Вече една седмица Гошката е без памперс.
Много съм доволна от детето! От два дена-три дена Гогето започна да казва и кога му се ака. - Мамо, ако! - вика той и слага ръчичка на дупето си. - Ако ли има? - Да! - Бързо на гърнето, бързо-бързо-бърз! - Бъзо-бъзо-бъзо! - повтаря Гошето тичайки към гърнето. Сваляме гащите и той пиша и ака. Той е толкова ентусиазиран да ака, че често когато пиша на гърнето казва и: "Ако! Ако!" А то няма начин да има ако, защото е акал предния път.Но пак се понапъва. Налага се да го насърчавам да не се напъва и да става от гърнето. Гърненцето ни е пеещо, много съм доволна, защото мога да разбера дали има нещо в гърнето без да го вдигам. А и той се радва, защото му казвам, че гърнето пее, понеже са радва, че Гого е пишкал в него. Иначе по отношение на самото ако веднъж имахме проблем, защото Гошето видя, че го пуснах в тоалетната. Тогава го попитах: - Гоше, къде искаш да слагаме акото - дали в голямото гърне (т.чиния)? - Не! - В кошчето за отпадъци ли? - Не! - А къде бе мамо? Да не искаш в памперса да го слагаме? - Да! Олееее, сега пък в памперса да го слагаме! Въздъхнах, но реших че не е голям проблем - като трябва в памперса ще го слагаме и ще го "съхраняваме". Но после, при следващото акане го помолих той да ми посочи къде да сложа акото, а той вече беше забравил за памперса и ми посочи кошчето за отпадъци. Ща-неща, там го сложих. И така сега, когато иска да дойде с мен до тоалетната да занесем гърнето, винаги го питам къде да сложа акото и той ми показва къде... Няколко пъти ми посочи кошчето за хартиени отпадъци и каза "Там!" да го сложа. Колкото и да е неприятно, там го слагам и той е спокоен, че акото е на сигурно място. Веднъж обаче ми посочи да го изсипем в тоалетната чиния. Направих го и нямаше негативна реакция от негова страна. Сега продължавам така - да го питам, само ако идва с мен до тоалетната. Но иначе ако хукне да си играе просто отивам и го изхвърлям където му е мястото на акото! В тоалетната. Често Гошката пожелава да пишка и в на тоалетната чиния - слагам го прав да стъпи с крачета на дъската на тоалетната чиния и пишка прав. Не зная защо понякога иска така, а друг път иначе. Но важното е, че всичко се върши надлежно и почти нямаме инциденти! Само два пъти се случи да се напишка - веднъж навън, за което ви писах. И веднъж по време на обедния сън, когато не съобразих да го изпишкам преди да си легне. Не се е нааквал. Нощно време му слагам памперса, но само когато заспи, иначе не дава - не иска памперс. Засега всичко върви успешно. Толкова го мислих това гърне - как ще стане?! Знаех че някога ще стане, но много се боях Гошето да не започне да се стиска, да не иска да сяда, да иска да ака в памперса, както съм чела по форумите. А това пък - да махнем памперса посред най-студеното време - и през ум не би ми минало! Но трябва да кажа отново - отдавам славата на Господ! Наистина съм се молила да ми помогне с гърнето, да направи така, че да нямаме проблеми. И Той както винаги ме изненада по най-приятния начин. Наистина в Библията пише: ""Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало - всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Това е самата истина! Не съм мислила и не съм си представяла, и не съм се надявала, че свикването с гърнето и отучването на памперса може да стане така лесно, бързо и безпроблемно по това време на годината. Затова благодаря на Бога, защото Той винаги е там, където аз съм недостатъчна.
