Обувам босите крачета на Гошето. Тъкмо е станал от сън. - Ах, тези крачета!...Колко много ги целувах преди, ето така - вземам крачето му и слагам босото му ходило на устните си - Сега вече си пораснал и по-рядко ги целувам май?... - Мамо? - Да? - Вече не ми целувай дупето... - Гого ме гледа усмихнат и леко свенлив - Защо, маменце?... Вече си голям ли? - Да! - отговаря той - Добре - не ми се иска да го казвам. - Само от време на време, може ли? - Да! - слиза от леголто и тръгва към хола Някакси не ми се иска да дойде това време. Първо няма да целувам дупето, после няма да целувам така често ръчичките, после бузките... После може би няма да мога а да го прегръщам и целувам пред приятелите - нали ще е много голям... Понякога Гого е голям , понякога е малък... Както му е удобно. ДНес напримердокато правихме гимнастика пропуснах едни упражнения: - Мамо, защо не правиш това? - Още ми е малко трудно да го правя. - Е, ама аз ще мога - свива раменца Гого е вдига веждички - Така ли? - Ами да, нали съм мъж?! Вече е мъж! А понякога е толкова малък. Все още Гого не се отдаля много от мен. Напоследък иска да ходи на градина: - Мамо, омръзна ми вече без деца!... Искам да си играя с деца! Ооох, миличкия! Разбирам го. Не е от дечицата , които могат сами да си играят сс часове. Той е много социален, в смисъл че не обича да прави нищо сам. Прилича на татко си. Аз обратно - обича усамотението. Присъствието на много други хора ме разсейва. Но Гошката обича да пави всичко с някого. - Добре, маменце, ще уредим въпроса. Аз ще се постарая да го запиша на градина... Но се чудя как той ще влезе вътре сам?! Ако това стане, за мен ще е истинско чуда. Боя се, че на вратата ще спре и ще каже: "Искам и ти!" Въпреки, че е на 3 г. и 8 м. Гого не остава с други хора, дори с баща си. Понякога го предпуреждавам, че отивам до магазина докато сме на площадката. Често ми се получава и той ме пуска, но ако се забавя много, реагира остро когато ме види. Спуска се към мен с ядосана физиономия и ме удря с ръце. Налага се да му обясня защо съм се забавила повече. Не се опитвам да шикалкавя и дасе правя на ударена, защото вече пробвах това - не върви. Гого не можеш да го забаламосваш. Ако опитам да се правя че не разбирам защо е ядосан, става още пе-зле. Започва да ме удря и почти се разплаква, докато не си призная, че разбирам и не му обясня. С татко си също остава навън понякога, но понякога не!... Все пак се надявам, че силното му желание да е с деца ще надделее. Понякога много ми натежава това му желание постояно да правя неща с него. Не че няма моменти в които да си играе сам - има, но това е примерно един час през деня. През останалото време иска да играе с мен - дали ще е с Легото, дали ще е с колички или с друго - да правим нещата заедно. Това е истощително, защото обсебва ума ми и е изтощително да се опитваш да свършиш всичко друго докато се занимаваш с детето. Понякога викам. Не че си мисля, че викането ще оправи нещата. Но се чувствам безсилна и имам усещането, че ще се пръсна. Особено когато Гого влезе във фазата "ИСКАМ". Понякога започва да иска нещо - количка или шоколад обикновено. Ако му откажа започва да повтаря ИСКАМ ! И каквото и да му обяснявам той си повтаря това. Може да е много упорит. Изкарва ми "джигера" както се казва. Тогава започвам да викам и да го заплашвам. Не винаги, случва се да запазя самообладание и хладнокръвно да удържа победа. Но тези битки са изтощителни. Особено ако се повторят няколко пъти през деня. Иска се много, ама много говерене. Струва ми се, че имам все по-малко възможност за каквото и да е друго - ето ив дневника си не пиша вече често. А все се надявам да започна да имам повече време. Ех, да имахме баби и дядовци на разположение, или още едно дете, или братовчеди наблизо - нямаше да е така. Но цялата тежест е върху мен. Дефакто за близо 4 години Гого се е отделял от мен не повече от 15-20 пъти за по час. Разбира се, ако му пусна да гледа видео - няма проблем. Но аз се боря с това му желание ежедневно. Защото уви, Гого е вдиеоман. Ако го оставя - ще гелда дълго, много дълго време. А аз не удобрявам това.Режима ни с гледането два пъти седмично малко се разстрои, но ще трябва отново да го установим. Думите НЕ и НЯМА също са ни редовен спътник. Понякога той по инерция отговоря с НЕ на мой въпрос, и после се коригира с ДА. Така е привикнал с тези две думички. Като цяло основните ни проблеми са когато иска да яде сладко или друг буклук или когато иска да гледа видео. В другите неща нямам пререкания - лесно се оправяме. Гого продължава да е Гръмчо поне веднъж дневно. Но поне е мило куче - любвеобилно. От време на време става Гръм - голямо куче, което се опитва да ме респектира, а после пак става Гръмчо и се гуши в мен като рита с лапички. Много весела игра, която и на мен ми харесва. Поборичкваме се, погушкваме се, помачкваме се и е много весело. ... Отивам да направя едно мляко с како, че от 10 минути ми го искат :-)) Да не оставяме детето да чака.
