Сега, когато ми е доста натоварено о време навреме се изкушавам да ползвам МВФ, но следната статия ме мотивира отново да избягвам това.
" Микровълновата фурна - приятел или враг в кухнята "За" и "против" нейното използване от Ирена Стефанова Направили сте прекрасен избор: микровълновата фурна (наричана още микровълнова печка) е добро допълнение към техниката във всяка кухня. Опознавайки я по-добре, вие ще можете да използвате пълноценно вашия нов уред за затопляне на вече приготвени ястия, за размразяване на продукти, а и за приготвяне на нови ястия. Очевидното предимство на микровълновата печка в сравнение с другите е, че тя пести време и енергия, а и дава възможност ястията да се приготвят в същите съдове, в които се сервират. Но от друга страна възниква въпросът доколко безопасна за здравословното състояние на човека е храната, приготвена на микровълнова фурна и променя ли се нейният състав? Сър Пърси Спенсър - самоукият инженер Сър Пърси Спенсър е член на Американската академия за наука и изкуства, на Института за радиоинженери, има степен Д-р хонорис кауза към Техническия университет на Масачузетс, автор е на над 150 различни патента и е награден с най-високото отличие на Щатската флота. Без съмнение той е един от най-големите откриватели на нашето време. Роден на 19 юли 1894 год. в Холандия, Пърси Спенсър загубва рано своите родители и едва 12-годишен започва работа. През 1920 год. постъпва на работа в Raytheon Company, където случайно открива по-ефективен способ за производство на магнетрони за радари. Достига до извода, че тези магнетрони загряват храната и водата сравнително бързо и могат да бъдат използвани за термична обработка на продуктите. През 1946 год. на пазара е пусната първата микровълнова печка с размери 1 м на 1.2 м, с тегло 120 кг и цена 5 000 $. Само няколко години по-късно - през 1967 год., фирмата, пуснала в производство първата микровълнова печка, започва да предлага такива, но вече с портативни размери и цена само 500 $. Днес микровълновите фурни изпреварват по продажби газовите уреди и все повече домакини, убедени в достойнствата на тези електроуреди, ги превръщат от луксозни вещи в необходимост и част от ежедневието благодарение на тяхната икономичност и практичност. Какво знаем за микровълните? Характерно за микровълните е, че те притежават различна способност за проникване през различните материали и вещества. Което е от първостепенно значение при избора на съдове за готвене в микровълновата печка. Тези вълни преминават през съдове от стъкло, порцелан, керамика, през материали от типа на аркопал, картон, хартия, почти без загуба на енергия и без да ги нагряват. Но подложени на продължителна термична обработка, те се затоплят, защото горещата храна отдава топлина на съда, в която е поставена. Което означава, че готварските ръкавици и кърпата трябва винаги да бъдат под ръка на домакинята. Микровълните обаче не могат да проникват през метал, защото се отразяват от неговата повърхност. Ястията, поставени в метален съд във фурната, остават студени. В същото време фактът, че микровълните се отразяват от някои материали, има своите предимства: защитава от прегряване някои чувствителни детайли. Изключение правят алуминиевите съдове за дълбоко замразяване. Те могат да се поставят в печката, но само ако предварително е махнат капакът и тяхната височина не превишава 3 см. Освен това тези съдове в никакъв случай не бива да докосват стените на печката. Съдове от оловен кристал, порцелан с метални кантове или украшения също не могат да бъдат използвани. Важно е съдовете, които се използват, да нямат пукнатини, защото в печката могат окончателно да се счупят. Причината за това е водата, която остава в пукнатините при измиването - тя се нагрява и буквално взривява съда. Микровълновата печка е идеален помощник при:
Някои научни доказателства...
Вярно е, че съществуват достатъчно противоречиви теории "за" или "против" използването на микровълновата фурна, но не бива да забравяме, че все пак живеем в 21 век - време на високи технологии и стандарти. Тези уреди са устроени така, че почти не излъчват микровълни извън защитния си кожух. Да, вярно е и че променят състава на обработваните продукти, но, реално погледнато, всички други кулинарни методи за приготвяне на храна го правят. И ако все пак сте решили да не се лишавате от този универсален уред, ето няколко полезни съвета:
0 Comments
Хора, не знаех че съществува такова петно?!?!?
