Отдавна не съм писала. Причината е, че отсъствах – бяхме в София. Както винаги комбинирах ходенето на преглед с лекциите. Чаках лекциите с нтетърпение. Вече съм май малко пристрастена... Има много за писане. Прегледа беше доста продължителен. Повече от половин час, мисля че беше около 45 минути. Този път д-р Сигридов беше в по-свежо настроение, въпреки късния час – успяхме да влезем едва в 19.30 ч. Първото нещо, за което говорихме беше фраксипарина. Попита ме с каква честота си го бия. Казах му, че той и д-р Димов са обсъдили моя въпрос и са решили да си го бия на 48 часа. Но аз съм се притеснила и затова съм решила да си го бия на 36 часа. - Как ти хрумна да си го биеш на 36 часа? Работата с биологично активни препарати не е като при математиката?.... Замълчах, защото малко се стреснах и не знаех как да реагирам... - Да не би да си по професия счетоводителка или учителка? – ме попита с усмивка доктора. - Нито едното, нито другото... Защо? Лошо ли сам направила? - Предлагам Ви да седнете, защото явно разговора ще е дълъг – се обърна доктора към Сашо, който до този момент стоеше прав. - Нека да видя изследванията... Извадих трите изследвания, които до момента бях правила. - А другите? - Нямам други? - Тези, които ми носиш са така да се каже периферни. Трябват ми изследвания за хемоглубина, бактерии в урината, от които да разберем за състояните на черния дроб и разбира се изследвания за диабет. - Ъ-ъ-ъ, нямам такива, не съм знаела, че трябва да си ги правя... Напишете ми какви и ще си ги направя за другия път. - Добре, ще ти ги напиша и ще ми ги пратиш по ел. поща. Достатъчно е да си ги правиш веднъж в месеца. Но е задължително..... А сега да видим тези.... Добри са, нормални изследвания. - Относно разреждането на фраксипарина.....ами... понеже показатела за фибриногена се беше повишил доста и.... – замънках аз. - Виж сега, ще ти обясня. Първо, референтните граници, посочени на изследването са за здрави, а не за бременни хора. При бременните естествено се променят и референтните граници. Така, че не бива да се влияете от посочените референтни граници. Второ, ти си биеш фраксипарина не за да не ти се съсирва кръвта... – тук вече доктора ме поизненада – Запомни, че фраксипарина осигурява добро кръвоснабдяване на плацентата. Когато си биеш фраксипарин, тя винаги е добре кръвоснабдена и осигурява добро хранене на плода. Ако си слагаш тези инжекции храненето на плода е абсолютно добре подсигурено, разбираш ли? Тук изобщо не става дума да следим доколко се сърирва кръвта, всичко което ни интересува е плацентата да е добре снабдена. - Хм...ами при положение, че досега известно време успешно прилагах фраксито на 36 часа? Проблем ли е да продължа така? - Ами, какво да ти кажа... За мен би било интересно да продължиш, защото не съм чувал друг да го прилага по този начин. Но те предупреждавам, че това ще е експеримент. Ти трябва да решиш. Ако продължиш да го прилагаш на 36 часа ще съм ти благодарен, да ме държиш в течение как се развиват нещата. Бих използвал твоя опит и е напълно възможно той да е успешен. Но повтарям – това ще експеримент! Класически фраксипарина се слага на 24 часа или на 48. Между другото твоята доза е от минималните – 0.3 мг. Има жени които си слагат по 0.4, 0.6, а някои дори пият и аспирин. Така че, можеш да си го биеш на 36 часа, но това ще етвое решение. Може да еспешно, а може и да не е. Тези думи за експерименти ме убедиха, че по-добре е да си „налягам парцалите” и да почвам фраксито на 24 часа. - Добре, минавам на 24 часа. Не искам да експериментирам...... Ами във връзка с това да Ви питам – имам едни глобули за подобряване на киселинността на влагалището, тоест които я правят по-киселинна - за предпазване от гъбички и бактерии. Но на опаковката пише, че намаляват антикоагулантния ефект на подобни препарати. Мога ли да си ги слагам? - Разбира с, дори би било добре, защото ще ти се регулира имено този ефект на коагулацията на кръвта. - Аха, ами чудесно, ще ги ползвам тогава. - Добре, нека сега да видим бебето. Легнах на кушетката. Доктора започна да оглежда бебето и да ни показва състоянието му. - Всичко му е наред... Ето мозъка.... Ето краченцата..... Ето ръчичките.... Сърцето.... и т.