мед в носа. Пари ужасно, но отпушва носа и спира теча. Днес ще си правя инхалации. Пия фреш от грейпфурти и лимони, но само сутрин и вечер, а това май е малко. Купих си и витамин С. Надявам се до Нова Година да съм във форма. Иначе нямам температура и не съм без сили. Слава на Бога! Това е за сега. Ето ви две снимки от Бъдни вечер - у дома при мама и татко!
0 Comments
Честито Рождество Христово! Бог да благослови всички ви! Нека Божията милост и благост да ви следват през всичките дни на живота ви! Нека Новата година да бъде по-добре от старата и ако е имало нещо лошо, то да не се помни вече, но доброто да се преумножава!
Днес е петък, но няма да ни слагат вратите - вчера се исипа първия сняг - валя все едно някой изсипва с кош от небето :-))) А снощи - буря, отново снежна. Сега времето утихна, но хората от Добрич няма как да стигнат, за да ни донест вратата. Така че това вероятно ще стане в понеделник.Вчера по обяд започна да ме боли корема ня две места. Знаете тази болка - както когато бягаш или ходиш много бързо и те прерязва. Първия път ми се случи преди три дни, когато играх гимнастика - позволих си да правя малко по-трудни упражнения за корема и така ме преряза ниско долу.... !!! Казах си, че прекалявам и че е глупаво да си експериментирам. Присвих се на земята докато мине и после станах. Обаче вечра без причина започна да ми дърпа в областта на пъпа и също в долната част на корема. Чудех се от какво е, докато по едно време надвечер се сетих, че бях питала д-р Димов дали срастванията могат да ми направят проблем. Нали знаете, че при всяка операция се получават сраствания, в случая при мен в коремната кухина. Та той ми каза тогава, че е възможно да започне да ме боли и да ми дърпа на някои места, дори болката можела да бъде силна и конвулсивна. Каза ми да пия Нош Па или Папаверин за отпускане на мускулатурата. Та вечра се сетих за това и потърсих Папаверина, но... не гонамерих. Чудя се къде съм го сложила??? Ще го намеря сигурно когато няма да ми е нужен вече. ... Когато седя или лежа няма проблем. Когато стана започва да ме наболява. Днес се чувствам по-добре, леко осещам мястото, но не като вчера. Да се надяваме, че няма да имам големи проблеми поради сраствания, или поради каквото и да е друго.
От носа отново започна по малко да ми се увеличава червеникавия секрет. За сега все още не е много. Ако се усили пак ще си разредя инжекциите за кратко. Когато го правя нещата се нормализират. Болката в кръста, която ме тормозеше около месец, премина. Дали е от упражненията, дали от нещо друго - не зная. Но факт е , че от 4-5 дни вече не ме боли. Спя спокойно и не се будя толкова нощем. Пак съм внимателна за всеки случай, но дори забравям за кръста. Благодаря на Бога! А бебето толкова се мести и мърда! Понякога ритка, но това не е болезнено. По странно е когато започне някакси да се върти или мърда - имам чувството че прави лупинги в корема ми. Опитвам се да си го представя, но ми е трудно. Чуда се как ли ще изглежда, каква ли физиономия ще има?! Чудна работа е всичко това!!! На 27 съм на преглед и ми се иска да купя накакъв подарък за д-р Димов послучай Рождество. Още не съм решила точно какъв. Но има време - ще се приготвя. Това е в общи линии. Весел първи сняг и много снежни човеци! (Иска ми се да си имам една шейна сега и място където да се попързалям, но... уви, тук наоколо няма къде, а нямам и шейна.) Обадиха ни се, че вратите са готови и в петък ги слагат. Много се зарадвах, защото честно казано, предполагах, че ще ни го сложат чак след Нова година. Чувствам се нахъсана да приключим с коридора и детската до края на годината и спокойно да се отдам на пазарувки.
