Откакто си отиде, все Ти пиша и все захвърлям в печката писмата. Не знам дали четеш човекостишия, но днешното реших да Ти го пратя, че сигурно и Ти се притесняваш, дали сме здрави, стига ли насъщният… Не ни мисли. По малко остаряваме, но иначе отвътре сме си същите. Понякога се караме и викаме, и думите тежат като планети. Крилата ни болят. И бавно никнат, и бързо вехнат в полза на ръцете. Понякога сме дребни и лицата ни приличат на стафиди от ненавист. А друг път сме огромни. Непонятни, божествени и истински, и прави. Но тъжно е, откакто си отиде. И днес Ти пиша, за да Те помоля… прости ни. Бяхме зли и Те обидихме. Ела си, Боже, в къщите. При хората.
0 Comments
Гого стана на 2 г. и 3 м.
И напоследък имаме нови придобивки, от които съм много доволна. Мисля, че за възрастта на Гого са много полезни и ни дават нови полета за разгръщане на въображението.Купих на Гого моделин. Ей, какви интересни работи си правим!!! Днес след като цял ден бяхме навън в Морската градина се прибрахме, изкарах моделина и дълго се занимавахме. Първо направихме синььо море, а сред "вълните" две лодки - червена и зелена. Учудващо за мен (понеже не ме бива много в изкуствата) станаха доста красиви. После си направихме дърво с червен ствол и зелена корона. До него разстлахме зелена трева. А на тревата? Направихме любимото на Гого агънце от жълт моделин После направихме зелена купичка в която надробихме жълта царевичка и агънцето "яде" царевичка. После си направихме синьо коте. То също яде царевичка. Поне 30 минути, ако не и повече, се занимавахме с това. Но е нужно повече количество моделин. Аз купих 4 кутийки - 4 цвята, като всеки един цвят е горе-долу колкото шепа. Комплекта е 16 лв. Иначе вече два пъти пробвам да правя домашен пластелин - става много като количество, добър като консистенция, чудесен като цвят, но... като започнеш да работиш малко повече, почва да полепва по пръстите иииии.... нещо не се получава. Правих го по две различни рецепти. Същия резултат. Възможно е нещо да не правя както трябва. Обаче вече не ми се занимава. Пък и с различни цветове е по-красиво и интересно. Бях купила преди половин година една математическа игра от Продавалника. Днес я изкараха и се занимавахме около 15 мин. с нея. Има комплект от дървени пръчици - 5 цвята от по 20 пръчици - явно са 100 общо. Има и дървени кубчета с цифрите и аритметичните знаци, но тях още сме далеч да ползваме. Обаче с пръчиците играхме - редим ги и ги броим. Гого брои до десет: " Еноо, вее, тии,...(четворката все още я прескача), пеет, тееш, демум, омум, девав, деат." Не само знае думичките, а и реално преброява пръчиците, но това го прави само до пет. Може да каже дали пръчиците са две или пет, примерно. Мисля, че така доста бързо ще се научи да брои предмети. Освен това пръчиците може да се разделят по цветове и да се сравнява броя им, или просто да си правиш картинки от тях (днес направихме къщичка)... Понякога в ПРодавалника има страхотни попадения - неща, които не се намират по обикновените детски магазини, или пък са много скъпи. Друго интересно нещо, с което се сдобихме е дъска за писане с тебешир и маркер. Много е удобна, както за рисуване, така и за обучение. Пишем и бришем - както се казва. Гого обича да рисува с маркерите по бялата страна. За жалост често не се ограничава само с дъската, а продължава и наоколо - надраска си масичката и столчето, но добре че успях веднага да го изтрия и естестевно му се поскарах, като прибрах и маркерите - разбра ме! Не че пак няма да пробва, но пак ще ги прибирам, докато се научи. С това да го уча да чете не ми се получава за сега - просто не съм системна, може би защото в момента Гого като че ли не проявява силен интерес към това. Трябват редовни занимания, за да се учи детето, а аз нещоооо, май не се справям - не ми стига времето. Иначе впечатленията ми за Джъмбурето в Мамс енд ми центъра се потвърждават- непрофесионална работа! Ще си използваме картата, и може и зимата да го водя от време на време, но мисля, че аз у дома с тези пари мога да правя с него много по-интересни неща. Особено щом имаме под ръка Крокотак! Страхотни идеи има там - невероятен сайт! Сега съм си харесала едни неща( ето това на Гого много ще му хареса), които ще направим така да се каже във връзка с Великден. Макара да ми е неприятно, че всичко около този така голям празник се върти около някакви си яйца! Все едно е празника на яйцата, а не на Възкресението! За Господ може да не чуеш почти нищо по време на тези празници от медиите, затова пък за яйца и козунаци - информация бол! Е, докато е така, ще си седим на това положение в БГ. Както и да е. И пак стана полунощ! Еееех! Отивам да спя! Лека! Имаше време, когато се чувствах ощетена, че почти само аз съм ангажирана с гледането на Гошето. Сашо си ходеше на работа, а като се прибере му се порадва малко и готово! Не можех да си почина, да отида някъде или да направя каквото и да било. То и сега не мога да се доредя да отида до фризьор, та сама се подстригах онзи ден...
