Родена съм на 31 март 1969 г.
Вече звучи твърде далеч. Не съм много настроена за празник. Помня като бях малка колко се вълнувах за рожденните си дни. Беше най-хубавия ден в годината! Сега леко се натъжавам. Все пак съм преминала от "другата страна" ... или поне аз така го възприемам. Не че се чувствам остаряла. Честно казано вътрешно не се усещам на повече от 20-25 г. Но имено това е тъжното - че тялото ми бавно остарява, докато душата ми е все така млада. Дано да остана млада и в мислите си. Защото неми се иска да заприличам на някоя застаряващ лелка отвътре. :-) Май сега тепърва ще се радвам с рожденните дни на Гошето. И на Сашо - той поне е купонджия. Но не е ли странно когато виждаш някой старец и си мислиш че той е така стар и отвътре? А всъщност старите хора се чувстват все така млади вътрешно. Само мислите им стават по-песимистични. Аз трябва да се пазя от това, защото съм си предразположена, както знаете, истинска меланхоличка! Наистина понякога завиждам на Сашо - той няма такива проблеми, да се замисля твърде много, да се задълбава в нещата. Той е много по-просто устроен и това определено улеснява живота му. А аз все мисля и обмислям... Не че това има кой знае какъв резултат. Всъщност често има и негативен резултат, защото само се натоварвам повече. И пак за душата - за това че тя няма възраст. Спомням си, че когато бях малка не възприемах себе си като дете. Верно е, че не съм имала мислите на възрастен, но за възрастта си аз съм разсъждавала, обсъждала, размишлявала върху нещата... Просто се опитвам да се сетя дали някога съм се чувствала един вид "като малка". Мисля, че все съм се усещала "голяма", съобразно възрастта си. Вероятно затова и дечицата все казват "Аз вече съм голям". На нас ни изглеждат деца, но в себе си, те усещат една безвъзрастова душа, за която годините са без значение. Тя е личността на човека и само това е важно.... Затова не мисля да третирам Гого като дете, а като голям. Смятам да го уважавам и да пазя достойнството му, дори когато трябва да налагам мнението си. Днес благодарих на Бога, че съм се родила, че имам добри родители, мъж и дете. Че ми едал благодат да премине праз нещата в живота ми. Че съм жива, изкупена от Него, че греха, болестите и смъртта нямат власт над живота ми. И дори когато падам в тях, пак ще стана. Толкова се радвам, че съм Го познала, че не живея без надежда, че не живея с мисълта за смъртта и за безмислието на битието. Благодарна съм, че имам призвание, смисъл, надежда и любов от Него.... -------------------- След половин час ще дойдат майка ми и баща ми на обяд. Сготвих нещо много ама МНОГО лесно. ВСъщност направих торта, предястие и основно за час и половина. За предястие направих пълнени яйца с пушена сьомга и жълтък, и доматки за свежест. За торта - много лесна тортичка от бишкоти, кисело мляко и банан -ужасно вкусна и бърза за приготвяне. За основно ето ТОВА. Малко се повтаря сьомгата, но мисля че няма да натежи, при положение че за първи път готвя сьомга. Разбира се имам и задушени зеленчуци с масло и бяло вино.
0 Comments
Здравейте,най-накрая се върнахме от Фонда.... и от София.
