Сега, когато ми е доста натоварено о време навреме се изкушавам да ползвам МВФ, но следната статия ме мотивира отново да избягвам това.
" Микровълновата фурна - приятел или враг в кухнята "За" и "против" нейното използване от Ирена Стефанова Направили сте прекрасен избор: микровълновата фурна (наричана още микровълнова печка) е добро допълнение към техниката във всяка кухня. Опознавайки я по-добре, вие ще можете да използвате пълноценно вашия нов уред за затопляне на вече приготвени ястия, за размразяване на продукти, а и за приготвяне на нови ястия. Очевидното предимство на микровълновата печка в сравнение с другите е, че тя пести време и енергия, а и дава възможност ястията да се приготвят в същите съдове, в които се сервират. Но от друга страна възниква въпросът доколко безопасна за здравословното състояние на човека е храната, приготвена на микровълнова фурна и променя ли се нейният състав? Сър Пърси Спенсър - самоукият инженер Сър Пърси Спенсър е член на Американската академия за наука и изкуства, на Института за радиоинженери, има степен Д-р хонорис кауза към Техническия университет на Масачузетс, автор е на над 150 различни патента и е награден с най-високото отличие на Щатската флота. Без съмнение той е един от най-големите откриватели на нашето време. Роден на 19 юли 1894 год. в Холандия, Пърси Спенсър загубва рано своите родители и едва 12-годишен започва работа. През 1920 год. постъпва на работа в Raytheon Company, където случайно открива по-ефективен способ за производство на магнетрони за радари. Достига до извода, че тези магнетрони загряват храната и водата сравнително бързо и могат да бъдат използвани за термична обработка на продуктите. През 1946 год. на пазара е пусната първата микровълнова печка с размери 1 м на 1.2 м, с тегло 120 кг и цена 5 000 $. Само няколко години по-късно - през 1967 год., фирмата, пуснала в производство първата микровълнова печка, започва да предлага такива, но вече с портативни размери и цена само 500 $. Днес микровълновите фурни изпреварват по продажби газовите уреди и все повече домакини, убедени в достойнствата на тези електроуреди, ги превръщат от луксозни вещи в необходимост и част от ежедневието благодарение на тяхната икономичност и практичност. Какво знаем за микровълните? Характерно за микровълните е, че те притежават различна способност за проникване през различните материали и вещества. Което е от първостепенно значение при избора на съдове за готвене в микровълновата печка. Тези вълни преминават през съдове от стъкло, порцелан, керамика, през материали от типа на аркопал, картон, хартия, почти без загуба на енергия и без да ги нагряват. Но подложени на продължителна термична обработка, те се затоплят, защото горещата храна отдава топлина на съда, в която е поставена. Което означава, че готварските ръкавици и кърпата трябва винаги да бъдат под ръка на домакинята. Микровълните обаче не могат да проникват през метал, защото се отразяват от неговата повърхност. Ястията, поставени в метален съд във фурната, остават студени. В същото време фактът, че микровълните се отразяват от някои материали, има своите предимства: защитава от прегряване някои чувствителни детайли. Изключение правят алуминиевите съдове за дълбоко замразяване. Те могат да се поставят в печката, но само ако предварително е махнат капакът и тяхната височина не превишава 3 см. Освен това тези съдове в никакъв случай не бива да докосват стените на печката. Съдове от оловен кристал, порцелан с метални кантове или украшения също не могат да бъдат използвани. Важно е съдовете, които се използват, да нямат пукнатини, защото в печката могат окончателно да се счупят. Причината за това е водата, която остава в пукнатините при измиването - тя се нагрява и буквално взривява съда. Микровълновата печка е идеален помощник при:
Някои научни доказателства...
Вярно е, че съществуват достатъчно противоречиви теории "за" или "против" използването на микровълновата фурна, но не бива да забравяме, че все пак живеем в 21 век - време на високи технологии и стандарти. Тези уреди са устроени така, че почти не излъчват микровълни извън защитния си кожух. Да, вярно е и че променят състава на обработваните продукти, но, реално погледнато, всички други кулинарни методи за приготвяне на храна го правят. И ако все пак сте решили да не се лишавате от този универсален уред, ето няколко полезни съвета:
0 Comments
Докато търсех информация за повторното загряване на сиренинета при правенето на домашно сирене (понеже напоследък не ми се получава твърдо и компактно), намерих много интересна статия, част от който публикувам, защото обясненията са доста ясни и дават представа кое за какво се прави. Но тук пише, че температурата на подсиравне е 33-34 градуса. А аз посривма на 36 градуса. Следващия път ще пробвам при по-ниска температура - може това да е причината.