ГОЛЯМО, ТИХООКЕАНСКО петно от БУКЛУК!!!!! Моля ви прочетете този материал: Имате ли представа къде отиват всички пластмасови дреболии, от които поради една или друга причина вече не се нуждаете? Вероятно ще кажете сметището, но наскоро приключило експериментално пътуване със самоделен сал през Тихия океан доказа, че пластмасите все по-често се озовават в големите световни водоеми, отколкото в земни сметища. Пластмасова супа от боклуци, която покрива район с размери два пъти по-големи от тези на Съединените щати, расте тревожно бързо в Тихия океан. Огромната маса от отпадъци - на практика най-голямото сметище в света - е задържана заедно благодарение на подводни океански течения. С тях „супата" от отпадъци плава на огромна територия, която започва на около 500 морски мили (925 километра) от бреговете на Калифорния, през северния Тих океан, минава покрай Хавай и стига почти до Япония. Спиралата, която поначало представлява океанско течение вследствие на определени климатични условия, се образува там където малко хора пътуват – на хиляда мили на запад от Сан Франциско и на толкова северно от Хавай. Течението увлича в себе си сметта и отломките, изхвърляни от кораби и нефтени платформи, но най-вече тези идващи от сушата и ги концентрира в едно състояние, което запознатите наричат "пластмасова супа". Противно на масовото схващане, че става въпрос за образувал се остров със солидна повърхност, името на феномена отразява нестабилния му характер, както и факта, че 80% от боклука има синтетичен характер. Чарлз Муур, американският океанограф, открил „Голямото тихоокеанско боклучено петно" или „боклучения водовъртеж", смята, че в региона плават около сто милиона тона отпадъци. Директорът на изследователския отдел в основаната от Муур Фондация за морски проучвания „Алгалита", Маркус Ериксен, казва: „Първоначалната идея, която имаха хората, беше, че това е като остров от пластмаса, върху който човек почти може да си ходи. Но това не е така. Става въпрос за пластмасова супа - безгранична вечно движеща се територия с двойно по-големи размери от САЩ." Друг океанограф, Къртис Ебесмайер, следи натрупването на пластмаса в моретата от повече от петнайсет години. Той оприличава „боклучения водовъртеж" на живо същество: „Прилича на голямо животно без каишка. Когато се приближи до земя, както понякога се случва в хавайския архипелаг, резултатите са драматични - огромни плажни ивици, затрупани с конфети от пластмаса и найлон," казва той. В момента океанската вода изобилства на пластмасови частици за сметка на естествения планктон. Откритието не изненада "Гринпийс", които и преди твърдяха, че съотношението между масата на планктона и отпадъците в "супата" е едно към шест. Но защо това да е важно, би попитал някой? Синтетичните отпадъци променят облика на екосистемите поради бавното си разграждане, а когато всъщност започнат да се разграждат те отделят различни токсини. Благодарение на слънчевата светлина полиетилените се натрошават на малки парчета както всяка стара пластмаса "изгаря" под влияние на UV-лъчите. Малките парченца задушават морската флора и фауна, които в крайна сметка се озовават на нашата трапеза. Всичко изхвърлено от човека – от евтини запалки за еднократна употреба и капачки до спринцовки и четки за зъби – образува плътен нанос, невидим единствено за сателитите, но измамна храна за много видове. Мореплавателите на "Джънк" свидетелстват за разкъсани птици от подобна "храна". Повече от милион морски птици и над 100 хил. морски бозайници годишно загиват от замърсените води, съобщава британският в. "Индипендънт", позовавайки се на данни на Програмата за защита на околната среда на ООН."Тихоокеанската супа" обаче не е изолиран случай. Сайтът spectatornews.com цитира изследване на холандски учени, според което само в Северно море има над 600 хил. тона отпадъци. Засега единственото, което човечеството може да направи е да ограничи употребата и изхвърлянето на пластмаси."