Какво се случи? На 26 март се запътихме тримата - аз, Сашо и Гогето към сградата на Центъра по Хигиена, където се помещава Фонда за асистирана репродукция. Откровено казано, не се притеснявах почти изобщо - преди това се бях помолила Господ да уреди всичко предварително така, че какъвто и да е отговорът им, то да е най-доброто за нас. Затова бях психически подготвена, че дори да ми откажат удължаване на срока, то това ще е в моя полза. До известна степен дори си мислех, че ако ми откажат, ще ми падне едно бреме от раменете, защото все бях под напрежение относно захранването и отбиването на Гогето. Д-р Лалев, незнайно защо доста ме респектира, защото поне външно изглежда строг и праволинеен. Радина ми беше казала да не се притеснявам от него, защото бил много готин. Каза ми: "Вземи една кутия бонбони и иди - той е много готин, няма от какво да се притесняваш". Но доктора ми взе страха предния път, така че сега си имах едно наум. Последвах съвета на Радинка и взех една кутия бонбони МЕРСИ - все пак беше празник, деня след Благовещение. Между другото по стечение на обстоятелствата Сашо ми беше предложил брак именно на Благовещение, то тогава беше 24 март. Но ние винаги си спомняме за това на самото Благовещение. Иначе се оженихме на Голяма задушница - хаха, само за тогава имаше свободни места в ритуалния дом, а ние бързахме. За ужас на роднините, разбира се! ... Както и да е.... Влязохме всички при д-р Лалев. - Добър ден, д-р Лалев. - Здравейте! - Честит празник, докторе, все така добри вести да носите на всички! - подадох кутията с бонбони. - Какъв празник? - Благовещение, нали беше вчера! - А, да...Слушам ви! - Ами идвам да си взема заповедта... - Номера? - строго и делово запита доктора като седна зад бюрото си. - Ами... аз искам нещо да ви помоля... - пак се разпритесних аз... - Номера? - повтори отново с по-настоятелен тон той, гледайки ме над очилата си. - 11846 Доктора запрелиства едни папки, а аз се чудех как да продължа. - Бистра Христова Иванова? - Да... Той намери името ми и видях как го маркира със зелено. "Ако сега не си отворя устата, ще си тръгна от тук с документите за инвитро в ръка" - си помислих. - Д-р Лалев, искам да ви помоля нещо...Преди година, когато Гошето се роди, аз веднага си пуснах отново документите за втори опит, защото тогава бях на 41, а опити по Фонда се разрешаваха до 42 години. Почти веднага ми се обадиха вашите колежки, защото бях удобрена с предимство. Когато дойдох тук обаче вие ми казахте, че ако искам мога да си оставя документите да вървят по реда си, и да дойда когато си ми излезе номера. Та сега той вече излезе. Обаче детето е все още много малко, едва прохожда, суче още нощем, и... не виждам как мога да направя сега опит за инвитро. Постоянно се налага да го нося, да го вдигам... Исках да Ви попитам дали можете да ми дадете някаква отсрочка?... - Каква? - доктора не се церемони с празни приказки. - Ами.... - направих дълга пауза, просто ми беше много неудобно да кажа каква НАИСТИНА исках. - ами.... честно казано,... бих искала ако е възможно година...? - След година не зная дали аз ще съм тука, и дали ще има Фонд изобщо. - Разбирам.... обаче аз сега и да си взема документите със сигурност няма да предприема нищо - не мога, не съм готова.... - Добре, но пак ви казвам - не мога да гарантирам какво ще е след година. - Да, разбирам това. - Добре тогава. Елате октомври, ноември. Тогава ще си вземете документите и ще имате на разположение още 6 месеца, за да направите опита. - Благодаря Ви докторе! Много ви благодаря! - А този юнак и той ли е инвитро? - Да, и той, от първия опит! - Ей, много си пораснал ти! - щипна доктора по бузката Гошката. Взех Гогето и още веднъж благодарих на д-р Лалев: - Много Ви благодаря още веднъж! - Моля! .... И занесете бонбоните на колежките! - каза той, като ми подаде кутията, която бях донесла. - Добре. - казах объркано и взех кутията - бях малко шашната. Излязохме от кабинета и благодарих на Бога! Занесохме кутията на приятната дама, която е нещо като деловодител и при която бяхме с Гогето и миналия път. Неговата снимка виси на гардероба й. Разбира се тя не го позна - нали е порасъл. Честитих й празника и пожелах все така да се обаждат за добри новини на жени като мен! Няколко минути по-късно напуснахме сградата на Института. Бях доволна. Мисля, че това е максимума, на който мога да се надявам. После навръщане от София минахме, разбира се през Шумен, за да съобщим на нашия доктор новината и да обсъдим как да действаме по-нататък. Но това ще го опиша в следващия постинг, защото времето ни се изчерпа за днес :-)) Внимавай за мислите си, защото те стават думи;
внимавай за думите си, защото те стават дела; внимавай за делата си, защото те стават навици; внимавай за навиците си, защото те стават твой характер; внимавай за характера си, защото той става твоя СЪДБА. Помните ли, че ви разказах, че лактацията може да се предизвика, дори жената да не е раждала? Казах ви за случай, когато на жена осиновила дете й идва кърма, само защото го е слагала често на гърдата?