0 Comments
"Мамо, аз вече не цокам" - от време на време казва Гошето, което не е съвсем вярно. НО имаме голям напредък с отбиването.
ПРеди около два месеца една вечер Сашо много се ядоса, че се разтакаваме с това отбиване, окето започна нещо много да го дразни и изнервя. Та след едно голямо ядосване той заяви, че край - Гого вече няма да суче вечер на лягане. Въпреки че ми се искаше, ми стана и много терсене. ПРитесних се как ще стане цялата работа, защото Гошката така си е свикнал откак се е родил - за него всяко лаген е свързано със сукане. В момента, в който ми го съобщи Сашо, бяхме в спалнята. Той се съблече бързо, легна и ми обърна гръб - ясен знак, че няма да се коментира "заповедта". Стоях права до леглото без за кажа и дума около минута -две. Кръвта ми се събра в главата. Бях ядосана и смутена и леко уплашена. Чудех се какво да обясня на Гошката, какво да направя. Мина ми през ум да не се подчиня, но само щях да си навлека неприятности. Мислех си дали да не се преместим да спим с Гого в хола... Обаче си знаех, че по-добре е да послушам думите му, и защо не - да се възплозвам от тях.... Отидох в хола. Вече беше доста късно. Седнах на дивана до Гого, който чу, че с татко му си говорим на висок глас. Поседяхме доста - 10-15 минути и се занимавахме с нещо, но моя ум беше в това какво да правя. По едно време Гого каза: - Мамо, хайде да си лягаме. - Да, ей сега миличкъ - отговорих, само и само да протакам, понеже не знаех как да постъпя. Сигурна бях, че Гого ще хленчи, ще плаче и др.подобни. След малко той пак умолително каза: - Мамо, спи ми се, хайде да си лягаме. - Ами..не можем, миличък - с притеснение казах. - Защо не можем? - Ами...защото татко ти каза, че вече няма да цокаш вечер, с притеснение казах. Гошката помълча малко и после каза: - Ами добре, няма да цокам тогава. Хайде да си лягаме. Бях изумена. Но казах само: - Добре, хайде! Легнахме си. Гошето каза: - Мамо, може ли да ти пипна гърдите? - (зная, звучи малко странно, но за него това беше досег с онова място, което го е приспивало всяка вечер) - Да, може - отвърнах в тъмното. Той мушна ръчичка в нощницата ми. Полежахме така в тъмното, аз бях напрегната какво ще стане. Но след малко дочух неговото равномерно дишане. Така той си заспа без проблем. ПРез изминалите два месеца няколко пъти поискваше да суче преди лягане. Но аз твърдо му отказах, защото вече не правим така. Не сме имали повече проблеми с нощното заспиване. Но все още иска да слага ръчичка на гърдите ми преди да заспи. Обаче се случва вече често и да заспи без тази последна утеха:-) През втората половина на септември започнах да го подготвям, че като стане октомври и купим колата, която следва да купим за месец октомври, вече няма да суче на заспиване по обяд. И така днес - 01 октомври, отидохме в магазина и купихме една красивма оранжева Тойтка с отваряеми врати и преден капак - радост голяма! ПРеди да слезем от колата пред магазина му напомних за нашата уговорка: - Гого, нали помниш какво се разбрахме? Че като стане октомври и купим новата кола, вече няма да цокаш преди заспиване? - Да, да, помня! - съвсем категорично отговори той. - Добре, днес вече няма да цокаш, след като купим колата! Запомни ли? - Да, да! - нали става дума за купуване на колата, Гого е готов на всичко! И така дойде време за спането. - Мамо, искам да цокам - изрече той редовното си изречение - Аааа, не! Ти нали помниш какво се уговорихме - вече няма да цокаш на лягане, само като се събудиш....Хайде сега, Гръмчо (веднага смених темата аз, като го обърнах на игра) избери си една от любимите книжки на Гошето и ще почетем, а после ще си легнем. - Гаф,гаф - весело излая Гръмчо и отиде към шкафа с книжките. Почетохме малко. След което затворих книгата и казах, ставайки: - Сега да затъмним малко, да пуснем щорите , за да заспим по-лесно, че после децата ще ни чакат на площадката, трябва да сме свежи следобяд. Пуснах щорите, поцелувах го, погушках го закратко, обърнах се по гръб и затворих очи - ясен знак, че е време да заспива. Той протегна ръчичка, пъхна я под блузата ми, затоври очи и....след минута беше заспал! О, чудо на чудесата! Толкова съм радостна, чуе така лесно се получи. Струваше ми се почти невъзможно. Сега остава известно време да удържа фронта и да не се поддавам на провокации ииии.... ще ни остане сукането на събуждане, което ми се струва, че ще е сравнително по-лесно да прекратя. Сложила съм си срок до края на годината, когато Гог ще е почти на четири! А идната година, ако е рекъл Господ, да си имаме още едно бебче! Тогава ще се чувствам съвършена. |
Categories
All
Archives
November 2016
|