Но тия дни си мислех, колко съм привилигирована! За това, че мога всеки ден да прекарвам часове с нашето момченце! Аз виждам и чувам всички негови промени - новите му думи и изрази, които се множат и променят буквално всеки ден, новите му изражения, новото му ниво на разбиране, гушкам го, целувам го, общувам с него... А Сашо сега е ощетения. Той работи по цял ден и го вижда само за малко, вечер, или ако се прибере по някое време през деня, но пак за малко... Аз му разказвам какво сме правили, къде сме ходили, какво е направил днес Гого, какво е научил, на какво съм го научила...И наистина - намирам това за привилегия, за някаква особена почит от Господ - да бъде пряк, близък свидетел на неговото израстване... Изпитвам радост и блаженство когато го виждам да се смее, да ме поглежда шеговито или хитро, да ме вика или да играе с мен. Радвам се, че съм изпитала по най-силния начин тия видове любов - да обичам съпруга си буквално до смърт, да обичам детето си с цялото си сърце, да обичам Бог с цената на всичко!... Щастлива съм, че не се налага да ходя на работа, да откъсвам насила детето от себе си, или пък да отсътвам и да го виждам само вечер. Наистина имам трудни моменти, когато не успявам да сготвя, да почистя или да свърша нещо по фирмата, защото Гого непрестанно ме прекъсва. Тогава леко се изнервям.... Вечер, когато съм вече уморена, а бързам да довърша несвършеното, а той иска внимание (и също е вече уморен), също понякога ми става нервно и дори се случва да викна! Но всичко това остава на заден план - като нещо несъществено, в сравнение в удоволствието и радостта да го прегръщам и да се радвам на това прекрасно детенце! Наистина Господ ми възвърна за сълзите и тъгата през годините, когато нямах деца. Даде ми син, който всеки ден ми носи радост, и радостта ми стана много повече, отколкото са били сълзите ми. Наистина Неговата милост трае до века! Колко прекрасно дете имам!Не мога да спра да му го казвам. Защото това е истината! Удоволствам се да общувам с него, да си комуникираме, да правим неща заедно... Толкова обичам да ме изненадва! А това вече става всеки ден! Учи така бързо - всеки ден някоя нова дума или израз, или жестове или умения...