Океанът е в упадък от всякъде", заявява Муур пред в. "Сан Франциско кроникъл", "Прилича на тоалетна, на която не може да й бъде пусната водата. Не можеш да извадиш пластмасовите частици от океана. Можеш да спреш да ги изхвърляш там". Модерните пластмаси са толкова дълготрайни, че в тихоокеанското сметище са намирани предмети на възраст повече от половин век. „Всяко парченце пластмаса, произведено през последните петдесет години и попаднало в океана, все още си е там," казва Тон Андради, химик в института „Изследователски триъгълник" в САЩ. Пластмасите съставят около деветдесет процента от целия боклук, който плава в океаните. По оценка на ООН в доклад от 2006 година, във всяка квадратна морска миля се намират 46 хиляди парчета плаваща пластмаса. Но вредата не е само за морския свят - бавно въртящата се в кръг маса боклуци представлява риск и за човешкото здраве, казва доктор Ериксен. Стотици милиони миниатюрни пластмасови топчици - суровият материал, с който работи синтетичната индустрия, се губят или се разпиляват всяка година и накрая се озовават в океаните. Те действат като малки химически гъби, които привличат всякакви изхвърлени от човешкото производство химикали, като въглеводороди и пестициди, след което влизат в хранителната верига, изядени от морските животни. „Всичко, което отива в океана, отива в тези животни, а накрая и в чинията в собствената ви кухня," заключва Ериксен. Икономиката на вашата диета - Пол Зейн Пилзър, статия от сайта www.anhira.com
Забелязвате ли колко „решения” се предлагат днес на тези, които търсят "подходящата" диета?Но какво да изберем? Според мен, преди всичко трябва да разберете кой е виновен за настоящатави диета, довела до наднорменото тегло. То не е просто болест, а симптом на много грешки в дие-тата. Какво и кого да обвиняваме за настоящата си диета? Учудващо, но това е икономиката. Живеем в икономика за 10 трилиона долара. Това са 10 000 милиарда долара годишно във вид на новистоки и услуги за американците, от които 1 трилион долара от храни и 1,5 трилиона от медицина.Хранителните компании, като всеки бизнес, се стараят да увеличават консумацията на продукти-те си. При тях има един неписан закон на маркетинга, наречен маркетингово уравнение на чипса.Този закон гласи, че 10% от клиентите купуват 90% от продуктите. Помислете като предприемач: имате клиенти, които ползват 10 пъти повече продукти от другите. За един месец всеки може да сикупи 1-2 опаковки чипс. Обаче други купуват по 1 опаковка дневно. Те купуват 30 опаковки, а не 3.Виждате ли маркетинговото уравнение на чипса? 10% от клиентите купуват 90% от продуктите.И така днес девиза на маркетинга на тези компании е "Да ги убедим да качат килограми". Дапредположим, че нормалното ви тегло е 70 кг и успея да ви докарам до 85 кг, т. е. 20% над нормата.Когато прибавите тези 20% наднормено тегло, вие не увеличавате консумацията си с 20% дневно, ая удвоявате до 200% дневно. Или с други думи, количеството консумирани калории, които са винужни да поддържате тегло от 84 кг е почти двойно повече от това, с което поддържате 70 кг.От гледна точка на МакДоналдс, ако успея да ви докарам 20% наднормено тегло, вие ще станетенай-доходния ми клиент и ще се редите на опашка да купувате двойно повече BigMac. Но това неотнема двойно повече време или пространство, когато плащате на касата. Затова сега хранителните компании правят маркетинг така, че да направят всеки свой клиент част от маркетинговото уравнение на чипса. Фактически те почти са се отказали да привличат нови клиенти, защото това им струва по 100 долара на човек. 3 милиона долара за реклама по време на мачовете за супер-купата карат 30 000 души да опитат продукта, но те може да не го харесат и да не го купуват повече…Виждате ли колко по-ефективно е да харчите парите, предназначени за маркетинг, като убеждавате настоящите си клиенти да купуват повече от вашия продукт? Как ще го направите? Ако разберете, че вашите клиенти се засищат, след като изядат 170 грама чипс, вие правите опаковки от по150 грама. Така след първата опаковка те отварят втора. За да не отива зян чипсът, те го дояждатили общо си хапват 300 гр. А като качат килограми или затлъстеят, те ще продължат да ядат още.