Жени - акушерката на д-р Димов и Теди, друга моя приятелка ми дадоха списъци с неща, които е добре да са налични за бебто. Има мно-о-о го работи за купуване. Като вляза в някой детски магазин се чувствам едновременно като в "страната на чудесата" и като в джунглата. От всичко има по толкова много видове!!! Но с помощ от страна на приятелки се надявам да се справим! За София няма да заминавам. Осевн финансовия въпрос, все пак мъничко се боя да не е студено в училище, да няма хремави, а и все пак това са 1000 км. Решихме, че няма смисъл да рискувам. То пък така стана, че веднага след това ни се обадиха за вратите - тоест ако бяхме заминали нямаше да сме тук за слагането и трябваше да го отложим... Както се казва "Всичко съдейства за доброто на тия, които обичат Бога!" Всъщност по отношение на училището - подадох молба за прекъсване. Ще имам да взимам 6 предмета. Дано успея - много искам да се дипломирам! Жалко, че няма да завърша с моите колеги, които са много готини хора. Да, жалко за това! Вече съм в празнично настроение! Започвам да се отпускам и да се наслаждавам на предстоящите хубави неща. Миналата седмица си щракнах две снимки, за да видите как изглеждам в момента. Ето ги - в анфас и профил. Извинявам се че съм се снимала сама пред огледалото... но лятото мина, няма кой да ме снима! Малко е нелепо, но нали е за идеята...става! Днес най-накрая успях да си завърша последната курсова работа за годината по предмета "Брачно консултиране". Беше ми много трудно да я напиша, поради липсата ми на практически опит. Освен това се оказа, че брачното консулитеран е е много различно от индивидуалното!!! Подходите са различни, техниките често също се различават. Причината разбирасее че се работи с двама или повече души, не с един човек.
Освен това се оказа също, че темата е толкова обширна и има толкова много да се чете, че не успях - честно си казвам, да прочета дори 20 % от това, което трябва. Но така или иначе се справих някакси. Разбира се, публикувах я на страницата с Курсови работи, но не се гордея с нея :-)) Въпреки това смятам, че оценката ми няма да е по-ниска от 5... добре, че имам добри умения за анализ и синтез, та дори от малкото мога да извлека полза. Иначе на 17-и трябва да съм на училище, но дори днес още не се знае дали ще ходя. Не мога с обикновен транспорт, трябва с кола, а ако тръгнем със Сашо това ще ниструва поне 300 лв... Все още се колебаем дали да не ги ползваме за нещо друго, има много неща ,които трябва да се купуват и плащат и у дома и по фирмата. Колкото за бремеността - чувствам се добре. От седмица и нещо съм отново на фракси всеки ден. Още малко остана, най-много месец и половина. Вече влизам в осмия месец. Имам чувството, че напоследък боцкането от инжекциите повече ме боли от преди. Може би защото търся нови места за боцкане, а избягвам най-тлъстичките части на корема. Факт е, че там където има повече подкожна мазнина болка почти не се осеща. А където е повече само кожа, болката е по-силна. Коремчето расте, но въпреки това съм в добра форма. Кожата на корема все още е много добре - нямам никакви стрии за момента. Забравих да ви кажа, че от около месец ми се появи онази тъмна черта по дължина на корема, която е толкова характерна за бременните жени. Но всъщност е доста лека и не се вижда много. Ареолите на гърдите също са потъмнели. Започнах да ги разтривам с гъба за да загрубеят и да не се раздразнят при кърменето, но още първия път май прекалих и после един ден ме боляха и бяха зачервени. Сега започвам полека и по малко. Не ям по много, по-скоро нормално. Може би м-а-а-алко повече от обикновено. Но честно казано не мога и да ям много, защото ужасно ми става тежко!!! Не зная как някои бременни преяждат или ядят в огромни количества, на мен ми става зле. Нали хранопровода се удължава и обработва по-бавно храната. Та, чувствам глад докато ям, а после като спра ми става пък тежко - затова внимавам вече, гледам да не съм се напълно добре нахранила. Обаче мисля че докато свикна стози режим, ще родя :-))) С ремонта нищо не правим. Само сме поръчали вратите и чакаме. Не можем да стигнем до консенсус със Сашо с какви цветове да боядисаме. Той иска по-наситени и ярки, а аз по-нежни и пастелни... Днес сутринта ме попита дали в краят на краищата ТРЯБВА да боядисваме. Казах му, че не! Та, може и да не боядисваме. Ужасно се напраягам за това, и се дразня от самата себе си. Може би защото се опитвам да угодя и на своя вкус и на неговия, а искам и да стане идеално... Накрая нищо няма да направим, а ще я караме в движение. Може би като започна да гледам бебчето, ще ми дойде музата ще мога по-вдъхновено да пристъпя към промени. Последната любов върви на пръсти,
не вдига шум и знае да се моли. Последната любов върви към кръста с прозрачно тяло и смирена воля. Последната любов е без въпроси – задавала е отговори дълго. Последната любов горчи. И после оставя отпечатък с остри ъгли. Последната любов завива здрача и с тъмнина прегръдката се пълни, а сенките се скупчват…В мрака крачи виновница, наметната с безмълвие. Жанет Октавиян Михова Днес д-р Стаменов има рожден ден!