Е, намерих нещо и в Библията по този въпрос. Бях забравила, че съм го чела, първо защото е само един ред, и второ - преди не съм мислила по темата. А и... не ми е минавало през ум, че става дума за буквално кърмене. Та, в историята се разказва за една жена, явно не в първа младост, чиято снаха се оженва повторно ( тя е била женена за сина на жената, но той е умрял), и ражда дете, което дава на свекърва си, като символ на продължението на рода на сина й (това са трудни за разбиране неща и са свързани с културата на евреите по това време). Но същественото е следното: цитирам:"И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница." /Рут 4 гл. 16 ст./ Който иска може да прочете цялата история в Библията он лайн. Интересно нали? Значи женити преди хиляди години са знаели, че това е възможно и... са го правили! Е, слава на Бога, че да кърмиш е при това положение почти гарантирано. Стига да го знаеш и да не оставиш някои да ти промие мозъка. :-) ДНес прочетох книгата на д-р Стаменов! Скъпи познати и непознати момичета, които четете, препоръчвам я с две ръце за всеки, който някога се е сблъсквал с проблема да не може да забременее. Чудесно упътване, което ще ви даде ясна представа за всички възможни препятствия за забременяване и начините за преодоляването им, както и за подготовката и за самата процедура Инвитро и Инсеминация. Книгата е не само информативна, но е пълна с надежда, с насърчение, с позитивизъм и... изобщо ... отново ме запали да направя второ инвитро. Накрая ще намерите и чудесни разкази на жени, преборили безплодието, както и на една 51 годишна жена, родила близнаци от инвитро. Качвам ви я тук:
МОЯТА УЧИТЕЛКА
автор: неизвестен Контейнерите за боклук до блока - тук всяка сутрин идваше жена във вехти дрехи, слаба, не висока с количка, а през зимата с шейна. Преглеждаше в сместа добре нещата отделяше полезните на вид. Изглеждаше ми странно тя позната в походка, маниер, гърба превит. Бях все зает, началник в общината, до службата ме караха с кола, И само сутрин, точно до вратата я виждах, беше с очила Веднъж обаче тя ме заговори - попита ме с усмивка за часа. Невероятно близка ми се сторu и я познах- познах я по гласа. Бе моята учителка любима в последния гимназиален клас. Заместваше почти една година. Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас. Цял ден на работа за нея мислих - учителката моя станала клошар. В бюрото нещо търсех, нещо чистех - бях станал ученикът Божидар. Не бе познала в мене ученика - самият аз бях доста променен - солиден, тежък, лика и прилика с мастит, авторитетен бизнесмен. На заранта я чаках много рано. Прекрасно утро. Неработен ден. В боклука ми на дъното прибрано лежи кашонче, дар голям от мен. Усетих зад гърба си, че пристига. Изсипах кофата с боклук завчас. И без дори главата да повдигна прибрах се бързо на бегом у нас. В кашончето бях сложил триста евро, кафе, парфюм, кутия с шоколад. Вълнувах се и бе ми малко нервно, но в себе си се чувствах много млад. Закусих и полегнах на дивана. На входната врата се позвъни. Излязох да отворя – никой няма. Пред прага – плик, кашончето встрани. „Не те ли учих, драги Божидаре, че всяка работа краси човек! Дори и бедността от Бога дар е, дори и в двадесет и първи век! Нима в очите ти съм просякиня? Срамуваш се да поговориш с мен. Обратно връщам твойта милостиня и знай- ще легна гладна този ден. Не прося милост, бедността не крия. Клошар съм, няма как. Не върша грях.“ Това прочетох. Щях да се убия! Учителката вече не видях. Дали кърмата след първата годинка от живота на бебето става нехранителна?