0 Comments
Гошето ознаменува втория си рожден ден с две важни събития: - махането на памперса и акането на гърнето, - и научаването на почти цялата азбука. За около два месеца Гошето затвърди напълно азбуката. От буквите Гошката не знае точно само Ь, Щ, и Й, което бърка с И. Има и няколко букви, които знае, но не може да изговаря добре - това са З, Р, Ш, Ч. Когато искам да ми ги посочи в някакъв текст го прави, но му е трудно да ги изговори. Но всички други букви не само ги знае ,но ги и изговаря отлично. За сега съм го оставила да олегнат, но след има няма месец мисля да започна да го приучвам към четене на срички. Повечето ни познати се учудват, че така добре казва буквите. Не само добре, но и с удоволствие. Например първото нещо, което иска сутрин е да взема книжката с буквите и да започнем даги повтаряме. Или застава на таблото с буквите, което залепихме на стената и започва да ми ги посочва или да ги казва. Между другото преди около половин година купих една книжка, която сега много използваме. Много е удобна за учене на букви и формиране на думи. Ето я: Относно говоренето, някои думи, които са от особен интерес за Гошето ги знае и казва съвсем чисто: като кола, мама, тати, дай, няма, не, да, това, там, и др.
Други, които наскоро започна да изговаря ги казва с кодови наименования като например: - ти - батерия - тау - чай - добе - добре - даба - жаба - кань - кран - комба - комбайн - пупапу - влак - йейе - леле - менка - бенка - куб - плуг и др. Естествено Гошето прави и прости изречения от по две три думи. Но чувствам, че скоро доста ще обогати езика си, това е логично при научаването на азбуката. И вие ли си нямате кисело зеле в каца? Ние си нямаме, защото Сашо не иска да претака зелето. Но ето какъв късмет извадих - моята съседка Светлето ми каза как си прави кисело зелце само за три дни. И повярвайте ми е също все едно е от каца - пробвах го. Ето рецептата: Накълцвате зелка в тава. Насолявате на вкус - колкото солено искате да бъде. Омачквате. Наръсвате захар отгоре като все едно солите - толкова количество. Ако искате настъргвате морков вътре. Обърквате всичко, покривате с фолио и оставяте зелето на стайна температура, на топло, да ферментира. И... воала! Ето и моето зеле, което накълцах днес. А ето едно доста хубава статия за киселото зеле: ТУК
Гошенцето има любима мека играчка - за първи път. Това е едно сладко, мило, пухкаво агънце, което си е тук отдавна, но Гошето едва сега го "откри". Изведнъж му обърна внимание и вече често иска да е с нас когато го приспивам. Аз съм от едната му страна а от другата му е агънцето. Агънцето се казва "Бе". Аз опитах да му дам друго име, но Гошката казва: "Не, това Бе". И така агънцето Бе е ноговото приятелче. Ето го и него: Мисля си, че няма по-подходяща играчка за моето момченце от това агънце. То сякаш точно отговаря на Гошенцето! Наистина агънцето си има агънце!
Днес Гошенцето има рожден ден - става на ДВЕ годинки. Ако го питате него, ще ви каже че става на "ти" - три годинки, но все още не е порастнал толкова :-) Кога нямах деца, и кога стана така, че нашето момченце да е на две годинки?!?! Щастлива съм! Обичам го много! И искам най-доброто за него - не най-доброто според мен, а най-доброто според онова, което Господ е приготвил за него. Защото няма по-хубаво нещо от това, човек да живее в призванието си. Много е тягостно човек да не намира своето място и да не знае за какво е призован тук, на тази земя. Затова искам да успеем като родители да му помогнем да намери себе си. И най-вече да търси и обича Бога, защото Бог е Живота и от него идва всичко, което е изпълнено с чист и мирен живот. Господ да пази живота и сърцето му! Струва ми се че днес е добър завършек на този дълъг дневник План БЕБЕ.
Отварям нова страница: "Момченце-звънченце". Разбира се за Гошето. И разбира се продължавам да пиша за нас - за това как се учим един от друг и какви трудности и радости преживяваме. Очаквайте скоро снимки от РД. Вчера бяхме без памперси цял ден.