Пастьоризация на млякото Провежда се при температура 70-72°С за 10-15 мин. Целта и е да се получи доброкачествено в санитарно-хигиенно отношение сирене и да се отстрани възможността за появата на недостатъци, предизвиквани от нежелана микрофлора в суровото мляко. С пастьоризацията се постигат следните технологични задачи: - удължава се трайността на млякото; - ликвидират се неспорообразуващите бактерии, вредни в технологично отношение, причинителите на ранното шупване, на вкусовите недостатъци и психитрофните бактерии. Критерий за ефективността на пастьоризацията е отношението на количеството на унищожените бактериални клетки спрямо общото им количество в суровото мляко. Пастьоризационният ефект не трябва да бъде по-малък от 99,9%, т.е. намаляването на бактериалното съдържание бива около 1000 пъти. Пастьоризацията на млякото въздейства силно върху млякото и изменя неговите физико-механични свойства. Нагряването на млякото предизвиква необратими изменения в албумина – частиците на албумина загубват свързаната с тях вода и преминават в неразтворимо състояние. Охлаждане на млякото Млякото се охлажда до температура на подсирване 33-34°С. Подсирване на млякото Извършва се при 33-34°С в продължение на 80-90мин. при използването на мая “Фармахим”. При подсирването на всеки 100 литра мляко се добавя закваска за сирене самостоятелно или в комбинация със закваската на българското кисело мляко. Количеството закваска за БСС и съставът и са в зависимост от сезона и от качеството на закваската Str.lactis и Lb. casei. Тази закваска е мезофилна и е недостатъчна в горещите периоди, поради което се прибавя закваска за кисело мляко, т.е. Lb. bulgaricus и Str. thermorhilus. Целта е да се предотврати влиянието на колибактериите при не толкова чисто в бактериално отношение мляко. При хладно време, когато млякото е с по-ниска биологична стойност се използва по-голямо количество закваска независимо от комбинацията със закваската за кисело мляко. През летния сезон се поставят 80-150 куб.см. За мляко, се добавят още около 0,017 + 0,3% CaCl и известно количество сиреща мая. При използването на мая “Фармахим” първата коагулация трябва да се появи на 10-12 мин. Маята се разрежда с питейна вода в съотношение 1:10 непосредствено преди употребата и. Добавя се на тънки струи чрез лейка и се разбърква постоянно. След прибавяне на маята за сирене млякото се успокоява. Подсирването става в цедка в сиренарските вани. Тъй като така се рискува разпрашяване, охлаждане и затормозяване на пресуването, се поставя полиетиленово платно, под което е цедката. В него стават подсирването на млякото и нарязването на подсирката. Обработка на подсирката Готовата сиренина се нарязва с многорезцов нож на буци с размери 20/20/20см. Прилага се известно второ загряване с 2°С над температурата на подсирване. Покой 20-25 мин. Обръщане на сирените кубчета със сиренарска лъжица по дължина на ваната последователно 2-4 пъти. Покой 15-20 мин. Изтегляне на полиетиленовото фолио. Завързване на цедилата. За да се намали влажността се възпрепятства развитието на нежелани микроорганизми в сиренето, е необходимо отстраняване водната фаза на сиренината, която се нарича суроватка. Пресуване Самопресуване в продължение на 10 мин. Развързване на цедилата, изтегляне на краищата им, леко начупване на горната и страничната повърхност. При прилагане на сухо осоляване тази операция се повтаря 2-3 пъти през 15-20 мин. Поставят се плоскости без тежести и сиренината се оставя за пресуване до следващата сутрин. В случай, че се получава неравна повърхност, се поставят и тежести. Сиренината се счита за добре пресувана, когато водното съдържание достигне 62-64%. Киселинността на сиренината нараства до 50-70 Т. Нарязване Полученият паралелепипеден блок с дебилина 10-12 см. се нарязва на квадратни призми. Околяване За да се стимулира развитието на млечнокиселите бактерии и да се потисне развитието на вредните микроорганизми, пресуваната сиренина се подлага на осоляване, при което съдържанието на готварска сол във водната фаза на сиренето достига 4-8%. След осоляването сиренето се нарежда в тенекии и се доосолява. Долива се саламура, тенекиите се затварят херметически с машина и се оставят за зреене в продължение на 30-40 дни. Източник: http://www.ticha1.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=497547&df=46&dflid=3&GDirId=00015cc47c671f0e7049c8cd013315a8 Понякога Гошето е много нежен.