Зачудих се за това, понеже всички това ми приказват. Свекърва ми дори ме посъветва да питам педиатъра дали изобщо е полезно да кърмя Гогето след като е навършил 1 година. В тази връзка пак се рових в нета и попаднах на интересна статия. Ето ТУК можете да я прочетете. Реших да направя едно обобщение относно общото развитие и състояние на Гогето.Той е вече на на годинка и месец и половина - ако може така да се каже. Ето и как се развива към момента:
1. Килограми:13кг. 2. Ръст: нямам информация - не сме ходили на консултация. Но според мъжа ми е към метър висок. 3. Двигателна активност: пълзи много, може да се изправя сам на крачета, върви, подпирайки се по мебелите, катери са на дивани и фотьойли, когато височината е подходяща; днес за първи път направи две крачки като се пусна от дивана и се насочи към мен. Вчера го качих на една пързалка с катерушки и въжено мостче, и за първи път с голямо желание се спусна да ходи по мостчето, докато го придържах, за да стигне до самата пързалка, понеже е фен на пързалките. Дано скоро проходи самостоятелно. 4. Зъбки: За сега има четири зъбета - две отгоре и две отдолу. 5. Ваксини: Няма ваксини, освен двете, които му биха в родилния дом. 6. Болести: Гого не е боледувал за сега от нищо- Слава на Бога! Имаше един или два пъти лек теч от нослето, който преминаваше за около два дни. 7. Захранване: Към момента основната храна на Гогето е все още кърмата. Иначе друга храна яде на обяд и вечер. На обяд хапва около 80-100 гр. , а вечер повече - от 100-180 гр. храна. Под храна се има предвид най-вече плодови пюренца, кисело мляко с пробиотици, рядко зеленчуково пюре и много много рядко някаква супичка или попара сутрин, но в ограничено количество. В промеждутъците често гризка корички хляб, навън понякога солетки или бисквитка. От течностите пие вода. Харесва му да пийва домашен фреш, но само от обикновена чаша, което затруднява процеса, защото не може добре да пие от обикновена чаша и се полива. А от детска чаша не иска да пие, нито от шише с биберон. От шише пие само вода. Иначе не иска да пие неща като чай или сокове. 8. Дефекация: Откакто Гогето започна да хапва нещо и на обяд, ходенето до тоалетната зачести. Тоест вече ходи веднъж на два дни. Доста е редовен. През ден ака. Това е радост за нас и за мен особено! 9. Говор: Гошето бързо започна да имитира и повтаря срички и думички, но има и много словосъчетания, неразбираеми за нас. На 04 март 2012 каза за първи път ясно "мама". Казва също и "баба", "не", "дай", "да", "дяди". От неразбираемите- "няню", "ниняню", "дзядзядзя" и други подобни. Често с тези негови срички прави цяло изречение интонационно. Естествено разбира много повече отколкото може да изкаже. Експериментира с гласа си, като пробва постояно различна височина на гласа, интонации и бърборения. 10. Интереси: Любимо занимание - четене на книжки. Вече имаме над десет адаптирани за малки деца приказки. Любима му е за Червената шапчица. Също обича Дядовата ръкавичка, Бременските музиканти, Зайовата къща, Гъбарко. Също любима му е една книжка със сборни стихотворения на Дора Габе, Михаил Лъкатник и Асен Разцветников - Песнички за моето бебе. Римите на стихотворенията му харесват и той ги запомня и разпознава, когато започна да му ги рецитирам.Има и други, но няма да ги изброявам всички. Понякога Гогето отива до книжките взема една и я протяга към мен, като започва да вика : "Ъ! Ъ!" Тоест "искам да ми четеш". А ако аз съм инициативната и ме види да вземам книжките, започва да пляска с ръчички, да се смее, да ритка с крачета и да прихълцва от нетърпение. Често ме кара да му чета по половин час и повече, докато се изтощя. И като свърша приказката и кажа: "И приказката свърши-и-и", той започва да ритка с крачета и да вика отново: "Ъ!", "Ъ! Докато отново обърна книжката и започна с : "Имало едно време...", тогава отново възкликва с усмихва, потърква ръчички и затихва за да ме слуша и да гледа картинките! Образ! Иначе много обича да си играе, но не сам, а с мен или с други бебета. Не че не си играе и сам де. Обича разходките - естествено. Обича да се люлее и пързаля с моя помощ, защото сам не може още. Както всички малки дечица обича да пипа и разглежда "нашите играчки" като стирката, тенждерите, прахосмукачката, телефоните, компютъра и др. Много обича някой да го вдигне и той да пипа нещата нависоко. От игрите обича много криеницата, когато някой от нас изкача от прикритието си със "Дзак!", както и гоненицата когато аз се преструвам, че ще го хвана и го гоня, докато накрая го сгащвам. Обича да му целувам крачетата и сам ми ги подава. А и аз много обичам да ги целувам! 11. Характер: Гогето е нежна душа. Обича да се гушка. Чувствителен е когато му говоря с висок глас или му се скарам. Изучава непознатите преди да се сприятели с тях. Любопитен е. Изключително привързан и към баща си, освен към мен. Понякога когато татко му излезе за работа се разплаква - не капризно а с истинска тъга. Има изпитателен поглед и усеща тънки разлики в езика на тялото, гласа и дори погледа ми. Обичлив и свеж - истинско ангелче. Започна да проявява и настойчивост - дори ми се кара понякога по бебешки. Нещо като да ми държи тон, когато не правя това, което иска той. 12. Привички: Интересен е като се храни. Често обича да държи с една ръка хляб, а с другата да къса с две пръстчета миниатюрни парченца и да си ги слага в устата. Когато иска да го взема обикновено ме поглежда настойчиво и протяга към мен една ръка с разперени пет пръстчета - прилича на жеста на Лили Иванова. Интересно е че начина по който си протяга ръчицита не е умолителен, а е абсолютно категоричен, почти заповеден. Заспива като суче, обикновено легнал настрани а крачетата опряни в скута ми. Не използва биберони. 13. Галени имена: Наричаме го по много начини:Гоги, Гогенце, Гошинка, Гушане( защото обича да се гушка), Гогеланче (препратка към Магелан - тоест откривател), цокаланче, цокай моряка (защото много суче), Гогуля, красавче ( което е галеното на красвец), на мама сладкото, златото, ангелчето, прекрасното, хубавото. "Кой човек е най-беден? - Този, който най-много от всичко обича парите.