Рано сутринта станахме. Гошето поиска да се изпиша и ходихма в тоалетната. Тъкмо го "опаковах", разбирайтеа обух с леки панталонки и гледам Гошето се напъва. - Гошка, има ли ако? - Да - казва Гошката и се напъва. - Да дам ли гърнето? - Да! Грабвам гърнето, скачам до Гошето, смъквам гащите и го слагам на гърнето... Той се понапъва, но не чувам звука на гърнето (което е пеещо), а ми миришееее... Гледам той се изакал в гащите. Много бързо! За секунди! Но нищо, детето искаше да ака на гърнето. - Гошенце като има аки, мамо, да ми показваш - казвам аз и слагам ръка на дупето му. Сега ще сложим акито при другите акита да нанка.... Обличаме се и излизаме. Аз преодолях притеснението си, че Гого може да се напиша навън, въоръжих се с резервни панталонки, чорапогащник и гащенца и зилязохме. Преди излизане се изпишка в тоалетната чиния. Бяхме навън около три часа, заедно с моя баща, в морската градина. През това време питах Гошката два-три пъти дали иска да пиша. Отговора беше НЕ. По едно време вече доста се осъмних, че може да стане белята. Тъкмо бяхме до едно място където имаше нещо като висок бордюр. - Гошенце, има ли пиш? Гошето първо каза "Няма", но веднага се хвана за пишката. Опаааа - викам си - сега е момента. Решително го вдигнах и му смъкнах панталонките. - Айде да пишкаме Гоше! Докато го събуя вече беше леко пишнал и понамокрил гащичките и чорапогащника, но панталона беше сух. Изпиша се ИОЗБИЛНО! Сложих една суха кърпичка да не му пмокрее, защото вече тръгвахме към къщи. И всичко беше ок. Прибрахме се и той заспа в колата. Качих го горе и го събух. Спа без памперс. Надвечер ми показа че има ако - сложи ръчичка отзад на дупето и вика : "Ау!", както когато се е наакал. - Аки ли има? - Да! - Бързо на гърненцето. Гошето си задърпа панталонките. Аз му помогнах, седна на гърнето и се изака пак. - Бравооооо! Браво Гошенце, ти вече акаш в гърнето мамо, като големите момчета! Бравоо! И двамата със Сашо го аплодирахме и той си пляскаше с ръчички. Изпяхме пак нашието рап парче: "Гошето е голямо момче вече ака на гърне!" и двамата скачахме хванати за ръце и се радвахме. Днес сутринта Гошето сам поиска да пиша веднага след като стана. Да отбележа, че нощем му слагам памперса, след като заспи, защото той иначе не иска памперс. И вече две нощи, рано сутрин към 5.00 се изаква и в памперса. Но както и да е, важното е, че тази сутрин към 10.00 пък ака и то в гърнето. НО!!!! Сега пък не иска да изхвърляме акото! Нова дилема. Почти се разплака, че изпразвам гърненцето. - Гошенце за акито ли плачеш? - Даааа - извива устнички да зпалаче Гошката. - Ами нали трябва да го сложим при майката на акитата... да спинка при мама Гошенце! - Неее - протестира Гошето - Ами какво да правим? Да го сложим ли в една кутийка? - Нееее - Дали пък да не го сложим в един памперс и да го завием???? - Даааа - на Гошето му се вижда добре акито да е завито в памперс... И така стигнахме до споразумение. Не зная утре когато ака как да постъпя, вероятно ще поизчакам десетина минути, и ако Гошето се присеща за акито в краят на краищата ще използвам памперс, за да го прибера. Защото преди не протестираше когато виждаше акото си в памперса. А сега на обяд когато ходихмме до Пикадили да пазаруваме за рождения му ден се напиша в панталона. Той ми каза че му се пиша, но не поиска да пиша в тоалетната на магазина, мисля че се притесни от многото хора. И се напиша, а аз нямах резревни дрехи, но бяхме с колата а и в магазина беше топло. Това е нашата гърнена сага за сега. Хора, не мога да не споделя така важната вест - Гошето отиде да ака на гърнето САМ!!!!!Ох,момент, да почнем отначало!