Благодарна съм му и го благославям Бог да му даде всичко, за което копнее сърцето му! Да има щастие и мир в дома си и живота му да бъде пълен и удовлетворен. Чудесно е когато някой откликне на призива, даден му от Бога и изпълни мисията си по такъв блестящ и в същото време непретенциозен начин! Д-р Стаменов в "Денят е прекрасен". http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=452247.0 http://www.barometar.net/?view=13110 http://www.monitor.bg/article?id=213066 За всички, които искат да проследяват постовете :
Виждате ли вдясно, долу под ТЕМИТЕ една отметка RSS Feed? Ако я натиснете, горе в лентата на браузера ще имате къс клавиш към моите постове. Това само за информация. Иначе съм добре. Почти привършвам с антибиотика - слава Богу. Не обичам антибиотици, още повече пък даги пия по време на бременност, пък били те и безвредни. То последното никога не се знае на сто процента. Чудя се какво става с Фонда за асистирана репродукция. Имам поне три приятелки, които са подали молби, но за сега все още не им се обаждат, а времето минава. Днес влязох да потърся информация, но както изглежда никой не знае нищо със сигурност. Вероятно до към края на годината ще разгледат номерата до 7100, така че моите приятелки ще чакат поне още 3-4 месеца... Надявам се да позволят и на жени до 45 да правят инвитро. Защото има здрави жени, с яйчников резерв, които са в състояние да износят здрави деца. В обществото се насажда идята че след 35 жената почти сигурно ще роди дете с някакви аномлии. А това е СЪВСЕМ ПОГРЕШНО!!! Благодарна съм на Бога, за начина, по който приготви пътя ми - към и през това ИНВИТРО. Всичко беше като че ли перфектно планувано. Благодрна съм, че можах да направя този опит, че не се наложи да доплащам средства, че забременях, че бебето е здраво и се развива нормално, че карам лека бременност.... Много Го обичам за всичко, което прави за мен - как само ме носи на ръце.!!! Точно както е обещал в Словото Си за всички, които Го обичат!... Ако е решил да ми отвори още една възможност, отново ще кандидатствам за втори опит. А кой знае - може пък да забременея естествено?! И да си родя едно момиченце!... ---------------------------------------- Днес ни взеха размера за вратите и сега ще чакаме да ни се обадят като се готови. После боядисваме и вероятно циклим паркет и това е. Започвам да мисля за списъка с неща, които трябва да купувам. Тази седмица може би трябва да започна с това вече.... Преди два-три дни за първи път отворих двете големи чанти с бебешки дрешки, които ми даде етърва ми. О! Колко сладки малки неща! Миришеха още на бебе! Вълшебна мирима! Чак на другия ден още я усещах по дрехите си! Подредих ги в скрина. А преди това естествено го разтоварих от касетки, албуми със снимки и други работи. МНого неща се налага да изхвърля, защото трябва да освободя място за бебешките неща, няма как. Има някои розови дрешки - тях ще отделя... за по-нататък. Другите ще сортирам, но чак през януари. Има ританки, бодита, блузки и дори шапчици и чорапки!!! Сладост! Икономиката на вашата диета - Пол Зейн Пилзър, статия от сайта www.anhira.com