н. Накрая попита: - За пола уточнихме ли? - Ами... първо беше момче, после д-р Димов каза че май е момиче.... - Добре, уточняваме го сега и завинаги! Бебето е... момче! Ето вижте! И доктора съвсем ясно ни показа мъжките атрибути на нашия син. - Доста е надарен. – шеговито подхвърли доктора. - Значи момче! - Да нали виждате? Спогледахме със Сашо усмихнати. Всъщност щяхме да сме усмихнати и ако беше момиче. Просто беше радостно да гледаме НАШЕТО бебоче. - Доста ме посритва отсега. - О, честно казано това е едно много, много подвижно бебе. Не се е спряло откак съм почнал да го преглеждам. Много се движи. Отдъхнахме си, че всичко е наред. - А мога ли да родя естествено? - Можеш разбира се. Но не зная дали има доктор който ще се съгласи да те изражда с първо дете на тези години. Просто това е т.нар. ценно бебе. Ако беше на 20 г. дори да се случи нещо, би могла да си родиш още едно, но сега не бива да се рискува, няма смисъл. - А мога ли да имам още едно според Вас? - О, абсолютно. Ти си в отлично състояние и се вижда че си здрава. Можеш спокойно да си родиш поне още едно до 48 годишна възраст. В нашата практика виждаме, че жени до 50 могат да си имат съвсем здрави бебета. А ти си съвсем здрава. Със сигурност можеш. Намигнах на Сашенцето. Май ще планираме още едно. Все пак нали и Моника Белучи роди вдторо на 45г.?! - Във връзка с това да Ви питам, две мои приятелки на моята възраст си правиха амниоцентеза. Казали им че е задължително! Какво мислите? Докторът почти ме прекъсна. - Това е пълна глупост. Първо не е нужно да се прави амниоцентеза, за да се установи евентуален синдром на Даун. Това може да се направи отлично и с добра апаратура и нужните познания. За съжаление лекарите, които могат да го правят сме... – и той ми показа трите пръста на ръката си. – На запад вече не се препоръчва амниоцинтезата. С иглата в утробата се вкарват бактерии. И за съжаление ако лекарят не е много опитен може да се стигне до лош край. Едно на 200 бебета бива абортирано съвсем здраво поради амниоцинтеза. Това никак не е безрискова процедура. Да не г оворим, че има случаи на осакатяване от иглата на бебетата. Не го препоръчвам изобщо. Още повече, че практиката показва, че синдрома на Даун не само че не се среща по-често, а напротив, се среща по-рядко при жени над 35 години! Последното изречение ме шокира. - Наистина ли? - Да, над 40 години е доста рядко жена да роди дете със синдром на Даун. Практически риска е по-малък. Ето и това беше добра новина за мене. Много добра! - О, благодаря Ви за чудесната новина. А-а-а, за възрастта? Няма ли да увеличат възрастта за кандидатстване по фонда? - Борим се за това и най-вероятно ще стане. Вероятно ще се преборим за 45 години. - Ей, много ще е хубаво! - Други въпроси? - попита с усмивка доктора - Ами-и-и-и, не се сещам..... Другите какво Ви питат? – казах аз също шеговито. - Ами питат ме как ме издържа жена ми като се прибирам толкова късно. - Значи сте женен? - Е не, но живея с моята приятелка. - Тя също трябва да е посветена на вашата работа, за да може да приеме вашето отсъствие. Доктора се поусмихна, поклати глава, и не каза нищо определено. След още малко време ми разпечата снимките от ехографа, които този път не бяха съвсем ясни и ми каза, че мога да стана. Уговорихме се да дойда другия месец и се приготвихме да си тръгваме. - Докторе, благодаря Ви, че ни отделихте толкова време. Сашо подаде ръка на доктора, после той се ръкува и с мен. И си тръгнахме щастливи. Това беше прегледа. Утре ще си направя изследвания. А също утре отивами на консултация. Ще пиша.... Ама то моето стана роман – хихихи. А! Да не забравя снимките. А ето ме и мен в 20-та седмица:
2 Comments
Най-накрая привърших курсовата си работа по когнитивна терапия. Много съм доволна, защото я бавих доста време. А трябва да я представя на предстоящите лекции. За мен тя е едно малко отокровение, в смисъл разкриване на много лични неща. Но колкото по-открито, толкова по-ясно!
Мисля, че се получи и съм почти сигурна, че ще имам шестица. Но да не бързам със самооценяването си, защото „гордостта предшества падението”. Още на третия ден се оправих. Не че ми мина съвсем, но изчезна ужасната болка. Сега все още ме наболява, но е бял кахър. Боли просто като от настинка. Надявам се да отшуми съвсем скоро.