Често ни разсмива с неговите философски възклицания или междуметия, изричани с важен вид... Отмина периода, когато не искаше да се облича за излизане. Ох, трудно ми беше!!! Сега вече рядко ми се налага да го заплашвам, че ще изляза без него, защото като му кажа, че отиваме на разходка, той е готов - веднага пожелава да се обува и облича. Това с обличането е също шоу, защото иска всичко САМ! То е едно дърпане, нахлузване, търкаляне, омотване... Леле мале! накрая стига до заветното: - Мамо, не мога!!! Знак, че мога да се намеся и набързо да му помогна да се облече или обуе. Имаше и период, който май вече отминава, когато почти всяко изречение на Гогето започваше с НЕ. Не, пак! означава Хайде пак! Не, мама! - Искам мама да направи това! И .н. Всичко почваше с НЕ. Но сега вече доста се разнообрази в говоренето. Честно казано нямаме големи проблеми с пубертета. Поне минахме острата фаза. Гошето вече не е и толкова стеснителен, колкото беше. Пак е, но вече доста повече се отпуска. Нали ходим на музика при Веси. Та, кажа ли, че отиваме при Веси вместо предишното "Неееее! Там неееее!", Гошето поклаща главичка и с усмивка казва: "Даааа! Веси и Кала, и Мая!" Веси и педагожката, а Калоян и Мая са две от дечицата, с които е по-близък, доколкото това може да се каже на неговата възраст. ДНес за първи път ходихме в центъра Мамс енд ми. На рисуване в клуб Джъмборе. Но покрай този клуб се сдобихме с още куп неща - купих моделин, купихме едно прасенце касичка за облепяне и специални...перлички, които са нещо като материал за моделиране, от нова порода. Колкото до клуба Джъмбуре, намирам крайно неподходящо това, че е в помещение с напълно изкуствена светлина. Малко е..... като в мазе. Просто не е за дечица, и не е да се прекарва дълго време там. Момичетата, които работят не са лоши, симпатични са, но си личи, че не са професионалистки. Правя голяма разлика между педагожката ни по музика, която е професионален педагог и девойката в Джъмбурето, която през цялото време си коментираше с нас, майките, предстоящото й раждане и какви са условията в родилните домове. Пак казвам, не че момичето е лошо, но си личи липсата на професионален подход. Все пак си купихме карта за 4 посещения, която не е никак евтина - 29 лв., срещу които ти дават и две безплатни посещения. Общо стават 6. Но си мисля, че за тези пари е нужно да се предлага повече качествено отношение. Гошето все пак е доволен, защото беше заедно с Мая, с която сме заедно и на музика, и му беше интересно. Правихме гнездо за птиче от пластмасова чиния, памук, бои и влакна. - Гого, хареса ли ти? - го попитах когато излязохме навън - Да, Мая! - беше неговия отговор. Явно най-вече му допадна, че бяха заедно с Майчето. Както каза преди време един наш познат с нотка на разочарование:
"Е, оказа се че и нашето дете е като всички останали деца!" Когато беше болен преди месец Гого си седя повече време у дома. И в скуката реших да го поразсея, като му пуснах филмчето Дора изследователката. Е, това беше! Закачи се! Сега Дора му е любима и иска да гледа по някоя серия поне 2-3 пъти дневно. Като се има в предвид че една серия е от по 20 линути, разбирате, че се събира доста време в гледане. Което хич не ми харесва. Наистина - много ми е удобно. Мога пре-спокойно да си свърша някоя работа, дори мога и да почета или да блогвам или нещо друго. Но не ми харесва, че Гошето харесва толкова да стои пред компютъра и да гледа Дора Изследователката. Успокоява ме само факта, че поне филмчето е съвсем, съвсем уместно, и дори полезно, защото учи децата на цветовете, да броят, и дори на испански. ООООбачееее...Докъде ще я докараме така? За сега на Гого са му известни около 10 епизода и ги въртим тях. Нарочно избягвам да му пускам каквито и да е други филмчета, че не се знае докъде ще се стигне. А, то е ясно - до забрани. А не искам да стигаме до там. По-добре да не открива новите възможности, поне за сега. Иначе пак си четем книжки, играем и прочие... Дано сега като се стопли и прекарваме повече време навън да забрави за фирмчетата. Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години... Но ти не бъди със живота на нож, обичай го, вярвай му, сине! Главата си дръж нависоко, дори свикни пред теглото да пееш. и аз ще ти кажа а ти разбери - по-весело тъй ще живееш По-сигурно тъй ще вървиш през света Защото ще видиш навярно реки без води и гори без листа, небе равнодушно и черно. Слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи, че някой глупак ще те учи на ум, клеветник на чест ще те учи. Ти плюй на това и напред отмини. За нищо не чакай награда. Труди се без отдих, търси висини и никога духом не падай! С народа бъди до последния дъх. За него мисли, не забравяй ни долу в калта, ни на светлия връх, ни в тежки минути, ни в слава . И утре, когато потрябва на смърт да идеш, с врага да се биеш - иди и падни безпощаден и твърд, тъй както сме падали ние. Сред този жесток и нерадостен век бъди едновременно воин, и верен приятел, и нежен човек . Тогава ще бъда спокоен. Исках да споделя някои трудности с гърнето, пред които се изправихме.