Напъследък се случва да дойде до мен да сложи главичка на скута ми и да каже: " Ооо-ооо-ооо". Това означава да го помилвам. Нали когато му казвам на него да помилва татко си му казвам: "Помилвай тати, оо, тате, ооо..." и го погалваме по главати (тати де). А понякога аз го галя и казвам: "ООо, Гошенце, ооо, миличък" . Та и той скланя главичка и казва: "Ооо,ооо,ооо" Тоест "Погали ме, мамо"... И аз го галя, а той стои така. Онзи ден се събуди от обеден сън, аз съм до него; той се усмихва и се изтъркаля до мен, мушва се под ръката ми и ляга на рамото ми и замира така. Аз лекичко го милвам по гръбчето, едва-едва, защото не съм сигурна дали е разбуден. Минава минутка и аз си помислям че е заспал, а той помръдва ръчички - не спи просто се гушка в мене!!! После ме поглежда и се усмихва с блеснали очички! Душичка! Но има и други моменти когато много ме ядосва. Най-вече когато започне да вика с висок глас, за да му обърна внимание. Той не страда от липса на внимание, затова не разбирам защо го прави. Вика колкото му галс държи, понякога започва с малко по-ниски децибели и ги повишава. Друг път просто си вика - нещо като сигнално викане, с кратки силни повиквания. МНОГО МЕ СТРЕСИРА! Стресирам се, защото не съм сигуран дали не вика с причина, а дори когато зная че е без причина просто издивявам. Пробвах да му извикам и аз, да го плесна по дупето, да не му обръщам внимание... За сега нямам голям успех. Може би защото не съм съвсем последователна. Ама май това е единственото дразнещо нещо, което прави. 60 “заповеди” за родители
Понякога на човек му е трудно да се държи с детето си така, както си е мислел, че ще прави някога, когато сам е бил дете. По принцип съм силно скептична към всякакви правила, норми и заповеди за това, как да отглеждаме децата си, ако изглеждат общовалидни и трябва да се прилагат за всяко дете, без значение разликите помежду им. Но ето тези 60 “заповеди” за родители са нещо по-друго – дребни, съвсем елементарни неща в отношенията родител-дете, които са лесни, не отнемат време – и едновременно с това, са значими и важни, и за двете страни. Надявам се да ви допаднат. Говорете на детето си: 1. Обичам те. 2. Обичам те, каквото и да става. 3. Обичам те, даже когато ми се ядосваш. 4. Обичам те, даже когато ти се ядосвам. 5. Обичам те, даже когато си далеч от мен. Любовта ми е винаги с теб. 6. Ако можех да избера което и да е дете на Земята, пак бих избрала теб. 7. Обичам де от тук до луната, около звездите и обратно. 8. Благодаря. 9. Хареса ми да играя с теб днес. 10. Любимият ми спомен за деня, в който нещо правихме заедно с теб. Разказвайте: 11. Историята за тяхното раждане или осиновяване. 12. Как сте се държали нежно с тях, когато са били малки. 13. Историята за това, как сте избрали името им. 14. За вас на тяхната възраст. 15. За това, как са се запознали баба им и дядо им. 16. Кои са любимите ви цветове. 17. Че и на вас понякога ви е трудно. 18. Че когато ги държите за ръка и я стиснете 3 пъти, това е таен код, който значи „обичам те”. 19. Какъв план имате. 20. Какво правите сега. Слушайте: 21. Детето си, когато карате колата. 22. Когато детето ви разказва за играчките си и помислете колко важно е за него това. 23. Въпросът, за който детето ви наистина се нуждае от вашата помощ. 24. Една секунда по-дълго, отколкото ви позволява търпението. 25. Чувствата, които стоят зад думите на детето ви. Питайте: 26. Защо мислиш се случи това? 27. Как мислиш, какво ще стане, ако…? 28. Как да си изясним това? 29. За какво мислиш? 30. Кой е най-приятният ти спомен за деня? 31. Как мислиш, какъв вкус има това? Показвайте: 32. Как да направи нещо, вместо да забранявате да го направи. 33. Как да свири на тревичка. 34. Как да разбърква картите, да направи ветрило/къщичка. 35. Как да реже храната. 36. Как да сгъва бельото. 37. Как да търси информация, когато вие не знаете отговора. 