Сега пък Сашо си сецна кръста. Милия – ходи като робот. Онази вечер си лягаме и аз пъшкам... той пъшка... Комедия! ... Или трагедия ?! Иначе вчера вече отказаха да ми вършат работа и последните ми два нормални панталона. Верно е, че са изпрани и се посвиват... но....просто са ми много тесни. Явно за седмица –две корема ми е пораснал.... Ей сега ще се притегля да видим какво е положението?.... Хм! Твърдо 70 кг. Сериозна работа. А ми остават още 4.5 месеца. По норматив трябва да съм 69 кг. Вървя с един напред... Трябва ми повече гимнастика и движение! Сега пак спрях гимнастиката заради тази болежка, но днес съм решила да започна пак полекичка. Иначе не става. Добре, че си имам зимни дрешки от периода когато бях 74 кг. Предстои да ги изкарам от шкафа и поне няма да съм съвсем зле още един-два месеца. За фраксипарина... половин седмица си го бих през ден, но ми се стори дълъг промеждутъка... Просто не ми е спокойно. И реших – ще си го бия на 36 часа. Сега така правя. Идната седмица преди да замина за София ще си пусна изследвания. Също смятам и да „си пусна” една подстрижка. Косата ми е доста порастнала. Много си я харесвам, но има нужда от оформяне малко. Сега расте и не цъфти, нито пада нито се чупи!!! Разкош!.... Ех! Живот има в мене.... Да ви кажа струва ми се, че изчезнаха и няколкото бели косъма, които имах. Те бяха към 10-15 и аз си ги скубех, но сега не виждам да растат?!? Ще кажете, че преувеличавам... Но наистина така ми се струва – че ги няма. Не случайно навремето жените са раждали на късна възраст за подмладяване! Истина е! Действа подмладяващо!!! Вчера сутрин както си ядях мюзли ми се докиха. И като кихнах си сецнах врата. Отначало не усетих нищо кой знае какво, само леко опъване, което реших че ще мине... Но до вечерта се схванаха врата и дясното ми рамо. Болката е остра и силна.
Много ме боли! Явно нещо се е прищипало – вероятно нерв... така си го обяснявам. Блокирана съм. Не мога да си завъртя главата, не мога да си вдигна ръцете, дори не мога да се среша или да си прибера косата... Трудно се обличам и събличам. Лягам с болка и ставам с болка.... Снощи едва спах на пресекулки. Едва се обръщам в леглото. А тази сутрин направо се разплаках, защото 5 минути не можах да стана. Добре поне че има моменти в които имам относителен покой, намирамси място и не ме боли почти. Но на моменти ако не съм твърдевнимателна и направя някое движение с милиметър повече от нужното,болката е остра толкова, че ми идва да извикам… Надявам се да не се влоша повече от това и също се надявам за няколко дни да ме отпусне… Молих се. Също използвам лампата Биоптрон, с която ме поотпуска за известно време. Днес ще пробвам да отида до аптеката и да си купя анестезолов спирт. Дано ми мине скоро! Днес ми звънна д-р Димов. Каза, че е говорил с д-р Сигридов и двамата са решили да мина на фраксипарин през ден. Мисля, че това е добре. Чувствам, че този режим е подходящ за мене.Така ще е значително по-леко от всяка гледна точка.
Онзи ден едни приятели ми казаха, че ми личи че съм качила вече килограми. Наистина пред няколко дни се теглих и кантара беше почти до 69! Това малко ме смути, видя ми се множко. Днес пак реших да се притегля – пак толкова. Почти 69. Може би са 68,7. Обезпокоително ми се видя да съм качила 5 кг до момента. Но когато проверих калкулатора на теглото за бременни, се оказа че всъщност май съм съвсем в нормата. Във всеки случай не ям повече от обикновено. Дори бих казала, че ям по-малко. Като се има предвид, че се храня с много плодове и зеленчуци, дори ми е чудно че съм качила толкова. Имам смущения в апетита. Като че на моменти много огладнявам...Но може да е заради по-леката храна, която ям. Доста малко месо консумирам за сега. Пилешко не съм яла отдавна – вече ме е догнусяло от пилешкото. Хапвам телешко от време на време, малкосвинско и риба. Но всичко това по малко и рядко. Така или иначе не съм се запретеснила много за килограмите, защото съм с чиста съвест. Това е за сега. Поздрави на всички! Радвайте се на хубовото време – малко остана :-) Вчера стана 01 септември и времето внезапно и силно застудя!
Не еза зимни дрехи но не е и за летни. Ха сега де – почнах да търся нещо подходящо... Пробвах няколко панталона.... Но... не мога да ги закопчея! Уж нямам коремче кой знае колко, а не мога да ги затворя! Не че съвсем не мога – ако се напъна ще ги закопчея, но не искам да се пристягам, а и сядането ще е направо невъзможно! Какво да правя?!?! Викам си: „Рано - не рано, ще отскоча до магазина Рени - за бременни!” Речено-сторено! Отидох в магазина и си намерих един много хубав панатлон и един сукман – също много свеж! Вече има какво да облека! Ура! Е, за сукманчето корема ми е още доста малък.... Но самото то е кокетно и с нетърпение чакам да го сложа – мисля, че много ще ми утива! |
Categories
All
Archives
November 2016
|