Забелязвате ли колко „решения” се предлагат днес на тези, които търсят "подходящата" диета?Но какво да изберем? Според мен, преди всичко трябва да разберете кой е виновен за настоящатави диета, довела до наднорменото тегло. То не е просто болест, а симптом на много грешки в дие-тата. Какво и кого да обвиняваме за настоящата си диета? Учудващо, но това е икономиката. Живеем в икономика за 10 трилиона долара. Това са 10 000 милиарда долара годишно във вид на новистоки и услуги за американците, от които 1 трилион долара от храни и 1,5 трилиона от медицина.Хранителните компании, като всеки бизнес, се стараят да увеличават консумацията на продукти-те си. При тях има един неписан закон на маркетинга, наречен маркетингово уравнение на чипса.Този закон гласи, че 10% от клиентите купуват 90% от продуктите. Помислете като предприемач: имате клиенти, които ползват 10 пъти повече продукти от другите. За един месец всеки може да сикупи 1-2 опаковки чипс. Обаче други купуват по 1 опаковка дневно. Те купуват 30 опаковки, а не 3.Виждате ли маркетинговото уравнение на чипса? 10% от клиентите купуват 90% от продуктите.И така днес девиза на маркетинга на тези компании е "Да ги убедим да качат килограми". Дапредположим, че нормалното ви тегло е 70 кг и успея да ви докарам до 85 кг, т. е. 20% над нормата.Когато прибавите тези 20% наднормено тегло, вие не увеличавате консумацията си с 20% дневно, ая удвоявате до 200% дневно. Или с други думи, количеството консумирани калории, които са винужни да поддържате тегло от 84 кг е почти двойно повече от това, с което поддържате 70 кг.От гледна точка на МакДоналдс, ако успея да ви докарам 20% наднормено тегло, вие ще станетенай-доходния ми клиент и ще се редите на опашка да купувате двойно повече BigMac. Но това неотнема двойно повече време или пространство, когато плащате на касата. Затова сега хранителните компании правят маркетинг така, че да направят всеки свой клиент част от маркетинговото уравнение на чипса. Фактически те почти са се отказали да привличат нови клиенти, защото това им струва по 100 долара на човек. 3 милиона долара за реклама по време на мачовете за супер-купата карат 30 000 души да опитат продукта, но те може да не го харесат и да не го купуват повече…Виждате ли колко по-ефективно е да харчите парите, предназначени за маркетинг, като убеждавате настоящите си клиенти да купуват повече от вашия продукт? Как ще го направите? Ако разберете, че вашите клиенти се засищат, след като изядат 170 грама чипс, вие правите опаковки от по150 грама. Така след първата опаковка те отварят втора. За да не отива зян чипсът, те го дояждатили общо си хапват 300 гр. А като качат килограми или затлъстеят, те ще продължат да ядат още.Тези 10% клиенти, които консумират най-много, се изучават подобно на лабораторни мишки, безда се жалят никакви разходи. Ако те обичат християнска музика и имат любим изпълнител, сещатели се кой пее песничките в рекламите за техния чипс и каква е мелодията в ресторанта за бързо хранене? Ако имат любими знаменитости или певци, познайте с чие изпълнение завършват рекламите, които ги баламосват и им казват защо трябва да ядат повече чипс? Бананът е продукт, опакован от Господ – има трайност 6-8 седмици, разгражда се биологично, акората показва кога е готов за консумация. Ако не сте яли банан и ви предложа един, той ще ви сестори най-вкусното и сочно нещо, което сте яли, и сигурно ще поискате още. Но какво ще стане следтретия или четвъртия? Въпреки, че това е най-вкусната храна, която сте опитвали, обзалагам се, чеза днес няма да искате да погледнете друг банан. После ще ви дам ябълка. Вие ще възкликнете: "О,чудесно! Точно това исках!" и ще поискате още една. Но какво става след третата? Вече няма даискате дори да си помислите за. ябълки. Обърнете внимание: Господ ви е дал вкусови рецептори.Те ви карат да ядете банани, докато се снабдите с нужния ви калий от тях, но след това вече искате не банани, а ябълки или някакъв друг плод, съдържащ витамините, от които имате нужда.Забележете: съставките на консервираните храни са променени в сравнение с естествените хранителни вещества така, че те никога да не омръзват. Кога ще престане да ви бъде вкусен чипсът?