38. Привързаност към партньора си. 38. Как да се грижи за себе си, грижите за себе си са много важни. Отделете време: 39. Да понаблюдавате строителни площадки. 40. Да погледате птиците. 41. Да ви помогне детето да готвите. 42. Да ходите на разни места заедно. 43. Да се ровите заедно в прахта. 44. Да изпълнявате задачи с темпа на вашето дете. 45. Просто да поседите с детето си, докато си играе. Зарадвайте детето си: 46. Изненадайте го и оправете стаята му. 47. Сложете шоколад в палачинката. 48. Наредете храната или закуската като усмихнато лице. 49. Правете разни звукови ефекти, когато им помагате да правят нещо. 50. Играйте с него на пода. Пропуснете: 51. Чувството на вина. 52. Мислите си за това, как трябва да бъде. 53. Потребността си да сте прави. Отдавайте: 54. Гледайте на детето си с добри очи. 55. Усмихвайте се, когато детето ви влезе в стаята. 56. Отвърнете с взаимност, когато детето ви докосва. 57. Настройте връзката помежду си, преди да говорите (да поправяте), за да ви чуе детето наистина. 58. Дайте възможност на детето си да се справи със своето недоволство (гняв, яд), преди да му помогнете. 59. В края на дълъг ден го изкъпете. 60. Сами изберете любимия си начин да сте добри с детето. Гогушлето е сладкодумник. Не говори много, ама говори толкова сладко!!!!! Също какъвто е той - сладунчо!
Най-хубавите думички, които ясно казав са "мама" и "тати". Особено татко си много го спряга в едно словосъчетание: ТАТИКУ! Какво ли значи това? Различни неща според случая. Често значи "къде е тати"? По 100 пъти на ден Гошката ме пита: "Тати Куу?" А аз: "Тати е на работа" А той пак: "Тати куу?" И аз пак: "Тати е на работа, ще си дойде по-късно." И така по 10-ина пъти в серия. От няколко дни започна да се опитва да повтори след мен: "на работа", но казва нещо като "бакоба". Но каато повторя "на работа ли?", той се усмихва до уши и ми отговаря : "Дааа!" Друг път ТАТИКУ означава: "Това е на тати колата." или "Искам в колата на тати." Оня ден паркирах до колата на баща му и Гошето от задната седалка започва: "Татику?!", А АЗ ПАК: "Тати е на работа" и така няколко пъти докато накрая Гошето ядосано ми казва с натъртване: "ТАТИ КУУУУ!!!!" като сочи към колата, и чак тогава зацепих. "Ааааа! На тати колата ли е това?", а той: "АА-ХАААА!" все едно искаше да ми каже "е най-накрая ме разбра!" Понякога за мен казва: "Мама-Ка", но още не зная с какво го свързав, понеже рядко го казва. Много добре казва думите "Няма го", като набляа на ГО-то. Използва ги както да каже че нещо или някой го няма, така и за да обясни, че не намира нещо някъде, или че определен съд е празен, и изобщо за нещо липсващо. Когато посочва нещо, казва : "Тюуа!", тоест "това". Също отлично изговаря думичките ДА и НЕ. Но по-често използва да-то. А когато иска да каже не, по-често го казва като нещо средно между Не и Да: НЯ! Дипломат е детето! Може и да не говори твърде много, но разбира извънредно добре, което може би е нормално за тази възраст. Знае и посочва всички части на тялото си. Със сигурност знае голям набор от думи, но не мога да определя колко точно. Само наблюдавам колко ме разбира. Опитвам се да го запознавам с нови интересни думи като ШОСЕ, БРАДИЧКА, СФЕТОФАР и т.н. Понякога му подавам по-сложни изречения и за моя изненада след кратък размисъл той ги осмисля и схваща смисъла им. За моя почуда днес установих че сякаш разбира и думите "ляво" и "дясно", защото докато караше камиончето го инструктирах накъде да завива и той го правеше. Е, бъркаше от време на време, но...в повечето случаи завиваше в правилната посока. А колко е сладко когато гопитам: "Мама обича ли Гошето?" , а той отговаря със захлас: "Дааа". После го питам: "А Гошето обича ли мама?", а той "Даааа"!!! Сладичко сладунче е този мой Гошка! Даааа , отдавна не пиша. Трудно ми е да намеря време. Ако бях само майка... ехееее... нямаше да е толкова трудно.