Често досега се случваше Гошката да се стиска когато му се доходи по голяма нужда. Виждам го че му идва "акото". - Гоше има ли ако? - Няма ако - меко отговаря Гошето, а го виждам че се стиска. - Да дам гърненцето? - Не, няма ако - повтаря убедително Гошето - Добре, да ми кажеш като дойде акото, нали? - Да... Цоп! - отговаря той като ми напомня за цопкането на акото в тоалетната (това е наша закачка) И така се постисква, докато му мине. После сцената се повтаря пак, примерно следобяд. А може и на другия ден. И така докато вече много му се събере. Тогава на другия ден, след като се опита да се стиска, а вече не може Гошето извиква: - Мамо, ако! И аз скачам, грабвам гърнето, и бързо го слагам да седне, а той светкавично свършва работата. А после пък не иска да става от гърнето. - Гого, айде да станеш от гърнето. - Не, има ако! - Да, браво, Гошенце, ама нали вече се изака, готов си! - Не, има ако! - повтарая Гошето и не иска да стане от гърнето....Понякога прекарва седнал по 20 минути, докато му се отпечата гърнето на дупето. Но това нали не е проблем! Не зная, защо се стиска. Но след няколко неуспешни опита да го убеждавам да седне на гърнето, завършили неуспешно, се отказах да настоявам и се правя, че му вярвам, че няма ако. ПРосто го чакам докато се навие да седне на гърнето. Този период продължава вече може би ... 2 месеца. Но напоследък той по-малко се стиска и често се съгласява бързо да седне на гърнето. Но не винаги. Досега все пак не сме имали проблеми с това задържане, имам предвид, че не е имал запек. Слава Богу! Ами това е. ИНаче с пишкането нямаме никакви проблеми. ПИша си прав на тоалетната. Нощем е с памперс, защото нали суче. Понякога въпреки това се случва памперса да е съвсем сух. Дори се учудвам къде го е събрал. Но не мога да рискувам, защото пък често памперса му е пълен... Сигурна съм, че когато спре да суче нощем, ще мога съвсем спокойно да го оставя и без нощния памперс. Отново мислих по въпроса за отбиването и инвитрото.
Опитах се да си представя дали щяхда се колебая да направя втори опит, ако не съществуваше проблема с отбиването на Гого. И отговорът ми беше ДА. НЕщо повече - когато мисля за това ме обзема радост, еуфория и голямо желание! Но и другото е вярно, че не искам да насилвам нещата с Гошката. Досега в отношенията си с него винаги съм поддържала политика на доброволност и ненасилие. Дори когато трябва да забраня нещо, или да се наложа, опитвам да го правя твърдо, но приятелски, с много обяснения защо постъпвам по определения начин. Едно насилствено откъсване от сукането ми се струва в пълен разрез с досегашните ни взаимоотношения. Затова ми е толкова трудно просто да отрежа нещата. Когато мисля за втори опит, повярвайте ми, направо такъв ентусиазъм ме хваща, че аха да полетя! Цялото ми първо инвитро и бременност бяха свързани с такива прекрасни преживявания и емоции, че сякаш съм се пристрастила! Изпитвам истинско вдъхновение, когато мисля за втория си опит! Еми в краят на краищата ако не стане сега, ще стане след година. Естествено годините са ми главния проблем... Но... да не се въртим в кръг! Добре де, поне нещата вече ми се изясниха. Защото имаше момент когато се опитвах да намеря аргументи да не правя второто инвитро. Вече съм на възраст, имам пъпна херния от първата бременност, трябва да си бия инжекции пак, ще ми е трудно да гледам двете деца, финансово ще ни е по-тежко... и прочие. Аргументи имам. Но макара да си ги повтраям, ако трябва да съм честна, те не натежават в сърцето ми. Ще направя още един опит, пък каквото стане. Сега остава само въпроса с отбиването.. Днес се запитах дали пък проблема с отбиването не е в мен? В смисъл че човек като си науми нещо, го прави и толкова. Може пък аз самата да не искам да спра да кърмя все още? Когато това ми хрумна се опитах да се вгледам навътре в себе си. Осъзнах, че ми е неприятно да съм под натиска да измислям какво да правя, за да спирам Гошето да суче. Наистина ми е стресиращо цялото това мислене как да постъпя, как да го залъгвам, неприятно ми е, че ще се налага да търпя плакането му и прочие... Всъщност оказва се, че май не искам да спирам кърменето. Защо да го спирам, когато ми е толкова добре и удобно. Чудя се как ще приспивам Гошето когато спре да го кърмя. Сега даспива за има-няма 10 минути. Започва да суче и .... айдееее. Как ще става това приспиване когато вече Гошката не суче? Сигурно ще е мъка.... А и тези мили моменти, когато гушкам Гошенцето, а той е притихнал и напълно отпуснат, тази близост... вече няма да я има. Мхмх, не че точно това е проблем.... Но... не зная, и аз самата не се разбирам. Но у мен има някаква съпротива. И затова не мога да взема решение и да предприема твърди конкретни мерки.