След 2, 3, 4, 10 опаковки? А пържените картофи на МакДоналдс? Производителите добавят различни съставки в храните, особено в детските храни. Така децата никога не казват за бисквитите Орео"не искам повече", а винаги повтарят "искам още и още". А ако най-накрая все пак те кажат "Омръзнаха ми вече тези бисквити", компаниите така променят формулата на бисквитите, че на децата никога да не им омръзват, а напротив – да крещят хистерично, ако им ги вземат от ръцете. Възможно ли е хранителните компании да са толкова престъпни? Е, спомнете си как действахацигарените компании преди години! Те предлагаха специални марки цигари за деца, дори карахазнаменитости да убеждават хората, че пушенето на техните цигари подобрява здравето. Послевластите им забраниха да рекламират на американците такива ужасни стоки като цигарите, и те сеподчиниха. Междувременно отвъд океана те още ги продават на деца в Индия и други страни, където това не се забранява от закона, и където им е по-лесно да контролират правителствата. Както виждате, проблемът със затлъстяването, причинено от неправилна диета, е всъщност икономически проблем. Причината е в това, че има компании, които правят това, в което са най-добри привличат нови клиенти и за целта се стремят да правят хората все по-дебели, за да консумиратвсе повече нездравословна храна. Излиза, че дейността им е в конфликт с биологичните закони. Когато ядат тези ужасни храни, хората получават всевъзможни симптоми и отиват при лекарите…Но кога сте били при лекар, чиито първи думи са били "Изброете ми всички храни, които сте ялипрез последната седмица”? Всъщност медицинската индустрия е в конспирация с хранителната.Лекарите почти казват "Ние лекуваме симптомите на тази лоша диета, но не лекуваме причината -вашата лоша диета". Днес се обръщаме към нашите медици при всякакви оплаквания – главоболие,болки по тялото, отпадналост, артрит__________. И вместо да Ви кажат, че това са симптоми на грешки в диетата, точно както и наднорменото ви тегло, те казват „О, започвате да остарявате”. За медицинските компании най-големи консуматори са 900-те хиляди лекари в САЩ. Само че тене ги наричат лекари, а "разпространители на технологии". Основната им цел е да накарат лекаряда ви продава техните продукти. Т.нар. "хора на детайлите" (евфемизъм, означаващ много привлекателен човек от противоположния пол) водят лекарите на обяд, дават им подаръци, глезят семействата им с круизи и т.н. – в зависимост от количеството изписани лекарства. Уви, днес една и същаболест в Луизиана и в Калифорния се лекува различно не за друго, а защото различните медицински компании (подобно на хранителните) имат различен пазарен дял в различните части на страната. Тази информация е плашеща, дори да не сте с наднормено тегло. Сигурно познавате хора, чийтоживот е влошен, ако не и разбит от това, че те имат тежко затлъстяване. Това са 77 милиона американци или 27% от населението. Други 61% или 184 милиона американци са с наднормено тегло. Акогато преди 5 г. започнах да проучвам този въпрос, хората с наднормено тегло бяха само 50%. От1980 година насам броят им се е удвоил. Като икономист, изучаващ тенденцията на това нарастване, се чудя след колко време цялата ни нация ще бъде с наднормено тегло или затлъстяване? Докато проучвах този въпрос, моята компания излезе на борсата. Спечелих пари, построих къщав Малибу и семейството ми заживя в Калифорния сред много знаменитости. Когато наблюдавахизвестните си съседи, разхождащи се по плажа, разбрах, че живея на друга планета. Тук в Малибу,където хората са богати и преуспели, с напредването на възрастта те изглеждат все по-здрави. Бързо установих, че те имат напълно различен подход към храната и медицинските грижи.