Но сега се опитвам да нося няколко дини под една мишница (дано поне са узрели :-))). Гошката ми отнема неимоверно много от времето. Но пък сега с него е все по-интересно. Комуникираме си и той става все по-разговорлив :-) Добре ме разбира, макар аз не винаги да го разбирам толкова добре. Започна да проявява и тичината за възрастта си упоритост. Не много, но достатъчно, за да се чудя как да постъпвам от време на време. Домакинството също изисква своето - чистене, готвене, пране и всичко останало. Както и всички дела, свързани с нашето семейство. Освен това се опитвам да продължа с магистратурата. В момента пиша курсова работа. Това с образованието винаги ми действа супер стимулиращо - изкарва ме от затворения кръг на ежедневието и насочва мислите ми към други, по-интересни неща. За мен ученето е чудесен импулс ком нещо ново - обновява ме и ме вдъхновява. При това ми е и полезно. Предмета, по който пиша е Християнско консултиране в църквата. Отначало бях леко скептична. Но...след това...Нещата които прочетох ми помогнаха да реша един 40 годишен проблем - този с моята майка. Мисля, че за първи път успех да стигна до отговор на въпроса "Какво не е наред между нас?" Не само разбрах, но вътрешно бях променена и можах да простя и да бъда освободена! Разбрах, че това се е случило след последните няколко виждания с майка ми - вече няма раздразнение, няма гняв, които преди все някак избухваха и не можех да овладея. Всъщност започнах да изпитвам благодарност - че я има, че е здрав, че се грижи за нас все още... Голям товар падна от сърцето ми.... Затова когато приключа с курсовата работа, ще я публикувам - може пък а някой друг да послужи по същия начин. Какво друго правя? Занимавам се се фирмените ни дела - администрирането, рекламата и т.н. Това също отнема енергия, особено в края на месеца...Имаме и някои нови бизнес идеи, за които ще трябва проучване и мислене... Затова сайта остава на това утешително пето място по важност. Но пък е често в мислите ми. Искам да напиша много неща за Гошенцето - нали в краят на краищата той ще го чете някой ден. Иска ми се да документирам важните събития в неговия живот, за да знае какво се е случвало в тези безпаметни за него години. Щастливи за мен години. За нас - защото Сашо все повече време отделя за малкото човече. Гошето е страхотен фен на коли и мотори! Напоследък любимите му книжки са каталози с автомобили и мотори, които разглеждат заедно с татко му. Сядат на дивана един до друг или Гошката в скута на татко си и започват да разглеждат: - Това е еди си каква кола , тати - казва Сашо - Даа - потвърждава Гошето. - Коя кола е най-хубава Гошенце? - Етю тя! - което значи "ето тази". - Къде е коримилото на колата? - Тюа! - сочи с пръст волана Гошката - А гумите, тати, къде са? - Тюа! - тоест "ето това" Имаме книжка с 38 различни превозни средства. Гошето разпознава и посочва с пръстче 90 % от тях, между които бетоновоз, каяк, багер, каляска, каруца, валяк, трамвай и т.н. Тя също му е любима. За около два-три месеца Гошето беше голям фен на ключовете, особено за колите. ИСкаше непрестанно да взима нашите. Дори преди време загуби един от ключовете на колата ми. И какво да правим? Отидох там, където се бракуват колите и помолих да ми дадат ключове от бракувани коли. Дадоха ми 7-8 плюс дистанционни 2 броя! То радост настана! Гошката носи по един във всяка ръка. Обикаля край колите пред блока и опитва да ги отключи. И изобщо пробва да отключи всичко, което му попадне пред очите - шкафове, врати, коли и т.н. Добре че тази мания поотмина. Любими играчки са му колите, които някакси успява да прави постепенно на парчета, дори металните. Разбира се обича много да кара кракомобила си. А скоро планирам да му купя тортинетка Микро. Малко са скъпички, но мисля,че това ще е една много добре инвестиция за него. Ясно е че ще я кара главно идното лято, но пък сега зимата ще има превозно средство и у дома. Гошето разпознава всички части на тялото си, вкл. пъпчето и пишката. Посочва ги с пръст като го питам. А също така посочва и нашите части на тялото. Понякога наистина ме учудва с това колко много ме разбира. Веднъж бяхме в кухнята и аз му издадох по-сложно инструкция: "Гошенце, иди да ми донесеш чорапките си, на масата в хола са." Той ме погледна,позамисли се, а аз повторих: "Иди мамо, на масата в хола, чорапките, доне си ми ги!" Той се обърна, отиде в хола и ги донесе. Иначе сериозно обмислям възможностите за детска градина за след година - година и половина. Поне на 4 часа. Имам нужда от лично време. А и все повече мисля ,че Гошето активно трябва да общува с другите деца. Много искам да го запиша в Монтесори, но... дали ще можем да плащаме високите такси - това е въпроса. Иначе за държавна няма да стане - нали сме без ваксини. Пък ииии... не зная дали искам да го пращам в държавна. Обикновено децата много боледуват, а и не съм убедена, че там се грижат добре за междуличностните взаимоотношения между децата. Не ми харесва тенденция да се оставят децата на закона на джунглата - който е по агресивен да оцелява за сметка на другите деца. Мисля, че децата трябва да се възпитават. Това ще търся аз. И дано успея. Отново почвам да тренирам - този път мисля, че ще е наистина. Ще използвам, че в момента съм почти на килограмите, на които бях като забременях. Всъщност с половин килограм повече съм - 65 кг. Това лято отслабнах стремително - дали от кърменето, дали от жегите, дали от размстройството, което ме държа цели две седмици - не зная. Но ще използвам засилката, за да направя добър отскок. Естествено ще ползвам времето на обедния сън на Гогето. Няма как - иначе никога няма да стане, защото все ще го отлагам. Коментара на Гери към предишния ми постинг е едно стихотворение, което като че ли е отговор на моите въпроси...