Как да се противопоставим на бедите? - Със смирение. Как да се противопоставим на страданието? - С търпение. Кое показва, че душата е здрава? - Вярата. Кое показва, че душата боледува? - Безнадеждността. Кое показва, че действията ни са неправилни? - Раздразнението. Кое показва, че постъпките ни са добри? - Мирът в душата. Кой човек, и да живее, е мъртъв? - Равнодушният. Кой човек никога не ще умре? - Този, който обича Бога и ближните." Монах Симеон Атонски На 03 март почина нашия скъп приятел Бисер Мугеров!Почина внезапно - неочаквано за всички нас.
Влезе в болница просто за една "рутинна операция". Биско имаше язва, която се обостри. Около месец беше с много силни болки и след като най-накрая отиде на лекар, му предложиха или медикаментозно (по-дълго) или оперативно (по-кратко) лечение. Той избра оперативното - уж така генерално да се реши проблема. Приеха го в болницата с много силни болки. Два дена беше на легло, но само на системи, без никакви други мерки. На третия ден му сложиха сонда, която да извежда стомашните сокове навън. Беше петък, затова го оставиха до понеделник, когато щяха да го подготвят за операция - не бил спешен! В понеделник му определиха ден за операция - вторник. Биско не беше пил вода и не беше ял - това е нормално преди операция, но не и когато продължи твърде дълго. Във вторник тръгват да го свалят за операция, когато внезапно установяват че нивото на калия му е ниско. За беда специалиста, който трябвало да се занимае с това отсъствал. Връщат го обратно. Слагата го пак на системи и започват да го наливат с електролити, за да му повдигнат калия. Това продължава още няколко дни. ПРез цялото това време Бисо е със сонда през устата, и е на системи. Не може да яде, да пие вода дори. Накрая започнал да буйства и да иска да си маха тръбите. Затова го вързват здраво, започват да го "седират" и го свалят в реанимация. Да го седират - това значи да го дрогират. Дават му силни упойващи - такива, че не е на себе си от тях. Приятелката на Биско каза на лекарите, че Биско е бил зависим от хероин преди години. Дали това е било от значение?? Не занем - подължили са да му вливат "седиращи" медикаменти. Най-накрая на 14 март - почти две седмци след като е приет за рутинната операция го оперират. В реанимация отново е вързан и на силни успокоителни, от които не може да говори, и не е на себе си. Сашо каза, че се държал като луд на моменти. След седмица го извеждат от реанимация. Казват, че операцията е успешна. През цялото време Бисер не е пил вода. Устата му е била напукана , цялата лигавица пресъхнала и тръбата нахакана в стомаха през устата му. Лекарят предлага да го оставят за няколко дни в психиатричното отделение, за да балансират успокоителните предвид предишната му зависимост. Оставят го. Там за първи път Бисер е спал една нощ спокойно откак е в болницата. Давали са му коктейл от медикаменти, един от които диазепам. Когато се приема с алкохол диазепама е смъртоносен. Понякога наркоманите така умират. Биско естестевно не е вземал алкохол. Но в последствие Зорница - неговата приятелка, каза, че поведението му много е приличало на натровен с диазепам човек - според описанието на симтпомите. И така в психото Биско уж е бил по-адекватен. Лекарка го е разпитала знае ли къде е, знае ли си името и т.н. Рутинни въпроси. На 02 март сутринта майка му на Биско го посещава и забелязва, че диша тежко и на пресекулки. Обажда се на лекарите. Те казват че ще дойдат в стаята. Идавт чак след около три часа - заети били.