Сега в Америка не сме разделени по расова, етническа или национална принадлежност, а споредздравето ни. Тези 61% от населението, които са с наднормено тегло, стават все по-болнави с напредване на възрастта. "Другата нация", елитът на здравите, с годините стават все по-здрави. Заелита на здравите всеки акт на привидна болка или отричане – от часа при личния им треньор до избора на менюто в някой добър ресторант – е почти религиозно положително преживяване. Като дете си мислех, че роднините ни, които се хранят само с храна кошер, "се лишават" от многохрани и това е лошо. Едва след години, общувайки с децата им в Израел разбрах, че да ядеш кошерхрана не е лишение, а акт на благодарност към Господ за това, че ни е казал как да се поддържаме здрави. Така и за елита на здравите подбраната храна и редовните тренировки не са наказания, апрояви на благодарност за това, че Бог ги е научил как да се подържат здрави. И те се чувстватдобре, когато правят такива неща, за които понякога си мислим, че са вид лишаване или измъчване. Откакто започнах да се фокусирам върху елита на здравите, техните диети и отношението имкъм медицинските грижи, започнах да осъзнавам, че от това може да стане добър бизнес. Обзалагам се, че има хиляди хора, които биха искали да бъдат по-здрави с напредване на възрастта; чеима хиляди хора, които биха искали да знаят каква диета да спазват или какви упражнения да правят, за да станат по-силни. Питам се колко би могъл да се разрасне този бизнес на здравето. Бях поразен, когато скоро разбрах, че "бизнесът на доброто здраве", който официално не е съществувал допреди 10-20 години, вече е индустрия за 200 милиарда долара. Това ме развълнува изапочнах да правя изчисления. Колко ще просперира този бизнес, ако днес вече харчим 24 милиарда долара за фитнес клубове и треньори, 70 милиарда за витамини и различни хранителни добавки? Успях бързо да разбера, че тези 200 милиарда долара, които вече даваме за здраве, са самовърха на айсберга, и че скоро сумата ще стигне до 1 трилион, а след 2010 г. може би и повече.И преди да си кажете, че 1 трилион са много пари, че това са цели 10% от нашата икономика, помислете за следното: IBM пусна първите персонални компютри през 1981 година. Компютърът фактически не съществуваше преди това, но през 1990 г. компютърната индустрия вече беше индустрия за трилион долара. Автомобилът се появи през 1908 г. като играчка за богатите, но много бързо стана нещо, което промени нашия стил на живот – както и индустрия за трилион долара (през 1930 г.).Затова предположението, че до 2010 г. индустрията на доброто здраве ще достигне 1 трилион долара, е доста консервативно… Повече за индустрията на здравето – на www.anhira.com.__ Вчера бях на консултация. Събуждам се сутринта и ми се струва че не съм бременна!!! Лежа си по гръб и не усещам нито тежест, нищо в корема си. Надигам се да видя имам ли си корем?!?! Уж имам... Ставам да се огледам в огледалото - имам корем! Опитвам се да опипа нещо твърдо - не се усеща много. Казвам си - ще чакам бебето да се размърда. Обаче минават час, два - нищо. Не усещам нищо. Започват едни съмнения... Ето, може би не биваше да си бия фраксито на 36 часа.... Но успокоителното е , че съм на консултация. Ще запзя спокойствие до 14.00 ч. В 11.00 тръгваме с една приятелка за Шумен и пристигаме в 12.30. Доктора ни видя в коридора и направо ни грабна към ехографа. Първо нея, после и мен. Казах му, че не усещам бебето да се движи... Веднага ме погледна - нищо му няма на бебето. - Докторе не качвам килограми - казвам. - за 