Помните че лятото пробвахме да махнем памперса , когато Гошката бе на около година и половина. Уви, напразно. Той си акаше и пишкаше наволя без притеснения където го хване спешното. Добре че удома нямаме килими, и съответно проблеми с чистенето. Така че си продължихме с памперсите. Когато се случеше да е у дома без памперс аз му напомнях, да ми каже когато има пиш, нооооо, обикновено той ми се обаждаше когато вече е свършил работата. А когато пък му дойде музата да ака - за нищо на света не мога да го сложа на гърнето; иска да си ака прав в памперса. Вече доста се бях по притеснила най-вече за акането. Пишането, казвам си, ще се справим, защото той по принцип може да пиша прав в гърнето, пък и го прави когато е на кеф. Обаче акането?!?!! Когато бяхме в София за Рождество Гошето видя как братовчедка му - Анабел, която е на три годинки ака в гърнето. Видя че седи на гърнето, а аз го осведомих, че Анабеул аак в гърнето ,както правят големите деца. - Анабел, ще покажеш ли на Гого какво има в гърнето като се изакаш? - Да - каза кротко Анабел и когато се изака стана права, за да му покаже Гошката се наведе над гърнето и погледна в него силно впечатлен! Видях, че беше много впечатлен по физиономията му - какви работа е произвела Анабел!!!! Ц-ц-ц-ц! - Гоше, видя ли, мамо, Анабел ака в гърнето, искаш ли и ти? - ДА! - ентусиазирано рече Гошето и поиска веднага да седне. Дадоха му друго гърне и той седна, но естествено нищо, защото не му се акаше. По-късно в баба му пак поиска да седне на гърнето, което се намираше там, но пак нищо, естествено. И така като се върнахме тойпозабрави тези вълнения, и макар да опитавх за му припомням милите спомени, на Гошето му бяха избледнели. ПРодължи да си ака и пиша на памперса. Допреди два дни! Когато отказа да му слагам памперс. Аз го гоня, той тича. И не иска. - Това НЕ! Това НЕ! - Ама Гошенце, не може мамо, навън отиваме, трябва памперса да сложим, иначе ще ти стане мокро и студено. Хайде Гогуша, ела маменеце! - Не! Това НЕ! - вика Гошето и се върти като пумпал река ли да му сложа памперса. Както и да е единия път успях да му го сложа при излизане навън. Но после у дома тича гол цял следобяд - по пишка. Два-три пъти пишка в гърнето - ту прав, ту седнал. Но също така пишка и извън гърнето, защото забравя че е гол. Веднъж го изведох навън без памперс с едно наум и с допълнителни дрешки, но нямаше инцидент, защото се прибрахме бързо. Вчера го сложих да спи без памперс, като застелих леглото с протектор. Гошето не се напиша. Като се събуди аз го попитах дали иска да пиша? - Да, каза Гошето И пиша в гърнето. Надвечер татко му си беше у дома и аз му разказах пед Гошето, че Гошето не иска вече памперс и че вече ще пиша като големите момчета в голямото гърне, където и тати пиша. - Нали Гоше? - Даааа!- каза доволно Гошката. И започна да сочи банята - ТАМ, ТАМ! - Искаш ли да пишкаш като тати? На голямото гърне ли? - Да! Позачудих се, но го заведохме в банята и го сложих да стъпи правичък на тоалетната чиния. И о, чудо! Гошето се изпиша, а ние изпаднахме във възторг! Браво, целувки, прегръдки и прочие! След минута Гошето поиска пак да пиша прав в на тоялетната чиния и естестевно нямаше нищо, но той така се напъна, че пръцна, миличкия! Но по-късно пак пишка там. И така аз се замислих дали да не се възползвам от момента и да махна памперса - така или иначе не го иска. Но пък в този студ... как ще ходим на дълги разходки. То в момента времето е добре, но нали ще застудее след някой и друг ден. Той не е свикнал да пишка навън, дали ще иска?!?! Гърне ли да нося?!?!? Уф - пуфтя и се чудя! Надвечер отидох до едно магазинче