Спомням си ясно един момент от детството ми: Била съм може би на 6, 7 или 8 години. Ходих на кино да гледам "Трите лешника на Пепеляшка". Бях удивена да видя как от всеки лешник излизаше прекрасна бална рокля за Пепеляшка. Това е единственото, което помня от филма сега , но тогава бях така впечатлена, че силно исках и майка да го види. Особено понеже тя беше шивач-моделиер. Прибрах се след киното у дома и заразказвах на майка ми за филма. Започнах да я моля да отидем да го гледаме заедно. "Моля те бе мамо, ела да го гледаш! Много ще ти хареса! Моля те, нека да отидем заедно!..." Толкова много я молих, исках да сподели с мен моето удивление, исках да го гледаме заедно... Но тя не дойде, понеже нямаше време. Наистина тя работеше денонощно - за нас! Но аз още помня този случай. И тогава разбрах, че няма смисъл да я карам да правим нещо заедно, защото тя беше много заета.... За себе си твърдо съм решила никога да не допускам други неща да бъдат по-важни от споделеното с детето ми време. Да, тъжно стихотворение и съвсем истинско! ---------------- От отдавна не съм писала тук. Имахме два много натоварени месеца. Нали знаете - във Варна винаги е лудница през лятото - приятели, гости, късно лягане... За мен това са екстра часове на крак след Гошката. А на другия ден, сагата продължава. Накрая на м. август бях на края на силите си. Чувствах се изтощена и физически и психически. Сашо също е натоварен и съответно липсата му е по-голяма, умората също, а помощта към мен - по-малка. Отношенията се изопнаха, най-вече от моя страна. Аз мога да търпя, но в края на краищата вдигам революция! И така отново се стигна до скандал, в който му казах тежки думи, които мисля, но които не биваше да казвам по този начин. Но благодаря на Господ, че след това смекчи сърцето ми и ми даде простителност и милост кам него. Поговорихме си и този път съвсем кротко му казах, че имам нужда да ми помага физически като отделя повече време за Гогето. И той се вслуша в думите ми. Сега отново нещата са наред и то по-добре от преди. Сашо наистина започна повече да се занимава с Гошката, а аз съм много по-спокойна. Просто чувствам неговата подкрепа и това ми стига. За мен е важно Сашо да е пълноценен баща. Така аз мога да съм пълноценна съпруга. Иначе вътрешно загрубявам. Ставам едно мъжко момиче. Не че не мога да се стправя с всичко. Аз всичко мога да правя! Но това ме кара да бъда по-малко нежна към съпруга ми. Когато той е по-грижовен, аз мога да бъда повече жената, от която има нужда. Много ми се иска да драсна нещо за Гошката, но и това ще стане тия дни. За сега ще ви пусна една от последни Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:"Мамо,виж каква шега!" Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега". Внимавам хубаво да те завивам, молитвата като си кажеш и излизам, на пръсти отивам лампата да загася - а трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е,годините летят и изведнъж - момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни и не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна,целувка за нощта - това са вече минали неща. Ръцете ми,заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен,муден,празен е денят. Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ми ти с: "Мамо,моля!" -------------------------------------------------------------------------------------- ДЕЦАТА НИ НЕ ИСКАТ МНОГО, НО ЩЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО! |
Categories
All
Archives
November 2016
|