1 месец само 1 ксг. съм качила. - Това няма нищо общо с бебето. Нормално е да се случва при някои жени. То бебето си расте и си взема това, което му е нужно. Измериха му пак главичката, крачетата, чухме сърцето, всичко е нормално. Показах на доктора изследванията които си направих ден преди прегледа - пълни кръвни, и урина. Каза че всичко е перфектно! - Изследванията са ти наистина все едно не си бременна - идеални! С изключение на левкоцитите, които са по-високи от нормалното. - Това означава, че имаш някаккво възпалениев организма, макар че се чувстваш добре. Може да е гранулом или друго. Явно не са бъбреци, защото урината е добре. - Ама аз си оправих зъбите преди инвитрото?! - Не зная какво е, но има някакво възпаление, за това говорят изследванията. Затова ще ти предпиша антибиотик, който е безвреден за бебето и за теб. - Не може ли без антибиотик. - Не, защото .... - и доктора ми ябосни нещо, свързано с левкоцитите, които щели да се капсулират или нещо подобно и после това не било добре за плацентата.... не успях да запомня и разбера много добре. - Но гарантирате ли ми че са безвредни? - Да, дават го дори на кърмачета. И те моля да го изпиеш, защото е по-добре за теб. - Ами добре тогава. - А усещанията за бебето са субеткивни, ти не винаги ще ги усещаш, така че не се вторачвай да следиш колко се движи то. Развива се добре и нямаш повод за притесненя. - Докторе , боли ме и ниско долу гърба, отляво до опашната кост. - Това е от разширяването на таза, нормално е да се получат подобни болки. Уговорихме се с доктора да отида около Рождество, така че си взех час за 27-и. Тогава ще ми пуснат вече и болничен и ще говорим за раждането евентуално. - Какво ще правим с гъбичките - ясно е че ще си ги нося до раждането... А после? - Нека да родиш и ще включим тежката артилерия. Сега не може да правим каквото и да е. - Ок. Питах дали мога да пътувам до София в средата на декември - каза ми че никакъв проблем. Та всичко е наред. Доктор Димов ми се видя поуморен - но това е разбираемо, като се има в предвид по колко часа дневно работи. Най-хубавото е, че си намерих лекар за бебчето. След голямо търсене и проучване се спрях на д-р Радославова. Отидох навръщане от Шумен да се запозная с нея. Много ми допадна. Поприказвахме си, представих се, обясних защо се обръщам към нея. Мисля, че е точния лекар за мен. Не обича да предписва антибиотици, хомеопат е, и смятам че и за ваксините ще намерим решение. Уговорихме се да й се обадя като дойде време да раждам. Много съм доволна - една голяма грижа ми отпадна от раменете. Относно гимнастиката - започнах пак да играя каланетика. Вероятно знаете, че каланетиката е измислена от Калан Пинкни, която е имала проблеми с гръбнака и краката. Балерина и инструктор по гимнастика, тя е претърпяла някакви сериозни наранявания, и когато започва да се възстановява измисля каланетиката, която е комбинация от екзерсис, йога и други техники. Отрази ми се много добре. След първия път все едно че им изчезна болката в гърба долу. Почувствах се много добре. Разбира се на другия ден имах мускулна, защото упражненията са повечето изометрични и за разтягане. Разбира се не правя упражненията за корем, които при каланетиката са много дълбочинни и не смея да ги правя - правя си други, от пилатеса. Ако някой иска,може да си свали 1 час каланетика от ТУК. Направо натискате Download. Днес идваха да ни вземат размер за вратите - поръчахме ги най-накрая. Купих си и плат за слинг, в момента се пере и утре щи го занеса да ми го обкантят. Времето лети! О, да не забравя, ето ми изследванията - за който го интересува:
|
Categories
All
Archives
November 2016
|