Иначе планирах да премахна първоначално кърменето след обедния сън - все отнякъде трябва да започна. Това ми се вижда най-лесно... В момента съм в процес на преосмисляне. Ще трябва да реша каков искам твърдо. Няма пълно щастие! Като съм родила на толкова години, ще трябва да се примиря с някоинеща. Това вече ми става фикс идея. И не ми се получава.
Не бих се безпокоила за отбиването, ако не исках да правя второ инвитро. САМО това ме безпокои. Времето ме притиска. А не виждам как ще стане всичко. Гого си цока - сутрин след ставане, на обяд за заспиване и след събуждане, вечер за заспиване, нощем от един до три пъти и през деня понякога през останалото време, ако нещо се притесни или прегладнее. Лошото е, че когато огладнее не иска друго освен да суче. А пък когато не е гладен, пак не иска да яде. Освен това е придирчив към храната, според мен защото не огладнява истински. Аз съм ум винаги под ръка. Ако реша да не му дам започва да тропа и да вика и да плаче...Ужас! Понякога успявам да го залъжа с нещо друго. Навън твърдо вече не му давам да суче. Знае, че е голям. Но у дома - това е друг въпрос. Сутрин като стане суче и след час вече е гладен. Да, ама не иска да яде какво да е. - Гого, искаш ли попара? - Мммммм, не! - Сандвич? - Мммммм, не! - Кекс? - Не! - Ябълка? - Ммммм, ябълка да! Ох, поне ябълка иска! Това с ябълката е понякога де. Разбира се пробвам и да не му предлагам опции. ПРосто правя нещо и му давам, но той просто не го яде. Най-добре си хапва, ако има и други ядящи на масата. Но сутрин е най-трудно да прояде нещо. Затова пък като огаднее иска да суче. После по някое никакво време иска да хапва нещо - най-често плодове, ядки, хляб или разбира се нещо сладко, за което водим войни. На обяд е трудно да му дам да яде - отказва. Лягането е със сукане. След като стане пак суче, но вече е склонен да хапне нещо. Ако му хареса обаче! Въпроса е да улуча какво ще му се яде. Вечер е най-склонен да хапва и доста яде, но по малко. ДНес например изяде половин краставица, малко бадеми, домашни солети (препечен хляб нарязан на ивици с шарена сол) и три-четири лъжички копривена каша. Ако не беше наложително да го отбивам хич и нямаше да се притеснявам - да яде когато иска. Все някога кърмата ще спре и ще огладнее. Но така - много ми е трудно. Опитвам се да не го преследвам с лъжицата. То от това няма и резултат. Но трудно се сдържам. Освен това Гого се храни бавно. Иначе навън като сме хапва каквото има под ръка. Отново го записах на частната кухня. Два дни взимах храна. От двете менюта изяде само едната супа. Другото - аз. Такова е положението. Не знаех че ще ми е толкова трудно отбиването след една определена възраст. Но наистина след годинка и нещо е вече невъзможно да стане ей така. Вероятно тук играе роля и особената привързаност на детето на възраст между 1.5 и 2.5 години. По това време то е много привързано към майката и се бои да не я загуби. Може би и това оказва значение. Прредприела съм идеологическа война: обработвам го с думи. - Гого вече е голямо момче. Големите момчета не цокат. Гошето също скоро няма вече да цока. На това място Гошето ме поглежда с недоверие. - Не, Гого тока! - което значи "Не, Гого ще си цока!" - Гого цока сега, защото е още малък, но когато стане голям няма да зока повече. Виждал ли си тати да цока? - Не! - Защото тати е голям. Тати не цока. И Гого няма да цока като стане голям! Големите мъже ядат храна за големи. Гошето трябва да яде храна за големи, за да стане голям! Нали, Гошенце? Вече трябва да ядеш храна за големи, за д астанеш голям като тати! И т.н. Смятам, че в рамките на 5-6 месеца ще пробия по този начин. За сега това пробвам. Пък ако нещо друго проработи пак ще пиша. |
Categories
All
Archives
November 2016
|