до нас и му купих все пак два чифта слипчета. У дома му обясних, че това са гащички за големи момчета. - Искашли да ги пробваш Гошенце? - Да - каза Гошето и грабна едните слипове, за да ми ги даде да му ги сложа. Днес сутринта ходихме в библиотеката и аз му сложих памперс. Но после си казах, че май не биваше. Защото Гошето като му дойде да пиша и ми показва че има пиш: хваща се за чатала и вика "Уф" като бърчи носле. - Пиш ли имаш? - Да! - Пишкай в памперса Гошенце, сега имаш памперс. И така той си пиша в памперса, обаче дали няма да се обърка така?!?! Прибрахме се на обяд и го сложих да спи пак без памперс. А след обяд отново два-три пъти пиша на тоалетната чиния прав. По едно време гледам че се напъва. - Гошенце, акаш ли? - Дааа - казва Гошето - Искаш ли да акаш на гърнето? - Дааа! - отвръща той а аз не вярвам на ушите си. С лъвски скок грабвам гърнето, свалям панталонките и го слагам, а той се изака и изпишка в гърненцето.! УРА! - БРаво Гошенце, какво хубов ако, браво мамо, браво ти си вече голям! Бързо да го покажем на тати! Тичаме при тати с гърнето, а той похвали, целувки и Гошето цъвти, горд от постижението! Веднага реши че и неговото любимо агънце (това е първата му любима пухена играчка) ще ака на гърнето и го сложи да ака. А аз така се въодушевих, че дори съчиних кратък напев, на който скачах и играх като мажоретка, а това много се хареса на Гошката: "Гошето е голямо момче - вече ака на гръне!" После двамата скачахме и играхме на докато аз пеех (по-скоро рапирах) гръмогласно: "Гошето е голямо момче - вече ака на гръне!" Ей, това е! Ха де! Май наистина ще махаме памперса. Ще пробвам и ще споделя. Дано ни се получи. Ще споделя! Днес си направихме лесна, и много симпатична картонена къщичка. Бях си харесала една къщичка от интернет: http://www.sheknows.com/parenting/articles/967135/diy-collapsible-cardboard-playhouse ето тази. Отдавна се каня да я направя но нямах картонен кашон. Днес обаче намерих такъв и веднага се заех да я направя. Ето резултата: Искрено се забавлявах докато я правехме със Сашо. А мисля, че Гошето тепърва ще се забавлява в нея. Той веднага влезе и поиска и ние с татко му да влезем при него. Е , ние успяхме само да "подадем нос" през вратата.
А, да не забравя най-важното - къщиката е сгъваема. Така че като ви писне можете да я свиете и да я пъхнете зад гардероба или на някое друго подобно местенце. А след време отново да изненадате хлапето. Гошката тук покрива един критерий за две годишно дете - познава си частите на тялото, и един критерий за седем годишно дете - познава ляво и дясно. Но пък теста е от началото на миналия век?!? Хмхм.
През повечето време Гошето е чудесно дете, НОООО.... понякога направо....много ме ядосва. Нали казах, че влезна в бебешкия пубертет! Стана си свободна еденица - има мнение по всички въпроси и се налага да полагам усилия за да го убедя, че нещо трябва да стане както аз искам. ОСОБЕНО когато трябва да се облечем и да излезем. По някаква причина Гошето не държи да излиза от в къщи, най-вече когато трябва да сменяме памперса и да се обличаме. Започват едни гонитби, едни увещания, залъгване със солети, разказване на приказки иииииии други подобнииииии.....
Няколко пъти дори си изпуснах ръката... Понякога тази борба ми идва в повече. Още повече че Гошенцето не иска с НИКОГО вече да стои, освен с мен. Не зная защо, но започва да плаче дори когато искам да го оставя с татко му. Лепнал се е за мен и край. Не че ми пречи това. Но ми се иска ПОНЕ РЯДКО да мога да го оставям за час при татко му. Зная че е период и ще мине най-вероятно. Надявам се. |
Categories
All
Archives
November 2016
|