Тези 10% клиенти, които консумират най-много, се изучават подобно на лабораторни мишки, безда се жалят никакви разходи. Ако те обичат християнска музика и имат любим изпълнител, сещатели се кой пее песничките в рекламите за техния чипс и каква е мелодията в ресторанта за бързо хранене? Ако имат любими знаменитости или певци, познайте с чие изпълнение завършват рекламите, които ги баламосват и им казват защо трябва да ядат повече чипс? Бананът е продукт, опакован от Господ – има трайност 6-8 седмици, разгражда се биологично, акората показва кога е готов за консумация. Ако не сте яли банан и ви предложа един, той ще ви сестори най-вкусното и сочно нещо, което сте яли, и сигурно ще поискате още. Но какво ще стане следтретия или четвъртия? Въпреки, че това е най-вкусната храна, която сте опитвали, обзалагам се, чеза днес няма да искате да погледнете друг банан. После ще ви дам ябълка. Вие ще възкликнете: "О,чудесно! Точно това исках!" и ще поискате още една. Но какво става след третата? Вече няма даискате дори да си помислите за. ябълки. Обърнете внимание: Господ ви е дал вкусови рецептори.Те ви карат да ядете банани, докато се снабдите с нужния ви калий от тях, но след това вече искате не банани, а ябълки или някакъв друг плод, съдържащ витамините, от които имате нужда.Забележете: съставките на консервираните храни са променени в сравнение с естествените хранителни вещества така, че те никога да не омръзват. Кога ще престане да ви бъде вкусен чипсът?След 2, 3, 4, 10 опаковки? А пържените картофи на МакДоналдс? Производителите добавят различни съставки в храните, особено в детските храни. Така децата никога не казват за бисквитите Орео"не искам повече", а винаги повтарят "искам още и още". А ако най-накрая все пак те кажат "Омръзнаха ми вече тези бисквити", компаниите така променят формулата на бисквитите, че на децата никога да не им омръзват, а напротив – да крещят хистерично, ако им ги вземат от ръцете. Възможно ли е хранителните компании да са толкова престъпни? Е, спомнете си как действахацигарените компании преди години! Те предлагаха специални марки цигари за деца, дори карахазнаменитости да убеждават хората, че пушенето на техните цигари подобрява здравето. Послевластите им забраниха да рекламират на американците такива ужасни стоки като цигарите, и те сеподчиниха. Междувременно отвъд океана те още ги продават на деца в Индия и други страни, където това не се забранява от закона, и където им е по-лесно да контролират правителствата. Както виждате, проблемът със затлъстяването, причинено от неправилна диета, е всъщност икономически проблем. Причината е в това, че има компании, които правят това, в което са най-добри привличат нови клиенти и за целта се стремят да правят хората все по-дебели, за да консумиратвсе повече нездравословна храна. Излиза, че дейността им е в конфликт с биологичните закони. Когато ядат тези ужасни храни, хората получават всевъзможни симптоми и отиват при лекарите…Но кога сте били при лекар, чиито първи думи са били "Изброете ми всички храни, които сте ялипрез последната седмица”? Всъщност медицинската индустрия е в конспирация с хранителната.Лекарите почти казват "Ние лекуваме симптомите на тази лоша диета, но не лекуваме причината -вашата лоша диета". Днес се обръщаме към нашите медици при всякакви оплаквания – главоболие,болки по тялото, отпадналост, артрит__________. И вместо да Ви кажат, че това са симптоми на грешки в диетата, точно както и наднорменото ви тегло, те казват „О, започвате да остарявате”. За медицинските компании най-големи консуматори са 900-те хиляди лекари в САЩ. Само че тене ги наричат лекари, а "разпространители на технологии". Основната им цел е да накарат лекаряда ви продава техните продукти. Т.нар. "хора на детайлите" (евфемизъм, означаващ много привлекателен човек от противоположния пол) водят лекарите на обяд, дават им подаръци, глезят семействата им с круизи и т.