Като видели състоянието му веднага отново го връщат в реанимация. В реанимация докторите казали: "Какво са му направили в психото. Беше тръгнал да се оправя!?!?!" На 03 март по обяд Биско издъхва. Сашо отиде веднага в Реанимацията, когато му се обади Зорница и поискал да влезе. Не го пуснали естествено - там не може да влизат външни хора. Лекарката, около 50 годишна, която отворила вратата била стресната и казала: "Не зная какво стана - за първи път ми се случва." Какво е искала да каже? Какво стана с Биско? Здрав, прав мъж. Миналата година Биско успя да преплува Варна - Галата. Спечели призова фанелка. Въпреки че беше зависим много години от хероина, благодарение на голямата си любов към живота и здравия си егоизъм, той мина метадоновата програма и успя да оживее. Нещо повече. Той стъпи отново на крака. Започна да си възвръща бизнеса, който бе загубил преди.( Неговата фирма АЛЕКС+ бе може би първата фирма за професионално почистване във Варна.....) Имаше планове за бъдещето. Биско беше и алпинист - почистваше стъкла на високи сгради по алпийски способ. И дори когато беше още зависим, той много внимаваше как се вързва. Беше стриктен в тези неща. Наркотиците не можаха да убият Биско. Височините не можаха да убият Биско. Лекарите обаче успяха! От 97 кг. мъж, Биско се превърна в старец за 1 месец - кожа и кости. Беше ужасно отслабнал, останал без сили. От една нищо и никаква "рутинна операция"! Определено смятам, че поредица от небрежности доведоха до неговата смърт! Толкова ми е мъчно, че допуснахме това. Трябваше да висим на главите на лекарите непрестанно! Трябваше да викаме и да вдигаме врява, за да не си и мслят, че може да постъпват така небрежно! Явно само това ВЕЧЕ е начина, да си спокоен, че ще оживееш в болниците ни. Биско беше бохем. Той обичаше живот. Но беше и джентълмен по душа. Деликатен и фин вътрешно. Почтен, честен - нещо в което сме се убедили в процеса на общата ни работа с него. За нас и още повече за Сашо това е голяма загуба! Биско беше негов близък приятел - така да се каже негова сродна душа! Не мога да не кажа "ЗАЩО точно Биско?" Много много ще ни липсва! Каква е причината за смъртта? Така и не разбрахме! и това е най-ужасното! Трудно е да осъзнаеш, че някой с когото си свикнал, просто вече никога, НИКОГА, до края на живота си няма да видиш, няма да поговориш с него. Няма да го чуеш да се шегува - просто този човек изчезва от твоя живот, заедно с всичко позитивно, което е носел! И не зцнаеш причината! А остава дупка - пазнина! Смъртта е най-голямото противоречие! Нещо обратно на всичко, което може да се нарече СМИСЪЛ. Затова с риск да стана банална, пак припомням и на себе си, да не забравям да казвам на близикет и приятелите си, че ги обичам, че ги ценя. Защото това е най-същественото, най-ценното, което можеш да спиделиш с близките си - любовта си към тях. Преди две-три години Сашо беше написал едно стихотворение послучай Рожден ден на Бисо - нещо като поетичен портрет. Ще го публиикувам, защото то доста точно описва какъв беше Биско: Детската усмивка по лицето се разлива - той е Мистър Пропър, той сърца разбива! Винаги чаровен, гледа те наивно и прозира сякаш в него нещо много фино. Верен е приятел; Хондите харесва. А косата буйна той въобще не сресва. Много ранобуден – слънцето събужда; в неговата къща живота са пробужда. Трудолюбие полага и старае се за двама, само че му липсва във живота дама... На купона е пирона, няма равен по китара! Мистър Фентъзи се върна – Бисер Мугеров това е! На теб света не гледа като на един герой, но винаги за нас ще си останеш ти „любимий мой радной”! Да, нистина си ти приятел – на тебе може да се вярва! Господ нека да те води във живот на мир и правда! Сбогом, Биско! Дано да се срещнем отново - при Бога! |
Categories
All
Archives
November 2016
|