н. – в зависимост от количеството изписани лекарства. Уви, днес една и същаболест в Луизиана и в Калифорния се лекува различно не за друго, а защото различните медицински компании (подобно на хранителните) имат различен пазарен дял в различните части на страната. Тази информация е плашеща, дори да не сте с наднормено тегло. Сигурно познавате хора, чийтоживот е влошен, ако не и разбит от това, че те имат тежко затлъстяване. Това са 77 милиона американци или 27% от населението. Други 61% или 184 милиона американци са с наднормено тегло. Акогато преди 5 г. започнах да проучвам този въпрос, хората с наднормено тегло бяха само 50%. От1980 година насам броят им се е удвоил. Като икономист, изучаващ тенденцията на това нарастване, се чудя след колко време цялата ни нация ще бъде с наднормено тегло или затлъстяване? Докато проучвах този въпрос, моята компания излезе на борсата. Спечелих пари, построих къщав Малибу и семейството ми заживя в Калифорния сред много знаменитости. Когато наблюдавахизвестните си съседи, разхождащи се по плажа, разбрах, че живея на друга планета. Тук в Малибу,където хората са богати и преуспели, с напредването на възрастта те изглеждат все по-здрави. Бързо установих, че те имат напълно различен подход към храната и медицинските грижи.Сега в Америка не сме разделени по расова, етническа или национална принадлежност, а споредздравето ни. Тези 61% от населението, които са с наднормено тегло, стават все по-болнави с напредване на възрастта. "Другата нация", елитът на здравите, с годините стават все по-здрави. Заелита на здравите всеки акт на привидна болка или отричане – от часа при личния им треньор до избора на менюто в някой добър ресторант – е почти религиозно положително преживяване. Като дете си мислех, че роднините ни, които се хранят само с храна кошер, "се лишават" от многохрани и това е лошо. Едва след години, общувайки с децата им в Израел разбрах, че да ядеш кошерхрана не е лишение, а акт на благодарност към Господ за това, че ни е казал как да се поддържаме здрави. Така и за елита на здравите подбраната храна и редовните тренировки не са наказания, апрояви на благодарност за това, че Бог ги е научил как да се подържат здрави. И те се чувстватдобре, когато правят такива неща, за които понякога си мислим, че са вид лишаване или измъчване. Откакто започнах да се фокусирам върху елита на здравите, техните диети и отношението имкъм медицинските грижи, започнах да осъзнавам, че от това може да стане добър бизнес. Обзалагам се, че има хиляди хора, които биха искали да бъдат по-здрави с напредване на възрастта; чеима хиляди хора, които биха искали да знаят каква диета да спазват или какви упражнения да правят, за да станат по-силни. Питам се колко би могъл да се разрасне този бизнес на здравето. Бях поразен, когато скоро разбрах, че "бизнесът на доброто здраве", който официално не е съществувал допреди 10-20 години, вече е индустрия за 200 милиарда долара. Това ме развълнува изапочнах да правя изчисления. Колко ще просперира този бизнес, ако днес вече харчим 24 милиарда долара за фитнес клубове и треньори, 70 милиарда за витамини и различни хранителни добавки? Успях бързо да разбера, че тези 200 милиарда долара, които вече даваме за здраве, са самовърха на айсберга, и че скоро сумата ще стигне до 1 трилион, а след 2010 г. може би и повече.И преди да си кажете, че 1 трилион са много пари, че това са цели 10% от нашата икономика, помислете за следното: IBM пусна първите персонални компютри през 1981 година. Компютърът фактически не съществуваше преди това, но през 1990 г. компютърната индустрия вече беше индустрия за трилион долара. Автомобилът се появи през 1908 г. като играчка за богатите, но много бързо стана нещо, което промени нашия стил на живот – както и индустрия за трилион долара (през 1930 г.).Затова предположението, че до 2010 г. индустрията на доброто здраве ще достигне 1 трилион долара, е доста консервативно… Повече за индустрията на здравето – на www.anhira.com.__ |
Categories
All
Archives
November 2016
|